Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 25.01.2021 година
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти граждански състав в публично заседание на
шести октомври, две хиляди и две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 768 по описа за 2019 година на ЛРС , и за да се произнесе,
съобрази:
ОСИ искове : обща цена: 3700лв / три
хиляди шестстотин и петдесет /лв от които 1900 /
хиляда и деветстотир / лв неизплатен наем за 19 месеца считано от 02.02.2017 до
02.09.2018 г, сумата в размер 750/ седемстотин и петдесет / лв за не предаден
кантара /500кг. и сумата от 1000/ хиляда / лв за не върната хладилна витрина,
както и заканата лихва в размер на 50 / петдесет / лв считана от 02.02.2017 до
завеждане на исковата молба – 17.04.2019г.;
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ за стойността на неотложен ремонт в размер на f/yf 1957,45 лева /1157,45
лева – материали и 800,00 лева труд:
Подадена е искова молба от ПК „Н“, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:
*********, представлявана от председателя М.Н.Б., ЕГН**********, с адрес
(седалище/ адрес управление): с.Владиня, обл.Ловеч, общ.Ловеч, п.к 5563, чрез
пълн си адв. Х.С., с адрес ***, против : „П.Г.2016" ООД, представлявано от
управителя Н.Ц.Г., ЕГН **********, със съдружници: Ц.П.Г.,
ЕГН ********** и Л.П.Г., ЕГН ********** , ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, Адрес
(седалище/адрес управление): с. В., по
която се твърди, че с ответника сключили договор за наем като му отдали
помещение, тяхна собственост, считано от 22.08.2016 г. и наемателят не е
издължил по договора за наем с месечна наемна цена от 100 лв./сто лева/ за срок
от 19 /деветнадесет/ месеца, считано от 02.2017 г. до месец август 2018 г. С
отдаването на помещението под наем са отдали и движими вещи съгласно приемо - предавателен
протокол описани в него. Поради смърт на наемателят има правоприемство от съпругата и синовете му със
същия булстат на фирмата но преобразувана от ЕООД в ООД , и същите не са
предали следните вещи: хладилна витрина и кантар до 500 кг., което съгласно
сключения договор за наем според чл.5 от договора се заплаща в троен размер от
което следва, че задължението на наемателят е за неизплатен наем за 19 месеца в
размер на 1900 лв./хиляда и деветстотин лева/, както и за не предадените вещи:
кантар сумата в троен размер общо 750 лв./седемстотин и петдесет лева/ и
хладилна витрина сума в размер на 1000 лв./ хиляда лева/ или общия размер на
вземането е сумата от 3,650.00 /три хиляди шестстотин и петдесет лева/.
Изтъкват, че въпреки многократните молби доброволна покана до правоприемниците,
до днешен ден не са издължили горепосоченото задължение. С оглед гореизложените,
предявяват настоящият иск на основание чл 228 , във вр. чл 86 от ЗЗД, да се осъди ответника да им заплати сумата
в общ размер 3700лв / три хиляди шестстотин и петдесет /лв, от които 1900 /
хиляда и деветстотин / лв незплатен наем за 19 месеца считано от 02.02.2017 до
02.09.2018 г , сумата в размер 750/ седемстотин и петдесет / лв за не предаден
кантара /500кг. и сумата от 1000/ хиляда / лв за не върната хладилна витрина,
както и заканата лихва в размер на 50 / петдесет / лв за забава, считана от
02.02.2017 - 02.09.2018 г., както и законната лихва от дата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, редовно призован, чрез Управителя Г., със становище за
неоснователност и недоказаност на иска и конкретни възражения и оспорвания на
доказателствата към ИМ като частни документи, твърди, че при предавнето на вещите от нея на
председателката М.Б.предава 1 бр. хладилен
шкаф , 1 бпой кантар, подписа й фигурира като приел вещите без
възражения за състояние или несъответствие с първоначалния им вид съгласно предадените на наемателя при сключване на
договора; оспорва приложения инвентаризационен опис, че липсват доказателства
описаното в него да е част от наетия имот; липсва индивидуализация; кой е
съставител; има дописване с различен почерк; фигурират подписи на лица, които
не се знае в какво качество са го подписали; счита го неотонсим към предмета на
договора. Оспорва протокла от 07.10.2018г. , съдържащ свидетелски изявления на
4 лица от кооперацията, че хладилната витрина, част от движимото обзавеждане е
унищожена от „П.Г.2016" ЕООД, че
има време от приемането на вещите на 19.09.18 г. от председателката и протокола
от 07.10.18г.; счита претендираните суми за наем за неоснователни; прави възражение за прихващане на дължимите суми за
наем с извършените от П.Л.Г., в качеството на управител и на едноличен собственик
на „П.Г.2016" ЕООД като посочва, че с Предписание на БАБХ № 0001941 от
09.03.2017 г. Агенция по храните, след извършена проверка на место предписва,
че в помещението липсва студена течаща вода, стените и таваните в помещението
са в лошо състояние, с нарушена цялост и тяхното състояние заплашва живота и
здравето на наемателите и клиентите на магазина. Констатациите на БАБХ
предписват, че съоръженията и оборудването в магазина е в лошо хигиенно
състояние, по тях има ръжда, мръсотия и др. С молба от 29.03.2017 г. до
управителния съвет на ПК Напредък с.Владиня, П.Г.уведомява управителния съвет
на кооперацията, че магазина е в плачевно състояние, тавана се руши и стоката
се поврежда в следствие на което наемателя търпи загуби; моли да извърши ремонт
на покрива и тавана, като разходите за материали и труд да бъдат приспаднати от
наема, но вследствие от пасивното поведение от страна на наемодателя, извършва
ремонт на помещението, като влага материали общо за сумата от 1 157,45 лева и
труд на стойност 800,00 лева, като той е бил неотложен и задължителен по
предписание на контролните органи за да може обекта да се ползва
необезпокоявано.
Постановено е и разпореждане по чл.140 от ГПК ,
квалифицирани са исковете по чл. 232,ал.1 от ЗЗД и по чл.232,ал.2 , чл.233 от ЗЗД;. представен е проекто – доклад в първото заседание, разпределена
доказателствената тежест.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се представлява от Председателя М.Б.и чрез АДВ.
Х. се поддърат исковете и молят да се уважат като се излагат доводи. Прави
възражение за прекомерност на адв. в-е.
Ответникът по делото, редовно призован, се представлява
от съдружника Л.Г.лично и чрез адв. С., който оспорва
исковете и моли да се отхвърлят като недоказани и се уважи насрещната им
претенция за прихващане и им се присъдят разноските по делото.
От приетите и приложени по съответния ред по делото
писмени доказателства:Служебна бележка от 15.092. 2018г. на ОУ - Ловеч,
удостоверение от 15.02. 2018г. от НОИ -Териториално поделение Ловеч, 6 броя
болнични листове - за всеки месец считано от 6.03.2017г. до 01.09.2017г.,
справка от Служба по вписванията гр.Ловеч, от 13.02.2018г.;Копие от протокол по
н.о.х. дело 84 / 2018г. с одобрено споразумение; 4 броя епикризи, н.о.х.д.
№84/2017г. на РС – Ловеч, ЕР №0827/26.03.2018г на МБАЛ – Ловеч от показанията
на разпитаните свидетели: В.Д.Д., П.Ц.С., С.С.С., М.А.Б.,М.П.Н., от
становищата на пълномощниците на страните , преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното:
Активната и пасивната легитимация на страните се
установява от приложените у-ния за актуалност на стр.8,9,10 , сл. справки от
Т-р.
По иска за наем:
В т.13 е предвидено, че с изтичането на срока на договора
– или на 22.08.2018г., се прекратява. Не са въведени обстоятелства, че след
тази дата е продължило ползването на вещта от преобразуваното дружество.
Съгласно практиката обаче това само по себе си не е основание за отговорност за
неплащането на месечната наемната цена за целия период на осн. чл 228, ал.1 ЗЗД,
тъй като наемателя е престанал да съществува поради прекратяването - смъртта на
едноличния собственик на капитала на ЕООД, за която дата няма доказателства по
делото / дружествения договор е подписан м/у съдружниците
от справка при ТР-р на 19.06.2018г./,а към
29.06.2018 г. е вписано извършеното преобразуването на дружеството.
Или дори да приемем,че до предаването на вещите от
магазина, кооперацията е бил лишен от ползването на вещта от наемателя по
договора и съдът приема, че наем му се дължи до май 2018г., т.е за 11 +5 =16
месеца
След този момент той би могъл да търси правата си на
друго основание спрямо ответниците по иска.
Ответните възраженията, че е уговорено срещу наема да се
приспадне извършения ремонт, предписан от съответния контролен орган, вложените
материали и труд от наемните вноски не се доказаха в хода на производството –
молбата от 29.03.2017г., на наследодателя, не се потвърди да е получена по
съответния ред в кооперацията. Действително от болничните листи е видно, че председателката
е била в отпуск по болест за периода 2017 /февруари – август/, т.е като вероятна
причина да не е информирана, но кооперацията има свои органи ифункционира съгласно устава при отсъствието на п-ля.
Към ИМ е приложен
отговор до наследниците на ЕООД, че на 23.06. 2018г., молбата им е разгледана и
отхвърлена след гласуване и следователно дължат за периода 02.2017 – 07.2018г.
- наема на хранителен магазин в размер на 1800,00 лева и по решение на ОС да се
издължи в срок до 31.07.2018г., което е получено на 09.07.2018г. съгласно
разписката от Управилката Н. Г., т.е имало е
запитване и от тях по въпроса за дължимия наем.
Не се потвърди по никакъв начин тезата, поддържана от
адв. С. и по същество, за съществувала договорката между наемодателя и
кооперацията за приспадането на ремонта с наемната цена.Едва след приключване
на устните състезания се заяви от съдружника Георгиев, че разполага и с фактура
за плащане на 200,00 лева наем в размер на 200,00 лева от 15.07.2017г.
В.л е констатирало, че за процесния
период от НП Н.не са издавани фактури за дължимия наем и не са осчетоводени
вземанията и плащания от ответника не са направени. Без основание е обаче възражението
за неспазване на чл.3.3 от договора за издаване на фактура, въпреки задължителния
му характер, подробно посочен в констатациите на в.л. Н. Р. по ЗСч, тъй като от
една страна - то е относимо към счетовдната отчетност на кооперацията и от
другата – чл.1 е предвиждал авансово плащане до 30 число на предходния месец в
брой или чрез превод / т.2/, съответно – издаване и фактура, т.е не може са се
твърди, че кредитора е в забава и не си е изпълнил задължението като не я е
издал и затова длъжника не му е платил, защото съгласно т.3 в нея е бил
задължен да посочи начин, дата, точна сума , прихващания ..... ., или да я
издаде след плащането му.
Не кредитара по този иск и възраженията, че в резултат на
предписание 0001941 от проверката на 09.03.2017г., магазина не е работил,
извършил се е ремонт, тъй като наследодателя е бил дългогодишен наемател –
около 20 години на обекта, т.е не започнал ползването му на 22.08.2016г..
Свидетелката Г. Т. потвърди, че пробно работила от 15.12.2017г. и до септември
2018г., след което го поели със съпруга й като й било плащано редовно, а преди нея
продавач била М.Б..
Безспорно приетото е в практиката, че щом наемодателя е
бил лишен от ползването на вещта се дължи наемната цена до връщането й във
владението му, при уточнението по - горе.
Наемателят не е изпълнил основното си задължение да
заплаща наемната цена и е изпаднал в забава за нея. Не се доказаха
правопогасяващи възражения за плащането или за недължимостта на сумите за
месечния наем извън периода, визиран от съда по – горе. Затова приема,че за
периода до м. май 2018г., включително се
дължи наем : 11 месеца за 2017г. и 5 м. за 2018г. х 100,00 лева месечно или 1600,00 лева, в какъвто размер следва
да се уважи иска и следва да се отхвърли до пълния претендиран
размер на сумата 1900,00 лева и за периода от 01.06.2017г. до 02.09.2018г.
Съответно лихва за забава по този иск следва да се
начисли в първоначално претендирания
размер – 50,00 лева при липса на изменение.
по отношение на иска по чл.233 от ЗЗД:
Според търденията на пълномощника адв. С., всички вещи са
предадени от доверителите му, които нямат интерес да държат чужди вещи или се
намират в магазина и се ползват от настоящия наемател, но според него липсват
доказателства за процесните въобще.
Съгласно ОУ на договора, неразделна част от него
съставлява протокол за предаване на наетата вещ, заедно с предоставените
съоръжения, машини и др., подписан от страните – чл.2.
Че не са им предадени процесните два броя вещи, ищеца визира
Приемопредавателен протокол от 19.09.2018г.
, съгласно който Управителя Н. Г. предава на председателката М.Б., описани по вид и брой, и в него не присъстват:
хладилна витрина и кантар от 500,00 кг. Съставен
и подписан е протокол от 07.10.2018г.
от четирима души, включая Борисова, че хладилна витрина – 1бр. е намерена
разглобена с липсващти елементи. Негодна за употреба в следствие на умишлено
унищожаване от страна на ползвателя П.Г.2016 ЕООД – касае се за частен
свидетелстващ документ. В о.с.з. Председателката заяви по този въпрос и в
о.с.з. на 05.11.2019 г., че разглобяването и изхвърлянето на витрината е
направено лично от П.Г.докато е бил жив и затова няма значение вписването й в
ППП и тя не евключена в него.
Съдружникът в ООД – Л. Георгиев заяви, че търсената
витрина се намира в сладкарницата към момента, на което твърдение Борисова
отговори, че тя стояла пред магазина дълго време и след като се върнала от
отпуск, помолила да я приберат и тя била
единствената използвана докато той решил да си купи витрини и до тоя й вид я
довел той като приемал и желязо в нея.
За съществуването на процесните вещи в собственост,
кооперацията прилага инвентаризационен
опис от 31.12.2009г. в който фигурират като наименование и за кантара е посочен
500 кг., но без друга индивидуализация. Представен е в оригинал инвентаризационен
опис в о.с.з. на 04.12.2019г., но същия, видно от констатацията на съда, няма дата и не съвпада
с този по ИМ.
В подкрепа на твърдението, че са били предадени същите на
наследодателя , представя Приемо предавателен
протокол от 19.09.2017г. , в който като приел е посочена М.Б., за предали:
председателката и С.Т.Т., фигурираща в УС на
кооперацията, видно от у-нието за актуалност, оспорен от адв. С. с множество
доводи: липса на представителна власт за приелия, съдържащ в заглавието ООД, а
не ЕООД като твърди, към тази дата да е бил жив управителя, че е създаден аза
нуждите на дело, с искане по чл.193 ГПК и поради представянето му в оригинал, не изключен от доказателствата.
Според съда, протокол във предвидения му вид по договора
не е бил съставен, но в казуса, с оглед дългогодишното наемно правоотношение,
не е било осъществено и реално предаване на магазина, вещи машини и т.н. .
Дори да се приеме, че М.Бозева е била продавачка в магазина
преди разпитаната свидетелка Г. Т., и е било възможно да е подписала примането за
ЕООД на 19.09.2017г. като материално отговорно лице - магазинер и разпитаните
свидетели да потвърждават категорично наличността на тези вещти в магазина през
годините на ползването, всеки както ги е възприел. СТ.Ц.посочи, че П. е от
първите наематели щом почнали да се отдават обекти и магазина бил оборудван
като всеки търговски обект, който е
функционирал като такъв и до отдаването му, имало хладилен
шкаф и витрина...голям кантар ...бил за 500 кг. И за по – големи пратки.
Изкупували се животни орехи и той по – късно започнал да се занимава с това. „Виждал
го в сладкарницата“ ...потвърди, че станал скандал при предаването на вещите и
викана полиция, както и че П. ползвал сладкарницата , събирал охлюви, както и,
че магазинерката която наел се казвала М.Г.Т.– „..големия кантар беше в склада,
той не е бил в магазина, имаше там две помещения и той беше в едното и другото
с дърва....имаше тогава през 2017г. ракла , малка витрина пак за безалкохолно, и една единична пак за
безалкохолно....потвърди, че при предаването от Н. станал скандал и те носили
вещи, които нямало, но кантара от 500кг. го нямало...за хладилни витрини не са
се разправяли ...пред магазина имало много счупени хладилни витрини..... били
неизползваеми и стари. Свидетеля на ответната страна - Т.Т.,
чийто показания бяха оспорени като заинтересовани с оглед искането му да се
ликвидира кооперацията и изкупи обекта от нея – протокол от ОС в този смисъл –
посочи, че едната витрина не работила, той я използвал като слагал стоки, които
не се развалят, другата слагал безалкохолно, няколко пъти я правил, след
ремонта докарали нови витрини, една две, а имало една стара, която той я махнал
настрани, но не обърнал внимание къде я е сложил.
И се направи и извода от гореизложеното, че към настоящия
момент хладилната витрина в съответния
й вид е в обект на кооперацията, а
кантара липсва, но не е бил и по време на ползването му от наследодателя и в
самата търговска зала, ще следва и
безспорния - поради неводена съответна икономическа отчетност / т.3 от з-ето на
вещото лице в този смисъл/ ,
заприходяване по вид, индивидуализиращи признаци, година на производство, инвентаризации по ЗСч., амортизации съгласно
предвиденото в Устава, не може да се установи, процесните вещи представляват ли основни средства, как
се индивидуализират точно по вид, марка и др. , върнати ли са на наемодателя и
съответно за които при невръщането им, виновните
лица да следва да заплащат в троен
размер стойността им по пазарни цени на основане чл.5 от договора, и на което основание се претендират по делото във вр. с чл.233 от ЗЗД.
Затова следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан този иск.
По възражението за прихващане:
За доказване на извършения неотложен ремонт се ангажираха
гласни, писмени доказателства и се допусна СТЕ, поставиха се допълнителни
задачи на СИЕ. Ответникът го обоснова с предписание от 09.03. със срок
31.03.2017г., констатирало множество несъответствия в обекта със съответните
изисквания , в това число ... тавани в търговската зала и склад в лошо състояние, напукани, с падащ
лепеж, наличие на много несвойствени вещи и предмети, хладилни съоръжения в
лошо хигиенно състояние – ръжди, мръсотия, фризери обледенени, липсва програма
“управление на отпадъци“.
Представена е фактура от 03.04.2017г. в оригинал за
сумата 1157,45 лева без касов бон на името на ЕООД, оспорена по тази причина от
адв. С. - поради липсата му, не се доказва да има плащане по нея, за което
в.л. е извършило проверка при доставчика
ТЕМИРА ООД – гр. София, установило, че са извършени всички счетоводни
записвания по тази сделка като е представено копие от сметка 411/клиенти/,
отразяваща счетоводното записване и как е платена – в брой като сумата е
осчетоводена в сметка 501 – дебитна за извършеното плащане.
Затова съдът отхвърля възраженията на адв. С. и приема,
че с горната се потвърждава извършената покупка на материали от наследодателя.
След оглед, в присъствието на страните, вещото лице, дава
заключение, че въпреки закупеното количество по фактурата 128 кв. м. на место е
монтиран 86 кв.м., представляващи само търговската зала на магазина, а в
складовите помещения няма. Т.е при средна стойност съответно от книжката на СЕК
, без да включва амортизации, същия е определил стойност само на материала 7,53
лева, или за окачени тавани с менераловатни пана модул 600/600, съдът приема, че
са вложени материали в размер на 647,58 лева, съответно труд – 86х2,40=206,40
лева или общо 853,98 лева.
Съдът включва и монтаж на осветително тяло тип луна в
гипсокартон по стени тавани, които в.л.
на место е установило, от които за материали 3 лева или 15х3=45,00 лева и труд
15х3,33=49,95 лева.
Съответно на место и за покрива е констатирано от в.л. –
запълване на фугата между съществуващите покривни метални платна и мамаринена
пола към външната стена на осонвната четириетажна сграда със силикон - 26,44 с ДДС / или 1кв.м. х 20,03 лева=
20,03 лева и печалба – 2,00 лева – 10% като според него извършеното не е ремонт,
а е запълване и е временно решение за покрива, но доколкото се претендират
материали и труд, то следва да се съобрази.
Според ищцовата страна, състоянието на хранителния
магазин се дължи на наематаля, които през дългите години на ползване не е
извършвал освежителни ремонти или ги е извършвал на 8 – 9 години , довело до
вида на същия към настоящия момент и затова не следва да му се поставят в
задължение.
В случая съдът няма да се спира на подробности около
предписанието и какво е следвало да се ремонтира – налице са многобройни гласни
доказателства за състоянието на обекта преди и след ремонта, особено на
свидетелката Г. Т.. Приема, че в случая необходим ремонт е следвало да се
извърши заради предписанието на БАХТ, отнасящо се до функционирането на
хранителния магазин, т.е според предназначението, за което е бил нает.
Съгласно чл. 230, ал. 1 ЗЗД, вещта следва да бъде
предадена в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, в случая
за хранителен магазин като за състоянието й от предишния наемател се съставя
протокол – чл.5. от договора какъвто не е ангажиран в процеса. При дългогодишно
ползване от един и същи наемател и липса на доказани основни ремонти в магазина
/ за сметка на наемодателя/, неотложния ремонт според съда не може да се
квалифицира като "текущ
ремонт", което препятства и извод, че той е в тежест на наемателя -
държател на имота за срока, през който е налице облигационна обвързаност между
страните и поради това не е приложима нормата на чл. 231, ал. 1 ЗЗД, нито са
налице повреди, появили се през време на ползване на имота от ищцата – проблемите
са били с години съществуващи и явни и като съобрази изложеното по-горе и
постановените решения на ВКС на РБ по чл. 290 ГПК - Р. № 571/14.10.2008 г. по т.
д. № 313/2008 г., І т. о. и Р. № 34/02.04.2009 г. по т. д. № 683/2008 г., ІІ т.
о. - приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
наемодателя за изплащане на на наемателя на направени разходи, с които
наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя. Безспорно е, че в резултат
на извършването му е подобрено
състоянието на имота и ел. инсталациите
в него и осветлението. Чл.231 ЗЗД
посочва как се решава въпросите с поправките на вещта. С решение № 571/14. 10.
2008 г. по т. д. № 313/2008 г. ВКС, ТК, І ТО е постановил на основание чл. 293 ГПК, че при извършени от наемател подобрения, когато в договора за наем не е
уговорено за чия сметка са, съгласно ППВС № 1/1979 г., обеднелият разполага с
иск по чл. 59 ЗЗД. Съдът е посочил, че качеството на лицето, извършило
подобренията, се определя от даденото съгласие, с оглед на което подобрителят
може да бъде владелец, държател или лице, водещо чужда работа без пълномощие,
като при извършени подобрения от наемател, се дължат направените разходи, а не
увеличената стойност на имота. В случая направените разходи от наемателя , без
съгласието на собственика, за направените подобрения възлизат на сумата в
размер на общо 712,61
/647,58+45+20,03/ лева – материали и за труд общо 257,90 /206,40+49,50+2,00/без ДДС/. Или исковете следва да се
уважат до този размер и отхвърлят до пълните им претендирани размери като
неоснователни и недоказани.
Или на осн. чл.103 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. Съдебното прихващане е допустимо и в случаите, когато
насрещните вземания или едното от тях са неликвидни /спорни/, по арг. от чл.
104, ал.1, пр.трето от ЗЗД. Особеността при съдебното прихващане е, че то
настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява
съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се
придава занапред качеството на ликвидност, т.е. следваше в настоящия процес да се проследи най –
напред налице ли е насрещно вземане от страна на ответника по иска срещу ищеца
като съдът прие частичната му основателност.
Ето защо следва да се уважи частично възражението и приеме
за установено, че ответното дружество има насрещно вземане срещу ищеца, което
може да бъде прихванато чрез предявеното възражение, т.е за сумата общо 970,51 лева, а до пълния претендиран
размер , следва да го отхвърли.
Следва да се
постанови изричен диспозитив в тази насока на основание чл. 298, ал.4 ГПК.
По разноските:
Ищеца е направил разноски по делото в размер на 774,86 лева /148,00 – д.т.+2,70б.т.;
38,00 допл.т.+1,90б.т.; 160,00 –депозит
в.л.+2,56б.т.; 20,00 депозит за свидет.+1,70б.т.;
400,00 лева – адв. в-е;
Ответникът – общо 1362лева :160,00 лева – депозит
в.л.+2,00 - б.т.; 1200,00 – адв. в-е;
По възражението за прекомерност съдът съобрази
изявлението на пълномощника, че са включени и пътно – транспортни разходи за
пътуване до СОФИЯ за 6 броя заседания както и минималния размер на следващото
се адв. в-е на осн. чл.7 ,ал.2, т.2 Нарадба №1/09.07.2004г. и приема, че минималния размер в
случая на адв. в-е с оглед интереса /5 657,45 лева/ е 690,32 лева или възражението е основателно и следва да се
редуцира до сумата 700,00 лева. По отношение на претендираните
разноски за транспорт, съдът добавя за явявания на: 05.11.19;
04.12.2019;19.02.20; 27.05.20; 06.10.20 или общо 5 пъти по 20,00лева / цена
автобусен билет Ловеч – София в двете посоки/ или общо 100,00 лева. Или приема
, че разноските на ответника следва да се уважат до размера на сумата 800,00 лева;
С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 345,55
лева съразмерно уважения размер.
А ищеца на ответника /с оглед отхвърлената част 1286,94/
- да му заплати разноски в размер на 278,26
лева.
Върху уважения размер на възражението за прихващане
следва да се заплати д.т. в размер на 50,00
лева по сметка на РС – Ловеч от ответната страна.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „П.Г.2016" ООД, представлявано
от управителя Н.Ц.Г., ЕГН **********, със съдружници:
Ц.П.Г., ЕГН ********** и Л.П.Г., ЕГН **********, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********,
Адрес (седалище/адрес управление): с. В.,
да заплати на ПК „Н“, ЕИК/ Код по
БУЛСТАТ: *********, представлявана от председателя М.Н.Б., ЕГН**********, с
адрес (седалище/адрес управление): с.Владиня, обл.Ловеч, общ.Ловеч, п.к 5563,
чрез пълн си адв. Х.С., с адрес ***, на осн. чл.228, ал.1 ЗЗД, сумата 620,49 лева / 1600,00 лева
– 970,51 лева /712,61 /647,58+45+20,03/ лева – материали и за труд общо 257,90 /206,40+49,50+2,00/, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПК „Н“, с горните данни, против „П.Г.2016" ООД, с
горните данни, иск с правно основание чл. 228, ал. 1 ЗЗД за разликата над 620,49 лв. до размера от 1600,00 лв. /т. е. за сумата
от 970,51 лева / – главница, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане, заявено по реда на чл.
298, ал. 4 ГПК, от „П.Г.2016" ООД, с горните данни против ПК „Н“, с
горните данни, в размер на общо 1957,45 лева / 1 157,45 – вложени
материали и 800,00 лева – труд/ от „П.Г.2016" ЕООД,
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ПК „Н“, с горните данни, против „П.Г.2016" ООД, с
горните данни, иск с правно основание чл. 228, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1600,00
лв. до пълния претендиран
размер на сумата 1900,00 лева като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявеното от „П.Г.2016" ООД, с горните данни, против ПК „Н“, с
горните данни, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане, в останалата му
част за разликата над 970,51 лева до пълния размер от 1957,45 лева.
ОСЪЖДА „П.Г.2016" ООД – с. В., с
горните данни, да заплати на ПК „Н“, с горните данни, сумата 50 / петдесет / лева – лихва за забава,
считана от 02.02.2017 - 02.09.2018 г. върху
главницата , представляваща дължими наемни вноски по чл. 228,ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск на осн. чл.233, ЗЗД, на ПК „Н“
– с. В., да се осъди „П.Г.2016" ООД
– с. В., с горните данни, да му заплати сумата в размер 750/ седемстотин и петдесет / лв за не предаден кантар /500кг. и сумата от 1000/ хиляда / лв за не върната хладилна витрина, ведно със законната
лихва , начиная от подаване на иска до окончателното
изплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „П.Г.2016" ООД – с. В.с горните данни, да заплати на ПК „Н“ – с. В.,
с горните данни, сумата 345,55 лева,
разноските по делото, съразмерно уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА ПК „Н“
- с. В., да заплати на „П.Г.2016" ООД – с.
В., сумата 278,26 лева, разноските
по делото, съразмерно отхвърления размер
на исковете.
ОСЪЖДА „П.Г.2016"
ООД – с. В.с горните данни, да заплати по сметка на РС – ЛОВЕЧ – д.т. в размер
на 50,00 лева – върху уважения
размер на в-ето за прихващане.
Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: