НОХД № 1474/2016 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Б.Б.Г. е
за престъпление по чл.150 ал.1 от НК, а именно за това, че на 04.05.2015 г. в гр. П., в изоставена сграда, на
бул. „***”, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст- И.Х.И. ***, изразяващи се в опипване на гърдите й и интимните й части,
целуване по устата, натискане на главата й към половия му член, поставяне на
ръката й върху половия му член и движението й върху него, чрез употреба на
сила- нанасяне на удари с юмруци по лицето и тялото и удряне на шамари по
лицето й и заплашване- отправяне на закани, че ще й избие зъбите.
Подсъдимият Г. се явява лично в съдебно заседание. Не се признава за
виновен и дава обяснения, в които твърди, че бил употребил алкохол и не помнел
нищо, като се усетил чак след като полицаите го събудили. В правото си на лична
защита и в последната дума не формулира искане към съда.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подсъдимия за виновен, като определи наказанието при условията на чл.54
ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода в размер над предвидения
минимум, чието изтърпяване да бъде при строг режим в затвор.
С протоколно определение на съда
пострадалата И.Х.И. беше конституирана като частен обвинител в процеса против
подсъдимия. Частният обвинител се явява лично в съдебно заседание поддържа
обвинението против подсъдимия и пледира за осъждането му.
Районният съд, като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
През пролетта на 2015 г. св. И.И. работела на
бензиностанция в гр. П.. Работното й време приключвало към 18.30 ч. След работа
тя се прибирала пеша до с. Г., обл. П., където живеела при свой познат и
семейството му в апартамент в жилищните блокове в селото.
На 04.05.2015 г., след работа, св. И. тръгнала да се
прибира към с. Г. по обичайния маршрут. След като минала моста на р. М.,
продължила по бул. „***“ в посока към жп гарата. По пътя св. И. почувствала,
че трябва да отиде до тоалетна. Виждайки наблизо изоставена сграда, която била
собственост на бившия консервен комбинат „М.“, св. И. решила да влезе в
сградата до тоалетна. Тя влязла в сградата, но тъй като все още било светло и имало хора, решила да влезе по-навътре в
сградата. На излизане св. И. чула стъпки и видяла пред себе си подс. Б.Г.. В
този момент тя усетила, че той лъхал на алкохол. Подс. Г. направил св. И. предложение
да правят секс, което тя категорично отклонила и заявила, че иска да си ходи. Той
обаче започнал да я да дърпа за дрехите и за ръцете, заявявайки й с категоричен
тон, че няма да я пуска цяла нощ и ще прави секс с нея, както си е наумил,
бутайки и натискайки я към стената, на помещението, в което били, като не й позволявал
да си тръгне. Св. И. настоявала да си ходи, като категорично му заявила, че
няма да получи секс от нея. Подсъдимият, държейки здраво св. И., започнал да я
опипва по цялото тяло през дрехите й, предимно по гърдите и по интимните части.
После вдигнал блузата, с която И. била облечена и започнал да я опипва на голо-
по тялото и хълбоците. Св. И. го бутала през цялото време. След това подс. Г.
хванал св. И. за горната част на ръцете и я издърпал в съседното помещение.
Заплашил я да стои мирно и че няма да я пусне цяла нощ. Св. И. се уплашила и разплакала и отново замолила подсъдимия
да я пусне. Той обаче не обърнал внимание на молбите, като й заявил да престане
да реве, защото не му харесвало. Понеже свидетелката продължила да плаче и се
опитвала да се отскубне от него, това ядосало подс. Г. и той започнал да й
нанася удари с шамари и юмруци по лицето и тялото, след което взел намиращия се
наблизо бастун от спирално навито дърво и я ударил няколко пъти и с него по
тялото. Това му поведение уплашило още повече св. И. и сломило съпротивата й и
тя престанала с опитите си да избяга, страхувайки се да не й се случи нещо
по-лошо, но продължила да плаче и да го моли да престане и да я пусне да си
ходи. Подс. Г. заплашил отново И. да престане да плаче и да вика, иначе щял да
й избие зъбите. Докато я удрял и заплашвал, подс. Г. бутал св. И. към пода и
след като тя на два пъти паднала, той й казал да остане на пода и да не мърда.
Св. И. обаче се изправила и подс. Г. започнал да я целува по устата и лицето и
да я опипва по тялото й гърдите, дърпал й дрехите, за да я съблече, като тя се
съпротивлявала и не му позволила да свали бельото й. В един момент подс. Г. повалил
св. И. върху намиращия се в помещението дюшек. Свалил долнището на анцуга й и започнал
да я опипва по интимните части. Свалил и своя анцуг и гащи и започнал да
натиска главата на св. И. към половия си член, като я приканил да прави орален
секс. Понеже тя се съпротивлявала подс. Г. взел ръката й и я поставил върху
половия си член и държейки своята ръка върху нейната, започнал да я движи. Св. И.
се примирила с това действие, тъй като се страхувала, че в противен случай подс.
Г. ще я изнасили. Това продължило известно време, след което подсъдимият отново
започнал да опипва св. И. между краката- по интимните части и да я целува по
устните. Св. И. няколко пъти се опитвала да стане и да се отскубне, но всеки
опит бил прекратяван от подс. Г. с нанасяне на удари с юмруци по тялото и
отправени закани, че ще й избие зъбите. Подс. Г. за кратко преустановявал тези
си действия, като отпивал алкохол от намираща се в помещението пластмасова
бутилка. Блудствените му действия по отношение на св. И. продължили до към полунощ,
като през цялото време й повтарял, че ще прави секс с нея. През това време и
двамата се намирали на въпросния дюшек, като подсъдимия се притискал силно към
св. И., гушил я и я притискал с тялото си. В един момент, лежейки, подс. Г. изпънал
едната си ръка и накарал св. И. да легне върху нея, а с краката си затиснал
тялото й, като започнал да заспива. Св. И. изчакала да заспи и след като се
уверила, че той наистина е заспал, внимателно се освободила от него, като
успяла да вдигне анцуга си, след което бързо избягала навън. Маратонките и раницата
й останали в сградата. Вече било около полунощ и св. И. отишла до агроаптеката
в близост до жп гарата, където от телефона си, който бил в джоба на анцуга,
подала сигнал на ЕЕН 112 за случилото се. На място пристигнал автопатрул от РУ-
П. при ОД на МВР- П., в състав св. Л.П. и колегите му К. Н. и Г. Т.. Полицаите заварили
св. И. ***, без обувки. Тя им разказала накратко за случилото се и им показала
сградата, в която все още се намирал подс. Г.. Св. П. и колегите му влезли в
сградата и в една от стаите установили спящия на дюшека подсъдим. Полицейските
служители го събудили и установили самоличността му. Те видели, че под главата
на подс. Г. била поставена раница, върху която спял, а в съседна стая има чифт
дамски маратонки- вещи на св. И.. Св. П. и колегата му попитали подс. Г. как
тези вещи са попаднали у него и той отговорил, че не знаел. За случилото се
разказал единствено, че е видял момиче да влиза в сградата и да го пита къде
може да отиде по малка нужда, на което той отговорил, че не знае. Полицейските
служители отвели подс. Г. ***, за снемане на обяснения. Вещите на св. И.- раница
и маратонки били взети от полицаите и на 05.05.2015 г. й били върнати срещу
разписка.
На 05.05.2015 г. бил извършен оглед на сградата, при
който в една от стаите бил установен дюшек и полиетиленова торбичка с две
пластмасови бутилки- от 0,5 л. и от 1,5 л. Двете бутилки имали течност с
прозрачен цвят, като тази от по-малката имала мирис на алкохол. Двете бутилки
били иззети, като били иззети и дактилоскопни следи от тях. Иззет бил също така
бастун с спираловидно дърво, намерен в едно от помещенията на сградата. На иззетите
дактилоскопни следи било извършено изследване и установено, че следата иззета
от бутилката от 1,5 литра е на подс. Г.. За изследването била изготвена
експертна справка.
На св. И.И. било извършено освидетелстване в кабинета
по съдебна медицина при „МБАЛ П.“ АД, при което били установени травматични
увреждания, както следва: кръвонасядане и травматичен оток по лицето;
кръвонасядане по тялото и дясната мишница и охлузвания по гърба. Издадено било
СМУ № 8/05.05.2015 г., в което съдебният лекар посочил, че описаните
травматични увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет чрез удар
с или върху такъв. Кръвонасяданията по дясната мишница са от действието на
пръсти при стискане с ръце. Тези наранявания причинили на пострадалата болка по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
В изисканата и представена от Регионален център 112- Кърджали
справка се установява, че на 05.05.2015 г., в 00.08.25 ч. е прието повикване от
лице представило се като И.Х.И., като сигналът бил за извършени блудствени
действия. Към справката е приложен компакт диск съдържащ аудиозапис на сигнала.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
което съдът цени като обективно, компетентно и неоспорено от страните, на пострадалата
И.И. били причинени следните травматични увреждания:
травматичен оток по лявата буза и кръвонасядане с леко червеникав цвят на обща
площ около 4х5 см; петнисто кръвонасядане с кафеникав цвят на площ 6х5 см в
лявата лопаткова област и охлузване всред него с размери 1х1 см покрито с
кафеникава коричка на нивото на околността; петнисто синкаво кръвонасядане с
размери 2х2 см по кожата на дясната лопаткова област; три петнисти
кръвонасядания със синкав цвят и зеленеене по периферията с размери по 1,5 х
1,5 см по кожата на дясната мишница, в горната й трета, по задната повърхност.
Според вещото лице описаните травматични увреждания са в резултат от действието
на твърд, тъп предмет чрез удар или притискане с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при въпросния инцидент към момента на инкриминираната
дата. Експертът е конкретизирал, че кръвонасяданията по дясната мишница са от
действието на пръсти при стискане с ръце. Травмата в областта на лицето (лявата
буза) е в резултат на удар с ръка (юмрук, шамар). Травмите в областта на гърба (охлузвания
и кръвонасядания) са в резултат на притискане на тялото на пострадалата в пода
(терена) или на ударите с ръце в тези области.
Според вещото лице всички травматични увреждания са
причинили на пострадалата болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От изготвеното заключение на назначената Съдебно
психиатрично-психологична експертиза на пострадалата И.И., се установява, че тя
е с граничен интелект, т. е. усреднена величина между норма и лека степен на умствен
дефицит, но е завършила средно образование и има развито мислене, с възможност
за логическо опериране, съобразяване и оценка на средно ниво. Липсват
съдържателни или други специфични мисловни нарушения, които да видоизменят
общите познавателни способности. Възприятията и представите й изцяло
съответстват на реалността. И. е с нормално за възрастта си индивидуално
психо-социално развитие. Тя може да възприема правилно житейските ситуации и
обстоятелствата, които да преценява като добри или лоши за самата нея. Не
съществуват пречки показанията дадени от подекспертната да са с висока степен
на достоверност, като в съдебно заседание вещите лица поясниха, че при
пострадалата липсва склонност и желание да изкривява
реалността и да фантазира. Психично здрава е както
към момента на деянието, така и по време на прегледа. Към момента на деянието е
била в състояние да възприема фактите, които имат значение за делото, може да
дава достоверни показания за тях, може да участва в следствени действия в
качеството си на свидетел. Има пълен и подреден спомен на случващите се към
момента събития.
Вещите лица в съдебно заседание категорично уточниха, че отношението на
пострадалата И. към случилото се е емоционално, със забавяне на моменти, със
сълзи, треперещ глас, твърдения, че е забравила някои неща (защитен механизъм
на психиката- „изтласткване”), доста разстроена от случилото се, което
свидетелства за наличие на психотравма, изживява случилото се. Според вещото
лице психилог пострадалата е с меланхоличен темперамент и личностови качества- меланхолия,
тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, които предразполагат и по-дълбокото
преживяване на случилото се и задълбочаване в депресивен план.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
показанията на пострадалата- св. И.И., както и от тези на св. И. П.,
заключението вещите лица по назначените СМЕ и СППЕ, както и от писмените и
веществени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира изцяло посочените по-горе гласни
доказателства, т.к. същите са хронологично точни, кореспондират помежду си и се
подкрепят от останалите писмени и веществени доказателства, а също и от
експертните заключения, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на пострадалата И.И.,
т.к. ги намери за обективни и добросъвестни. Действително тя е пострадала от
едно от най-тежките престъпни посегателства против личността, каквото е
престъплението блудство и като такава би могла да се възприема като
заинтересована от изхода на делото. Съдът обаче отчете, че преди инцидента тя
не е имала никакъв личен мотив да уличава необосновано извършителя, приписвайки
му поведение или деяние, което обективно той да не е извършил. Нещо повече, тя
дори не е познавала подсъдимия и от тук извода, че пострадалата не е имала
причина да му отмъщава за нещо. Ето защо съдът прие, че И. депозира своите
показания не от стремеж да обвинява необосновано извършителя, а единствено с
цел да се разкрие обективната истина. Индиция за това е и обстоятелството, че
същата не пожела да се възползва от процесуалните си права на пострадала и да
предяви граждански иск, като единствено се конституира като частен обвинител
против подсъдимия. Това говори, че тя не търси никакво възмездие лично за себе
си, а желае единствено подсъдимият да бъде санкциониран съобразно предвиденото
в закона.
Вярно е, че показанията на св. И., дадени във фазата
на съдебното следствие не се препокриха изцяло с тези, които тя дава в ДП, но
затова има обяснение. Както посочи вещото лице психолог в съдебно заседание, твърденията й че е забравила неща, т. напр. с какво е била облечена и
обута- анцуг или панталон, маратонки или платненки, кои точно действия и в
каква последователност е осъществил подсъдимия и др., представляват защитен
механизъм на психиката, т. нар. „изтласкване”, т.е. жертвата се опитва да
забрави случилото се, за да може да продължи нормалния си живот.
Съдът отделно от това намери тези непълноти за
абсолютно несъществени и напълно обясними с оглед отдалечеността на времето, в
което пострадалата дава показания в съдебната фаза и което е повече от една
година след деянието. По тази причина е напълно логично пострадалата да забрави
конкретни подробности, респ. желанието й да ги забрави по изложените от вещите
лица съображения. Тези непълноти от друга страна се допълниха от заключенията
на двете експертизи, другите писмени доказателства и веществените
доказателства, приобщени по делото, както и от показанията на св. П..
Извън казаното до тук, следва да се отбележи, че
показанията на пострадалата напълно кореспондират с тези на св. П., който е
абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Този
свидетел заяви как въпросната нощ със своите колеги са се отзовали на подадения
сигнал за насилено момиче и когато са пристигнали на указаното място са
заварили пострадалата, която пред него и колегите му е разказала накратко за
случилото й се- как подсъдимият я е насилил, карал я да лежи при него и да му
пипа половия член и когато заспал успяла да избяга. Св. П. поясни, че
пострадалата е заявила, че подсъдимият е все още в изоставената сграда и спял и
завела него и другите полицаи до мястото. Свидетелят заяви категорично, че когато
са отишли на мястото подс. Г. спял на дюшек, като маратонките на пострадалата
били до него, а раничката под главата му. Св. П. поясни в показанията си, че
при пристигането им при въпросната агроаптека, той е възприел пострадалата, без
обувки, боса и уплашена, което също кореспондира със заявеното от св. И..
Показанията на св. И. относно нанесените й удари с шамари и юмруци по
лицето и тялото, ударите с дървения бастун, стискането на мишниците й,
притискането на тялото й към стената и пода от страна на подсъдимия, се
потвърдиха и от констатациите на съдебния лекар при извършеното освидетелстване
на пострадалата, отразени в СМУ и заключението на извършената СМЕ.
Обобщено следва да се каже, че в обясненията си дадени
в съдебната фаза на процеса подс. Г. отрича да е виждал пострадалата, да й е
нанасял удари и да я заплашвал, както и да е извършил блудствени действия с нея.
Заявява, че няма спомен за случилото се, не познава и не е виждал преди
пострадалата. Нямал обяснение на кого са намерените маратонки и раничката
въпросната вечер, в едно от помещенията на изоставената сграда, където твърди
че въпросната вечер под влияние на изпитото количество алкохол е заспал, като
впоследствие бил събуден от полицаите. Твърди , че полицаите го питали само за
колелото му, но нямал спомен да са го питали за други вещи в помещението, както
и за момичето.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс. Г., т.к.
същите останаха неподкрепени от останалите доказателства по делото, като от
една страна противоречат на показанията на св. И.- пряко гласно доказателство
за извършеното от подсъдимия, а от друга страна не кореспондират и с
показанията на св. П., писмените доказателства и заключението на СМЕ. Св. П.
поясни в показанията си, че въпросната нощ, когато са го събудили и питали за
пострадалата, подсъдимият им е заявил, че е влязла до тоалетна в сградата, но
отрекъл да е извършил, това което твърдяла пострадалата. Прави впечатление, че
позицията на подс. Г. еволюира- от твърдението, че пострадалата е влязла до
тоалетна в сградата до това, че въобще не я е виждал. Очевидно принуден от
събраните по делото доказателства, подсъдимият е променил позицията си в пълно
отрицание на случилото се, респ. в твърдения за наличието на какъвто и да е
спомен от въпросната вечер, оправдан от него с употребения алкохол, с цел да
прикрие извършеното от него. Трябва веднага да се отбележи, че употребеният от
подсъдимия алкохол и въздействието, което същият е оказал върху него, не може
по никакъв начин да омаловажи и оправдае неговите действия, още повече, че
бидейки наясно как влияе на действията и постъпките му алкохола, подс. Г. е
следвало да се контролира и да не употребява, респ. злоупотребява с алкохол.
При така установената
фактическа обстановка се налага единствено възможният правен извод, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпление по чл.150
ал.1 от НК, тъй като на 04.05.2015 г. в
гр. П., в изоставена сграда, на бул. „***”, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- И.Х.И. ***, изразяващи се в
опипване на гърдите й и интимните й части, целуване по устата, натискане на
главата й към половия му член, поставяне на ръката й върху половия му член и
движението й върху него, чрез употреба на сила- нанасяне на удари с юмруци по
лицето и тялото, удряне на шамари по лицето й и удари с дървен бастун по тялото
и заплашване- отправяне на закани, че ще й избие зъбите.
Авторството на деянието се доказа по безспорен и
несъмнен начин. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за време,
място и начин на извършване.
Подс. Г. е имал представа за всички обективни елементи
на състава на осъщественото от него престъпно деяние. Съзнавал е, че
посредством употребеното насилие-
нанасяне на удари с юмруци по лицето и тялото, удряне на шамари по лицето й и
удари с дървен бастун по тялото и заплахи към пострадалата е
извършил спрямо нея блудствени действия (подробно описани по-горе), с цел да
възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление.
От субективна страна подс. Г. е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на осъществяваното от него деяние и е искал
тяхното настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл съгласно материално правната
характеристика по чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието
и тези на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
извършеното от подсъдимия деяние по чл.150 от НК е изключително завишена с
оглед конкретните обстоятелства, при които е извършено- с изключителна
бруталност и безнравственост, с демонстрирано чувство за безнаказаност, а също
и като се изходи от продължителността на извършване на престъпното
посегателство, което заслужава по-високата социална, морална и правна
укоримост.
Подсъдимият е личност със завишена степен на
обществена опасност- осъждан е, негативно охарактеризиран, според издадената за
него характеристика от РУ- П., криминално проявен, склонен към
извършване на престъпления, контактува с криминално проявени лица и има
изградено негативно отношение към органите на държавната власт и чувство за
ненаказуемост. След съселяните си не се ползва с добро име.
Извън казаното до тук относно характеристиката на подсъдимия, следва да се
добави и това, че всяка човешка личност се характеризира посредством постъпките
си, а в конкретния казус, подсъдимият е извършил едно от най-тежките
престъпления против личността, засягащо половата неприкосновеност, което е достатъчно
да се възприеме като лице с негативни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
ниското правосъзнание и култура на подсъдимия, намерило проявление в грубото
незачитане от негова страна на телесната и половата неприкосновеност и на
личността на пострадалата.
Като отегчаващи вината обстоятелства на подсъдимия се
отчетоха обремененото съдебно минало и изключително лошите характеристични
данни, както и причинените леки телесни повреди на пострадалата, посредством
нанесените удари с шамари и юмруци по лицето и тялото й, както и употребата на
алкохол. Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете липсата на
възпрепятстване на процеса и по-бързото му приключване.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко
от тях, съдът даде превес на отегчаващите и подс. Г. бе осъден на четири години
лишаване от свобода.
Именно с този вид и размер на наказанието съдът намери, че ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК-
личната превенция спрямо подсъдимия- превъзпитание и поправително въздействие.
Ще се постигне и генерална превенция спрямо обществото, т.е.
предупредително-възпиращо и общовъзпитателно въздействие.
С оглед наличието на формална пречка за приложението на института на
условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК, съдът определи първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подс. Г. на основание чл.61
т.2 от ЗИНЗС в затвор. Това е така, тъй като от една страна определеният размер
на наложеното наказание лишаване от свобода предвид размера на същото не
позволява приложението на този институт, а от друга- подс. Г. е осъждан на
лишаване от свобода, като с изключение на първите две осъждания по всички
останали е търпял ефективно наказанието, като последното наказание е изтърпяно
на 11.05.2013 г.
Според
приетото от съда, дори и да бе констатирано наличието на кумулативната даденост
на материално-правните предпоставки, в случая отсъства основание да се приеме,
че приложението на чл.66 ал.1 от НК ще допринесе за постигане на преимуществено
предложената от законодателя цел на личната превенция- адекватно поправително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие върху дееца. Този извод, предвид
социалният отзвук на престъпни прояви от такъв вид, е особено валиден по
отношение на заложената в чл.66 ал.1 от НК и генерална превенция за
предупредително обществено въздействие. Също видът на блудствените действия,
техният интензитет и продължителност, вида на упражненото насилие и отправените
заплахи към пострадалата, в цялата престъпна проява, охарактеризират подс. Г.
като аморална и асоциална личност, без морални задръжки, формират у съда и
самостоятелна преценка за необходимост от реално изтърпяване на наложеното
наказание.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените
доказателства, следващи делото- 1 брой пластмасова бутилка от 1.5 л, с по-малко
от половината съдържима безцветна течност, 1 брой пластмасова бутилка от 0.5
л., съдържаща минимално количество безцветна течност, както и 1 брой бастун от
спирално извито дърво с метален шип в долната част, като вещи, послужили за
извършване на престъплението, да се отнемат в полза на държавата и поради липса
на икономическа стойност да се унищожат по ПАС при настъпване на законовите
срокове.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Г. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на
550 лева, от които 410 лева за експертизи в ДП, платими в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - П. и 140 лева- съдебно-деловодни разноски- платени
възнаграждения за явяване на вещи лица пред първата инстанция, платими по
сметка на Районен съд П., както и по 5 лева ДТ при евентуално служебно издаване
на изпълнителни листове, платими в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд П..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: