№ 260004
град Първомай, 08.02.2021
година
Районен съд- Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на осми септември две хиляди и двадесета година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
като
разгледа докладваното АНД № 27 по описа на Съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0325-000630
/ 09.10.2019 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на
МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Й.Н.М., ЕГН **********,***, са наложени
административни наказания, както следва:
Ø
глоба
в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т.
11 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия
Закон;
Ø
глоба в размер на 200 (двеста) лева
и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква А от същия
Закон.
Й.Н.М. чрез процесуалния си представител
адвокат Н.Б.К. *** моли за отмяна на Наказателното постановление, по
съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.
Въззиваемата страна, Районно управление
на МВР - Първомай, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и
не взема становище по Жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Оплакването е депозирано в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустимо,
а разгледано по същество е основателно, макар и не изцяло по изложените съображения.
От фактическа
страна:
Н.Р.Д. ***, и работи на смени в село Скутаре, като за придвижване до работното
си място първо отива с лекия си автомобил „Пежо 206“ с ДК № *** от дома си на улица * № * до площада в центъра
на селото, паркира го в близост до автобусната спирка и взема рейс до другото
населено място.
През деня на
инкриминираната дата – 27.08.2019 година, Й.Н.М. (работещ като шофьор) е с влекач „Скания Р 164 ЛА 4х2“ с ДК № *** с
прикачено полуремарке „СТАС 363 А“ с ДК № *** (собственост на „***“ ЕООД,
село Надежден) в центъра на село Крушево, където земеделският производител Й.К.Й.
с помощта на фадрома товари слънчоглед в камиона и ремаркето. На площада е и И.З.И. от селото, който гледа какво се случва.
Към 15:30 часа
работата е към края си и тъй като слънчогледът е на купчини в товарната машина,
за изравняване на тежестта по товарните отсеци Й.М. започва да
маневрира напред-назад, а водачът на фадромата изсипва от кофата по малко на
празните места.
В същото време
от смяна с автобуса се връща Н.Д., чийто лек автомобил е паркиран на обичайното
си място на площада, намиращо се в случая зад сканията с ремаркето.
Д. се качва на
пежото си и, за да прибере свои колеги, дава назад,
но попада зад маневриращата тежкотоварна машина. Настъпва пътнотранспортно
произшествие – със задната дясна част на полуремаркето жалбоподателят удря странично в предната лява
половина лекия автомобил, при което огъва лявата му греда и чупи предното
обзорно стъкло.
Хората в
близост се развикват и моторните превозни средства спират. Й. отива до Н., двамата си разменят реплики, жената, стресирана от случилото
се, се качва в автомобила си и се прибира вкъщи, а товаро-разтоварната дейност
продължава още към половин час, след което от местопроизшествието си тръгва и
жалбоподателят.
Малко по-късно пострадалата сигнализира
органите на реда за инцидента и по разпореждане на дежурно-оперативната част в
РУ на МВР - Първомай към 17:15 часа е посетена в дома си в село Крушево от полицаи Г.Н.К. и Р.Ж.Д.
(дежурен автопатрул), които й снемат обяснения, тя пише заявление и тримата
отиват до местопроизшествието, на което вече няма никой.
По случая от автопатрула е изготвена
докладна записка и преписката е разпределена на младши автоконтрольор при РУ на
МВР - Първомай Т.А.Х., който прави снимки на повредения лек автомобил,
установява собствеността на товарните превозни средства и водачът им на
инкриминираната дата, след което изготвя протокол за ПТП и на 05.09.2019 година
в присъствието на Й.Н.М. му съставя и връчва Акт за установяване на
административно нарушение (бланка серия Д № 965874).
Въз основа на Акта е издадено
атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание
на въззивната инстанция свидетели, от приобщените по надлежния ред писмени и
веществени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.
Настоящата
инстанция възприема доказателствената съвкупност като обективна и логична,
взаимнодопълваща се и кореспондиращи помежду си, като не се констатира
наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на
доказване, а доколкото са налице такива, те са несъществени и не са годни да
разколебаят преценката му за случилия се на инкриминираната дата инцидент и
ролята на всеки участник в него.
От правна
страна:
По фактически установеното се изяснява,
че на 27.08.2019 година в село Крушево, община Първомай, област Пловдив,
между влекач „Скания Р 164 ЛА 4х2“ с ДК № *** с прикачено полуремарке „СТАС
363 А“ с ДК № *** и лек автомобил „Пежо
206“ с ДК № *** настъпва пътнотранспортно
произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от Допълнителни разпоредби на Закона за
движение по пътищата: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало… повреда на пътно превозно средство…”, като всеки
от водачите е участник в произшествието, съгласно § 6, т. 27 от Допълнителни
разпоредби на Закона за движение по пътищата: „…който е пострадал при произшествието
или с поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Според настоящия състав, обаче, и двете
обективирани в Наказателно постановление № 19-0325-000630 / 09.10.2019 година
нарушения не могат да се вменят в отговорност на Й.Н.М..
За първо нарушение се сочи неспазване на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто
текст: Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Само че не се установява по безспорен начин жалбоподателят да не е изпълнил
това свое задължение, преди да започне да маневрира.
Съгласно материалите по преписката Й. предприема движение назад със сканията
с ремаркето, когато Н. е с пежото си в статично положение зад него, но от
разпитите на Й.Й. и И. И. се
установява, че жалбоподателят вече е маневрирал напред-назад във връзка с
товарната дейност, когато пострадалата с леката си кола минава зад него, а и
самата Д. заявява в показанията си пред Съда, че, когато потегля назад,
за да качи колегите си, камионът „явно си беше запален“.
В административнонаказателното
производство при обжалване на Наказателното постановление пред Съда тежестта на
доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, който с
предвидените по закон процесуални способи и средства следва да аргументира: 1) че
е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е
извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов
представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят го е извършил виновно,
и когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите
кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното
постановление като необосновано.
По подобен начин стоят нещата и с
второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква А от
Закона за движение по пътищата: Водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи.
Но от фактите по делото не се установява
изобщо да има пострадал и макар и за Й.Н.М., и за Н.Р.Д. да възниква задължението, без да напускат
местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която то е настъпило, защото при произшествието са причинени
само имуществени вреди, а между
двамата, които са участници в пътния инцидент, няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него,
никой не изпълнява това свое задължение. Само че това е нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква В от Закона за движението по
пътищата, за каквото нито жалбоподателят е наказван, нито има данни да е
санкционирана пострадалата.
В случая е нарушен императивът на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за законоустановеност – да бъде подведено
съставомерното деяние под съответната правна норма, която нарушава, и
неизпълнението на това задължение за административнонаказващия орган прави акта
му незаконосъобразен.
С оглед на всичко изложено атакуваното
Наказателно постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора, в съответствие
с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съгласно чл. 143 от АПК въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателя направените от него разходи за
адвокатско възнаграждение, които разноски в съответствие с § 1, т. 6 от АПК да
се поемат от Областна дирекция на МВР - Пловдив – юридическото лице, в
структурата на което е административнонаказващият орган Районно управление на
МВР - Първомай.
Мотивиран от посоченото и на основание
чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя
Наказателно постановление № 19-0325-000630 / 09.10.2019 година на Началника на
Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, с което на Й.Н.М., ЕГН **********,***, са наложени административни
наказания, както следва:
Ø
глоба в размер на 20 (двадесет) лева
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия Закон;
Ø
глоба в размер на 200 (двеста) лева
и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква А от същия
Закон.
Осъжда
Областна дирекция на МВР - Пловдив да
заплати на Й.Н.М., ЕГН **********,***, сумата от 250 (двеста и
петдесет) лева разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ