РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Смолян, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500445 по описа за 2021 година
И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от СТ. М., британски гражданин, роден на **.**.**** год.,
притежаващ паспорт № ********, издаден на 29-04-2015год. от Паспортна Агенция на
Великобритания, с адрес: 23 D.’ R., F., L., K., AB30 1YB, Gr. Br. и С. У. Х., британски
гражданин, роден на **-**-**** год., притежаващ паспорт № ********** издаден на 11-08-
2017 от Паспортна Агенция на Великобритания, с адрес: D. R. F., L., K., AB30 1YB, Gr. B.,
депозирана чрез пълномощниците им адв. Н. А. и адв. Й. В. от САК със служебен адрес: гр.
С., ул. „Св. С.“ *, офис ***, тел. **********/**********, срещу Постановление за разноски
на ЧСИ П. М., per. № ***, по изп.д.№ 504 /2020година с взискател Етажна собственост -
сграда с идентификатор ****.**.***.* (апартаментен комплекс „П. П.“), находища се в с Ст.,
общ. С., обективирано в Разпореждане за образуване на изпълнително производство.
С въззивната жалба жалбоподателите -солидарни длъжници обжалват разноските
по изпълнението, обективирани в Разпореждане за образуване на изпълнително
производство на ЧСИ П. М., касаещи разноски за адвокатски хонорар от 672 лева, такси и
разноски по ТЗЧСИ в размер на 188.04лв. , дължима пропорционална такса по т. 26 от
ТЗЧСИ от 843.47 лева (обективирана в поканата за доброволно изпълнение с посочена сума
от 893.93лв.).
Твърди се,че атакуваното разпореждане на ЧСИ,ведно с всички книжа по
1
изпълнителното дело е връчено на пълномощниците по електронната поща
valawfirm(q)abv.bg на 02-11-2021г. (за което се прилага извлечение от електронната поща),
като твърди, че жалбата е допустима като подадена в срок, тъй като до този момент
упълномощителите не са знаели и не са били уведомени надлежно за образуваното
изпълнително дело. Развиват оплакване,че действията на ЧСИ по определяне на разноските
са неправилни поради тяхната незаконосъобразност и се иска да бъдаг отменени, а сумите
за разноски, посочени в атакуваното постановление, следва да бъдат редуцирани.Оспорват
всички фактури (на ЧСИ и на процесуалния представител на взискателя) относно
начислените разноски, както и договора за правна помощ досежно размера на
възнаграждението, надвишаващо многократно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Направено е и оплакване, че разпореждането за образуване на
изпълнителното производство, с което са присъединени разноските по изпълнителното дело
е издадено от орган, който не е бил компетентен изобщо да образува изпълнително дело
срещу длъжници, които нямат постоянен адрес на територията на България, съгласно чл. 26
от КМЧП, за което съдът следва да следи и служебно. Поддържа се също така, че ЧСИ
изобщо не е имал право да начислява разноски и да образува изпълнително дело,
респективно да налага възбрана върху имота на жалбоподателите, тъй като в случая
длъжници по изпълнителното дело са чужди граждани, които нямат адрес/обичайно
местопребиваване в България, които не са били уведомени редовно за образуваното
изпълнително дело и за наложената тежест върху имота от ЧСИ. Твърди се още, че фактът,
че те имат закупен имот в България, не означава, че адресът на този имот следва да се
третира за личен адрес на длъжниците в България или съдебен такъв, след като те не
пребивават в страната, както и на него да бъдат изпращани всякакви изявления от
официални длъжностни лица, които пряко засягат техните права и интереси, без те да имат
възможност да се защитят или поне да узнаят за подобни правно засягащи ги актове.Твърди
се още,че самото образуване на изпълнителното дело срещу двамата длъжници-британски
граждани, независимо че има издаден изпълнителен лист ог български съд срещу тях е
незаконосъобразно, нарушаващо императивната разпоредба на чл. 26 от КМЧП,
забраняваща на съдебните изпълнители да провеждат принудително изпълнение срещу лица
без адрес в страната,като се твърди, че издаденият изпълнителен лист може да се реализира
само по постоянен адрес на длъжниците във Великобритания от местните органи на принудително
изпълнение, но не и от български съдебен изпълнител.
Твърди се още,че е налице нередовно уведомяване на длъжниците за разноските по
изпълнението. ЧСИ не е имал право да залепва уведомлението и поканата за доброволно
изпълнение и разпореждането за образуването на изпълниително производство, с което са
присъединени разноските по изпълнението, на входната врата на имота, находящ се в
затворения комплекс в България, в който не пребивават длъжниците, нито са посещавали
имота, а е следвало да се спази разпоредбата на чл. 33 от КМЧП, че страна с известен адрес с
чужбина се призовава. Жалбоподателите поддържат, че не дължат разноски по
изпълнението в полза на взискателя и възражението му в този смисъл, както и евентуалното
му възражение по чл.78, ал.5 от ГПК неоснователно не са били уважени. Сочи се, че ЧСИ
2
неправилно е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г.,
тъй като реално не са извършени такива действия. Изтъква се, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, и поисканите и извършените действия се състоят единствено
в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Счита, че неправилно е определен
и размера на пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, който съобразно размера
на задължението следва да бъде намален. Претендират се разноски в производство по
обжалване на акта на съдебния изпълнител.
На следващо място се твърди, че в случай, че след служебна проверка за
компетентността на ЧСИ съдът установи , че изпълнителното дело е редовно образувано,
молят да разгледа настоящата жалба като допустима и основателна, защото
жалбоподателите с образуване на изпълнителното дело са добили качеството длъжници и
на основание чл. 435, ал.2 от ГПК имат право да обжалват разноските по изпълнението,
обективирани в разпореждането за образуване на изпълнително производство и
впоследствие посочени и в поканата за доброволно изпълнение, но считаме, че същите са
многократно завишени, начислени по няколко пъти и излизащи много извън минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно наредбата, както следва:
Относно разноските за адвокатски хонорар от 672лв. оспорват сумата от 672 лева с
ДДС за образуване на изпълнително дело, като молят да се има предвид, че сьгласно чл. 10
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатски хонорар в размер на 200 лева. Съдебният
изпълнител, както и съдът, следва да определи такъв размер на възнаграждението, който да
отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „справедлив и
обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената правна защита и
съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните
в производството. В случая обаче, с оглед извършените действия по изпълнението, както и
обема на оказаната правна помощ, изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, които да обосновават заплащане на адвокатски хонорар в такъв
размер, и няма данни процесуалният представител на взискателя да е извършил други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания.
Осъщественото до настоящия момент процесуално представителство се изчерпва
единствено с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което се
твърди, че заплащането на адвокатски хонорар в размер на 672 лв. се явява прекомерно и
необосновано и като молят хонорарът да бъде редуциран до законово установения минимум
от 200 лева.
Относно разноските на ЧСИ от 188.04лв се твърди,че макар в разпореждането за
образуване на изпълнителното дело са посочени всички такси, дължими на ЧСИ по т. 1, т. 5,
т. 10, т. 31 от ТТРЗЧСИ, но по изпълнителното дело е налична само изготвена сметка №
********** от 15.10.2020г. за общо дължима сума за такси от 84 лева с ДДС, включваща
такси по образуване на изпълнителното дело (т. 1 от ТТРЗЧСИ), искане за вписване на
възбрана (т. 10 от ТТРЗЧСИ), допълнителни разноски (т. 31 от ТТРЗЧСИ) и изпращане на
покани, призовки, преписи и др. (т. 5 от ТТРЗЧСИ). Поддържа се, че 84 лева е реалната такса
на ЧС и оспорват сумата от 188.04лв..с искане същата да бъде редуцирана до реалните 84
лева, които са платени авансово от взискателя и за които е издадена сметка от ЧСИ.
Относно пропорционалната такса от 843.27лв./893.93лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ се
поддържа, че съгласно чл.78, ал.1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са
прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя с изключение на
3
таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ - чл.29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата се следва само върху събраната сума, поради което няма как да бъде
изчислена и възложена на длъжника към датата на атакуваното постановление, доколкото по
делото липсват данни събрана сума да е налице. По естеството си тази такса представлява
възнаграждение за положения от ЧСИ труд, в който смисъл са разясненията, дадени в ТР №
2/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това пропорционалната такса от 843.27лв. по т.26 от
Тарифата към момента на изготвяне на разпореждането не се следва и постановлението за
разноски следва да бъде отменено в тази част. Няма пречка впоследствие, при събиране
частично или изцяло на паричното вземане, съдебният изпълнител да определи размера на
дължимата такса по т. 26 от Тарифата, но не и на този етап. Предвид изложеното, оспорват
изцяло начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и предлагат същата да бъде отменена.
Направено е искане съдът да отмени и наложената възбрана по отношение имота на
длъжници, нямащи обичайно пребиваване в страната и да отмени като нищожен акт
разпореждането/постановлението на ЧСИ за образуване изпълнително дело липса на
материална компетентност на съдебния изпълнител, на основание чл. 26 от КМЧП. Твърди
се още, че за един такъв имот, за който е платена продажна цена, многократно надвишаваща
настоящата цена на имота, и за който се присъждат разноски от компаниите за поддръжка на
комплекса, в който реално длъжниците не живеят, но имотът им се отдава под наем, без те
да получават суми за това, увеличаването на задължението с всевъзможни разходи, които им
се следват от всякакви възможни органи, на практика довежда до парадокса, разноските,
които те дължат за този имот / маломерно жилище/ да надвишават цената на самия имот,
което не само е лоша реклама както за страната ни, но и лишава от логика заплащането на
суми за разходи по поддръжка, надвишаващи многократно продажната цена за един такъв
имот.Иска се окръжният съд да отмени Постановлението за разноски по изп.д. №
20208810400504 на ЧСИ П. М., per. № ***, обективирано в Разпореждане на образуване на
изпълнително производство, в частта, в която са определени разноски за адвокатски хонорар
от 672 лева, като редуцира същия до минимално установения размер от 200 лв, както и в
частта, в която са определени такси и разноски по ТЗЧСИ в размер на 188,04, като редуцира
същите до 84 лева, и в частта за начислена пропорционална такса по т. 26 от ТЗЧСИ от
893.93 лева, която не е дължима (има несъответствие между размера на сумата в
разпореждането и в поканата за доброволно изпълнение). Алтернативно, ако съдът
приемете, че постановлението за разноски, е издадено от некомпетентен орган, който
неправомерно е образувал дело срещу лица, нямащи адрес в страната се иска съдът да
постанови прекратяване на изпълнителното дело и отмяна на наложената възбрана.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят Етажна собственост-апартаментен
комплкес Перелик палас не е депозирал възражение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за процесуална допустимост и неоснователност на жалбата. Направен е довод
за неоснователност на възражението,че ЧСИ не е местнокомпетентен да образува
изпълнително производство срещу длъжниците СТЮ. М. и С. У. Х., които са британски
поданици с постоянен адрес на територията на република българия.
Поддържа също така, че местната компетентност на ЧСИ се определя съгласно
разпоредбите на чл. 427 ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно която молбата за изпълнение се подава
до съдебния изпълнител, в чийто район се намират недвижимите имоти, върху които е
насочено изпълнението - недвижимият имот намира в землището на е. Ст., общ. С., обл. С.,
т.е. В района на действие на Окръжен съд - Смолян, с какъвто район на действие е и ЧСИ П.
М., per. № ***.
Независимо от изложеното се поддържа и че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, б. „б” във
връзка с. чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б” от Закона за регистър БУЛСТАТ вписаните адреси на
чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за
4
кореспонденция на територията на страната е всички държавни институции, което обуславя
правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по
смисъла на ГПК (Решение № 181/09.07.2018 г. по т. д. № 918/2018 г. на ВКС, 11-ро т. о.).
СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като взе в предвид оплакванията в жалбите и
мотивите изложени от ЧСИ, съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна – солидарни длъжници по изпълнителното производство, имащи
правен интерес от обжалване, срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред
изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по
изпълнението), поради което е допустима.
Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, обективирани в покана за
доброволно изпълнение, в която се определя размера на разноските за адвокатско
възнаграждение и такси по изпълнението, в т.ч. такса по т.26 от Тарифата и то е предмет на
съдебен контрол .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено по делото, че изпълнително дело №:
20208810400504 е образувано, със страни - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ - СГРАДА С
ИДЕНТИФИКАТОР *****.**.***.* - АПАРТАМЕНТЕН КОМПЛЕКС „П. П.“, С. С., ОБЩ.
С., ОБЛ. С. – взискател и С.. М., британски поданик, роден на **.**.**** г. в М., с
постоянен адрес: 23 Д. Р., Ф., А., АВ30,1УВ, В. и С. У. Х., британски поданик, родена на
.****.**** г. в У., с постоянен адрес: 23 Д. Р., Ф. А., АВ30ДУВ, В. длъжници, въз основа на
издаден изпълнителен лист, с който са осъдени длъжниците солидарно да заплатят на
взискателя парични суми.
Установено е също така, че към 15.11.2020година ЧСИ е начислил такси и разноски
съгласно приложено №1 към мотивите на ЧСИ П. М. рег.№ *** и район на действие
Смолянски окръжен съд, в следните размери
лв. с включен ДДС - такса по т. 1 от ТТР ктм ЗЧСИ - за образуване на изпълнително
дело;
лв. с включен ДДС - 2 бр. такси по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ - за изпращане на
уведомления до длъжниците при прекратяване на изпълнителното производство;
лв. с включен ДДС - 2 бр. такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ - за връчване на длъжниците
на 2 бр. покани за доброволно изпълнение;
лв. с включен ДДС - такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ - за връчване на взискателя на
уведомление при прекратяване на изпълнителното производство;
лв. с включен ДДС - такса по т. 10 от ТТР към ЗЧСИ - за искане до съдията по
вписванията за вписване на 1 бр. възбрани;
лв. с включен ДДС - такса по т. 10 от ТТР към ЗЧСИ - за искане до съдията по
вписванията за заличаване на 1 бр. възбрани при прекратяване на изпълнителното
производство.
18.00лв. с включен ДДС - допълнителни разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ - за
заплатена ДТ в полза на Агенция по вписванията - Имотен регистър, за вписване на 1 бр.
възбрани;
лв. с включен ДДС - допълнителни разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ - за
пощенски разходи при прекратяване на производството по изпълнителното дело;
9.00лв. с включен ДДС - допълнителни разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ - за ДТ в
полза на Агенция по вписванията - Имотен регистър, за заличаване на 1 бр. възбрани
при прекратяване на производството по изпълнителното дело
Начислени са 893.93 лв. с включен ДДС - пропорционални такси по т. 26 от
5
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, дължими при събиране на вземанията на
взискателя Етажна собственост – сграда с идентификатор ******.* Е126.1 – апартаментен
комплекс „П. П.“, с. Ст., О. См., обл. См..
В полза на взискателя Етажна собственост – сграда с идентификатор *****.* Е126.1 –
апартаментен комплекс „П. П.“, с. Ст., Община С., обл. С. са приети разноски в
изпълнителното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 672.00
лв. с включен ДДС.
Към депозираната от взискателя молба с вх. № 9373/01.10.2020 г. за образуване на
изпълнително производство, в съответствие с т. 1 на ТР 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС,
взискателят е представил екземпляр от договор за правна помощ № ИД-814/25.09.2020 г.,
заверено копие от фактура № **********/15.09.2020 г. и заверено копие от платежно
нареждане № BORD0928298/21.09.2020 г. за заплатен от взискателя адвокатски хонорар в
размер на 672 лв. с включен ДДС.
Установено е също така, че имотът, върху който е насочено изпълнението се намира
в землището на е. Ст., общ. С., обл. С..
На л.44 от изпълнителното дело е приложено копие от сметка №********* от
15.10.2020година,съгласно която взискателят е заплатил 84 лева, от които по т.1 -20лева за
образуване изпълнително дело,по т.10 -15 лева искане до съдията по вписвания за вписване
или вдигане възбрана, по т.5 20 лева за изготвяне и връчване покана,призовка,препис от
жалба -20лева.
На л.22 и 23 от изпълнителното дело са приложени писма до НАП и кмета на
Община Смолян относно предоставена информация за вписани адресни регистрации на
краткосрочно или продължително пребиваване в РБ в единния регистър за чужденците на
двамата длъжници, на л.26 –ксерокопие на писмо с адресат ТД на НАП Бургас,на л.26 –
удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от
04.11.2020година от НАП Бургас.
По делото няма данни за извършени изпълнителни действия за принудителното
удовлетворяване на вземането или да са били предприети други изпълнителни действия,
извършени от адвоката на взискателя и или за доброволно изпълнение от длъжника.
При така установеното настоящият състав счита,че действията на ЧСИ по определяне
разноските в поканата за доброволно изпълнение са законосъобразно постановени.
Неоснователно е релевираното с жалбата оплакване, че разпореждането за
образуване изпълнителното производство, с което са присъединени разноските по
изпълнителното дело е издадено от некомпетентен орган, тъй като длъжниците нямат
постоянен адрес на територията на България съгласно чл.26 КМЧП, за което съдът следи
служебно.
На първо място местната компетентност на ЧСИ се определя съгласно чл.427ал.1т.1
ГПК, тъй като недвижимия имот върху който е насочено изпълнението се намира в
землището на с.Ст., т. е в района на действие на Смолянски окръжен съд, какъвто е и
района на действие на ЧСИ П.М. рег.№ ***.
В настоящия случай длъжниците участват,чрез упълномощени представители в
настоящето производство, а и в изпълнителното, видно от проведената коренспонденция с
ЧСИ.
От друга страна съгласно чл. 53 ГПК връчването на пребиваващите в страната
чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Съдебната
практика по приложението на чл. 53 ГПК приема, че разпоредбата предвижда наличието на
заявен адрес в съответна административна служба, каквато е Агенцията по вписванията, в
която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен централизиран
6
регистър за единна идентификация на всички физически и юридически лица и други правни
образувания, извършващи съответна дейност на територията на Република България. В чл.
7, ал. 2, т. 4, б. "б" вр. чл. 3, ал. 1, т. 10, б. "б" от Закона за регистър БУЛСТАТ е предвидено,
че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими имоти в
България са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни
институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ
като адресна регистрация по смисъла на ГПК, което обуславя правното значение на
вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК , в
какъвто смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 181/09.07.2018 г. по т. д.
№ 918/2018 г. на ВКС, 11-ро т. о., Решение № 144/02.01.2019 по дело № 6741/2014 на ВКС,
ГК, III г. о.; решение № 181/09.07.2018 г. по т. д. № 918/2018 г. на ВКС, ІІ-ро т. о. и други.
По обжалвания размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и
искането да бъде намален до 200 лв., настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, взискателят има право на разноски за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното производство, както и за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Молбата за образуване на процесното
изпълнително дело е подадена от взискателя чрез адв. Ст. Х., за чиято представителна власт
са ангажирани надлежно доказателства. Приложени са договор за правна помощ и
пълномощно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай са налице
процесуални усложнения в движението по процесното изпълнително дело и не са налице
основания за редуциране на адвокатския хонорар. Видно от приложените по делото
документи длъжникът не е платил доброволно в законово установения 14 дневен срок от
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Това бездействие на длъжника е
основание взискателят, чрез пълномощника си да депозира молби до ЧСИ да бъдат
извършени множество справки и изпълнителни действия с цел удовлетворяването му.
С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да
събере присъдените от съда суми и е посочен изпълнителен способ.
След образуването на изпълнително дело съдебният изпълнител изпраща до
жалбоподателя покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията на
длъжника по изпълнителното дело, в които е включено и задължение за разноски по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 672. 00 лева и
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 893.93 лева.
На 03.11.2022 г. длъжниците подават жалбата, чрез пълномощниците, с което
възразяват срещу разноските за адвокатско възнаграждение от 672. 00 лева като се иска
намаляване поради прекомерност на същото до сумата от 200.00 лева за образуване
изпълнително дело, съобразно Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и корекция на размер на т. 26 Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
В хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на другата страна направените по делото разноски, но само ако е
установено, че такива са били направени. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характер на разписка, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Размерът на вземането на взискателя към датата на образуване на изпълнителното
производство е сума в размер 4 428.78 лева,336.40лева дължима вноска във фонд „ремонти
7
обновяване“, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 15.05.2017г. и
1 447.17лева присъдени разноски. Минималният интерес към 15.11.2021година е възлиза на
сумата 8 429.48лева
Съдът споделя доводите на жалбоподателите, че изпълнителното дело не се отличава
с фактическа и правна сложност, които да предполагат възлагане в тежест на длъжника на
разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не е налице отклонение от
обичайното развитие на изпълнителното производство, налагащо особено голяма активност
от процесуалния представител на взискателя (видно от данните по делото същият е подал
единствено молба за образуване изпълнителното дело и в нея е направено искане с
посочване на способ за изпълнение паричното притезание – възбрана върху
имота,собственост на длъжниците.
Съгласно чл. 10 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е за образуване на
изпълнително дело - 200 лв.(чл.10т.1) и съгласно чл.10 т. 1 и чл.10т.2пр.2 - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство,
защита и съдействие, извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Минималното адвокатско възнаграждение съгласно наредбата се изчислява както следва: 1/2
от съответното възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 4, а именно: 1/2 от (580. 00 лв. +
5% 3 429.48 лв. 575.74лева + 20 % ДДС-115.15 лева или общо 690.89лева.
Претендираните разноски с молбата за образуване за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие са в размер на 672. 00 лв. с включен ДДС,
от което е видно, че същите са определени към законово установения размер съгласно
Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата,
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.
е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело,
различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. В
конкретния случай не се твърди и няма данни длъжниците да са изпълнили паричното
задължение в срока за доброволно изпълнение.
Следователно процесуалният представител на длъжника ще предприеме действия
насочени към събиране на вземанията, които не са включени в молбата за образуване на
изпълнителното дело, поради което и съдът приема, че взискателят има право на разноски за
адвокат кумулативно - както за образуване, така и за водене на изпълнителното дело.
С оглед гореизложеното съдът приема, че оплакванията на жалбоподателите в
частта за дължимостта и размера на разноските на длъжниците за адвокат са неоснователни.
Неоснователна е и жалбата относно разноските на ЧСИ.
Жалбоподателите не оспорват сумата от 84 лева, съгласно приложената от ЧСИ
сметка №********** от 15.10.2020година(л.44) и считат,че сумата 184.04 лева е авансово
платена от взискателя, като молят същата да бъде редуцирана до реалните 84 лева.
Съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително
за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е определил такса за съобщения,
които ще бъдат връчени при прекратяване на изпълнителното дело.
8
В чл. 80 от ЗЧСИ е предвидено, че за всяко действие на частния съдебен изпълнител
дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово, т.е. преди
извършване на съответното действие, като независимо от това дали тя е внесена от
взискателя или от длъжника, таксата е за сметка на длъжника (чл. 79 от ЗЧСИ и т. 34 от
ТТРЗЧСИ).
Настоящият състав счита за неоснователно оплакването, тъй като макар да не е
приложена сметка, видно от материалите по приложеното копие от изпълнителното дело,
ЧСИ е извършвал действия във връзка събиране на вземането(л.26-37) относно изисквани от
ЧСИ справки на основание чл.191ал.3 ДОПК за двамата длъжници, относно предоставяне
на информация за подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, изискано удостоверение за наличие
или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП ТД Бургас, уведомления до
длъжниците от 22.122020година, връчване на протокол,покани за доброволно изпълнение,
както и относно. Подробна и изчерпателна информация за начислените от ЧСИ към
15.11.2020година обикновени такси допълнителни разноски е изложена в приложение към
мотивите на ЧСИ.
Следователно описаната в приложение №1 информация такси и допълнителни
разноски в общ размер на 188.04 лева е дължима и няма основание да бъде редуцирана.
Неоснователно е и оплакването относно незаконосъобразно определяне в поканата за
доброволно изпълнение пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Относно начина на изчисление на таксата по т. 26 в размер на сумата от 9589. 56
лева, (предвид ПДИ с изх. № 8427/15.10.2020 г. -лист 38 и 40 от приложеното копие по изп.
дело), следва да се има предвид, че същата се изчислява върху основа-сбора от всички суми,
които следва да се съберат от ЧСИ по изпълнителното дело, в т. ч. и тези на останалите
такси. В случая това са главница 4 428.78 лева,ведно със законна лихва считано от
15.05.2017година;главница в размер на 336.40, ведно със законната лихва, считано от
15.05.2017година; 1447.17лева присъдени разноски, 672 лева разноски по изпълнителното
производство, 188.04лв.дължими такси по изпълнителното производство до момента и
845.39лева дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В случая, таксата по т. 26
правилно се изчислява като е спазена императивната разпоредба на т. 27а т. 1, като не
надвишава една десета от вземането.
За разлика от останалите такси, дължими в изпълнителното производство, същата не
е авансова. Следователно внасянето й не се дължи авансово от взискателя, но във всички
случаи се дължи от длъжника върху събраната сума. Сумата от 893. 93лева с включен ДДС
е размера на дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ, определена върху целия дълг, който към 15.11.2021година възлиза на сума
9 061.78 лева, в която не са включени авансовите такси. В разпореждането за образуване на
изпълнителното дело е посочено,че размерът на дължимата такса пот.26 от тарифата възлиза
на сума 843.47лева с включен ДДС, тъй като размерът на дълга към 14.102020година
възлиза на сума 8536.28лева, върху която сума е начислена и таксата.
Доколкото не са изложени конкретни оплаквания, касаещи изчисляването й, съдът не
констатира допуснати пороци в тази връзка.
Предвид гореизложените съображения жалбата срещу покана за доброволно
изпълнение изх.№8425 от 15.10.2020година, в която са определени разноските по
изпълнението обективирани в разпореждане за образуване изпълнително дело -протокол №
2306 от 14.10.2020 г. на ЧСИ П. М. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
което следва да бъде оставено без уважение от съда предвид изхода на делото.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът, в настоящия си състав
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СТ. М., британски гражданин, роден на **.**.**** год.,
притежаващ паспорт № *********, издаден на **-**-**** год. от Паспортна Агенция на
Великобритания, с адрес: 23 D.’ R., F., L., K., AB30 1YB, Gr. B. и С. У. Х., британски
гражданин, роден на **-**-**** год., притежаващ паспорт № ******** издаден на 11-08-
2017 от Паспортна Агенция на Великобритания, с адрес: D. R. F., L., K., AB30 1YB, Gr. B.,
депозирана чрез пълномощниците им адв. Н. А. и адв. Й. В.от САК със служебен адрес: гр.
С., ул. „Св. С.“ *, офис ***, тел. **********/**********, срещу Постановление за разноски
на ЧСИ П. М., per. № ***, по изп.д.№ 504 /2020година с взискател Етажна собственост -
сграда с идентификатор *****.**.***. (апартаментен комплекс „П. П.“), находища се в с Ст.,
общ. См., обективирано в Разпореждане за образуване на изпълнително производство по
изп.д.№504/2020 година по описа на ЧСИ П.М.,рег.№ *** и район на действие Смолянски
окръжен съд, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10