РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500137 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 2/19.01.2025 год. по гр.д.№ 291/2024 год. по описа на
Сливенския окръжен съд:
- е осъдено "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7,
ет. 5, представлявано по делото от пълномощника адв. Н. Ш., със съдебен
адрес: гр. П., ул. „К. Ч.“ № *, вх. *, ап. *, да заплати на Г. К. И. /К./, ЕГН
********** и на М. К. К., ЕГН **********, двамата от гр. Ш., общ. Т., ул.
„Ч.“ № *, на всеки от двамата, обезщетение за неимуществени вреди, в
размер на по 200 000 лв. /двеста хиляди/ или общо 400 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 26.02.2024 г. до окончателното изплащане, за
претърпени от тях от смъртта на сина им – И. М. К., ЕГН **********,
причинена в резултата на ПТП на **.**.**** г. в с. С., общ. Т., на ул. „Г. Д.“ до
дом № *, настъпило по вина на Й. З. З., ЕГН ********** при управление на
МПС, марка „АУДИ“, модел „А4“, с peг. № СН 0546 АС, съгласно влязла в
сила Присъда № 10 от 26.04.2024 г. по НОХД № 177/2024 г. по описа на СлОС.
-е осъдено "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7,
ет. 5, представлявано по делото от пълномощника: адв. Н. Ш., със съдебен
1
адрес: гр. П., ул. „К. Ч.“ № *, вх. *, ап. *, да заплати на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. на адв. С. К., от АК – С., със съдебен адрес: адвокатска кантора в гр.
С., ул. „Д. У.“ № *, ет. *, адвокатско възнаграждение за осъщественото от
него процесуално представителство пред първоинстанционния съд за Г. К. И.а
/К./ и М. К. К., в размер на по 15 180 лв. /петнадесет хиляди, сто и
осемдесет лева/ с вкл. ДДС или общо 30 360 лв.
-са отхвърлени предявените от П. М. К., ЕГН **********, със
съгласието на нейната майка Г. К. К., и от Г. К. И. /К./, ЕГН **********
като МЗП на Д. Г. К., ЕГН **********, всички от гр. Ш., общ. Т., ул. „Ч.“ №
*, против "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5
искове за заплащане на обезщетение, в размер на 100 000 лв. за първата и
в размер на 50 000 лв. за втория, ведно със законна лихва върху размера
на така предявените искове, считано от 19.04.2024 г., до окончателното
изплащане, за претърпени от тях неимуществени вреди, поради смъртта на И.
М. К. – техен брат, причинена в резултата на ПТП на **.**.**** г. в с. С., общ.
Т., на ул. „Г. Д.“ до дом № *, настъпило по вина на Й. З. З., при управление на
МПС, марка „АУДИ“, модел „А4“, с peг. № СН 0546 АС, съгласно влязла в
сила Присъда № 10 от 26.04.2024 г. по НОХД № 177/2024 г. по описа на СлОС,
като недоказани и неоснователни.
-са осъдени П. М. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на
нейната майка Г. К. К., и Г. К. К. като МЗП на Д. Г. К., ЕГН **********,
всички от гр. Ш., общ. Т., ул. „Ч.“ № * да заплатят на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Възраждане“ ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
сумата 8 492,73 лв. /осем хиляди, четиристотин, деветдесет и два лева и 73
ст./, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от предявените пред настоящата инстанция искове.
-е осъдено "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7,
ет. 5, представлявано по делото от пълномощника: адв. Н. Ш., със съдебен
адрес: гр. П., ул. „К. Ч.“ № *, вх. *, ап. *, да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, в полза на бюджета, по сметка на Сливенски окръжен съд,
дължимата държавна такса по делото в размер на 16 000 лв. / шестнадесет
хиляди лева/.
1. Срещу решението в частите, с които са отхвърлени предявените
от тях искове и са осъдени за разноски е постъпила въззивна жалба от П.
М. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Г.
К. К. и от Д. Г. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и представител по
закон Г. К. К., подадена чрез процесуален представител адв.С. К. - АК - С. Във
въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно,
тъй като окръжният съд не е извършил комплексна преценка на събраните по
делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувал данните,
2
съдържащи се в избирателно посочени доказателства. Игнорирани са
решаващи за изхода на правния спор факти и доказателства, установяващи
действителното фактическо положение. Изобщо не са взети предвид
материалноправни норми, относими към конкретния казус. Оспорен е
решаващия извод на съда за липсата на житейски обстоятелства, в резултат на
които привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия в
процесното ПТП брат на ищците П. и Д. да им е причинила морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, които да е справедливо да бъдат обезщетени.
Твърди се, че от показанията на свидетелите В. И. и К. К., както и от
обясненията, дадени по реда на чл. 176 от ГПК от Г. К. И.а - майка и от М. К.
К. – баща, се установяват конкретни житейски обстоятелства, в резултат на
които може да се приеме, че привързаността между починалия брат и по-
малките му сестра и братче е била толкова силна, че смъртта му им е
причинила морални болки и страдания надхвърлящи по интензитет нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Починалият И. М. К. през по-
голямата част от израстването на неговите сестра и по-малък брат е бил до
тях, полагал е грижи изразяващи се в подпомагане в училище за сестра му,
възпитание и подпомагане при нейното социализиране в съответната
възрастова среда, в тази посока е подпомагал и своите баба и дядо в
периодите, когато неговите родители са били в Г. на работа. Тези действия и
грижи на пострадалия спрямо неговата сестра П. неминуемо са се отразили в
отношенията помежду им, като тези отношения са надхвърляли обичайните
такива, тъй като пострадалият в продължителни периоди в живота на ищцата
П. е замествал във възпитанието й и израстването родителите им, поради
тяхното отсъствие. Твърди се, че това в пълна степен се отнася и за връзката
между пострадалия И. К. и братчето му Д. К. От момента на раждането му до
датата на инцидента, пострадалият е полагал грижи и подпомагал родителите
си и своите баба и дядо в отглеждането на по-малкия си брат. Твърди се, че
полаганите от пострадалия грижи, внимание и отношение спрямо сестрата и
брата се различават и надхвърлят типичните за такава биологична родствена
връзка, а приетото от съда за отношенията между тях не кореспондира със
събраните по делото доказателства. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части, за цялостно уважаване на предявените искове
и за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба на ищците, от
ответника по предявените искове „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“,
ул. „Света София“, № 7, ет. 5, чрез процесуален представител адв. Н. Ш.
Изложени са съображения за неоснователност на възраженията за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части. Твърди
се, че на базата на критериите по ТР № 1/21.06.2018 г. но тълк. д. № 1/2016 г.
на OCНГТК на ВКС, при комплексна оценка на доказателствата, съдът е
достигнал до законосъобразни изводи с решението в обжалваните части. Сочи
3
се, че показанията на свидетелите и обясненията на родителите следва да
бъдат преценени и са преценени от съда по реда на член 172 от ГПК, поради
заинтересоваността им от изхода на спора, тъй като те попадат в родствения и
семеен кръг на ищците, като също са и противоречиви, неубедителни и
неясни. Сочи се, че е правилна преценката на окръжния съд, че грижите, които
пострадалият при ПТП приживе е полагал за своите брат и сестра, са се
изразявали в типичното за многочленни семейства наглеждане, игра и
взаимопомощ между децата, които са в рамките на семейните традиции и
възпитание във взаимопомощ, а по отношение на малолетния Д. К., който е
бил на 4-годишна възраст, връзката по естеството си не би могла да е трайна.
Твърди се, че актът на окръжния съд е правилен и мотивиран, като е
направено искане за неговото потвърждаване и за присъждане на съдебните
разноски.
2. Срещу решението в частите, с които претенциите на ищците Г. К. И.
/К./, ЕГН ********** и на М. К. К. за присъждане на неимуществени вреди,
ведно със законни лихви, са уважени за сумите над по 105 000 лв. до по
200 000 лв. за всеки от тях, е постъпила въззивна жалба от ответника по
предявените искове „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света
София“, № 7, ет. 5, чрез процесуален представител адв. Н. Ш. Твърди се, че в
обжалваните части решението е неправилно като необосновано. Сочи се, че е
безспорно, че исковете са доказани по основание, като не се спори и относно
вредоносния резултат - смъртта на сина на ищците, като последица, от което
те търпят неимуществени вреди. Оспорен е извода на съда, че родителите на
пострадалия - ищците по делото, не са допринесли с поведението си за
вредоносния за сина им резултат. Твърди се, че приносът им се изразява в
неупражнен от тяхна страна родителски контрол съгласно чл.125, ал.3 от СК.
Съдът не е отчел, че периодът на годишна ваканция не освобождава
родителите на непълнолетното лице от вмененото им от закона задължение по
чл. 125, ал. 3 от СК да осъществяват подходящ контрол спрямо него, който
контрол със сигурност не би следвало да се изразява в допускането на **
годишния им син без тяхното знание и съгласие, да предприеме пътуване,
извън пределите на населеното място, в което постоянно пребивава, с МПС
управлявано от водач със стаж като такъв по-малко от три календарни месеца,
в който сравнително кратък период е санкциониран за нарушения на
правилата за движение по пътищата. Законът вменява в задължение на
родителите да упражняват подходящ контрол над непълнолетните си деца, с
оглед тяхната незряла възраст, предполагаемата липса на адекватна преценка
на различни житейски ситуации и с оглед необходимостта да бъде
контролирано поведението на децата така, че да бъде опазено тяхното здраве и
живот. Твърди се, че липсата на родителски контрол над пострадалото дете се
намира в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като логично
може да се предположи, че ако такъв е бил упражнен, създадената
застрашаваща ситуация би била преценена адекватно и биха могли да бъдат
4
предприети мерки за недопускане на подобна трагедия. Аргумент в подкрепа
на изложеното следва и от разпоредбата на член 48 ал. 1 от ЗЗД, според която
родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят
за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и
живеят при тях. След като родителите носят отговорност за причинените от
непълнолетното им дете вреди, настъпили в резултат на неупражнен подходящ
контрол, тази отговорност следва да се разпростира и по отношение на
вредите настъпили за самото дете, поради неизпълнение на това законово
задължение. Цитирана е съдебна практика. Сочи се, че вместо акцент върху
предполагаемото лекомислие на детето, окръжният съд е следвало да се
задълбочи върху ролята и отговорността на родителите за упражняване на
контрол и създаване на подходяща среда за емоционално и социално му
развитие. Твърди се, че с бездействието си ищците Г. К. и М. К., в качеството
им на родители на пострадалия при ПТП техен син, са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат, респ. ако същите, в качеството си на
родители, бяха изпълнили задълженията, вменени им с правилото на член 125,
ал. 3 от СК, е нямало изобщо да настъпят вреди за пострадалия. Твърди се, че
съпричиняването от страна на родителите не би следвало да се по-малко от 30
%, но не на базата на приетия от окръжния съд справедлив размер на
обезщетенията, който е оспорен като завишен. Твърди се, че при определяне
на размера на дължимото обезщетение съдът не е извършил задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените
болки, страдания и емоционални преживявания. Не е отчел дали те
продължават да се търпят към момента на постановяване на решението и не е
съобразил общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в държавата. Сочи се, че размерът
на обезщетението следва да компенсира конкретните търпени болки и
страдания, както и да съответства на обществено-икономическите условия и
конюнктура, а размерът от 200 000 лв., определен за всеки от родителите, е в
противоречие с критериите и събраните по делото доказателства. В случая
претендираните за обезщетение неимуществени вреди са във формата на
психически болки и душевни страдания на родителите, обаче, характерът и
тежестта на същите не са установени до степен, налагаща определянето на
размер на застрахователно обезщетение от по 200 000 лева. Не е взето
предвид, че родителите редовно пътуват извън страната, за да работят за по-
продължителен период от време, а грижите за отглеждането на всичките им
деца са полагали близките им, което от своя страна означава, че пострадалият
при ПТП И. К. през по-голяма част от съзнателния си живот не е бил
отглеждан от своите родители. Сочи се съдебна практика на окръжни
съдилища, за присъдени обезщетения в аналогични случаи в по-ниски
размери. Твърди се, че максималният размер на справедливото обезщетение за
причинените в резултат на пътния инцидент от дата **.**.**** год.,
5
неимуществени вреди на ищците, не следва да е повече от по 150 000 лева, а
след редуцирането му с 30% съпричиняване от страна на ищците Г. К. и М. К.,
исковете са доказани и следва да се уважат за сумата от по 105 000 лева за
всеки от ищците. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части и за отхвърляне на исковете за разликата над по 105 000 лв. за всеки от
ищците до 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законните лихви върху
сумите. Заявено е искане за присъждане на съдебни разноски.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. К. И.
/К./, ЕГН ********** и на М. К. К., чрез процесуален представител адв. С. К.
АК - С. Въззивната жалба е изцяло оспорена с твърдение, че изложените в нея
аргументи не кореспондират със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните по делото гласни
доказателства, като е извел правилен и обоснован извод за неоснователност на
възражението на ответника за съпричиняване от страна на родителите под
формата на неупражнен родителски контрол. Сочи се, че от гласните
доказателства е установено, че непълнолетният син на ищците ги е уведомил,
че отива в центъра на гр. Ш. със свои приятели да се разходи, като той самият
и неговите приятели В. В. и Н. И., които са пътували на задната седалка при
настъпване на процесното ПТП, също не са знаели, че ще предприемат
пътуване с процесното МПС. Това се е случило след като са били вече в
центъра на градчето, когато виновният водач им е предложил да се разходят с
неговата кола. За тези обстоятелства родителите на пострадалия не са знаели и
е нямало как да узнаят за предприетото от сина им пътуване с процесния
автомобил. Сочи се, че по делото са събрани доказателства за родителския
капацитет на ищците, които са полагали в максимална степен грижи,
внимание и възпитание по отношение и на трите си деца, за да им помагат в
развитието им и в адекватната им преценка при различните житейски
ситуации. Сочи се, че не е възможно децата, особено в тийнейджърската им
възраст да бъдат ограничавани в комуникацията им със своите връстници, а
поведението и начина на живот на пострадалия не са били извън
общоприетите норми, и липсват данни за поведение, което периодично да е
създавало предпоставки за предизвикване на рискови ситуации за живота и
здравето му. Твърди се, че при определяне на справедливия размер на
обезщетение първоинстанционният съд правилно и задълбочено е анализирал
доказателствата и е стигнал до обоснования извод, че ищците са разчитали на
пострадалия като техен първороден син в ежедневието за помощ при
отглеждането и грижите за по-малките им деца, като са възлагали очаквания
той да ги подкрепя за един по-добър живот и спокойни старини. Със смъртта
на първородния син на ищците всички тези надежди са били покосени. Твърди
се, че решението в обжалваните от застрахователя части е обосновано и
справедливо. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски за въззивната
инстанция.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани за обжалване
6
лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред
настоящия съд, поради което са ДОПУСТИМИ.
С решението в обжалваните части окръжният съд се е произнесъл по
субективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5 от
КЗ, чл.429, ал.3 и чл.497,ал.1 от КЗ.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частите, с които
застрахователят е осъден да заплати на всеки от родителите на
починалото при процесното ПТП непълнолетно лице, по 105 000 лв.,
ведно със законната лихва.
Пред въззивния съд страните поддържат изразените становища,
включително по претенциите за присъждане на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението в обжалваните части е постановено от законен съдебен
състав в изискуемата форма и съдържа необходимите реквизити, поради което
е валидно, а в обжалваните части, като постановено по допустими искови
претенции е допустимо.
От събраните пред окръжния съд доказателства се установява, че на
**.**.**** год. в с. С., общ. Т., на ул. „Г. Д.“ до дом № * при управление на
МПС, марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № СН 0546 АС, водачът Й. З. З., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника по делото, нарушил
правилата за движение, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като движейки се със
скорост около 121 км/ч, представляваща превишение с над 50 км/ч на
разрешената скорост в населено място е предизвикал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на непълнолетния пътник в колата И.
М. К., ЕГН ********** - син на ищците Г. К. И. и М. К. К., и брат на ищците
П. М. К. - непълнолетна към момента и Д. Г. К. - малолетен към момента.
От приложеното НОХД № 177/2024 год. по описа на Сливенския
окръжен съд, се установява, че с влязла в сила присъда № 10 от 26.04.2024 г.
по делото, Й. З. З. , ЕГН ********** е признат за виновен в това, че: на
**.**.**** г., в с. С., общ. Т., на ул. „Г. Д.“, до дом № *, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № СН 0546 АС,
негова собственост, с посока на движение от изток на запад, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство,
категория „В“ е забранено да превишава в населено място скорост от 50 км/ч“,
като движейки се със скорост около 121 км/ч, представляваща превишение с
над 50 км/ч на разрешената скорост в населено място, в зоната след ляв завой,
изгубил контрол на управление над автомобила, предизвиквайки ПТП и по
непредпазливост причинил на пътуващите в същото МПС: смъртта на И. М.
К. ЕГН ********** от гр. Ш., общ. Т., както и три средни телесни повреди на
7
трето, неучастващо по настоящото дело лице, поради което на основание чл.
343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, чл.
54 и чл. 58а, ал. 1 НК, са му наложени наказания по НК.
Пред въззивният съд не се оспорва отговорността на застрахователя –
ответник по предявените искове, за обезщетяване на неимуществените вреди
претърпени от легитимираните лица, в резултат на смъртта на И. М. К., роден
на **.**.**** год. при описаното по-горе ПТП. Не се спори по наличието на
елементите на деликта по чл. 45 от ЗЗД - за причинно-следствената връзка
между виновното противоправно поведение на водача на МПС застраховано
при ответника по ГО на автомобилистите и вредоносния за сина на ищците Г.
и М. резултат, които обстоятелства се установяват както на осн. чл.300 от ГПК
от влязлата в сила присъда, така и от заключението на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза приети от окръжния съд.
Не се оспорва установената по делото материална легитимация на
родителите за получаване на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди. По отношение на родителите, пред въззивния съд се
спори за базовите размери на справедливите обезщетения, както и
относно наличието на съпричиняване от страна на родителите на
вредоносния за сина им резултат, поради неупражнен от тяхна страна
родителски контрол съгласно чл.125, ал.3 от СК, спрямо сина им Иван,
който към момента на процесното ПТП е бил на навършени 16 години -
непълнолетен.
По делото е установено, че Г. К. К. и М. К. К. са родители на починалия
при ПТП И. М. К. Ищцата П. М. К. е негова едноутробна и еднокръвна сестра.
За ищеца Д. Г. К. е установено, че е едноутробен брат на И. М. К. Бащинството
на М. К. К. по отношение на Д. не е установено чрез припознаване на детето,
но не се оспорва, че М. К. фактически е осъществявал и осъществява
родителски грижи за него.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели В. И. -
роднина на ищците и К. К. - баща на ищеца М. М., се установява, че
отношенията между ищците Г. и М. и техният син И. К., преди последния да
загуби живота си при описаното по-горе ПТП, са били основани на доверие,
взаимна обич и уважение. Ищците като родители на И. са полагали грижи за
него, както и за останалите си деца, старали са се да им осигурят добри
условия за живот и издръжка. Всички са живели в общ дом в гр. Ш., но
поради липсата на работа в малкия град, за известно време родителите са
работили в Г., като първата година са били без децата си – децата са били
поверени на грижите на техните баба и дядо. След първата година в Г.,
родителите взели при себе си децата си И. и П., а Д. останал при бабата и
дядото в Б. Дядото на И. и баща на ищеца М. - свидетелят К. К. сочи, че когато
работели в Г. и оставили децата на него и жена му, Г. и М. изпращали пари за
издръжката на децата. Всички те били сплотено семейство, родителите имали
очаквания към сина си И., който ходел на училище както в Б., така и в Г. и
8
искал да има образование, което да му гарантира по-добър живот от този на
родителите му. И. бил отговорен, обичал и уважал родителите си, те също го
обичали и възлагали големи надежди на него, включително - да се грижи за
тях на стари години. Загубата на най-големия им син била изключително
шокираща и травмираща за родителите, те не можели да повярват, че няма да
видят сина си отново, били обезсърчени и безкрайно тъжни. И. бил добро
дете, помагал на родителите си, включително в грижите за по-малките си
сестра и брат.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие-ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Съдебната практика
приема, че за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от
пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне
размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и
обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и
емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите
на съдебното решение. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД
при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст
и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. При прилагането на критерия по чл. 52
ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
лимитите на застраховане нямат самостоятелно и водещо значение, а могат да
бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически
условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост, като
определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с действително
претърпените неимуществени вреди.
Икономически условия в страната при настъпване на процесното ПТП
сочат средна работна заплата около 2123 лв. месечно. Лимитът на
застрахователна отговорност общо за неимуществени вреди към момента на
ПТП е до 10 420 000 лв. /чл.492, т.1 от КЗ/. Инфлацията за периода от
настъпване на ПТП до предявяване на иска по статистически данни е 8,6%.
Предвид конкретните обстоятелства установени по делото съдът
намира, че в резултат на внезапната и ненавременна смърт на сина им при
процесното ПТП, когато той е бил само на ** години, ищците са претърпели
9
съпътстващите трагичното събитие душевни болки и страдания - мъка, тъга,
отчаяние, стрес, дълбока болка от загубата на обично и подкрепящо ги дете,
които продължават да изпитват и към момента, макар с не толкова висока
интензивност, колкото в дните и месеците непосредствено след смъртта.
Болката и мъката на родителите от загубата са несъизмерили и те никога няма
да отшумят напълно за ищците. Те никога вече няма да могат да изпитат
радостта от живота, която са имали пред смъртта на детето им И.. Противно на
възраженията на застрахователя се установи, че родителите са били отговорни
при отглеждане на децата си, включително на първородния си син И., на
когото са възлагали големи надежди за бъдещето. Въпреки житейските
трудности и липсата на работа в малкия град, родителите са се старали да
дадат възможност за добро образование на децата си и са полагали усилия да
осигурят необходимата им издръжка. Ето защо и предвид установените по
делото отношения на любов и разбирателство приживе между починалото при
ПТП лице и неговите родители и отражението, което трагичното събитие е
оказало върху тях, съдът намира, че справедливият базов размер на
обезщетението за неимуществени вреди от по 200 000 лв. за всеки от
родителите е правилно определен от окръжния съд, поради което не
споделя възраженията на въззивника за прекомерност на този размер. Всеки
отделен случай, при който е настъпила загуба на близък човек при ПТП е
специфичен по отношение на определящите критерии за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, поради което съдът не споделя
възражението на въззивника, че следва да се направи аналогия с други
подобни случаи. Обстоятелството, че родителите за определени периоди са
работели в чужбина в случая не сочи, че връзката между тях и децата им е
била прекъсната. Както вече беше посочено, работата в чужбина е била
необходима за да осигурят издръжка на децата си, а когато са имали
възможност, за една година те са взели със себе си в Г. и децата си И. и П. Не е
установено по делото възражението на въззивника - застраховател, че през по-
голяма част от живота си И. не е бил отглеждан от родителите си. От
свидетелските показания , които съответстват и на изложеното от родителите
по реда на чл.176 от ГПК става ясно, че те са милеели за бъдещето на децата
си, уважавали са амбициите на сина си И. да получи образование и са го
подкрепяли, като същевременно са разчитали на неговата помощ като най-
голямо дете в семейството при грижата за по-малките деца и в бъдеще - за тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
С Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС е прието, че
не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на
вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото
действие или бездействие и вредоносния резултат. В мотивите е посочено,
че при определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не е необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той
е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения
10
неспособен. Поведението на последните е дотолкова от значение при
прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се
направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна
връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от
увредения. В този смисъл е и т.7 от Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962
г., ОСГК на ВС, с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленум на ВС.
По настоящото дело не се установи поведение на непълнолетния И. или
на неговите родители, които да са в пряка причинно - следствена връзка с
неговата смърт при процесното ПТП. Заключението на приетата от окръжния
съд комбинирана съдебно-медицинска и техническа експертиза изрично сочи,
че по време на настъпване на ПТП непълнолетният И. е бил на задна дясна
седалка в автомобила, без поставен обезопасителен колан, но наличието на
колан не би предотвратило фаталния за него удар. Не е установено и
вредоносно поведение на родителите. Съгласно чл.125, ал.3 от СК, родителите
са задължени да осигурят подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете. Установените до делото обстоятелства не сочат
безотговорност или небрежност на родителите при осъществяване на
подходящ контрол спрямо сина им И. И. е бил **-годишен младеж, живеещ в
малко населено място, по време на лятната ваканция на учениците, като не е
било необичайно, а е било нормално, той да излиза сам извън дома си и да
общува с приятели. Преди да напусне дома си И. е казал на родителите си, че
излиза за да извърши покупка за задоволяване на негови лични нужди.
Липсват данни по делото синът на ищците И. да е бил проблемно и рисково
дете и да се е нуждаел от постоянен родителски надзор. За предприетото
пътуване като пътник в автомобила управляван при процесното ПТП от Й. З.,
И. е взел самостоятелно решение, без да уведоми родителите си, а и самото
пребиваване на лица на ** години в автомобил управляван от правоспособен
водач, не е по подразбиране рисково поведение. Предвид горното съдът
намира, че по делото не е установено обективно поведение на родителите или
на техния син, в пряка причинно- следствена връзка, с което да е настъпил
вредоносния за непълнолетния И. резултат при процесното ПТП, а
възраженията на въззивника за противното не се споделят от съда.
Ето защо настоящият съд също приема, че дължимото от ответника по
предявените искове обезщетение за неимуществени вреди за всеки от
родителите е в размер на по 200 000 лв., което следва да се присъди ведно
със законната лихва, за чиито начален момент не се спори пред
въззивния съд – т.е. считано от 26.02.2024 год., до окончателното
изплащане на сумите.
На осн. чл. 235, ал.3 от ГПК въззивният съд следва да зачете
доказателствата за нововъзникналите обстоятелства. След постановяване
на обжалваното решение, от ответника по делото са извършени частични
плащания на дължимите в полза на ищците Г. и М. обезщетения и лихви, а
именно на 14.02.2025 год. по посочените сметки за плащане, са получени
парични преводи от по 105 000 лв. главници и по 14 171,53 лв. лихви за
11
периода от 26.02.2024 год. до 14.02.2025 год.
При зачитане на извършените частични плащания, оставащите дължими
главници в полза на всеки от ищците Г. и М. са в размер на по 95 000 лв., ведно
със законните лихви, както следва: върху неплатената разлика от по 95 000 лв.
за периода от 26.02.2024 год. до 14.02.2025 год. в размер на по 12 821,86 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата от по 95 000 лв., считано от
15.02.2025 год., до окончателното изплащане на сумите.
Непълнолетната П. и малолетния Д. са били съответно на 15 и на 4
години към момента на смъртта на техния брат Иван, настъпила при
процесното ПТП. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 год. на ВКС по т.д. № 1/2016 год., ОСНГТК те биха могли да
получат обезщетение за неимуществени вреди претърпени от причинената
смърт на техния брат И. ако се установи, че са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди.
Въпреки възраженията изложени във въззивната жалба на сестрата и
брата на починалото лице, конкретно установените по делото обстоятелства не
сочат изискуемата изключителност на отношенията чрез създадена особено
близка връзка между брата И., неговата сестра П. и неговия брат Д., извън
обичайните такива за този вид родство. С решение № 92/17.11.2020 год. по т.д.
№1275/2019 год. по описа на ВКС, 2-ро т.о., при отговор на въпроса относно
предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, е прието, че следва да се отчете обстоятелството,
че традиционно в българския бит отношенията между посочените роднини -
братя и сестри, баби и дядовци и внуци, се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална
за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо
към връзката между братята и сестрите е израстването им сами като деца
поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина /решение
№ 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о./.
Макар от свидетелските показания на свидетелите И. и К. да се
установява, че И. е поддържал със сестра си и брат си добри и близки
отношения на взаимна подкрепа и обич, а като по-голям брат е придружавал
сестра си на връщане от училище и се е занимавал с малкия си брат,
12
установено по делото за отношенията между тях не сочи на заместваща
родителска грижа от страна на И. по отношение на възпитанието и издръжката
на неговите сестра и брат. Не е установено израстването на децата сами,
доколкото при отсъствието на родителите за работа в чужбина, което в случая
не би могло да се определи като продължително, те са били поверени на
грижите на близките до децата техни баба и дядо. За сестрата П. и за брата Д.
не се установят също морални и душевни страдания и болки надхвърлящи
обичайните, не са налице и действително претърпени неимуществени вреди,
които да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи
за съответната връзка. Нормално е ** годишната П. да изпитва дълбока болка
и тъга от загубата на своя брат, но не се установява извънредна траурна
реакция от нейна страна, която да продължава и към момента. Предвид
възрастта на детето Д., за него, неговият брат И. е бил част от обичайното
житейско обкръжение. Поради все още непълната емоционална зрялост на
четиригодишното дете, на фона на общото социално обкръжение в
семейството, което освен по-големия брат е включвало полагащите грижи за
него баща, майка, баба и дядо, както и по-голяма сестра, не е установено
липсата на по-големия брат да е осъзната по такъв начин, че да е предизвикала
извънредни душевни болки и страдания. Детето Д. пита за брат си И. и го
търси, тъгува за него, но това не е необичайно и извънредно.
Предвид горното съдът намира, че възраженията във въззивната жалба
подадена от сестрата и брата на починалото лице са неоснователни.
Установените по делото обстоятелства сочат, че между починалото лице и
неговите сестра и брат е била изградена емоционална връзка съответстваща на
обичайните връзки между роднини от тази степен на родство, но не
изключителна. Както степента на близост между П. и Д. и техния по-голям
брат, така и преживените от тях болки и страдания в резултат на неговата
смърт, са в рамките на типичните за случая, поради което не са налице
всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя спрямо П. и Д. за претърпени от тях неимуществени вреди от
смъртта на техния брат И., причинена при процесното ПТП. Предявените от
тях искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Макар решаващите изводи на въззивния съд по четирите субективно
съединени иска изцяло да съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради представяне на нововъзникналите доказателства пред въззивния
съд за извършени частични плащания от ответника по исковете в полза на
ищците Г. и М. на сумите от по 119 171,53 лв. от които по 105 000 лв. –
главница и по 14 171,53 лв. лихви за периода от 26.02.2024 год. до 14.02.2025
год., обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които
ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците Г. и М. тези суми, като
част от дължими главници от по 200 000 лв. и от дължими лихви за периода от
26.02.2024 год. до 14.02.2025 год. в размер на общо от по 26 993,39 лв.
В частите от обжалваните части, с които ответникът е осъден да заплати
на всеки от ищците Г. и М. главници в размер на по 95 000 лв., ведно със
13
законните лихви, както следва: върху неплатената разлика от по 95 000 лв. за
периода от 26.02.2024 год. до 14.02.2025 год. в размер на по 12 821,86 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата от по 95 000 лв., считано от
15.02.2025 год., до окончателното изплащане на сумите, решението в
обжалваните части следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде
потвърдено като правилно и в частите, с които предявените от П. и Д.
искове са отхвърлени.
Частичните плащания извършени от ответника по исковете в полза на
ищците Г. и М. след постановяване на обжалваното решение и след подаване
на въззивните жалби не са основание за промяна на разпределението на
разноските пред окръжния съд и за отчитане на частична основателност на
въззивната жалба подадена от застрахователя.
За защита на ищците Г. и М. срещу въззивната жалба подадена от
ответника следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение от по 9500 лв. /възражение за прекомерност не е направено/.
За защита на ответника-застрахователно дружество срещу
неоснователната въззивна жалба подадена от ищците П. и Д., при общ размер
от 35 760 лв. с ДДС на платеното адвокатско възнаграждение за защита по
подадената от застрахователя въззивна жалба и за защита по жалбата на П. и
Д., съразмерно на съответния интерес, следва да се присъди сумата от 14 079
лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2/19.01.2025 год. по гр.д.№ 291/2024 год. по
описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които:
- е осъдено "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света
София“, № 7, ет. 5, представлявано по делото от пълномощника адв. Н. Ш.,
със съдебен адрес: гр. П., ул. „К. Ч.“ № *, вх. *, ап. *, да заплати на Г. К. И.
/К./, ЕГН ********** и на М. К. К., ЕГН **********, двамата от гр. Ш., общ.
Т., ул. „Ч.“ № *, на всеки от двамата, обезщетение за неимуществени
вреди, в размер на по 105 000 лв. като част от общо дължимо обезщетение от
по 200 000 лв., ведно със законна лихва, за периода от 26.02.2024 г. до
14.02.2025 год. в размер на по 14 171,53 лв., като част от общо дължима
законна лихва за този период върху сумата от по 200 000 лв., за претърпени от
тях душевни болки и страдания от смъртта на сина им – Иван Момчев К., ЕГН
**********, причинена в резултата на ПТП на **.**.**** г. в с. С., общ. Т., на
ул. „Г. Д.“ до дом № *, настъпило по вина на Й. З. З., ЕГН ********** при
управление на МПС, марка „АУДИ“, модел „А4“, с peг. № СН 0546 АС,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ /поради извършено плащане след постановяване на
14
решение № 2/19.01.2025 год. по гр.д.№ 291/2024 год. по описа на Сливенския
окръжен съд/ предявените искове от Г. К. И. /К./, ЕГН ********** и на М.
К. К., ЕГН **********, двамата от гр. Ш., общ. Т., ул. „Ч.“ № *, срещу "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет. 5 за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на по
105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/ за всеки от тях, като част от общо
дължимо обезщетение от по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ за всеки от тях,
ведно със законна лихва, за периода от 26.02.2024 г. до 14.02.2025 год. в
размер на по 14 171,53 лв. /четиринадесет хиляди сто седемдесет и един лева
и петдесет и три стотинки/ за всеки от тях, като част от общо дължима
законна лихва за този период върху сумата от по 200 000 лв. за всеки от тях, за
претърпени от тях душевни болки и страдания от смъртта на сина им И. М. К.,
ЕГН **********, причинена в резултата на ПТП на **.**.**** г. в с. С., общ.
Т., на ул. „Г. Д.“ до дом № *, настъпило по вина на Й. З. З., ЕГН **********
при управление на МПС, марка „АУДИ“, модел „А4“, с peг. № СН 0546 АС,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/19.01.2025 год. по гр.д.№ 291/2024 год.
по описа на Сливенския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА П. М. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на
нейната майка Г. К. К., и Г. К. К. като майка и представител по закон на Д. Г.
К., ЕГН **********, всички от гр. Ш., общ. Т., ул. „Ч.“ № * да заплатят на
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“ ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата
от 14 079 лв. /четиринадесет хиляди седемдесет и девет лева/ с ДДС -
съответна част от разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за
защита пред въззивния съд срещу неоснователната им въззивна жалба.
ОСЪЖДА "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света
София“, № 7, ет. 5, представлявано по делото от пълномощника: адв. Н. Ш.,
със съдебен адрес: гр. П., ул. „К. Ч.“ № *, вх. *, ап. *, да заплати на Г. К. И.
/К./, ЕГН ********** и на М. К. К., ЕГН **********, двамата от гр. Ш.,
общ. Т., ул. „Ч.“ № *, на всеки от тях по 9500 лв. /девет хиляди и петстотин
лева/ - или общо 19 000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивния съд срещу неоснователната въззивна жалба.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16