и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 85/16.07.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 762/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Милко Хубенов Моллов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 01.07.2007 год. в гр. Кърджали, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди", с ДК № К 41 99 АК, собственост на Синан Сали от гр.Кърджали, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.94 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б ал.1 НК, като на основание чл.78а ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 1 250 лв. С присъдата е осъдил подс.Милко Моллов да заплати по сметка на РС – Кърджали направените по делото разноски, в размер на 24 лв. Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че присъдата е необоснована, и като такава – неправилна. Излагат се съображения относно неприложимостта на разпоредбите на ал.1-5 на чл. 78а от НК, което се обосновава с разпоредбата на ал.6 на същия член, съгласно която разпоредбите на чл.78а ал.1-5 не се прилагат, ако дееца е бил в пияно състояние. Твърди се, че съгласно ТР № 19/1985 год. на ОСНК на Върховния съд, пияно състояние било налице тогава, когато в кръвта на дееца се съдържат над 0.5 на хиляда летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол. Прокурора от Районна прокуратура – Кърджали счита, че първоинстанционнният съд необосновано е приложил разпоредбите на чл.78а от НК, като е освободил подс.Милко Моллов от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК с налагане на административно наказание. Предлага се с протеста Окръжният съд да постанови решение, с което да бъде изменена протестираната присъда, като на подсъдимия Милко Моллов да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от 1 година. Не сочи нови доказателства. Ответника по протеста – подс.Милко Моллов, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Чрез защитника изразява становище за неоснователност на въззивния протест, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подс.Милко Моллов постоянно живее в гр.Кърджали, със средно образование е, не е женен, неосъждан. Не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. На 30.06.2007 год. срещу 01.07.2007 год. подсъдимият отишъл на гости у свой приятел, с когото до сутринта употребили значително количество алкохол. Около 16.00 часа на 01.07.2007 год. подс.Моллов тръгнал към магазин „Зорница”, находящ се в кв.”Възрожденци” в гр.Кърджали. Пред магазина подсъдимият се видял със свой познат – св.Синан Сали, който бил употребил алкохол, поради което помолил подсъдимия да го закара с колата му до дома му. Въпреки че бил употребил значително количество алкохол предната нощ, подс.Моллов се съгласил, като се качил на шофьорското място в автомобила на св.Сали – марка „Ауди”, с ДК № К 4199 АК, а св.Сали седнал на предната дясна седалка, след което подс.Моллов потеглил с автомобила, управлявайки го. По време на движението на управлявания от подсъдимия автомобил по бул.”Христо Ботев” в кв.”Възрожденци”, зад него се движели с патрулен автомобил св.Пеев и Бекир – служители на РПУ – Кърджали, на които направило впечатление несигурното и криволичещо движение на автомобила по пътя. Свидетелите подали светлинен и звуков сигнал за спиране на движещият се пред тях автомобил, управляван от подсъдимия. Подс.Моллов спрял автомобила, след което свидетелите извършили проверка на документите на водача и автомобила, при което усетили силна миризма на алкохол от вътрешността на автомобила. Подсъдимият бил изпробван за наличие на концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство – „Дрегер” № 0337, който отчел концентрация на алкохол в кръвта му 3.46 на хиляда. Подс.Моллов обяснил на свидетелите, че бил изпил една бира, но предната вечер бил пил доста. Бил му съставен акт за установяване на административно нарушение № 3023/01.07.2007 год. за извършени нарушения по чл. 150 и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП, който подсъдимият подписал без възражения. На подс.Моллов бил връчен талон за медицинско изследване на кръвта, като в ЦСМП – Кърджали му била взета кръвна проба. Видно от писменото заключение на вещото лице Маринов, изготвило Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 268/03.07.2007 год., в кръвта на подс.Моллов е доказано наличието на етилов алкохол в количество 2.94 на хиляда. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Моллов и показанията на св.Пеев и Бекир, дадени в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Сали, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствените материали по реда на чл.281 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК; от писменото заключение на вещото лице Маринов по назначената химическа експертиза, изготвено на досъдебното производство, прочетено и прието в съдебното производство пред първоинстанционния съд по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Милко Хубенов Моллов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на 01.07.2007 год. в гр. Кърджали, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди", с ДК № К 41 99 АК, собственост на Синан Сали от гр.Кърджали, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.94 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд, който с обжалваната присъда е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК – освободил е подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 250 лв. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване, изложено във въззивния протест по същество е относно правилното приложение на материалния закон – относно неприложимостта в конкретния случай на разпоредбите на чл. 78а от НК, обосновано с разпоредбата на чл. 78а ал.6 от НК, досежно осъществяване на деянието от подсъдимия в „пияно състояние”. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подсъдимия Моллов са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за това престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година, подс.Моллов не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава осма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да е необходимо да бъдат възстановени. Действително, както сочи и прокурора в протеста, с разпоредбата на чл. 78а ал.6 от НК, в редакцията й след изменението й със ЗИДНК /ДВ бр. 75/2006 год., в сила от 13.10.2006 год./ е предвидено, че ал.1-5 на същият член не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления. Ограничението на посочената алинея, обаче, не може да намери приложение в настоящият случай, тъй като не е налице нито една от предпоставките за това – не е причинена тежка телесна повреда или смърт от конкретното деяние, нито пък е налице множество престъпления. Що се отнася до понятието „ деецът е бил в пияно състояние”, то настоящият състав намира, че ограничението по чл.78а ал.6, свързано с това понятие, може и следва да намери приложение само и единствено тогава, когато самото престъпление включва в състава си като квалифициращо обстоятелство „пияно състояние” /напр.чл.343 ал.3, предл.1-во, б.”а”, предл. 2-ро - при причинена средна телесна повреда; чл. 343а ал.1 б.”в”, предл.1-во – също при причинени средна телесна повреда и др./, но не и за всяко деяние, което е извършено след употреба на алкохол. Възприемането на последното би представлявало разширително тълкуване на наказателна материалноправна разпоредба, което е недопустимо. В тази връзка следва да се посочи, че само с настъпили вредоносни последици от деянието – причиняване на телесни увреждания /тежка или средна телесна повреда, или смърт/ е свързана и наложената в практиката от цитираното от прокурора в протеста Тълкувателно решение № 19/1985 год. на ОСНК на Върховния съд на Република България дефиниция на понятието „в пияно състояние” по смисъла на чл.343 ал.3, предл.първо от НК – когато в кръвта на дееца се съдържат над 0.5 на хиляда летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол, но същото понятие не би могло автоматично да се приложи и по отношение на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, при което не са налице вредоносни последици – телесни повреди или смърт, с оглед на посочената по-горе липса на изрична такава квалификация в състава на престъплението. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС над 0.5 на хиляда /но под 1.2 на хиляда/, и при липса на причинени телесни увреждания – тежка телесна повреда, средна телесна повреда или смърт, управлението на МПС не е инкриминирано като престъпление по НК, а представлява само административно нарушение. Или, с оглед изложеното по-горе съдът намира, че щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената разпоредба е императивно, както правилно е приел и първоинстанционния съд. За да наложи на подсъдимия Моллов административно наказание “глоба” в размер на 1 250 лв., съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – типичната степен на обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца, направените самопризнания, изразеното съжаление за извършеното, съдействието му за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни; много високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и управлението на МПС, без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на такова, като е наложил наказанието „глоба” в размер под средния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК. Настоящата инстанция намира, че така наложеното му наказание „глоба” е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да поправи и превъзпита подсъдимия; както и да въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото изменяване. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подсъдимия наказание „глоба” не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 85/16.07.2007 год. по Н.о.х.дело № 762/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |