Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова
Загора, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря:
Валентина Колева
и в присъствието
на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ
гр. дело № 949 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.422, във вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ГПК.
С исковата си молба ищецът „БУЛРЕНТАЛС” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.„Волга“ № 66, представлявано от управителя Г. Н. К.,
действащ чрез пълномощника си адвокат И.Д.И. е предявил иск за установяване на
вземане в общ размер на 6168.00 лв. главница и 427.81 лв. законна лихва против
ЕТ“ЕСТЕЛ-СТЕЛА РУСЕВА“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Нова Загора, ул.„Васил Левски“ № 44, ет.2, ап.5, представлявано от С. Р. Б.
Твърди се, че
ищцовото дружество, изцяло било изпълнило задължението си за доставка на
услуги, свързани с отдаване под наем, измиване и транспортиране на вишки до
определени обекти на ответника, за което били издадени фактури с № 132/15.05.2018 г. на стойност 1188.00 лв. с ДДС, № 142/01.06.2018 г.
на стойност 1788.00 лв. с ДДС, № 157/20.06.2018 г. на стойност 2292.00 лв. с
ДДС и № 165/02.07.2018 г. на стойност 900.00 лв. с ДДС.
Посочва се, че процесните фактури е следвало да бъдат
заплатени от ответната страна в деня на изготвянето им, но това не се било
случило и досега.Поради това ищцовото дружество предприело
действия за събиране на дължимите суми,подавайки заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи се, че Районен
съд – Нова Загора образувал ч.гр.д.№ 147/2019г.,в което производство била
издадена исканата Заповед № 75 от 20.02.2019 г., която била връчена на
ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът с
Разпореждане № 1472 от 03.06.2019 г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Последното съобщение
ищецът получил на 11.06.2019 г.
Ищецът твърди, че и досега плащане по
процесните фактури не било извършено,което обуславяло правния му интерес от
завеждане на делото.
С оглед гореизложеното ищцовото
друцество моли съдът да постанови решение с което да признае за установено, че
ответника му дължи следните суми:
-
сумата от 1188.00
лв, по
фактура № 132/15.05.2018 г., ведно със законна лихва в размер на 90.75 лв.,изчислена върху главницата за периода от 16.05.2018 г. до 14.02.2019
г., ведносъс законната лихва върху
главницата, изчислена от 18.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата;
-
сумата от 1788.00
лв., по
фактура № 142/01.06.2018 г., ведно със законна лихва в размер на 128.14 лв.,изчислена върху главницата за периода от 02.06.2018 г. до 14.02.2019
г., ведносъс законната лихва върху
главницата, изчислена от 18.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 2292.00 лв.,по фактура № 157/20.06.2018 г., ведно със законна лихва в размер на 152.17 лв.,изчислена върху главницата за периода от 21.06.2018 г. до 14.02.2019
г., ведносъсзаконната лихва върху главницата, изчислена от 18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 900.00 лв., по фактура №165/02.07.2018 г., ведно
със законна лихва в размер на 56.75 лв., изчислена върху главницата за периода
от03.07.2018
г. до14.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, изчислена от 18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е претендирал присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Моли съдът на основание чл.190, ал.1 от ГПК да задължи ответника да
представи изготвените от него и представени в ТД на НАП – Бургас
Справки-декларации по ЗДДС и дневниците за покупките за месеците май, юни, юли
2018 г., за да се установи дали са включени в тях процесните фактури.
Алтернативно на основание чл.186 от ГПК моли същите да бъдат изискани от
ТД на НАП – Бургас.
Моли да бъдат допуснати като доказателства по делото приложените към
исковата молба такива.
Ответникът в
срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор по предявения срещу него
иск.
На 18.10.2019 г.
с вх.№ 5460 е постъпила молба от ответника, с която се посочва,че на 08.10.2019г. на адреса на управление на ЕТ “ЕСТЕЛ - СТЕЛА РУСЕВА“ - гр.Нова Загора,
на ул.„Васил Левски“ № 44, ет.2, ап.5,в качеството си на представител С. Б.
лично получила Определение № 600/10.09.2019г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, от което разбрала, че е ответник по гр.д.949/2019 г. по описа на
съда.След справка установила, че препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства, са връчени чрез залепване на уведомление.Сочи, че във върнатата
в цялост призовка връчителят бил отбелязал, че е посетил адресът на управление
на три дати, а именно на 09.07.2019г., 08.08.2019г. и 12.08.2019г. и тъй като
никой не бил намерен, на 19.08.2019г. било залепено уведомление на входната
врата на ул.„Васил Левски“ № 44.
Счита, че не е
налице редовно връчване на исковата молба и приложените към нея доказателства.
Посочва, че съдът е
приел, че е налице редовно уведомяване, тъй като на вписаният в TP при Агенция по
вписванията, адрес на управление на представляваното от нея ЕТ не бил открит
никой и при трите посещения. Същевременно било безспорно по делото, че именно
на същия адрес ѝ било връчено определение № 600, с което било насрочено
открито заседание по делото. Сочи също, че този адрес не бил само регистрираният
официално адрес на управление на ЕТ, но бил и нейният постоянен и настоящ
адрес, който не била напускала през периода на посещенията и съответно имало
лице, което е можело да получи препис от исковата молба.
Твърди, че в
уведомлението било отбелязано, че същото е залепено на вратата на ул.„Васил
Левски“ № 44, но нямало данни защо същото не е залепено на вратата на ул.„Васил
Левски“ № 44, ет.2, ап.5,където бил точния
адрес на управление, а също така и върху пощенската кутия, след като такава
била налице.
Позовава се на чл.47,
ал.1 от ГПК, като счита, че не е спазен интервала между второто и третото
посещение (4 дни), а също и задължението да се посети адреса най-малко един път
в неприсъствен ден, поради което и не са били налице предпоставките за пристъпване
към залепване на уведомление.
Моли съдът на
основание чл.64 от ГПК, предвид посоченото нередово връчване на исковата молба
на нея като представител на ЕТ “ЕСТЕЛ -
СТЕЛА РУСЕВА“ и нередовното ѝ уведомяване,срокът
ѝ за отговор на исковата молба да бъде възстановен, като приеме, че
описаното представлява особени и непредвидени обстоятелства, които не е имала
възможност да преодолее.
На същата дата
ответната страна е депозирала и отговор на исковата молба с вх.№ 5461, с който посочва,
че счита иска за допустим, но неоснователен както по основание, така и по
размер.
Твърди, че от
представените от ищеца 4 бр.фактури, действително предоставени услуги има само
по две от тях, а именно по фактура № 132/15.05.2018 г. и по фактура №
142/01.06.2018 г., а по останалите две нито са постигали договореност, нито им
е предоставяна услуга, за която да дължат заплащане.
Твърди също, че по
фактура № 132/15.05.2018г. на 21.05.2018 г. бил извършен превод по сметка на
ищеца за сумата от 1000.00 лв и остатъкът за плащане бил 188.00 лв., върху
която сума съответно се дължала лихва.
Счита, че
претендираните от ищеца мораторни лихви, върху главниците по фактура №
132/15.05.2018 г. и фактура № 142/01.06.2018 г., се дължат от датата на
получаване на нотариалната покана на ищеца, а именно от 21.12.2018 г.
Относно останалите
две фактури, тъй като липсвало задължение за главница, предвид акцесорния си
характер, неоснователна била и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата и като такава следвало също да бъде отхвърлена.
Възразява за
прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.
Оспорва
представените от ищеца с исковата молба фактури с № 157/20.06.2018г. и №
165/02.07.2018г.
Представила е и моли да бъдат допуснати като
доказателства по делото, приложените към отговора на исковата молба такива.
Постъпила е молба от управителя на ищцовото
дружество Г. К., с която на основание чл.214, ал.1 от ГПК моли за изменение на
предявения иск в частта му, касаеща претенцията по фактура № 132/15.05.2018 г.
Посочва се, че след
проверка в счетоводството било констатирано, че е извършено частично плащане на
задължението по тази фактура в размер на 1000.00 лв., поради което
неизплатената част била в размер на 188.00 лв.
С оглед посоченото,
моли съдът да счита иска, относно фактура № 132/15.05.2018 г. за предявен в
размер на 188.00 лв. главница, ведно със законната лихва в размер на 14.36 лв.,
изчислена върху главницата за периода от 16.05.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 15.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.Съдът с нарочно определение постановено в открито с.з.
проведено на 18.12.2019г.прие направеното изменение/намаление/на първоначално
предявения иск.
В откритото съдебно
заседание от 05.02.2020 г. процесуалните представители на страните адв. И.Д.И.
и адв. М. П.И.-Н. поддържат становищата си и приемат новопредставените
доказателства.
Адв. И. поддържа
искането си да бъдат изискани от ТД на НАП – Бургас Справки-декларации по ЗДДС и дневници
за покупките за периодите, в които са включени фактури № 157/20.06.2018 г. и № 165/02.07.2018 г., издадени от ищцовото
дружество. Моли съдът да допусне до разпит трима свидетели, двама при режим на
довеждане и един при режим на призоваване.
На 17.02.2020 г. е
постъпил отговор с изх.№ 20-18-314/12.02.2020 г. от ТД на НАП – Бургас, който гласи, че фактури № 157/20.06.2018 г. и № 165/02.07.2018 г., издадени от „БУЛРЕНТАЛС”
ООД, с ЕИК ********* не са включени в дневниците за покупки на ЕТ“ЕСТЕЛ-СТЕЛА РУСЕВА“, с ЕИК *********.
Тъй като в същото съдебно заседание адв. Н. е
оспорила всички представени доказателства, като неотносими по спора, а също и
за представения запис на заповед с който се е задължило едно физическо лице,
което нямало нищо общо с фирма ЕТ “ЕСТЕЛ
- СТЕЛА РУСЕВА“, адв. И. държи на разпита на същото лице – А. Б., който да
отговори дали е участвал при приемането на вишките издадения запис на заповед.
Съдът е открил процедура по оспорване на
Запис на заповед от 01.08.2018 г. и представените с молбата 3 броя справки-декларации,
посочени с вх. номера, 2 броя пътни листи и 1 брой фактура № 2126 от 08.06.2018
г.
На основание чл.192 от ГПК е изискана
справка от ТД на НАП гр.Пловдив, като такава е получена на 24.08.2020 г. и е с
изх.№ 11-00-1101/19.08.2020 г.
Направен е повторен опит да бъде призован
свидетелят А.Б., живущ на същият адрес като ответника, но видно от призовките,
съпругата му С. Б. е отказала да ги получи, тъй като нямала връзка с него и бил
в чужбина.
Страните редовно призовани, не се
явяват. За ищеца – адв. И. – редовно упълномощен от по-рано.
За ответника – адв. Н.- редовно
упълномощена от по-рано.
Адв.И. поддържа исковата претенция с
направените корекции по първата фактура.
Адв.Н. счита иска за основателен по отношение на фактура № 132/15.05.2018 г., с посочената корекция и фактура №
142/01.06.2018 г., като навежда, че мораторна лихва върху главниците им се
дължала от датата на получаването от ответника на нотариалната покана. Относно фактури № 157/20.06.2018 г. и № 165/02.07.2018 г. счита иска за неоснователен.
Отсъбраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
Съдът прие приложените писмени доказателства: Фактура № 132/15.05.2018 г.; Фактура № 142/01.06.2018 г.; Фактура № 157/20.06.2018 г.; Фактура № 165/02.07.2018 г.; Договор за правна защита и съдействие; документ за внесена държавна такса; Извлечение от ТР; Удостоверение за постоянен адрес; Удостоверение за настоящ адрес; Преводно нареждане от 21.05.2018 г.; Хронологичен регистър на ЕТ“ЕСТЕЛ – СТЕЛА РУСЕВА“, Копие от нотариална покана; адвокатско пълномощно; Дневник на покупките на ЕТ“ЕСТЕЛ – СТЕЛА РУСЕВА“; Писмо с изх.№ 20-18-314/12.02.2020 г. от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен; Справки-декларации за ДДС на „БУЛРЕНТАЛС“ ЕООД от ТД на НАП – Пловдив – 3 броя ; Дневник на продажбите на „БУЛРЕНТАЛС“ ЕООД – 3 броя; Пътни листи с № 009358 и № 009552; Фактури № 2126/08.06.2018 г. и № 2089/23.05.2018 г.; Запис на заповед от 01.08.2018 г.; Справки-декларации с приложени към тях дневник за продажбите с вх.№ 16003647736/13.06.2018 г., № 16003671623/12.07.2018 г. и № 16003700139/13.08.2018 г., както и дадените гласни показания от свидетелите.
Районен съд – Нова Загора е образувал ч.гр.д.№ 147/2019 г., по подадено на 18.02.2019 г. заявление по чл.410 от ГПК от ищеца „БУЛРЕНТАЛС” ООД за задължение на ответника ЕТ “ЕСТЕЛ - СТЕЛА РУСЕВА“ към него за суми: 6168.00 лева - главница, представляваща неизплатено задължение по4 броя фактури, издадени относно незаплатени доставки на услуги, 427.81 лева – лихва до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и разноски по делото в размер на 592.00 лева. Съдът издаде исканата Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца.
Заповедта за изпълнение № 75/20.02.2019
г. е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,която е била
издадена въз основа на процесните четири фактури,приложени към заявлението по
чл.410 от ГПК.
В откритото
съдебно заседание от 01.07.2020 г. са разпитани Н. С.Ц. – собственик на
„БВБ-Н“ООД – превозвач на ищцовото дружество и В. А. И. – бивш служител на
„БВБ-Н“ООД – ***.
Св.
Ц. посочва, че е извозвал вишки към обект на ЕТ“Естел“ на Карловско шосе, до
магазина на Шкода в Пловдив – бензиностанция. Твърди, че визуално познава
управителя на ЕСТЕЛ. Потвърждава издадените от „БВБ-Н“ООД пътни листи и
фактури. Свидетелства, че базите им с ищеца се намират в един двор и
транспортират по тяхна поръчка, като процедурата била следната: След като му се
обадят, Ц. разпределял работата на шофьорите и камионите си, същевременно се
съставя приемо-предавателен протокол между фирмата, която ползвала вишката и
този, който ѝ я отдавал.
Св.
И. посочва, че е работил като шофьор в „БВБ-Н“ ООД около година и половина.
Сочи, че фирмата „БУЛРЕНТАЛС” ООД имала вишки. Твърди, че фирма ЕСТЕЛ му била
позната. Свидетелства, че Ц. му се обадил и му е поставил задача да вземе вишка
4 и да я закара на обекта на Карловско шосе. Твърди, че е виждал Б., но не е
контактувал с него, имало е работници и е оставил вишката на тях. Посочва, че е
стояла там около 2 месеца, мисли май 2018 г. и я е прибрал около юли.
Твърди, че
управлявания от него камион е оборудван с GPS и може да се докаже в колко часа,
къде е бил и къде се намира. Категорично потвърждава подписа си, този на Ц.,
номера на автомобила, първоначалния километраж и курсовете, които е направил на
2 юли на пътен лист № 9358. Посочва също, че е виждал Б. в техния офис, защото
и те са му давали собствени вишки тогава.
От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи, че са извозвали към
обект на ЕТ “Естел“ – бензиностанция на Карловско шосе, до магазина на Шкода в
Пловдив. Твърдят, че визуално познават управителя на ЕСТЕЛ. Потвърждават
издадените от „БВБ-Н“ ООД пътни листи и фактури. Свидетелстват, че всеки път се
съставя приемо-предавателен протокол между фирмата, която ползвала вишката и
този, който ѝ я отдавал.
Твърдят, че са виждали многократно Б. в базата и в
офиса, защото са му давали собствени вишки, както и че камионите им са оборудвани
с GPS и може да се докаже къде и кога са били.А.Б. е подписал запис на заповед
на 01.08.2018г. за сумата 6168 лева с падеж 10.08.2018г. в полза на ищцовото
дружество,който запис на заповед бе оспорен.
Изпратена е нотариална покана от ищеца до ответника
на 21.11.2018г.,която е получена от последния на 21.12.2018г.В същата са
цитирани процесните фактури и в
седемдневен срок ответника е поканен да заплати сумите по същите.
Видно от представените справки-декларации от ТД на
НАП и Дневника за продажби на ищцовото дружество са вписани, декларирани и
осчетоводени процесните фактури.
От така приетото за
установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Исковата молба отговаря на изискванията
на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално
допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при
наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Иска
се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени
суми по фактури за извършени доставки на услуги на ответника, свързани с
отдаване под наем, измиване и транспортиране на вишки до определени обекти през
месеците май, юни и юли 2018 г.
Процесните фактури е следвало да бъдат
заплатени от ответника на следващият ден от изготвянето им, но сумите по тях не
били заплатени своевременно въпреки, че ищеца е информирал длъжника-ответника в
настоящото производство за това с нотариална покана. В нея, както и в исковата
молба се посочва, че ищеца многократно е подканял ответника да му се издължи.
При възприетата правна квалификация,
съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на облигационни отношения между страните, както и издаването в негова
полза на заповед за изпълнение в производство по чл.410 от ГПК.
В тежест на ответника бе да обори
твърденията на ищцовото дружество изложени в исковата молба, да докаже
възраженията си и изплатил ли е задължението си изцяло или частично.
С оглед така разпределената
доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ, на
които остана безспорно, че страните са били обвързани от валидно облигационно
отношение, съгласно което ищцовото дружество е предоставяло услуги, свързани с
отдаване под наем, измиване и транспортиране на вишки до определени обекти на
ответника, а последният е следвало да ги заплати в срок. От гласните
свидетелски показания и представените по делото документи се установява, че
ответника е ползвал услугите на ищеца, като съгласно правилата, се издавали
пътни листи, приемо-предавателни протоколи и фактури за заплащане.
Видно от представените по делото
доказателства ищцовото дружество било коректно в изпълнение на задълженията си
и престирало договорените услуги на ответника, но последния не изпълнил изцяло
задълженията си, като не ги заплатил в уговорените между страните срокове.
Оспорени бяха
представените по делото фактури, но съдът намира за частично основателно
оспорването на размера на една от тях, а именно Фактура № 132/15.05.2018 г., тъй като в хода на процеса бе
установено, че е налице частично плащане по нея в размер на 1000.00 лева,
поради което ищеца направи изменение на иска и претендира остатъка от гланицата
– 188.00 лв.
Поради гореизложеното съдът намира, че установителната претенция е основателна, но
ще бъде уважена частично, съобразно изменението на иска.
Относно оспорените гласни свидетелски
показания и твърдения, че ищцовото дружество е доставило посочените във
фактурите услуги, ответната страна не ангажира доказателства, че не дължи
сумите по процесните фактури.
Видно от представените справки-декларации
от ТД на НАП и Дневника за продажби на ищцовото дружество са вписани,
декларирани и осчетоводени процесните фактури, чиято дължимост се оспорва.С
оглед събраните доказателства съдът намира оспорването за недоказано,в който
смисъл следва да кредитира оспорените писмени доказателства.
По същество съдът намира иска за
основателен и доказан по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само
за изправната страна по договора. Съобразно изменението на исковата претенция
относно главницата, логично изменение търпи и мораторната лихва по нея.Възразява
се,че мораторната лихва се дължала от момента на поканата.Задав се въпроса,ако
такава нотариална покана не бе изпратена,тогава от кой момент се дължи
лихвата.Съдът счита,че това е следващия ден след издаването на фактурата,тъй
като това е доказателства за сключен договор и съгл.разпоредбите на ЗЗД от този
момент длъжникът изпада в забава.Нотариалната покана е само лемент от
взаимоотношенията между страните.
Искът е доказан по размер. Предвид направеното изменение
на първоначалния размер на иска от 1000.00 лева, на ищеца се дължи главница в общ размер на
5168.00 лева и мораторната лихва в размер на 351.42 лева. За тази
сума ответника следва да се осъди да му я заплати.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира
искането на ищцовата страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за частично основателно,с оглед обстоятелството,че първоначалния
размер на иска бе по-голям и налагащата се съдебна практика в това
отношение,тъй като ответника се защитава срещу по-голям първоначален иск. Съобразно
разпоредбите на чл.78 от ГПК следва да се присъдят такива, съобразно размера на
първоначалния размер на исковете и липсата на прекомерност въпреки твърдението
на ответника. От претендираната първоначално сума от 6595.81 лева съдът приспада
изменената част от исковете и те са в общ размер на 5519.42 лева, което е 83,68
% от исковите суми. Ищецът е направил разноски в размер на 832.00 лева следва
да се осъди ответника да му заплати 83,68 % от тях, или 696.22 лева.
Съгласно съдебната практика съдът,
разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство по
ч.гр.д. № 147/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, разноски в общ размер
на 514.45 лв./86.39% от всички направени разноски в заповедното произовдство/.
Ответната страна не петедира разноски и
такива не следва да и се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на ЕТ “ЕСТЕЛ-СТЕЛА РУСЕВА“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Нова Загора, ул.„Васил Левски“ № 44, ет.2, ап.5,
представлявано от С. Р. Б., ЧЕ ДЪЛЖИ НА „БУЛРЕНТАЛС” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.„Волга“ № 66, представлявано от управителя Георги Н.
Кучмов, сумата в общ размер 5519.42
лв. /пет хиляди петстотин и
деветнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ от които: 188.00 лв. /сто осемдесет
и осем лева/ главница по фактура №
132/15.05.2018 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 14.36
лв. /четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки/, изчислена върху главницата за периода от 16.05.2018 г. до 14.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от 18.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата; 1788.00 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем
лева/ главница по фактура № 142/01.06.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 128.14 лв. /сто двадесет и осем лева и четиринадесет
стотинки/, изчислена върху главницата за периода от
02.06.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, изчислена от 18.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата; 2292.00
лв. /две хиляди двеста деветдесет и два лева/ главница по фактура № 157/20.06.2018 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 152.17
лв. /сто петдесет и два лева и седемнадесет стотинки/, изчислена върху главницата за периода от 21.06.2018 г. до 14.02.2019
г., ведно със законната
лихва върху главницата, изчислена от 18.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата; 900.00 лв. /деветстотин лева/ главница по фактура №165/02.07.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 56.75 лв.
/петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, изчислена върху главницата
за периода от 03.07.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
изчислена от 18.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 75/20.02.2019 г. по
ч.гр.дело № 147/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК, ЕТ “ЕСТЕЛ-СТЕЛА
РУСЕВА“, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
НА „БУЛРЕНТАЛС” ООД, с ЕИК
*********, сумата от 696.22
лв. /шестстотин деветдесет и шест лева
и двадесет и две стотинки/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 от ГПК, ЕТ “ЕСТЕЛ-СТЕЛА РУСЕВА“, с ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА „БУЛРЕНТАЛС” ООД, с ЕИК
*********, сумата от 514.45
лв. /петстотин и четиринадесет лева и четиридесет
и пет стотинки/, за сторените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 147/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: