Решение по дело №768/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260009
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20194310100768
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

 

град Ловеч, 25.01.2021 година

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти граждански състав в публично заседание на шести октомври, две хиляди и две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 768 по описа за 2019 година на ЛРС , и за да се произнесе, съобрази:

 

 ОСИ искове : обща цена: 3700лв / три хиляди шестстотин и петдесет /лв от които 1900 / хиляда и деветстотир / лв неизплатен наем за 19 месеца считано от 02.02.2017 до 02.09.2018 г, сумата в размер 750/ седемстотин и петдесет / лв за не предаден кантара /500кг. и сумата от 1000/ хиляда / лв за не върната хладилна витрина, както и заканата лихва в размер на 50 / петдесет / лв считана от 02.02.2017 до завеждане на исковата молба – 17.04.2019г.;

ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ за стойността на неотложен ремонт в  размер на f/yf 1957,45 лева /1157,45 лева – материали и 800,00 лева труд:

 

Подадена е искова молба от ПК „Н“, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от председателя М.Н.Б., ЕГН**********, с адрес (седалище/ адрес управление): с.Владиня, обл.Ловеч, общ.Ловеч, п.к 5563, чрез пълн си адв. Х.С., с адрес ***, против : „П.Г.2016" ООД, представлявано от управителя Н.Ц.Г., ЕГН **********, със съдружници: Ц.П.Г., ЕГН ********** и Л.П.Г., ЕГН ********** , ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, Адрес (седалище/адрес управление):  с. В., по която се твърди, че с ответника сключили договор за наем като му отдали помещение, тяхна собственост, считано от 22.08.2016 г. и наемателят не е издължил по договора за наем с месечна наемна цена от 100 лв./сто лева/ за срок от 19 /деветнадесет/ месеца, считано от 02.2017 г. до месец август 2018 г. С отдаването на помещението под наем са отдали и движими вещи съгласно приемо - предавателен протокол описани в него. Поради смърт на наемателят има  правоприемство от съпругата и синовете му със същия булстат на фирмата но преобразувана от ЕООД в ООД , и същите не са предали следните вещи: хладилна витрина и кантар до 500 кг., което съгласно сключения договор за наем според чл.5 от договора се заплаща в троен размер от което следва, че задължението на наемателят е за неизплатен наем за 19 месеца в размер на 1900 лв./хиляда и деветстотин лева/, както и за не предадените вещи: кантар сумата в троен размер общо 750 лв./седемстотин и петдесет лева/ и хладилна витрина сума в размер на 1000 лв./ хиляда лева/ или общия размер на вземането е сумата от 3,650.00 /три хиляди шестстотин и петдесет лева/. Изтъкват, че въпреки многократните молби доброволна покана до правоприемниците, до днешен ден не са издължили горепосоченото задължение. С оглед гореизложените, предявяват настоящият иск на основание чл 228 , във вр. чл 86 от ЗЗД,  да се осъди  ответника да им заплати   сумата в общ размер 3700лв / три хиляди шестстотин и петдесет /лв, от които 1900 / хиляда и деветстотин / лв незплатен наем за 19 месеца считано от 02.02.2017 до 02.09.2018 г , сумата в размер 750/ седемстотин и петдесет / лв за не предаден кантара /500кг. и сумата от 1000/ хиляда / лв за не върната хладилна витрина, както и заканата лихва в размер на 50 / петдесет / лв за забава, считана от 02.02.2017 - 02.09.2018 г., както и законната лихва от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, редовно призован, чрез Управителя Г., със становище за неоснователност и недоказаност на иска и конкретни възражения и оспорвания на доказателствата към ИМ като частни документи, твърди, че  при предавнето на вещите от нея на председателката М.Б.предава 1 бр. хладилен  шкаф , 1 бпой кантар, подписа й фигурира като приел вещите без възражения за състояние или несъответствие с първоначалния им вид съгласно  предадените на наемателя при сключване на договора; оспорва приложения инвентаризационен опис, че липсват доказателства описаното в него да е част от наетия имот; липсва индивидуализация; кой е съставител; има дописване с различен почерк; фигурират подписи на лица, които не се знае в какво качество са го подписали; счита го неотонсим към предмета на договора. Оспорва протокла от 07.10.2018г. , съдържащ свидетелски изявления на 4 лица от кооперацията, че хладилната витрина, част от движимото обзавеждане е унищожена от  „П.Г.2016" ЕООД, че има време от приемането на вещите на 19.09.18 г. от председателката и протокола от 07.10.18г.; счита претендираните суми за наем за неоснователни; прави  възражение за прихващане на дължимите суми за наем с извършените от П.Л.Г., в качеството на управител и на едноличен собственик на „П.Г.2016" ЕООД като посочва, че с Предписание на БАБХ № 0001941 от 09.03.2017 г. Агенция по храните, след извършена проверка на место предписва, че в помещението липсва студена течаща вода, стените и таваните в помещението са в лошо състояние, с нарушена цялост и тяхното състояние заплашва живота и здравето на наемателите и клиентите на магазина. Констатациите на БАБХ предписват, че съоръженията и оборудването в магазина е в лошо хигиенно състояние, по тях има ръжда, мръсотия и др. С молба от 29.03.2017 г. до управителния съвет на ПК Напредък с.Владиня, П.Г.уведомява управителния съвет на кооперацията, че магазина е в плачевно състояние, тавана се руши и стоката се поврежда в следствие на което наемателя търпи загуби; моли да извърши ремонт на покрива и тавана, като разходите за материали и труд да бъдат приспаднати от наема, но вследствие от пасивното поведение от страна на наемодателя, извършва ремонт на помещението, като влага материали общо за сумата от 1 157,45 лева и труд на стойност 800,00 лева, като той е бил неотложен и задължителен по предписание на контролните органи за да може обекта да се ползва необезпокоявано.

Постановено е и разпореждане по чл.140 от ГПК , квалифицирани са исковете по чл. 232,ал.1 от ЗЗД и по чл.232,ал.2 , чл.233 от ЗЗД;. представен е проекто – доклад в първото заседание, разпределена доказателствената тежест.

 

 

 

В съдебно заседание ищеца, редовно призован,  се представлява от Председателя М.Б.и чрез АДВ. Х. се поддърат исковете и молят да се уважат като се излагат доводи. Прави възражение за прекомерност на адв. в-е.

Ответникът по делото, редовно призован, се представлява от съдружника Л.Г.лично и чрез адв. С., който оспорва исковете и моли да се отхвърлят като недоказани и се уважи насрещната им претенция за прихващане и им се присъдят разноските по делото.

От приетите и приложени по съответния ред по делото писмени доказателства:Служебна бележка от 15.092. 2018г. на ОУ - Ловеч, удостоверение от 15.02. 2018г. от НОИ -Териториално поделение Ловеч, 6 броя болнични листове - за всеки месец считано от 6.03.2017г. до 01.09.2017г., справка от Служба по вписванията гр.Ловеч, от 13.02.2018г.;Копие от протокол по н.о.х. дело 84 / 2018г. с одобрено споразумение; 4 броя епикризи, н.о.х.д. №84/2017г. на РС – Ловеч, ЕР №0827/26.03.2018г на МБАЛ – Ловеч от показанията на разпитаните свидетели: В.Д.Д., П.Ц.С., С.С.С., М.А.Б.,М.П.Н., от становищата на пълномощниците на страните , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното:

Активната и пасивната легитимация на страните се установява от приложените у-ния за актуалност на стр.8,9,10 , сл. справки от Т-р.

По иска за наем:

В т.13 е предвидено, че с изтичането на срока на договора – или на 22.08.2018г., се прекратява. Не са въведени обстоятелства, че след тази дата е продължило ползването на вещта от преобразуваното дружество. Съгласно практиката обаче това само по себе си не е основание за отговорност за неплащането на месечната наемната цена за целия период на осн. чл 228, ал.1 ЗЗД, тъй като наемателя е престанал да съществува поради прекратяването - смъртта на едноличния собственик на капитала на ЕООД, за която дата няма доказателства по делото / дружествения договор е подписан м/у съдружниците от справка при ТР-р на 19.06.2018г./,а  към 29.06.2018 г. е вписано извършеното преобразуването на дружеството.

Или дори да приемем,че до предаването на вещите от магазина, кооперацията е бил лишен от ползването на вещта от наемателя по договора и съдът приема, че наем му се дължи до май 2018г., т.е за 11 +5 =16 месеца

След този момент той би могъл да търси правата си на друго основание спрямо ответниците по иска.

Ответните възраженията, че е уговорено срещу наема да се приспадне извършения ремонт, предписан от съответния контролен орган, вложените материали и труд от наемните вноски не се доказаха в хода на производството – молбата от 29.03.2017г., на наследодателя, не се потвърди да е получена по съответния ред в кооперацията. Действително от болничните листи е видно, че председателката е била в отпуск по болест за периода 2017 /февруари – август/, т.е като вероятна причина да не е информирана, но кооперацията има свои органи ифункционира съгласно устава при отсъствието на п-ля.

Към ИМ  е приложен отговор до наследниците на ЕООД, че на 23.06. 2018г., молбата им е разгледана и отхвърлена след гласуване и следователно дължат за периода 02.2017 – 07.2018г. - наема на хранителен магазин в размер на 1800,00 лева и по решение на ОС да се издължи в срок до 31.07.2018г., което е получено на 09.07.2018г. съгласно разписката от Управилката Н. Г., т.е имало е запитване и от тях по въпроса за дължимия наем.

Не се потвърди по никакъв начин тезата, поддържана от адв. С. и по същество, за съществувала договорката между наемодателя и кооперацията за приспадането на ремонта с наемната цена.Едва след приключване на устните състезания се заяви от съдружника Георгиев, че разполага и с фактура за плащане на 200,00 лева наем в размер на 200,00 лева от 15.07.2017г.

В.л е констатирало, че за процесния период от НП Н.не са издавани фактури за дължимия наем и не са осчетоводени вземанията и плащания от ответника не са направени. Без основание е обаче възражението за неспазване на чл.3.3 от договора за издаване на фактура, въпреки задължителния му характер, подробно посочен в констатациите на в.л. Н. Р. по ЗСч, тъй като от една страна - то е относимо към счетовдната отчетност на кооперацията и от другата – чл.1 е предвиждал авансово плащане до 30 число на предходния месец в брой или чрез превод / т.2/, съответно – издаване и фактура, т.е не може са се твърди, че кредитора е в забава и не си е изпълнил задължението като не я е издал и затова длъжника не му е платил, защото съгласно т.3 в нея е бил задължен да посочи начин, дата, точна сума , прихващания ..... ., или да я издаде след плащането му.

Не кредитара по този иск и възраженията, че в резултат на предписание 0001941 от проверката на 09.03.2017г., магазина не е работил, извършил се е ремонт, тъй като наследодателя е бил дългогодишен наемател – около 20 години на обекта, т.е не започнал ползването му на 22.08.2016г.. Свидетелката Г. Т. потвърди, че пробно работила от 15.12.2017г. и до септември 2018г., след което го поели със съпруга й като й било плащано редовно, а преди нея продавач била М.Б..

Безспорно приетото е в практиката, че щом наемодателя е бил лишен от ползването на вещта се дължи наемната цена до връщането й във владението му, при уточнението по - горе.

Наемателят не е изпълнил основното си задължение да заплаща наемната цена и е изпаднал в забава за нея. Не се доказаха правопогасяващи възражения за плащането или за недължимостта на сумите за месечния наем извън периода, визиран от съда по – горе. Затова приема,че за периода до м. май  2018г., включително се дължи наем : 11 месеца за 2017г. и 5 м. за 2018г. х 100,00 лева месечно или 1600,00 лева, в какъвто размер следва да се уважи иска и следва да се отхвърли до пълния претендиран размер на сумата 1900,00 лева и за периода от 01.06.2017г. до 02.09.2018г.

Съответно лихва за забава по този иск следва да се начисли  в първоначално претендирания размер – 50,00 лева при липса на изменение.

по отношение на иска по чл.233 от ЗЗД:

Според търденията на пълномощника адв. С., всички вещи са предадени от доверителите му, които нямат интерес да държат чужди вещи или се намират в магазина и се ползват от настоящия наемател, но според него липсват доказателства за процесните въобще.

Съгласно ОУ на договора, неразделна част от него съставлява протокол за предаване на наетата вещ, заедно с предоставените съоръжения, машини и др., подписан от страните – чл.2.

Че не са им предадени процесните два броя вещи, ищеца визира Приемопредавателен протокол от 19.09.2018г. , съгласно който Управителя Н. Г. предава на председателката М.Б.,  описани по вид и брой, и в него не присъстват: хладилна витрина и кантар от 500,00 кг.  Съставен и подписан е протокол от 07.10.2018г. от четирима души, включая Борисова, че хладилна витрина – 1бр. е намерена разглобена с липсващти елементи. Негодна за употреба в следствие на умишлено унищожаване от страна на ползвателя П.Г.2016 ЕООД – касае се за частен свидетелстващ документ. В о.с.з. Председателката заяви по този въпрос и в о.с.з. на 05.11.2019 г., че разглобяването и изхвърлянето на витрината е направено лично от П.Г.докато е бил жив и затова няма значение вписването й в ППП и тя не евключена в него.

Съдружникът в ООД – Л. Георгиев заяви, че търсената витрина се намира в сладкарницата към момента, на което твърдение Борисова отговори, че тя стояла пред магазина дълго време и след като се върнала от отпуск,  помолила да я приберат и тя била единствената използвана докато той решил да си купи витрини и до тоя й вид я довел той като приемал и желязо в нея.

За съществуването на процесните вещи в собственост, кооперацията прилага  инвентаризационен опис от 31.12.2009г. в който фигурират като наименование и за кантара е посочен 500 кг., но без друга индивидуализация. Представен е в оригинал инвентаризационен опис в о.с.з. на 04.12.2019г., но същия, видно от  констатацията на съда, няма дата и не съвпада с този по ИМ.

В подкрепа на твърдението, че са били предадени същите на наследодателя , представя Приемо предавателен протокол от 19.09.2017г. , в който като приел е посочена М.Б., за предали: председателката и С.Т.Т., фигурираща в УС на кооперацията, видно от у-нието за актуалност, оспорен от адв. С. с множество доводи: липса на представителна власт за приелия, съдържащ в заглавието ООД, а не ЕООД като твърди, към тази дата да е бил жив управителя, че е създаден аза нуждите на дело, с искане по чл.193 ГПК и поради представянето му в оригинал,  не изключен от доказателствата.

Според съда, протокол във предвидения му вид по договора не е бил съставен, но в казуса, с оглед дългогодишното наемно правоотношение, не е било осъществено и реално предаване на магазина, вещи машини и т.н.  .

Дори да се приеме, че М.Бозева е била продавачка в магазина преди разпитаната свидетелка Г. Т., и е било възможно да е подписала примането за ЕООД на 19.09.2017г. като материално отговорно лице - магазинер и разпитаните свидетели да потвърждават категорично наличността на тези вещти в магазина през годините на ползването, всеки както ги е възприел. СТ.Ц.посочи, че П. е от първите наематели щом почнали да се отдават обекти и магазина бил оборудван като всеки търговски обект, който  е функционирал като такъв и до отдаването му,  имало  хладилен шкаф и витрина...голям кантар ...бил за 500 кг. И за по – големи пратки. Изкупували се животни орехи и той по – късно започнал да се занимава с това. „Виждал го в сладкарницата“ ...потвърди, че станал скандал при предаването на вещите и викана полиция, както и че П. ползвал сладкарницата , събирал охлюви, както и, че магазинерката която наел се казвала М.Г.Т.– „..големия кантар беше в склада, той не е бил в магазина, имаше там две помещения и той беше в едното и другото с дърва....имаше тогава през 2017г. ракла , малка витрина  пак за безалкохолно, и една единична пак за безалкохолно....потвърди, че при предаването от Н. станал скандал и те носили вещи, които нямало, но кантара от 500кг. го нямало...за хладилни витрини не са се разправяли ...пред магазина имало много счупени хладилни витрини..... били неизползваеми и стари. Свидетеля на ответната страна - Т.Т., чийто показания бяха оспорени като заинтересовани с оглед искането му да се ликвидира кооперацията и изкупи обекта от нея – протокол от ОС в този смисъл – посочи, че едната витрина не работила, той я използвал като слагал стоки, които не се развалят, другата слагал безалкохолно, няколко пъти я правил, след ремонта докарали нови витрини, една две, а имало една стара, която той я махнал настрани, но не обърнал внимание къде я е сложил.

И се направи и извода от гореизложеното, че към настоящия момент   хладилната витрина в съответния й вид е в обект  на кооперацията, а кантара липсва, но не е бил и по време на ползването му от наследодателя и в самата търговска зала,  ще следва и безспорния - поради неводена съответна икономическа отчетност / т.3 от з-ето на вещото лице в този смисъл/ ,  заприходяване по вид, индивидуализиращи признаци, година на производство,  инвентаризации по ЗСч., амортизации съгласно предвиденото в Устава, не може да се установи, процесните  вещи представляват ли основни средства, как се индивидуализират точно по вид, марка и др. , върнати ли са на наемодателя и съответно за които при невръщането им,  виновните лица да следва да  заплащат в троен размер стойността им по пазарни цени на основане  чл.5 от договора,  и на което основание се  претендират по делото във вр. с чл.233 от ЗЗД.

Затова следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан този иск.

По възражението за прихващане:

За доказване на извършения неотложен ремонт се ангажираха гласни, писмени доказателства и се допусна СТЕ, поставиха се допълнителни задачи на СИЕ. Ответникът го обоснова с предписание от 09.03. със срок 31.03.2017г., констатирало множество несъответствия в обекта със съответните изисквания , в това число ... тавани в търговската зала и  склад в лошо състояние, напукани, с падащ лепеж, наличие на много несвойствени вещи и предмети, хладилни съоръжения в лошо хигиенно състояние – ръжди, мръсотия, фризери обледенени, липсва програма “управление на отпадъци“.

Представена е фактура от 03.04.2017г. в оригинал за сумата 1157,45 лева без касов бон на името на ЕООД, оспорена по тази причина от адв. С. - поради липсата му, не се доказва да има плащане по нея, за което в.л.  е извършило проверка при доставчика ТЕМИРА ООД – гр. София, установило, че са извършени всички счетоводни записвания по тази сделка като е представено копие от сметка 411/клиенти/, отразяваща счетоводното записване и как е платена – в брой като сумата е осчетоводена в сметка 501 – дебитна за извършеното плащане.

Затова съдът отхвърля възраженията на адв. С. и приема, че с горната се потвърждава извършената покупка на материали от наследодателя.

След оглед, в присъствието на страните, вещото лице, дава заключение, че въпреки закупеното количество по фактурата 128 кв. м. на место е монтиран 86 кв.м., представляващи само търговската зала на магазина, а в складовите помещения няма. Т.е при средна стойност съответно от книжката на СЕК , без да включва амортизации, същия е определил стойност само на материала 7,53 лева, или за окачени тавани с менераловатни пана модул 600/600, съдът приема, че са вложени материали в размер на 647,58 лева, съответно труд – 86х2,40=206,40 лева или общо 853,98 лева.

Съдът включва и монтаж на осветително тяло тип луна в гипсокартон по стени  тавани, които в.л. на место е установило, от които за материали 3 лева или 15х3=45,00 лева и труд 15х3,33=49,95 лева.

Съответно на место и за покрива е констатирано от в.л. – запълване на фугата между съществуващите покривни метални платна и мамаринена пола към външната стена на осонвната четириетажна сграда със силикон  - 26,44 с ДДС / или 1кв.м. х 20,03 лева= 20,03 лева и печалба – 2,00 лева – 10% като според него извършеното не е ремонт, а е запълване и е временно решение за покрива, но доколкото се претендират материали и труд, то следва да се съобрази.

Според ищцовата страна, състоянието на хранителния магазин се дължи на наематаля, които през дългите години на ползване не е извършвал освежителни ремонти или ги е извършвал на 8 – 9 години , довело до вида на същия към настоящия момент и затова не следва да му се поставят в задължение.

В случая съдът няма да се спира на подробности около предписанието и какво е следвало да се ремонтира – налице са многобройни гласни доказателства за състоянието на обекта преди и след ремонта, особено на свидетелката Г. Т.. Приема, че в случая необходим ремонт е следвало да се извърши заради предписанието на БАХТ, отнасящо се до функционирането на хранителния магазин, т.е според предназначението, за което е бил нает.

Съгласно чл. 230, ал. 1 ЗЗД, вещта следва да бъде предадена в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, в случая за хранителен магазин като за състоянието й от предишния наемател се съставя протокол – чл.5. от договора какъвто не е ангажиран в процеса. При дългогодишно ползване от един и същи наемател и липса на доказани основни ремонти в магазина / за сметка на наемодателя/, неотложния ремонт според съда не може да се квалифицира като "текущ  ремонт", което препятства и извод, че той е в тежест на наемателя - държател на имота за срока, през който е налице облигационна обвързаност между страните и поради това не е приложима нормата на чл. 231, ал. 1 ЗЗД, нито са налице повреди, появили се през време на ползване на имота от ищцата – проблемите са били с години съществуващи и явни и като съобрази изложеното по-горе и постановените решения на ВКС на РБ по чл. 290 ГПК - Р. № 571/14.10.2008 г. по т. д. № 313/2008 г., І т. о. и Р. № 34/02.04.2009 г. по т. д. № 683/2008 г., ІІ т. о. - приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на наемодателя за изплащане на на наемателя на направени разходи, с които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя. Безспорно е, че в резултат на извършването му  е подобрено състоянието на имота и  ел. инсталациите в него и осветлението.  Чл.231 ЗЗД посочва как се решава въпросите с поправките на вещта. С решение № 571/14. 10. 2008 г. по т. д. № 313/2008 г. ВКС, ТК, І ТО е постановил на основание чл. 293 ГПК, че при извършени от наемател подобрения, когато в договора за наем не е уговорено за чия сметка са, съгласно ППВС № 1/1979 г., обеднелият разполага с иск по чл. 59 ЗЗД. Съдът е посочил, че качеството на лицето, извършило подобренията, се определя от даденото съгласие, с оглед на което подобрителят може да бъде владелец, държател или лице, водещо чужда работа без пълномощие, като при извършени подобрения от наемател, се дължат направените разходи, а не увеличената стойност на имота. В случая направените разходи от наемателя , без съгласието на собственика, за направените подобрения възлизат на сумата в размер на общо 712,61 /647,58+45+20,03/ лева – материали и за труд общо 257,90 /206,40+49,50+2,00/без ДДС/. Или исковете следва да се уважат до този размер и отхвърлят до пълните им претендирани размери като неоснователни и недоказани.

Или  на осн. чл.103 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съдебното прихващане е допустимо и в случаите, когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни /спорни/, по арг. от чл. 104, ал.1, пр.трето от ЗЗД. Особеността при съдебното прихващане е, че то настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се придава занапред качеството на ликвидност, т.е. следваше  в настоящия процес да се проследи най – напред налице ли е насрещно вземане от страна на ответника по иска срещу ищеца като съдът прие частичната му основателност.

Ето защо следва да се уважи частично възражението и приеме за установено, че ответното дружество има насрещно вземане срещу ищеца, което може да бъде прихванато чрез предявеното възражение, т.е за сумата общо 970,51 лева, а до пълния претендиран размер , следва да го отхвърли.

Следва да се  постанови изричен диспозитив в тази насока на основание чл. 298, ал.4 ГПК.

По разноските:

Ищеца е направил разноски по делото в размер на 774,86 лева /148,00 – д.т.+2,70б.т.; 38,00 допл.т.+1,90б.т.; 160,00 –депозит в.л.+2,56б.т.; 20,00 депозит за свидет.+1,70б.т.; 400,00 лева – адв. в-е;  

Ответникът – общо 1362лева :160,00 лева – депозит в.л.+2,00 - б.т.; 1200,00 – адв. в-е;

По възражението за прекомерност съдът съобрази изявлението на пълномощника, че са включени и пътно – транспортни разходи за пътуване до СОФИЯ за 6 броя заседания както и минималния размер на следващото се адв. в-е на осн. чл.7 ,ал.2, т.2 Нарадба №1/09.07.2004г. и приема, че минималния размер в случая на адв. в-е с оглед интереса /5 657,45 лева/  е 690,32 лева или  възражението е основателно и следва да се редуцира до сумата 700,00 лева. По отношение на претендираните разноски за транспорт, съдът добавя за явявания на: 05.11.19; 04.12.2019;19.02.20; 27.05.20; 06.10.20 или общо 5 пъти по 20,00лева / цена автобусен билет Ловеч – София в двете посоки/ или общо 100,00 лева. Или приема , че разноските на ответника следва да се уважат до размера на сумата 800,00 лева;

С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сумата от  345,55 лева съразмерно уважения размер.

А ищеца на ответника /с оглед отхвърлената част 1286,94/ - да му заплати разноски в размер на 278,26 лева.

Върху уважения размер на възражението за прихващане следва да се заплати д.т. в размер на 50,00 лева по сметка на РС – Ловеч от ответната страна.

Водим от горното,съдът

 

 

 

                                                            Р     Е     Ш     И :

 

 

           

            ОСЪЖДА „П.Г.2016" ООД, представлявано от управителя Н.Ц.Г., ЕГН **********, със съдружници: Ц.П.Г., ЕГН ********** и Л.П.Г., ЕГН **********, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, Адрес (седалище/адрес управление):  с. В., да заплати на ПК „Н“, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от председателя М.Н.Б., ЕГН**********, с адрес (седалище/адрес управление): с.Владиня, обл.Ловеч, общ.Ловеч, п.к 5563, чрез пълн си адв. Х.С., с адрес ***, на осн. чл.228, ал.1 ЗЗД, сумата 620,49 лева / 1600,00 лева970,51 лева /712,61 /647,58+45+20,03/ лева – материали и за труд общо 257,90 /206,40+49,50+2,00/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане като 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ПК „Н“, с горните данни, против „П.Г.2016" ООД, с горните данни, иск с правно основание чл. 228, ал. 1 ЗЗД за разликата над  620,49  лв. до размера от 1600,00 лв. /т. е. за сумата от  970,51 лева  / – главница, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане, заявено по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК, от „П.Г.2016" ООД, с горните данни против ПК „Н“, с горните данни, в размер на общо 1957,45 лева / 1 157,45 – вложени материали и 800,00 лева – труд/ от „П.Г.2016" ЕООД,

ОТХВЪРЛЯ, предявения от ПК „Н“, с горните данни, против „П.Г.2016" ООД, с горните данни, иск с правно основание чл. 228, ал. 1 ЗЗД за разликата над  1600,00  лв. до  пълния претендиран размер на сумата 1900,00 лева като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ, предявеното от „П.Г.2016" ООД, с горните данни, против ПК „Н“, с горните данни, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане, в останалата му част за разликата над 970,51 лева до пълния размер от 1957,45 лева.

            ОСЪЖДА „П.Г.2016" ООД – с. В., с горните данни, да заплати на ПК „Н“, с горните данни, сумата 50 / петдесет / лева – лихва за забава, считана от 02.02.2017 - 02.09.2018 г. върху главницата , представляваща дължими наемни вноски по чл. 228,ал.1 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск на осн. чл.233, ЗЗД, на ПК „Н“ – с. В., да се осъди  „П.Г.2016" ООД – с. В., с горните данни,  да му заплати  сумата в размер 750/ седемстотин и петдесет / лв за не предаден кантар  /500кг. и сумата от 1000/ хиляда / лв за не върната хладилна витрина, ведно със законната лихва , начиная от подаване на иска до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „П.Г.2016" ООД – с. В.с горните данни, да заплати на ПК „Н“ – с. В., с горните данни, сумата 345,55 лева, разноските по делото, съразмерно уважения размер на исковете.

ОСЪЖДА ПК „Н“  -  с. В., да заплати на „П.Г.2016" ООД – с. В., сумата 278,26 лева, разноските по делото,  съразмерно отхвърления размер на исковете.

ОСЪЖДА   „П.Г.2016" ООД – с. В.с горните данни, да заплати по сметка на РС – ЛОВЕЧ – д.т. в размер на 50,00 лева – върху уважения размер на в-ето за прихващане.

Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

                                   

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: