Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 07.12.2021 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 212/ 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба
на А.К.Б. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-161/ 26.07.2021
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане № О-08-999-00-**********/ 10.06.2021 г. на действащ за ръководител
по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено
нарушение на административно- производствените правила, в противоречие с материалния
закон и неговата цел. Твърди се, че не е спазено императивното изискване на чл.
35 от АПК да са разгледани всички факти и обстоятелства от значение за
правилното произнасяне. Жалбоподателката посочва, че
към датата на настъпване на осигурителния риск е осигурено лице за общо
заболяване и майчинство, за което били внесени и осигурителните вноски от
30.11.2020 г. – датата на регистрация
като земеделски стопанин. Последната била извършена съобразно изискванията на
Наредба № 3 от 29.01.1999 г. и към момента не е прекратена. Сочи се, че в
цитираната наредба и в КСО няма законово изискване, определящо в какъв размер
следва да са заявените за отглеждани култури, за да се направи извод, дали
същите са за лично ползване или за продажба. В тази връзка твърди, че засетите
от нея картофи са предназначени за продажба, а не за лични цели, както
неправилно е заключил административния орган, което заключение не почивало
на някакво законово основание. На следващо място заявява, че регистрацията й
като земеделски стопанин не е направена фиктивно, за да се придобият
осигурителни права, а с цел да се произвежда продукция предназначена за
продажба, за което свидетелствал, сключения между нея и община Момчилград,
договор за наем на земеделска земя, за срок от 10 години, с площ 13 613
кв.м. Навеждат се доводи, че в нарушение на административнопроизводствените
правила едва в оспореното решение административния орган се позовава и на
липсата на осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство. Претендира се
присъждане на деловодни разноски. Искането е да се отмени оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата си.
Ответникът – Директор
на ТП на НОИ – Кърджали оспорва жалбата по съображения, изложени в решението. В
писмена защита посочва основания за неоснователност на жалбата, идентични с
изложените в оспореното решение.
АС – Кърджали приема,
че жалбата е допустима, като подадена от лице, в правната сфера на което
въздейства по неблагоприятен начин и в срока по чл. 118, ал.1 от КСО.
След проверка на
събраните доказателства съдът приема следното от фактическа страна:
Административното
производство, в което е постановено решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, е започнало с представянето в ТП на НОИ – Кърджали на БЛ № ***/ ***
г. за периода от 31.05.2021 г. до 14.07.2021 г., представляващи 45 календарни
дни преди раждане. Въз основа на този документ е поискано изплащане на
обезщетение за бременност, като е представено удостоверение, вх. № ***/ *** г.
от Осигурителна каса „***“, в която е член А.Б.
С Разпореждане № О-08-999-00-**********/
10.06.2021 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на
НОИ – Кърджали е отказано отпускане на поисканото обезщетение с мотив, че няма
доказателства А.К.Б. да е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин,
поради което не е осигурено лице за риска „Общо заболяване и майчинство“ и не
отговаря на условията на чл.48а от КСО за отпускане на обезщетение. Направен е
извод, че внасянето на осигурителни вноски, без да е упражнявана трудова
дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, не е
правопораждащ факт за правото на обезщетение.
С оспореното в
настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена
жалбата на А.Б. срещу разпореждането за отказ за изплащане на парично
обезщетение за бременност. Фактическите основания в обжалвания административен
акт на горестоящия административен орган са, че не е
доказано лицето да е осигурено по смисъла на § 1, , ал.1, т.3 от ДР на КСО.
Този извод е мотивиран с приетото в обжалваното решение, че А.Б. не е
извършвала дейността, за която е регистрирана като земеделски стопанин, а
именно – отглеждането на сливи и картофи. На следващо място, е посочено, че декларираната
площ – 0,0400 ха, не може да обоснове извод, че регистрираната за отглеждане
култура – картофи, е предназначена за продажба. Като следващо основание за
отхвърляне на жалбата срещу разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ – Кърджали е посочено, че А.Б. не притежава 12 месеца осигурителен стаж
към датата на настъпване на осигурителното събитие.
При така установената
фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Относимата разпоредба на чл.48а от КСО предвижда, че осигурените
за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно мотивите на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да
се изплати парично обезщетение за временна нерабоспособност
поради бременност е приетият за доказан факт, че А.К.Б. не е осигурено лице,
тъй като не е осъществява дейност като земеделски производител, така както е
декларирала в ТП на НОИ – Кърджали.
Следователно,
спорният въпрос е: било ли е лицето осигурено по смисъла на §1, ал.1, т.3, във връзка с § 1, ал. 1, т.5 от ДР на КСО.
Осигурено е това
лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква
от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от
основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието
за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето
защо, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката е необходимо да е възникнало
правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. При наличие на
посочените предпоставки, при настъпване на осигурителния случай бременност и
раждане, за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за
бременност и раждане по чл. 50 от КСО – 410 календарни дни, от които 45 дни
преди раждането.
В решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че независимо от наличието на
регистрация като земеделски стопанин, не съществува второто кумулативно
изискване в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, а именно – лицето да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
В настоящия случай е
безспорно, че А.Б. се е регистрирала като земеделски производител в ОблС „Земеделие“ – Кърджали, на 30.11.2020 г. В анкетен
формуляр, таблица 1 – използвана земеделска земя, е посочила земя с площ 0,1286
ха, като начин на трайно ползване е вписан нива. Декларирала е отглеждана
култура сливи на площ от 0,1286 ха. На 07.04.2021 г. А.Б. е заявила промяна в
отглежданите култури, а именно картофи – 0,0400 ха.
При тези
доказателства, правилно в оспореното решение е прието, че жалбоподателката
не е осъществявала дейността, за която е била регистрирана като земеделски
стопанин, следователно не е притежавала качеството „регистриран земеделски
стопанин“ по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В този смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел – Н. К. А., ***. От показанията му
става ясно, че А.Б. не е отглеждала сливи, така, както е декларирала на
30.11.2020 г.
От показанията на
свидетеля се установява, че през месец април засадили картофи. Той се е грижел
за отглеждането на картофите, като е помагал с окопаването, поливането,
плевенето и т.н. При така установените факти АС – Кърджали приема, че значителна
част от дейността по отглеждане на декларираната от жалбоподателката
на 07.04.2021 г. култура – картофи, е осъществявана не от нея, а от свидетеля А.,
поради което следва да се приеме, че отново липсва осъществяване на дейност
като земеделски стопанин. Предвид това, че от 30.05.2021 г. А.Б. е във временна
неработоспособност поради бременност, съгласно приетия като доказателство БЛ № ***/
*** г., не може да се вземат предвид обясненията в съдебно заседание на
свидетеля А., че в края на месец август и началото на месец септември, жалбоподателката е участвала и в прибирането на реколтата.
Приетият по делото договор
за наем на земеделска земя – общинска собственост, сключен между жалбоподателката и община Момчилград за срок от 10 години,
с който тя аргументира бъдещи намерения като земеделски стопанин, е ирелевантен за случая, тъй като земеделски площи от него не
са били заявени нито при първоначалната и регистрация като земеделски стопанин,
нито при нейната актуализация.
Доводът, че
посочването за първи път, в оспореното решение, че А.Б. не притежава 12 месеца
осигурителен е в нарушение на административнопроизводствените
правила, т.е. евентуално е нарушено правото и защита, не се споделя от АС –
Кърджали, защото в съдебното производство по оспорване на административния акт жалбоподателката разполага с
възможност да поиска събиране на доказателства, съответно – да представи
такива, които да оборят приетото от горестоящия административен
орган. Тъй като тя не се е възползвала от тази възможност следва да се приеме,
че не е оборила приетото в оспореното решение още едно основание за отказ да се
изплати парично обезщетение за бременност. За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че в приложеното по делото удостоверение, вх. № ***/ ***
г., изрично е отбелязано, че
към момента на настъпване на бременността жалбоподателката
няма 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за общо заболяване и майчинство
(втората предпоставка на чл. 48а от КСО).
Следователно,
доказани са констатациите в оспореното решение, че жалбоподателката
не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин свързана с
производството на растителна продукция, предназначена за пазара, а именно
декларираните от нея култури – сливи и картофи. Обжалваният административен акт
е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената форма, като
не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.К.Б. от ***,
срещу Решение № 2153-08-161/ 26.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № О-08-999-00-**********/
10.06.2021 г. на действащ за ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
Решението е
окончателно – чл.119 от КСО.
Съдия: