Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
гр. Бургас, 08.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в
публично заседание, проведено на 27.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова,
като разгледа НАХД № 96 по описа на БРС
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
-
63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.И.Д., ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2255375 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба
в размер на 100 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява в
съдебно зеседание.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР Бургас,
сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 22.08.2018 г., в 15:48 часа, в гр. Б., на път
I - 6, км. 489+200, в посока от кв. В. към
пътен възел „Л.“, техническо средство за контрол на скоростта - TFR1-M510,
засякло и заснело, движещ се в указаната посока със скорост от 119 км/ч. лек
автомобил "Ситроен Ц4 Пикасо 1.8 И" с рег. № ... Максимално
допустимата скорост за движение била 90 км. /ч. Въпросното нарушение било
записано на файл с наименование "Клип 3563". По-късно записите от
системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил се ползва от "Е. 2004" ЕООД, чийто
управител е жалбоподателят Н. Д.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя, в качеството му на управител на
дружеството-ползвател, било наложено наказание "Глоба" в размер на
100 лева.
Техническото средство - TFR1-M510, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото удостоверение и протокол за проверка.
За използваното мобилно техническо средство бил
съставен надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г.
От представения по делото договор за наем се
установява, че на 18.08.2018 г., е бил сключен договор за наем на МПС - "Ситроен
Ц4 Пикасо 1.8 И" с рег. № РВ9501МР, между дружеството ползвател на лекия
автомобил - "ЕДИ 2004" ЕООД, и лицето F. G. O.
(гражданин на Б.), съгласно който последният наел за временно ползване, за
периода от 18.08.2018 г – 28.08.2018 г., лек автомобил "Ситроен Ц4 Пикасо
с рег. № ... Договорът е придружен и от копие на СУМПС на лицето F. G. O.
(гражданин на Б.) с номер **********, изд. на 02.04.2010 г.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна
страна:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.
8 ЗДвП. Това е така, доколкото ЕФ е връчен редовно на жалбоподателя на
05.09.2019 г. и в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – на 12.09.2019 г. същият е
подал декларация, заявявайки, че не той е управлявал автомобила и представяйки
договор за наем и СУМПС. По въпросната декларация е налице произнасяне от АНО,
като с писмо от 26.09.2019 г., наказващият орган е отказал да анулира
електронния фиш. По делото не са ангажирани никакви доказателства от АНО, кога
въпросното писмо с отказ за анулиране на ЕФ е било връчено на жалбоподателя. Наказващият
орган е изпратил ново писмо от 30.12.2019 г., получено от жалбоподателя на
08.01.2020 г. В такъв случай, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2,
предл. 2 ЗДвП – срокът за обжалване на ЕФ пред съда е 14-дневен от съобщаването
на отказа за анулиране на фиша. Доколкото жалбата е изпратена по пощата на
09.01.2020 г., то съдът намира, че жалбата срещу ЕФ е подадена в срок.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола
за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
"TFR1-M" е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
На следващо място следва да се посочи, че
легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от
ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това
основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване
на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за
движение с по-висока от 90 км. ч/ скорост, както и точната измерена от АТС
скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 29 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. Представен е и задължителния в случаите на ползване
на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се
установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.
Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно
АНО е отказал да анулира ЕФ и неправилно е определил субекта на
административното наказание. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал.
5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат
механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на
нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е
констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и
всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от
връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС (Решение
№ 626 от 2.04.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 388/2018 г.).
В конкретния случай, към датата на нарушението –
22.08.2018 г., ползвател на автомобила е бил "Е. 2004" ЕООД, чийто
управител е жалбоподателят Н. Д. Поради това правилно първоначално ЕФ е бил
издаден срещу него. В законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор
"ПП" декларация, че не той, а лицето – F.
G. O.
(гражданин на Б.), е управлявал автомобила него ден. В подкрепа на изложеното в
декларацията е приложен и договор за наем за временно ползване за периода от
18.08.2018г – 28.08.2018 г. и СУМПС на лицето F. G. O. (гражданин на Б.) с номер **********,
изд. на 02.04.2010 г.
Видно от горното били са налице кумулативно предвидените
предпоставки на чл. 189, ал. 5 ЗДвП – била е представена писмена декларация и
копие от СУМПС на лицето, поради което и АНО е следвало да анулира ЕФ,
съобразно закона. Същият не е сторил това и е отказал да анулира фиша, като съдът
счита, че този отказ е бил незаконосъобразен. С подаването на декларацията по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП и съпътстващите я документи е оборена предвидената от
законодателя в нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, презумпция за отговорност на
законния представител на юридическото лице, поради което следва да се приеме,
че жалбоподателят не е извършил административното нарушение за което е издаден
електронния фиш, респективно същият следва да се отмени (в този смисъл -
Решение № 966 от 16.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 642/2018 г.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 2255375 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, на жалбоподателя Н.И.Д., ЕГН **********, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.