№ 241
гр. *** , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20204430104078 по описа за 2020 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 394,05 лв. и иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 45,94 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В. Н. В., ЕГН **********, с настоящ
адрес в ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление
от ищеца по ч.гр.д.№1403/2020г. по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/
на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
1
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от
2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за
тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното
производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния
период са: сума за отопление с ИРУ- 0 лева, сума за отопление без ИРУ-191,45 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 196,47 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв,
услуга дялово разпределение- 6,12 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0
ИРУ, 0 водомер и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена
при отопляем обем 85,16 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да
се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 394,05 лева за
главница за периода 01.11.2017г. – 31.01.2020 г. и лихва върху главницата в размер на 45.94
лева за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г. и законната лихва върху главницата от
11.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за
изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1403/2020г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който взема становище, че исковата молба е редовна и
допустима. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Счита за недоказано
твърдението, че ответницата е собственик, респективно ползвател през сочения исков
период и че същита е ползвала доставяната от ищеца топлинна енергия посочена в справката
2
по пера. Оспорва, както коректността на дялово разпределение на енергията, така и
количеството и стойността на реално доставената топлоенергия в жилището на ответника.
Твърди, че ищецът не е доказал, какво количество топлоенергия реално е предоставено и
разпределено на ответника. В тази връзка прави възражение, че само от извлечение по
сметка не може да се направи извод за доставка и правилно разпределение и начисление на
топлоенергия. Твърди, че ответницата не дължи плащане на исковата сума, тъй липсват
доказателства дали начисленото количество топлоенергия е реално предоставено,
отчетено и правилно разпределено, а това противоречи на принципа на изчисляване на
потребената енергия въз основа на реално енергийно потребление. Още повече, че в
исковата молба се заявява категорично, че в имота има 0 броя монтирани уреди, а в същото
време се претендира суми за отопление визирани в представените от ищеца фактури, от
които не става ясно дали е сума за отопление с ИРУ или е сума за отопление без ИРУ. По
отношение на иска за обезщетение за забава счита, че същият е неоснователен, тъй като
няма яснота по отношение на фактическите твърдения за главния иск и в частност как е
формирана главницата. Счита, че представените доказателства не установяват, че
ответницата е в договорни отношения с ищеца по отношение на имота и че партидата е на
нейно име. От представения документ за собственост е видно, че имота е придобит в режим
на СИО по време на брак и с Ц.Х.В., и задълженията са както нейни, така и на съпруга ,
като отговорността може да бъде ангажирана само до размер на 1/2 от начислените за
периода суми. Липсват доказателства за твърдението, че Общите условия от 2007 г.
отговарят на изискванията на чл. 150,ал.1 и 2 от ЗЕ. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от НА за ипотека върху на недвижим имот *** на *** Ж.М. ответницата В. Н.
В. е учредила договорна ипотека в качеството си на собственик и със съгласието на съпруга
си върху процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на
директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не
са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик
или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване,
промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно
право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
3
на периода, за който се отнасят.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че неплатеното
задължение по партидата на процесния топлоснабден имот за периода от 01.11.2017г. до
31.01.2020г. е в общ размер от 394,05 лв. главница/191,46 лева топлоенергия за отопление
без ИРУ, 196,47-ТЕ за сградна инсталация, 0,00 лева топлоенергия за битово горещо
водоснабдяване и 6,12 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху
горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 11.03.2020г. е в размер на 46,68 лв.
Представени са и други неотносими доказателства с оглед изявлението на особения
представител в ОСЗ на 08.02.2021г., че не оспорва коректността на дяловото разпределение
на енергията, както и количеството и стойността на реално доставената топлоенергия в
жилището на ответницата
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 394,05 лв.:
Видно от НА за ипотека върху на недвижим имот *** на *** Ж.М. ответницата В. Н.
В. е учредила договорна ипотека в качеството си на собственик и със съгласието на съпруга
си върху процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***. В производството е
установено качеството на индивидуален собственик на процесния имот на ответницата.
Видно е, че съпругът на същата само е дал съгласие за сключване на сделката, а не е
участвал в нея в качеството му на съсобственик.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи
условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми,
уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под
клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не
лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно
право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване".
4
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като
възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно
на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ
договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право
на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Не е спорно между страните и се установи, че собствения на ответника имот се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на клиент
на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента
на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната
инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от
ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и
горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и
с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се
откаже,поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна
енергия,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че имота е
съсобствен в режим на СИО, поради което ответницата отговоря до ½ от задължението.
Както е посочено по-горе, установи се, че ответницата е индивидуален собственик на същия.
Отделно от това, дори да беше имота съсобствен между съпрузите в режим на СИО, то на
основание чл.32, ал.2 СК съпрузите биха били солидарно отговори за цялото задължение,
поради което искът отново би бил основателен в целия си предявен размер.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
5
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От приетите по делото съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза се установи, че дължимата и незплатена сума за доставена
до собствения на ответника топлоснабден имот, топлоенергия е в размер на 394,05 лв. за
периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г., за която сума искът следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска
45,94 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Това се
установява и от чл.31 от Общите условия. Поради уговорения от страните
начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок,
не е необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора
срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за
забава. Размерът на претендираната лихва за забава се установи от
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и след
самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за
забава за периода, считано от дата на изпадането в забава 03.01.2018г. до
04.03.2020г. е в размер на 45,94 лв., за която сума следва искът да бъде
уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
6
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът намира, че
фактическата и правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на
юрисконсултското възнаграждение. Предвид изложеното следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100,00
лв. С оглед горното следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 446,18 лв. /96,18 лв.+100 лв.+100 лв.+150 лв./за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, депозит за ВЛ и за особен представител.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД по отношение на В. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.***, ***
сумата 394,05 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия
за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г., в едно със законната лихва от 11.03.2020г. за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 840/12.03.2020г. по ч.гр.д.№1403/12.03.2020г. по
описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86
ЗЗД по отношение на ответника В. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ***, сумата 45,94 лева, представляваща лихва за забава върху 394,05 лв. за периода
03.01.2018г. –04.03.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
840/12.03.2020г. по ч.гр.д.№1403/2020г. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в
*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
***, сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1403/2020 по
7
описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в
*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
***, сумата от 446,18 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8