№ 511
гр. Горна Оряховица, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120100488 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“
ЕАД, с която е предявен срещу А. А. Д., с настоящ адрес : с. В., общ. Г.О., ул.
*** установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за дължимост на
сумите:
- сумата от общо 83,24 лв. формирана, както следва: 36,36 лв., дължими
за период 25.10.2021-24.11.2021 г., от които: по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 22.6.2021 г. сума в размер на 13,99 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
20.4.2021 г.; сума в размер на 22,37 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги 46,88 лв., дължими за период
25.11.2021-24.12.2021 г., от които: по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 22.6.2021 г. сума в размер на 13,99 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
20.4.2021 г.; сума в размер на 32,89 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги.
- сумата от общо 189,37 лв. формирана, както следва: неустойка за
1
предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 22.6.2021 г. сума в размер на
69,88 лв., представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни
такси. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
20.4.2021 г.; сума в размер на 119,49 лв., представляваща неустойка в размер
на три стандартни месечни такси.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.11.2023 г. до окончателното й плащане, както и
присъдените по заповедното производство разноски в размер на общо 505 лв.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д.
№2532/2023г. на РС – Г. Оряховица.
В законоустановения срок особеният представител назначен на
ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че между
страните не е налице валидно възникнала облигационна връзка, съответно
няма валидно сключени договори за предоставяне на мобилни услуги. Счита
претендираната от дружеството неустойка за прекратяване на договорите за
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД. Позовава се на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС. Счита, че ответницата не дължи претендираните неустойки. Иска от
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото ч.гр.д. № 2532/2023 г. на РС – Г.О. е видно, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В това
производство заявителят и настоящ ищец е представил договор за мобилни
услуги, сключен на 22.04.2021 г., видно от който на потребителя за
предпочетен номер +359********* са предоставени услуги по абонаментен
план с месечен абонамент от 31,99 лева. за 24 месеца, считано от влизане в
сила на договора. Представен е и договор за мобилни услуги, сключен на
22.06.2021 г., видно от който на потребителя за предпочетен номер
+359********* са предоставени услуги по абонаментен план с месечен
абонамент от 13,99 лева. за 24 месеца, считано от влизане в сила на договора.
Абонатът е подписал декларация-съгласие, видно от която е получил
екземпляр от Общите условия на мобилния оператор и Приложение – ценова
2
листа за абонаментни планове на частни лица. Приети са: фактура №
**********/25.11.2021 г., общо потребление за период 25.10.2021-24.11.2021
г., фактура № **********/25.12.2021 г., общо потребление за период
25.11.2021-24.12.2021 г., фактура № **********/25.02.2022 г., общо
потребление за период 25.01.2022-24.02.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни
иска, както следва:
- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът А. А. Д.
дължи на „Йеттел България“ ЕАД ( предишно наименование "Теленор
България" ЕАД) сумата от 83,24 лв., незаплатени далекосъобщителни услуги
по договор за далекосъобщителни услуги от дата 27.08.2019 г., потребени в
периода от 25.10.2021-24.12.2021 г.;
- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр, чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът А. А. Д. дължи на „Йеттел България“
ЕАД сумата от 189,37 лв. –дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при
условията на главно и пълно доказване елементите на съответните
фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са
налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно
сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и
стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване
на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението
си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между ищцовото дружество и ответника са сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* и
++359*********. Фактът, че между страните е възникнало валидно
3
облигационно отношение се установява от приложените в заповедното
производство – ч. гр. д. №580/2023 г. на РС-В. Преслав договори, поради което
съдът намира за неоснователен доводът на особения представител назначен на
ответника, че не е налице такава връзка. Обстоятелството, че договорите не са
представени в исковото производство не може да бъде тълкувано във вреда на
ищеца, т.к. същият вече ги е представил в заповедното производство, което е
част от исковото, съответно доказателствата представени по него с
приемането на ч.гр.д. №580/2023 г. са приложени по настоящото исково
производство и следва да се ценят и обсъдят.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на
задължението си по договорите да предостави далекосъобщителни услуги на
претендираната стойност. За установяване на това обстоятелство са
представени издадени от ищеца фактури, касаещи процесния отчетен период,
заедно с приложени към тях справки, в която са описани подробно
потребените услуги – брой минути разговори, мобилен интернет и др. Ето
защо, искът се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер,
като на ищеца се присъди сумата от общо 83,24 лв. по договор за мобилни
услуги от 20.04.2021 г. и договор от 22.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението –
24.11.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Относно претенцията за присъждане на суми за неустойки се установява
следното: Ищецът, наред с неплатените главници, претендира в настоящото
производство и неустойки в общ размер на 189,37 лева за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги на основание чл. 75,
вр. чл. 19б, във с чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора. Видно от тези клаузи, ако в
рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина
бъде прекратен Договора, Операторът има право да го прекрати, както и/или
да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на
определения в договора срок. Уговорено е, че когато абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без
4
отстъпки.
Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка
има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно
задължение.
Съдът намира, че тези неустойки са нищожни поради накърняване на
добрите нрави, т.к. са уговорени извън присъщите им обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В конкретната хипотеза, клаузата за неустойка по процесния договор за
мобилни услуги предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора,
потребителят на услугата следва да заплати неустойка в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси. Така уговорените клаузи излизат
извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна
функция. Клаузата за неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не
обезпечава главното задължение на потребителя на мобилни услуги да
заплаща съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има
характера на обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от
страна на потребителя или санкция за поведението на последния. При така
уговорената клауза за неустойка, при прекратяване на договора преди
изтичане на срока му, мобилният оператор ще се обогати неоснователно, като
ще получи дължимите три абонаментни такси така, сякаш същият не е
прекратен и без да е предоставил съответните мобилни услуги на потребителя
за този период. Клаузата за неустойка нарушава добрите нрави и принципа за
справедливост, поради което е нищожна съгласно общото правило на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че при така разпределената доказателствена
тежест, ищецът е представил сметки, но не са ангажирани доказателства, от
които да е видно, че процесния договор е бил прекратен, респективно, че е бил
осъществен фактическия състав, който да е в основата на клаузата за
неустойка. Допълнителен довод в този смисъл може да се изведе и от
правилото, че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната
регламентация в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК,
5
предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения
с гласни доказателства. Тук не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че
ищецът не успя да установи, че е упражнил надлежно правото си да прекрати
договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника.
Няма данни, че договорът е бил прекратен и по инициатива на последния,
заради което исковете с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени и на това основание.
По този въпрос е формирана практика на ВКС, която се споделя от
настоящия съдебен състав – Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015
г. на ВКС, I т. о. на ВКС и цитираните в него актове. В същата е прието, че
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
(за три месечни такси) излиза извън присъщите функции на неустойката –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, създава условия за
неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяването на
договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава
принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. Следва да се има предвид
също така, че претендираната от заявителя неустойка при предсрочно
прекратяване на договора всъщност не компенсира жалбоподателя за
действително претърпените от него вреди вследствие неизпълнението, а
пропуснатите от оператора ползи в резултат на едностранното прекратяване
на договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски, какъвто не е
характерът на заявената претенция. В този смисъл е Решение № 81 от
02.03.2022 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 676/2021 г.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на РС – Г. Оряховица
намира, че предявените искове следва да се уважат за сумата от 83,24 лв.,
представляваща стойност на дължими абонаментни такси и такса за
потребление по фактури издадени в периода 25.10.2021 г. – 24.12.2021 г. Искът
за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги в
размер на 189,37 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
6
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 480 лв. с ДДС, 75 лв. за
държавна такса и за възнаграждение за особен представител в размер на 400
лв. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК за исковото производство ответникът
следва да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска в
размер на 419,78 лв., респ. за заповедното производство в размер на 221,98 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, че А. А. Д., ЕГН **********, с
настоящ адрес: с. В., общ. Г.О., ул.“Пролет“ № 66 дължи на „Йеттел
България“ ЕАД /предишно наименование ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ с
ЕИК ********* СУМАТА от 83,24 лв. /осемдесет и три лева, 24 ст./,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и цена на потребени
услуги в отчетния период 25.10.2021 г. – 24.12.2021 г. по договори от
20.04.2021 г. и 22.06.2021 г. за ползване на мобилен телефонен номер
++359********* и ++359*********, за което са издадени фактури: №
**********/25.11.2021 г., № **********/25.12. 2021 г., №
**********/25.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2023 г. до окончателното им
плащане, за които суми по ч.гр.д. № 2532/2023 г. по описа на РС – Г.
Оряховица е издадена заповед за изпълнение № 1122/08.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД /предишно
наименование ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ с ЕИК *********, против А. А.
Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. В., общ. Г.О., ул.“Пролет“ № 66, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца СУМАТА от
189,37 лв. /сто осемдесет и девет лева, 37 ст./, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на услуга по договорен абонамент от 20.04.2021 г. и
22.06.2021 г., за ползване на мобилен телефонен номер ++359********* и
++359*********, по вина на абоната, като неоснователен и недоказан.
7
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. В., общ. Г.О.,
ул.“Пролет“ № 66 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД /предишно наименование ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ с
ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ,,Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от общо 419,78 лв. /четиристотин и
деветнадесет лева и 78 ст./ направени разноски в исковото производство и
сумата от 221,98 лв./двеста двадесет и един лева и 98 ст./ представляваща
сторените в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 2532/2023 г. по описа на РС – Г. Оряховица.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8