Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13001 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 146296 от 20.06.2019 год., постановено по гр.дело № 79949/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 43 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, против „А.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, офис № 7В, обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 372,18 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия през периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ул.“ *********магазин №
3, аб.№ Т389480, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.03.2017 г. до окончателното изплащане и сумата от
24,96 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.06.2014 г.
до 07.03.2017 г., с които ответникът неоснователно се обогатил, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.04.2017 г. по
ч.гр.дело № 16775/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 43 състав. С решението на
съда е осъдена „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „А.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис № 7В, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400,00 лева, представляваща
направени по настоящото производство разноски.
Срещу решението на СРС, 43 с-в е постъпила въззивна жалба от „Т.С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.А.Т.с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това
да бъде постановено друго, с което бъде уважени предявените установителни
искове. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „А.Г.“ ЕООД, ***, чрез
пълномощника си адв.П.И. оспорва жалбата, по
съображения изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Третото лице-помагач „Т.С.“-ЕООД,
гр.София, не взема становище по жалбата.
Софийски
Градски съд, намира
за установено от фактическа страна следното:
В настоящия случай, съдът
като взе предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, както и
приложеното към делото заповедно производство по ч.гр.дело № 16775/2017 г., по
описа на СРС, 43 с-в, приема за установено, че пред СРС са били предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за установяване съществуването на задълженията на
ответника за потребена топлинна енергия по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 07.04.2017 г. в заповедно производство за
главница и лихви, както и присъждане на разноски.
Съдът констатира, че срещу „А.Г.“
ЕООД, *** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 07.04.2017 г. по ч.гр.дело № 16775/2017 г. на СРС, Г.О., 43 състав, по
силата на която е разпоредено длъжникът „А.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********, представлявано от А.А.А., с адрес:
гр.София, бул.“********, офис 7В, да заплати на кредитора -„Т.С.“-ЕАД, ЕИК ********,
представлявана от Г.Х.Б., с адрес: гр.София, ул.“ *********сумата от 372,81
лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.04.2014 г.
до м.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 20.03.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 24,96 лв., за периода от 15.06.2014
г. до 07.03.2017 г., и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна
такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Длъжникът е подал
възражение по реда на чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.
Заявителят на 09.11.2017 г. е предявил установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземанията.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3,
изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото
се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е
твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и
заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното
решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл
по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума
на исковата молба. Съдът приема, че в процесния случай, СРС, 43 с-в, се е произнесъл по обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД/ с
каквито не е бил сезиран/, вместо по действително предявените обективно
съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с
каквито е бил сезиран.
В настоящия случай съдът
приема за безспорно установено обстоятелството, че СРС е бил сезиран с установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл.59, ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, т. е. за
установяване съществуването на задълженията на ответника за потребена
топлинна енергия по издадена заповед за изпълнение в заповедно производство за
главница и лихви, както и присъждане на разноски. Вместо по тях, СРС се е
произнесъл в решението си по осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с каквито не е бил сезиран.
При действието на
чл. 290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС, отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане,
за което е проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена
по надлежния процесуален ред на чл. 415, ал.
2 ГПК или по искане на заявителя
- кредитор.
В постановени по реда на чл.
290 ГПК решения
- решение № 30/25.04.2013 г. по т. дело № 245/2012 г. на ІІ т. о., решение №
78/06.06.2012 г. по т. дело № 511/2011 г. на ІІ т. о., решение № 168/01.10.2013 г. по т.
дело № 1332/2013 г., ІІ т.о. и др., е прието,
че осъдителен иск за вземане,
предмет на издадена заповед по чл. 410 ГПК/чл. 417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по
предвидения в закона процесуален ред, тъй като при
наличие на заповед за изпълнение
защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл.422, ал. 1 ГПК специален установителен иск.
По делото няма
данни издадената в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, да е обезсилена
по искане на ищеца или при
предпоставките на чл. 415, ал. 2 ГПК, с оглед на което
осъдителни искове за вземането, предмет
на заповедта, са недопустими. Разглеждайки осъдителни
искове при наличие на заповед
за изпълнение, която не е обезсилена
по надлежния процесуален ред, СРС по същество е постановил
недопустимо решение, което подлежи на обезсилване
с последиците по чл. 270, ал. 3, изр.3 ГПК. /в посочения смисъл Решение
№ 66 от 08.07.2014 г. по т. д. №
1766/2013 г., Т. К., ІІ Г.
О. на ВКС/.
Освен това, в ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 год., т.11б на
ОСГТК на ВКС, е прието, че в производството по иска, предявен
по реда на
чл. 422, респективно чл.
415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение
на иска по
чл. 214 ГПК - за изменение на основанието
чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска. Въвеждането
на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност. 3а разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл.
210, ал. 1 ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство.
Отделно от изложеното, съгласно практиката на
съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди
всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
С оглед на изложеното, обжалваното решение,
като процесуално недопустимо следва да се обезсили изцяло, включително и в
частта за разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и
по предмета на делото. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на
изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С оглед цената на предявените установителни искове и дадените задължителни за съдилищата
указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг.
чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
Предвид изхода
по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето
производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 146296 от 20.06.2019 год.,
постановено по гр.дело № 79949/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 43 състав.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, на действително предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т.С.“-ЕООД, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.