Р Е Ш Е Н И Е
№
1426/17.03.2020г.
гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI състав,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и
двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдия ***гражданско дело № 19259 по описа на Варненски районен съд за
Производството по делото е
образувано по повод постъпила искова молба от ***с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** срещу С.М.М. с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съдебно
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 377,44 (триста седемдесет и седем
лева и четиридесет и четири стотинки)
лева, представляващи дължима главница по партида с абонатен номер
1502136, за периода от 21.03.2016 г. до 22.08.2018 г.; сумата от 480,49 (четиристотин и осемдесет лева и четиридесет и девет
стотинки) лева, представляваща
дължима главница по партида с абонатен номер 1502137, за периода от
22.02.2016 г. до 22.08.2018 г.; сумата
от 40,17 (четиридесет лева и седемнадесет стотинки) лева, представляващи мораторна лихва върху главницата от
377,44 лева, дължима за периода от 25.05.2016 г. до 07.09.2018 г.; сумата от 36,75 (тридесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки) лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата от 480,49 лева, дължима за периода от 25.04.2016 г. до 07.09.2018
г., дължими за ползвани и неплатени ***услуги по клиентски номер 1502136
(включващ задължения по партида с абонатен номер №1502136 и задължения по партида
с абонатен номер №1502137) за обект - апартамент, находящ се в град ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №6821/14.09.2018 г.,
постановена по ч.гр.дело №13742/2018 г. на ВРС.
В депозираната искова молба се
излагат твърдения, че ищецът в качеството си на ***е доставил на ответника ***услуги
на адрес: град ***, които са дължими и незаплатени от последния.
В срока по чл.
131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на ответника,
чрез назначения му особен представител адв. Г.А., в
който се оспорва качеството на потребител на ответника за посочените в исковата
молба периоди, както и възникването на надлежно облигационно правоотношение
между страните. Излагат се възражения, като се
посочва ищецът не е осъществявал реална доставка на посочените в исковата молба
услуги.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Представени по делото са Общите
условия за предоставянето на ***услуги на потребителите от ***: ***, ведно с
извадка от Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви.
Представени по делото са: извадка от
Решение №Ц-009 от 28.01.2013 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от
Решение №Ц-23 от 30.06.2016 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от
Решение №БП-Ц-3 от 28.04.2017 г., на КЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от
Решение №Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви;
Представени са по делото: справка за
недобора на частен абонат №1502136 до 07.09.2018 г.; справка за недобора на
частен абонат №1502137 до 07.09.2018 г. ;
Представени и приети по делото са:
справка по облога и плащанията на частен абонат №1502136 от 19.09.2019 г.;
справка по облога и плащанията на частен абонат с №1502137 от 19.09.2019 г.; Карнети по партида на лицето С.М.М.
– 4 броя; Уведомително писмо с №********** и талон за пломбиране на водомери
№**********/29.09.2012 г.
Прието по делото е
експертно заключение на вещото лице Д.К.П. по допуснатата от съда
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за процесния период от 21.03.2016 г. до 22.08.2018 г. задължението за незаплатени ***услуги предоставени на адреса на потребление възлиза
на 377,44 лева – главница и 40,17
лева лихва за забава по партида с абонатен номер №1502136, а за процесния период от 22.02.2016 г. до 22.08.2018 г. задължението за незаплатени ВиК услуги предоставени на
адреса на потребление възлиза на 480,49
лева – главница и 36,75 лева лихва за забава по партида с абонатен номер №1502137.
Приети и приложени по делото са
Удостоверение от Община ***с рег. № ПНО19000379МЛ/03.10.2019 г.; Данъчна
декларация с вх. № 42-42-1314/26.05.1998 г.; Данъчна декларация с вх.
№*********.
Представени по делото са Договор за
покупко-продажба №8664 от 18.03.1987 г., от който се установява, че на
посочената дата апартамент, находящ се в град Варна, ж. к. „Младост”, вход А,
етаж 1, ап. 77 е придобит по силата на същия от ***М. и ***.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с който се търси
съдебно установяване на дължимостта на вземането, претендирано
от ищеца ***с ЕИК *** от страна на ответника С.М.М.
с ЕГН **********.
Разпоредбата на чл.. 422 ал. 1 ГПК е
специална процесуална норма, относима към заповедното
производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на
установителен иск за съществуване на вземането.
Първоначално ищецът
се е снабдил за претендираните вземания със Заповед за изпълнение № 6821/14.09.2018 г на ВРС
по ч.гр.дело № 13742/2018 г., поради което е
заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.
Настоящият съдебен
състав намира така предявения положителен установителен иск за допустим, тъй
като е предявен в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК от надлежна
страна срещу лице, за което се твърди,
че държи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена
вода за претендирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава от
датата на издаване на съответните фактури. Ищецът като доставчик на питейна вода, има правото да поиска
плащане на стойността на потребеното количество вода
от ответника - абонат и потребител, което с оглед липсата на доброволно
изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 от ГПК.
Разгледан по същество
предявения иск се явява неоснователен.
В настоящето
производство в тежест на дружеството-ищец
е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно:че с ответника
се намират във валидни облигационни отношения със сочения предмет, от който да
е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените
***услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в град *** и се явява изправна страна по договора, както и че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите
условия.
При установяване на посочените
обстоятелства ответника носи тежест да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задълженията си, за погасяване на задължението си, т.е.
всички правопогасяващи и правонамаляващи
обстоятелства.
В конкретната
хипотеза от страна на ответника се оспорват обстоятелството, че същия има
качество на потребител на ***услуги на процесния
имот, доколкото се навеждат твърдения, че между страните не е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищеца се е задължил да
му предостави ***услуги
на посочения адрес за потребление.
С оглед
гореизложените възражения от страна на ответника, съдът намира, че в тежест на дружеството-ищец
е да установи при условията
на пълното и главно доказване, че ответникът има качество на потребител по
смисъла на чл. 2 вр.
чл. 57, ал.1, т.2 от Общите условия за целите времеви периоди, които е посочил
в исковата си молба.
Съгласно чл.3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. потребители на „В и К” услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от Общите условия на
оператора, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на
ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти
по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. Възникването на договорната връзка се установява с
писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а
след
За да възникне задължението
за заплащане на „В и К“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място
следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Във всички случаи
потребители на „В и К“ услуги ще бъдат физически лица или юридически лица,
които са собственици, ползватели, съответно наематели на имота в хипотезата на
чл. 2, ал.3 от Общите условия, като това им качество съобразно чл. 57, ал.4,
т.2 от Общите условия се удостоверява с документ за собственост или вещно право
на ползване, съответно писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал.3 от
Общите условия. Като се отбелязва - за ползвател на имота се визира
вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се
следва еднозначно от чл.57 и чл.58 от Общите условия.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „В и К оператор“ по
смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя „В и К“ услуги срещу
заплащане на територията на гр. Варна.
Безспорно установено от представените по делото доказателства е
обстоятелството, че процесния имот е придобит по силата на договор за покупко-продажба
на 18.03.1987 г.
от страна на ***М. – баща на ответника и *** – майка на ответника. Не се
спори и относно настъпилата смърт на наследодателя на ответника С.М.М. с ЕГН **********, а именно: ***М. с – баща на ответника.
В процесния случай от представените по
делото писмени доказателства съдът прави извод, че не са налице доказателства,
които да установяват по безспорен и категоричен начин, че ответникът е
собственик на водоснабдения имот за процесния период.
По отношение с представените по делото
справки недобор и карнети, от които е видно, че титуляр на сочените партиди е
ищецът, настоящият съдебен състав намира, че същите не следва да се възприемат
и не могат да послужат като единствено или основно доказателство въз основа, на
което съдът да формира извод за основателност или доказаност
на иска. В тази връзка, дружеството-ищец не представи доказателства относно
основанието за промяна на партидата на името на С.М.М.. Съгласно чл. 62, ал. 2 от Общите
условия вр. чл. 59, ал. 4 от Общите условия, „В и К“операторът
може да промени партидата на името на наследника или на един от наследниците,
по писмено споразумение между тях или на името на лицето, придобило собствеността
на имота по силата на акта. При липса на споразумение между наследниците, ***открива
партида на наследниците по реда на чл. 59, ал. 4 от Общите условия, а именно:
при липса на споразумителен протокол количествата се разпределят между
потребителите по равно.
Видно от представения доказателствения
материал по делото, ищцовата страна не е представила документ, сочещ
придобиване правото на собственост или вещно право на ползване върху процесния
имот от страна на ответника, липсва представено споразумение, уреждащо валидни
договорни отношения помежду им, както и доказателства, сочещи, че ответникът е
страна по договор за наем.
Приети и приложени като доказателство по делото са
Удостоверение от Община ***с рег. № ПНО19000379МЛ/03.10.2019 г.; Данъчна
декларация с вх. № 42-42-1314/26.05.1998 г.; Данъчна декларация с вх.
№*********, представени от дружеството-ищец. В горепосочените книжа *** – майка
на ответника е декларирала собственост върху 1/6 идеални части от процесния
имот, а като съсобственици с по 1/6 идеални части са посочени С.М.М. и ***М.М..
Представената декларация изхожда от трето
за делото лице, като в нея единствено е отразено, че ответника притежава 1/6
идеална част, т.е. трето за делото лице е декларирало, че ответника е
съсобственик на имота.
Съдържанието, отразено в Данъчна декларация с вх. №********* би могло да формира предположение, че действително ответникът
е собственик на 1/6 идеална част от имота, както и на какво придобивно
основание е станал собственик. Събраните по делото доказателства по категоричен
начин доказват единствено, че трето за делото лице - *** – майка на
ответника е собственик на 1/6 идеални части от имота.
Относно ответника не се събраха преки и категорични доказателства,
установяващи, че той е собственик на имота, пък макар и на 1/6 идеална част.
Съдът счита, че е възможно да се
предполага как е придобита останалата 1/6 идеална част, но предоставените по
делото доказателства не са достатъчни, за да се установи със сигурност.
Решението по делото не може да почива на предположения, които произтичат
единствено от логиката, но не и от събраните и приети по делото доказателствени
материали. Не са представени никакви други доказателства относно собствеността
или друго вещно право, от които да е видно, че именно ответника е собственик
или ползвател на процесния имот, а от там да се ангажира неговата отговорност
за претендираните от дружеството суми.
Настоящият съдебен състав намира още, че
представената от ищеца декларация, както и придружаващото я Удостоверение от Община ***не могат да установят
наличие на собственост на процесния имот от ответника. От една страна, тъй като
съгласно константната практика на ВКС, данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ не е
нито способ за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот. Декларирането на един имот като собствен има само административноправно значение, но не и гражданскоправни
последици и не влияят върху определяемостта върху
собствеността на имота, тъй като няма транслативен
характер. Декларацията може да се цени в съвкупност и като допълнение относно
други представени доказателства относно собствеността, но не и самостоятелно
като доказателство относно собствеността върху имота.
А от друга страна,
представената декларация не изхожда от лицето, посочено като собственик на 1/6
идеални части, а от трето за делото лице, което прави невъзможно установяването
на собствеността въз основа единствено на същата. Удостоверение от Община ***не
представлява доказателство за собственост, същото е придружаващ декларацията
документ и не може да се цени като отделно доказателство, обуславящо
собствеността на процесния имот.
От това е видно, че
претенцията на дружеството-ищец не се доказва по отношение на посочения
ответник и посочения недвижим имот, находящ се в: град ***. в тази връзка
недоказано се явява наличието на валидно възникнала облигационна връзка между водопреносното дружество и ответника С.М.М. за процесния обект и за
процесния период.
С оглед
гореизложените обстоятелства, съдът намира така предявения иск против С.М.М. за неоснователен и недоказан, поради което счита, че
същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид
изхода на спора, следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за лихва за
забава.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу С.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, за съдебно установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 377,44 (триста седемдесет и седем
лева и четиридесет и четири стотинки)
лева, представляващи дължима главница по партида с абонатен номер
1502136, за периода от 21.03.2016 г. до 22.08.2018 г.; сумата от 480,49 (четиристотин и осемдесет лева и четиридесет и девет
стотинки) лева, представляваща
дължима главница по партида с абонатен номер 1502137, за периода от
22.02.2016 г. до 22.08.2018 г.; сумата
от 40,17 (четиридесет лева и седемнадесет стотинки) лева, представляващи мораторна лихва върху главницата от
377,44 лева, дължима за периода от 25.05.2016 г. до 07.09.2018 г.; сумата от 36,75 (тридесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки) лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата от 480,49 лева, дължима за периода от 25.04.2016 г. до 07.09.2018
г., дължими за ползвани и неплатени В и К услуги по клиентски номер 1502136
(включващ задължения по партида с абонатен номер №1502136 и задължения по
партида с абонатен номер №1502137) за обект-апартамент, находящ се в град ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №6821/14.09.2018 г.,
постановена по ч.гр.дело №13742/2018 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двумесечен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :