№ 1118
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100507956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 196 – 211 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ГПК.
С решение № 20026312 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 18872/2006 г.
Софийски районен съд, 54 състав:
Поставил в общ дял на основание чл. 292 ГПК (отм.) на Р. С. Д., ЕГН
**********, и Д. С. Д., ЕГН **********, ДЯЛ І от ВАРИАНТ ІІ на
заключение на съдебно-техническа експертиза от 23.09.2015 г., изготвена от
вещото лице Р.Б.С.-Н. (приподписана от съдията-докладчик), представляващ
реална част по черни и зелени линии, зелени букви А-Г-Д-Е-Ж-К-Л-М-Н-А, с
площ от 2 597.74 кв. м (съставляващи 32/48 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 68134.4084.1539), при граници: ПИ 68134.4084.333, дял ІІ, ПИ
68134.4084.334, ПИ 68134.4084.333, дял ІІІ, при квоти в съсобствеността за
този дял: 1/2 ид. част за Р. С. Д., и 1/2 ид. част за Д. С. Д.;
Поставил в общ дял на основание чл. 292 ГПК (отм.) на И. К. С., ЕГН
**********, К. Г. М., ЕГН **********, и Ц. Г. Г., ЕГН **********, ДЯЛ ІІ от
ВАРИАНТ ІІ на заключение на съдебно-техническа експертиза от 23.09.2015
г., изготвена от вещото лице Р.Б.С.-Н. (приподписана от съдията-докладчик),
1
представляващ реална част по черни и зелени линии и букви Б-В-Г-А-Б, с
площ от 650.13 кв. м (съставляващи 8/48 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 68134.4084.1539), при граници: ПИ 68134.4084.333, ПИ
68134.4084.4206, ПИ 68134.4084.334, дял І, при квоти в съсобствеността за
този дял: 2/4 ид. части за И. К. С., 1/4 ид. част за К. Г. М. и 1/4 ид. част за Ц. Г.
Г.;
Поставил в общ дял на основание чл. 292 ГПК (отм.) на Р. Г. В., ЕГН
**********, С. Г. В., ЕГН **********, С. Л. Г., ЕГН **********, Е. В. В., ЕГН
**********, и С. В. В., ЕГН **********, ДЯЛ ІІІ от ВАРИАНТ ІІ на
заключение на съдебно-техническа експертиза от 23.09.2015 г., изготвена от
вещото лице Р.Б.С.-Н. (приподписана от съдията-докладчик), представляващ
реална част по черни и зелени линии, зелени букви К-Ж-З-И-К, с площ от
650.14 кв. м (съставляващи 8/48 ид. части от поземлен имот с идентификатор
68134.4084.1539), при граници: ПИ 68134.4084.333, дял І, ПИ 68134.4084.333,
при квоти в съсобствеността за този дял: 1/6 ид. част за Р. Г. В., 1/6 ид. част за
С. Г. В., 2/6 ид. части за С. Л. Г., 1/6 ид. част за Е. В. В. и 1/6 ид. част за С. В.
В.;
Осъдил И. К. С., ЕГН **********, К. Г. М., ЕГН **********, и Ц. Г. Г.,
ЕГН **********, да заплатят на Р. С. Д., ЕГН **********, и Д. С. Д., ЕГН
**********, за уравнение на дела им сумата от 24.16 лв.;
Осъдил Р. Г. В., ЕГН **********, С. Г. В., ЕГН **********, С. Л. Г., ЕГН
**********, Е. В. В., ЕГН **********, и С. В. В., ЕГН **********, да
заплатят на Р. С. Д., ЕГН **********, и Д. С. Д., ЕГН **********, за
уравнение на дела им сумата от 24.16 лв.;
На основание чл. 293а ГПК (отм.) осъдил всеки от съделителите да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса съобразно
стойността на дела му.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителката Ц. Г. Г.,
която го обжалва относно начина на извършване на делбата, с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Видно от СТЕ, изготвена от вещото лице Р.Б.С.-Н. било, че
делба на процесния имот на реално определени части можело да стане само
при спазване изискванията за минимални размери по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ.
След изпращане на тази експертиза за становище по реда на чл. 201 ЗУТ на
2
главния архитект на СО – район „Младост“ било дадено становище, че така
предложените варианти за разделяне на имота не отговарят на
предвижданията на ОУП, приет с решение № 697 по протокол №
51/19.11.2009 г. и решение № 960/16.12.2009 г. на МС, съгласно който имотът
попада в две устройствени зони – жилищна устройствена зона с
преобладаващо малкоетажно застрояване и теР. за транспортна
инфраструктура, като в случай на одобряване на нов ПУП или изменение на
действащия такъв в съответствие с предвижданията на ОУП, северната част от
процесния имот ще попадне в отреждане за улица. Вещото лице не било
съобразило посочените изисквания и посочило, че е налице поделяемост на
имота на три реални дяла, отговарящи на чл. 19 от Наредба № 3/2005 г. по чл.
31 ЗКИР. По делото било изслушано и заключение на СТЕ, изготвено от
вещото лице С.К., съгласно което при отчитане на предвижданията по ОУП и
определяне на площта от всеки дял, попадащ в Тти зоната, няма нито един
вариант от трите предложени от вещото лице Н., при които и трите дяла да
отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ за минимален размер и лице. Вещото
лице К. предложило два варианта за разделяне на делбения имот, при които
всяко от колената наследници получава реален дял от имота, а в общ дял на
всички съсобственици остава частта от имота, попадаща в зона Тти в размер
на 1 341 кв. м. От главния архитект на район „Младост“ било върнато
становище, че така предложените от вещото лице К. варианти на разделяне
съответстват на предвижданията на ОУП. Възлагането, извършено по вариант
ІІ от заключението на вещото лице Н. било неправилно и несправедливо, тъй
като поставеният в дял на наследниците на К. В. С. дял ІІ, видно от
заключението, нямал лице – не отговарял на изискванията на чл. 19 ЗУТ. От
изготвените в първата инстанция варианти най-справедлив бил Вариант 4 –
Приложение ІІІ по заключението на вещото лице К. (уточнение в открито
съдебно заседание на 11.12.2024 г.), при което площта от имота, попадаща по
ОУП в зона Тти от 1 341 кв. м, следвало да бъде раздЕ. в процентно
съотношение между трите колена наследници на три реални части. Според
въззивницата това разделяне било допустимо, въпреки че тези три реални
части няма да отговарят на чл. 19 ЗУТ, доколкото същите щели да бъдат
отчуждени за реализиране на предвиденото в ОУП мероприятие. В открито
съдебно заседание на 11.12.2024 г. заявява желание да й бъде поставен в дял
дял ІІ по вариант 4 от заключението на вещото лице К.; Ако съдът счете, че
3
трябва да вземе предвид заключението на вещото лице Н. счита, че за всички
страни най-справедлив е вариант № 1, фигура 2, като прави искане за
поставяне в неин дял на дял ІІ по този вариант. Моли съда да отмени
атакуваното решение и да върне делото на СРС за доизясняване на
фактическата обстановка предвид наличието на ОУП, евентуално – да отмени
решението и вместо това постанови друго, с което да разпредели дяловете от
имота съобразно вариант 4 от заключението на вещото лице К., евентуално –
по вариант 1 от заключението на вещото лице Н.. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Р. С. Д. и Д. С. Д. с писмени възражения по реда на
чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) (наречени отговори) оспорват жалбата и молят съда
да остави в сила атакуваното решение. Не претендират разноски.
Въззиваемите страни И. К. С. и К. Г. М. не са депозирали писмени
възражения по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) и не вземат становище по
жалбата.
Въззиваемите страни Р. Г. В., С. Г. В., С. Л. Г., Е. В. В. и С. В. В. не са
депозирали писмени възражения по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) и не
вземат становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
197 ГПК (отм.), от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 188 ГПК (отм.),
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
С влязлото в сила на 16.08.2013 г. първофазно решение е допуснато
извършването на съдебна делба между К. В. С., ЕГН **********, Р.С.С., ЕГН
**********, Р. Г. В., ЕГН **********, С. Г. В., ЕГН **********, В.С. В.,
**********, С. Л. Г., ЕГН ********** (последните пет конституирани по реда
на чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалия в хода на делото ищец С. В. С.)
и Д. В. С., ЕГН **********, на следния недвижим имот: НЕУРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1539 от кв. 4 по плана на гр. София, местността „ж.к.
Горубляне – 3”, целият с площ от 3 889 кв. м, при съседи по скица: от три
страни УПИ І – За обществено жилищно строителство и озеленяване и имот
4
пл. № 4206, и съседи по решение № 1009/20.10.2002 г. на ПК „Младост”: Б.М.,
К.А., М.М. и селска мера, при квоти, както следва:
32/48 идеални части за Д. В. С.;
8/48 идеални части за К. В. С.;
2/48 идеални части за Р.С.С.;
1/48 идеални части за Р. Г. В.;
1/48 идеални части за С. Г. В.;
2/48 идеални части за В.С. В., и
2/48 идеални части за С. Л. Г..
В хода на въззивното производство по обжалване на първофазното
решение е констатирано, че за делбения имот има влезли в сила кадастрална
карта и регистри, одобР. със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, съгласно които делбеният имот съставлява
поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1539, с площ от 3 898 кв. м, при
съседи: 68134.4084.4206, 68134.4084.4161, 68134.4084.334, 68134.4084.333.
В хода на въззивното производство по обжалване на първофазното
решение е починал съделителят Д. В. С. и на основание чл. 120 ГПК (отм.) на
негово място са конституирани наследниците му по закон Р. С. Д. и Д. С. Д..
В хода на въззивното производство по обжалване на първофазното
решение е починала съделителката Р.С.С. и заместена в правата й от С. Л. Г.,
В.С. В., Р. Г. В. и С. Г. В..
В хода на първоинстанционното производство във втората фаза на
делбата е починал съделителят К. В. С. и на основание чл. 120 ГПК (отм.) на
негово място са конституирани наследниците му по закон И. К. С., Г.М.С., К.
Г. М. и Ц. Г. Г.; Г.М.С. е починал на 28.07.2017 г. и е оставил за наследници
конституираните вече като страни по делото К. Г. М. и Ц. Г. Г..
В хода на втората фаза на делбата е починал и съделителят В.С. В. и на
основание чл. 120 ГПК (отм.) на негово място са конституирани наследниците
му по закон Е. В. В. и С. В. В..
Така понастоящем страни – наследници на починалия първоначален
ищец К. В. С. са И. К. С., К. Г. М. и Ц. Г. Г., които притежават общо 8/48 ид.
части от имота; Страни – наследници на починалия първоначален ищец С. В.
5
С. са Р. Г. В., С. Г. В., С. Л. Г., Е. В. В. и С. В. В., които притежават общо 8/48
ид. части от имота; Страни – наследници на починалия първоначален
ответник Д. В. С. са Р. С. Д. и Д. С. Д., които притежават общо 32/48 ид. части
от имота.
От приетото в първоинстанционното производство заключение от
23.09.2015 г. на СТЕ, изготвено от вещо лице Р.С.-Н. се установява, че за
процесния ПИ с идентификатор 68134.4084.1539, с площ от 3 898 кв. м, не е
приложен действащият ПУП, одобрен със заповед № РД-50-09-167/25.04.1983
г. Съобразно ОУП имотът попада в урбанизирана територия. При спазване на
изискванията за минимални размери (за лице и повърхност) по чл. 19, ал. 1, т.
1 ЗУТ и дяловете на съделителите по колена, вещото лице е предложило три
варианта на поделяне на имота, които се различават по местоположението на
реалните три дяла и са обозначени по линии и букви, вариант първи – на фиг.
2, вариант втори – на фиг. 3, и вариант трети – фиг. 4. Съгласно първите два
варианта стойността на частта, съответстваща на 32/48 ид. части се равнява на
134 511 лв., а на другите две части – на по 33 664 лв.
Според даденото становище по реда на чл. 201 ЗУТ от главния архитект
на СО – район „Младост“, вариантите за разделяне на имота по заключението
на вещото лице Н. не съответстват на предвижданията на ОУП, приет с
решение № 697 по протокол № 51/19.11.2009 г. и решение № 960/16.12.2009 г.
на МС, съгласно който имотът попада в две устройствени зони – жилищна
устройствена зона с преобладаващо малкоетажно застрояване и теР. за
транспортна инфраструктура, като в случай на одобряване на нов ПУП или
изменение на действащия такъв в съответствие с предвижданията на ОУП,
северната част от процесния имот ще попадне в отреждане за улица.
Във връзка с това становище вещото лице Н. е депозирало доклад,
съгласно който отговорът на главния архитект не е съобразен с факта, че има
действащ регулационен план за улица от север (заповед № РД-50-09-
252/18.09.1985 г.), който план не засяга поземления имот и е в съответствие с
предвижданията на ОУП. Предвижданията в ОУП представляват схематично
посочени транспортни връзки и трасета, но не и тактически решения за
осъществяване на предвижданията. Предвидената в ОУП улица, чието трасе
преминава през делбения имот (при евентуална промяна на действащата
улична регулация), е технически трудно изпълнима поради специфичните
6
топографски характеристики на имота, намиращ се на малко плато с голяма
денивелация във всички посоки.
Съгласно приетото заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице С.К.,
при отчитане на предвижданията по ОУП и определяне на площта от всеки
един дял, попадаща в зона Тти, няма нито един вариант от трите, предложени
от вещото лице Н., които да отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ за
размери и лице на УПИ. Това вещо лице е предложило два варианта за
разделяне, при които всяко от колената наследници получава реален дял
(имайки предвид само южната част от имота, попадаща в зона Жм), а в общ
дял на всички съсобственици остава частта от имота от 1 341 кв. м, попадаща
в зона Тти по ОУП. За района, в който попада делбеният имот, няма изработен
план за дворищна регулация. Изработеният и одобрен такъв от 1983 г. не е
приложен и няма условия да бъде прилаган, тъй като не съответства на ОУП.
Тъй като релефът в района на терена е сложен и има големи денивелации, има
вероятност границите на Тти зоната да не бъдат спазени в детайли.
Според даденото становище по реда на чл. 201 ЗУТ от главния архитект
на СО – район „Младост“, вариантите за разделяне на имота по заключението
на вещото лице К., според което част от имота (северната) не се поделя и
остава в общ дял на всички съделители, съответстват на чл. 19 ЗУТ и на
предвижданията на ОУП.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
При извършване на служебно възложената му проверка въззивният съд
намира, че атакуваното решение е валидно и допустимо. По същество намира
решението и за правилно по следните съображения:
Производството по съдебна делба цели прекратяването на
съсобствеността върху делбените имоти чрез някой от посочените в закона
способи за това – посредством теглене на жребий - чл. 291 ГПК (отм.), чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК (отм.), чрез възлагане по
реда на чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.) или чрез изнасяне на имота на
публична продан – чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.).
Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова съществено
7
значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на
повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите относно начина на нейното извършване. Принципът за реален
дял е водещ в делбата, а публичната продан е допустим способ само ако
имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално
неподеляем. По реда на чл. 292 ГПК (отм.) делбата може да се извърши само
ако в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки съделител може
да бъде отреден дял в натура, като е недопустимо някой от съделителите да
получи дял в натура, а на другите съделители да се присъди парична
равностойност (т. 13 на ППВС № 4/30.10.1964 г.). Съдът може да извърши
разпределение и тогава, когато броят на имотите е по-малък от броя на
съделителите, ако някои от тях са се групирали така, че всяка една от групите
да може да получи реален дял от имотите, или когато разпределението се
извършва по колена (когато съсобствеността е възникнала само от
наследяване), като в дял на всяко коляно се поставя един имот. Когато делбата
се извършва по колена не е необходимо съгласие на съделителите за
групиране. Според разясненията, дадени с т. 5, б. „а” и „б” на ППВС №
7/28.11.1973 г., съдът извършва делбата чрез разпределяне на наследствените
имоти между съделителите по реда на чл. 292 ГПК (отм.), без да се тегли
жребие, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребие се оказва
невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребие е невъзможно по
смисъла на чл. 292 ГПК (отм.), когато до делба са допуснати имоти,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно частите на съделителите са различни. Ако при такава хипотеза
се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребие, може да се получи
така, че съделителят с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-
малка част - по-голям дял.
В случая по делото се установи, че допуснатият до делба поземлен имот
е поделяем на три дяла, колкото са и колената наследници на първоначалните
страни. Тегленето на жребий е невъзможно предвид различието в частите на
съделителите в съсобствеността. Поради това делбата следва да се извърши по
реда на чл. 292 ГПК (отм.).
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 52 от
10.05.2019 г. по гр. д. № 2217/2018 г., II ГО на ВКС, II ГО и решение № 3 от
30.05.2022 г. по гр. д. № 213/2021 г., ІІ ГО на ВКС, когато поземлен имот
8
попада в границите на общ устройствен план на населено място, приема се, че
се касае до имот в урбанизирана територия. Спрямо такъв имот, при преценка
на реалната му поделяемост, се прилага чл. 200 ЗУТ, като е без значение дали
имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено
предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. В такава хипотеза
приложима е процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ, но не и тази по чл. 201, ал. 3
ЗУТ, тъй като последната касае само урегулираните поземлени имоти.
Процесният поземлен имот попада в урбанизирана територия съгласно
ОУП, одобрен 2009 г. Имотът не е урегулиран с подробен устройствен план,
като не се твърди и няма данни и към даване ход на устните състезания в
настоящата инстанция да е започнала процедура по одобряване на ПУП.
Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния, че даденото
от главния архитект на общината становище по чл. 201, ал. 1 ЗУТ е
необосновано, тъй като, както беше посочено, при преценката за реалната
поделяемост на неурегулиран имот в урбанизирана територия следва да се
изхожда само от критериите по чл. 200 ЗУТ - спазени ли са изискванията за
минимални размери по чл. 19 ЗУТ, съответно от тези критерии следва да
изхожда и главният архитект при даване на становище. Същевременно,
доколкото имотът не е урегулиран, процедурата по чл. 201, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ в
случая е неприложима, а съдът следва да извърши делбата чрез обособяване
на реални дялове от имота според броя на колената наследници.
За неоснователни съдът намира доводите в жалбата, че делбата следва
да се извърши по вариант 4 от заключението на вещото лице К., при който в
дял на всяко коляно се поставят обособени части от имота, попадащи в зона
Жм по ОУП, а от частта от имота, попадаща в зона Тти по ОУП се състави
четвърти дял, който да остане съсобствен между съделителите. Подобно
разпределение не съответства на целта на делбата – да се прекрати
съсобствеността върху целия делбен имот. Предвид площта на частта от
имота, попадаща в зона Тти по ОУП – 1 341 кв. м, и дяловете на трите колена
наследници в съсобствеността от 32/48, 8/48 и 8/48 ид. части, от тази част не
биха могли да се обособят три дяла, съответстващи на изискването на чл. 200
вр. чл. 19 ЗУТ и при прилагане на намалението от до 1/5 по чл. 19, ал. 4 ЗУТ.
Поради това и искането на въззивницата за допускане на СТЕ със задача да
даде заключение за реалната поделяемост на дял четвърти по вариантите,
9
дадени от вещото лице К., е оставено без уважение с определението по чл. 205
ГПК (отм.). Несъстоятелни са доводите в жалбата, че тъй като тази реална част
щяла да бъде отчуждена, то допустимо било да се съставят три дяла, които не
отговарят на изискванията на чл. 200 вр. чл. 19 ЗУТ за площ и лице.
За неоснователни съдът намира и доводите на въззивницата, че
поставеният в общ дял на наследниците на К. В. С. дял II от вариант 2 по
заключението на вещото лице Н. не отговарял на изискванията на чл. 19 ЗУТ,
тъй като нямал лице. Преценката по чл. 200, ал. 1 вр. чл. 19 ЗУТ следва да се
извърши от съда към датата на приключване на устните състезания по делото,
а не с оглед бъдещо приемане на ПУП, по който след евентуално отчуждаване
на частта, попадаща в зона Тти по ОУП имотът, представляващ дял ІІ
евентуално би останал без лице.
Никакви аргументи не са изложени от въззивницата във връзка с
твърдяното от пълномощника й в пледоарията му по съществото на спора, че
по заключението на вещото лице Н. най-справедлив би бил вариант 1, фиг. 2.
Въззивният съд не намира основания да приеме, че вариант 1 е по-справедлив
за всички страни, доколкото при евентуално отчуждаване на частите,
попадащи в зона Тти по ОУП, и при вариант 1, и при вариант 2 двата дяла с
площ от по 650 кв. м не биха отговаряли на изискванията за площ и/или лице.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции
атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход разноски на въззивницата не се следват, а от
въззиваемите не се претендират, поради което разноски за настоящото
производство не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20026312 от 31.03.2022 г., постановено
по гр.д. № 18872/2006 г. на Софийски районен съд, 54 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11