Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260281 21.04.2022
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14773 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК ********* против Й.П.О., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.
430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл. 101 и чл. 121 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по договор за ползване на
пакет „Бизнес партньорство“ за корпоративни клиенти от 10.09.2008 г., изменен и
допълнен със споразумения от 09.12.2008 г. и 15.12.2008 г., сключени с „Копи К
Енд О“ ООД – кредитополучател, предоставил банков кредит под формата на
овърдрафт в размер на 3000 лева. С допълнително споразумение от 21.12.2013 г. страните
уговорили оставащата сума да бъде издължена на 18 вноски.
Съгласно договор от 21.12.2013 г. ответникът
встъпил в дълга на кредитополучателя и поел солидарна отговорност. Падежът на
договора настъпил на 25.06.2015 г.
Ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК № 1711/04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 3617/20 г. /поправена с разп. за
офг/ за неплатените суми от солидарните длъжници, както следва: 2425 лева – главница; 220,25 лева – договорна лихва за
периода 25.05.2014 г. – 24.06.2015 г.; 292,77
лева – обезщетение за забава за периода 25.05.2014 г. – 24.06.2015 г.; 2482,03 лева – обезщетение за забава за
периода 25.06.2015 г. – 01.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда – 02.03.2020 г. до окончателното
погасяване. В срок постъпило възражение за недължимост от ответника, при което
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за
уважаването им. Претендира разноските
в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
отговор. Оспорва – реалното предоставяне на кредита; подписа в договора за
встъпване в дълг да му принадлежи, при което същият бил нищожен поради липса на
съгласие /воля/. Твърди договорът да е нищожен и поради липса на съществени
реквизити – размери на кредита и задължението. Оспорва и подписите в доп.
споразумение към договора, както и изписването на трите имена, да са изпълнени
от него. Доп. споразумение също било нищожно, освен поради липса на съгласие и
тъй като не била посочена дължима сума по кредита; размер на месечната вноска;
нито начален момент, от който кредитополучателят се задължава да погаси
посочената в т.1 сума. Липсвал погасителен план, подписан от страните.
Ответникът не носел отговорност, т.к. не подписал процесните документи, при което
и не дължал суми на банката. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д.,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение /поправена/. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл.
414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени
в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
За основателност на исковете, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване възникване на спорните
вземания и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по
договор за ползване на пакет „Бизнес партньорство“ за корпоративни клиенти от
10.09.2008 г., изменен и допълнен със споразумения от 09.12.2008 г., 15.12.2008
г. и от 21.12.2013 г., сключени с „Копи К Енд О“ ООД – кредитополучател, по
които ответникът се е задължил да отговаря солидарно за задълженията съгласно валиден
договор за встъпване в дълг с него от 21.12.2013 г.; предоставяне на
уговорената сума и усвояването й; наличието на валидна уговорка и предпоставки
за връщане на кредита ведно с договорна лихва в търсения размер за исковия
период; настъпване на падежа за плащане на всички суми; относно обезщетенията
за забава – наличието на главен дълг и настъпил падеж за погасяване, т.е. както
по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания от ответника
като солидарен длъжник за исковите периоди. Предвид въведеното възражение,
следва да докаже наличие на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на
давността.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания, както и възраженията си в отговора – в т.ч. за
нищожност на договора за встъпване в дълг и оспореното доп. споразумение на
сочените основания; за изтекла погасителна давност, а при установяване на
горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни.
Твърди се отговорността
на ответника да е възникнала, предвид сключен с него като солидарен длъжник
договор за встъпване в дълг от 21.12.2013 г. Предвид своевременното оспорване
авторството на положения за ответника подпис ведно с изписване на имената в
договора, както и в доп. споразумение от същата дата /в които фигурира като
страна/, е открито производство по чл. 193 ГПК. Съгласно приетото заключение на
СПЕ, което се кредитира изцяло, като ясно, компетентно изготвено и неоспорено
от страните – изписването на имената и полагането на подписите на всички
страници в двата оспорени документа, не са
изпълнени от ответника.
При това положение следва
изводът, че твърдяното правоотношение, въз основа на което се претендират суми
от ответника и се търси неговата отговорност във връзка с плащане на суми по
договора, не е възниквало с него и не го обвързва. Същият не е подписал
договора за встъпване в дълг, не е страна, нито солидарен длъжник, при което и
няма основание да му се търси отговорност за плащане на суми по кредита, т.к.
сочените задължения не са възниквали за него.
Поради липсата на
доказаност на твърдяното облигационно правоотношение, исковете са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени. Безпредметно е обсъждането на каквито и да е
други доводи във връзка с претенциите, т.к. основанието на вземанията не се
доказва от страна на ищеца. Ответникът не е материалноправно пасивно
легитимиран да отговаря по исковете.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи
основния елемент от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно
доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да
бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане,
представен списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 180 лева – деп.
СПЕ и по 300 лева – платени адв. възнаграждения, съгл. ДПЗС, за настоящото и
зап. производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********
против Й.П.О., ЕГН **********, обективно съединени установителни искове за
признаване в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 2425 лева – главница - по договор за
ползване на пакет „Бизнес партньорство“ за корпоративни клиенти от 10.09.2008
г., изменен и допълнен със споразумения от 09.12.2008 г., 15.12.2008 г.,
21.12.2013 г., сключени с „Копи К Енд О“ ООД и договор за встъпване в дълг от
21.12.2013 г., сключен с Й.П.О.; 220,25
лева – договорна лихва за периода 25.05.2014 г. – 24.06.2015 г.; 292,77 лева – обезщетение за забава за
периода 25.05.2014 г. – 24.06.2015 г.; 2482,03
лева – обезщетение за забава за периода 25.06.2015 г. – 01.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда – 02.03.2020 г. до окончателното
погасяване, за които, в условията на солидарна отговорност, е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1711/04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 3617/20 г. на
ПРС /поправена с Разпореждане № 31109/18.05.2020 г./.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б
да плати на Й.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: общо 480 лева /четиристотин и осемдесет
лева/ - разноски за настоящото производство и 300 лева /триста лева/ - разноски по ч.гр.д. № 3617/20 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП