Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Плевен, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело
№ 805/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал.1 вр. чл. 267, ал.2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. ***, подадена чрез пълномощниците адв.И.А. и адв. Д.Д. ***,
срещу Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 126/24.06.2019
г. на директор на ТД на НАП- В. Търново, постановено по жалба с вх. №
7944/10.06.2019 г. по описа на ТД на НАП- В.Търново, офис Плевен, заведена с
вх. № 15807/13.06.2019 г. по описа на ТД на НАП- В. Търново.
С горното решение е оставена без уважение жалбата на „БАЛКАН
ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, против Постановление за възлагане на недвижим имот №
С190015- 091- 0000324/14.05.20191 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП- В. Търново, ИРМ Плевен.
В жалбата, предмет на настоящето съдебно производство се
излагат доводи, че от мотивите на оспореното решение е посочено неспазване на
процедурата, касаеща връчването на книжа от страна на административния орган, в
частност липсата на назначен преводач, но ответникът е приел, че процесната
публична продан е оповестена на табло и управителя на дружеството е следвало да
положи грижата на добър търговец, т.е. да следи за процедурите, които го
касаят. Сочи се, че е спорен въпроса колко и кои книжа от административната
преписка са подписани лично от г-н П.С.Р.и се излагат съображения, че
жалбоподателя е бил лишен от възможността да възприеме информацията по административната
преписка поради наличието на езикова бариера. В тази връзка се оспорва
надлежното уведомяване на жалбоподателя за действията, извършвани по изп.д. №
1506/2016 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново, тъй
като това не е станало чрез назначен от органа заклет преводач, а управителят
на дружеството жалбоподател не владее български език, с което е нарушена
разпоредбата на чл.14, ал.2 от АПК. В заключение се сочи, че процедурата,
отразена в Обявление към Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване № С190015-
102- 0001060/08.05.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Тръново по
изпълнително дело № 1506/2016 г. е незаконосъобразна, тъй като е нарушено
изискването на закона за назначаване на преводач по отношение на П.С.Р.,
гражданин на Великобритания, в качеството му на управител на длъжника „БАЛКАН
ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***,поради което е направено искане за отмяна на горните
действия.
Ответникът не е представил писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му с определение № 1373/15.07.2019 г. /л.84/ възможност.
В съдебно заседание жалбоподателят „БАЛКАН ХАРВЕСТ“
ЕООД се представлява от адв. А., който поддържа жалбата. Позовава се на
изготвената по делото съдебно- почеркова експертиза, от която се установява
обстоятелството, че управителят на дружеството длъжник, който е гражданин на
Великобритания не е оформял документите в изпълнителното производство и независимо
от обстоятелството дали той има елементарни познания по български език, то за
нуждите на изпълнителното производство, в рамките на което се отнема имущество
на негова фирма е било наложително назначаване на преводач. Сочи се, че липсата
на преводач поставя под съмнение удостоверяването на отделните действия в
рамките на изпълнителното производство, а именно надлежното връчване на покана
за доброволно изпълнение, насрочване на описи и оценка на имущество, отделните
тръжни процедури. Твърди се изначално нарушаване правата на длъжника, което е
препятствало същия да се възползва от възможността за разсрочено заплащане на
задължението, както и да предложи друго имущество за удовлетворяване на
вземането.
Ответникът – ДИРЕКТОР НА ТД НА НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
–се представлява от юрк. Н. М., която изразява становище за
неоснователност на жалбата на „Балкан харвест“ ЕООД и прави искане да се
потвърди решението на директора на ТД на НАП – Велико Търново като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски, за които
представя списък. Представя и писмено становище, в което сочи, че жалбата е
подадена от лице, което няма правен интерес от оспорване на Постановлението за
възлагане, тъй като съобразно разпоредбата на чл.256, ал.1 от ДОПК извършената
продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3- дневен срок от обявяване на
резултатите от участник в търга, който е предложил по- висока цена от обявения
за купувач. Твърди се, че нормата е специална по отношение тази на чл.266, ал.1
от ДОПК, касаеща оспорване действията на публичния изпълнител и съответства на
конкретното производство, поради което и доколкото „Балкан харвест“ ЕООД не е
лице, отговарящо на изискванията на чл.256, ал.1 от ДОПК, то жалбата е подадена
при липса на правен интерес.
Алтернативно
се твърди, че жалбата е неоснователна. Излагат се доводи, че действията по
извършване на публична продан са такива по смисъла на чл.266, ал.1 от ДОПК,
поради което подлежат на оспорване от страна на длъжника по реда, предвиден в
горната норма. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл.14, ал.2 от АПК лицата,
която не владеят български език могат да се ползват от родния си език или от
друг, посочен от тях такъв, в които случаи се назначава преводач, но в нито един
момент от провеждането на изпълнителното производство назначаване на преводач
не е било поискано от г-н Р., поради което публичният изпълнител не е
назначавал такъв. Твърди се, че в преписката съществуват доказателства и
документи, които са връчвани на жалбоподателя и той в нито един момент не е
поискал назначаване на преводач, а в преписката се съдържа и искане то страна
на г-н Р. до ТД на НАП В. Търново, подписано от него, от което може да се
направи извод, че същият е надлежно уведомен и е наясно с всички действия,
предприети от публичните изпълнители. Излагат се доводи, че г-н Р. е управител
на дружеството и като такъв следва да отговаря и следи за дейността на същото с
грижата на добър търговец.
Административен съд-Плевен,
втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящото производството е Решение по
жалба срещу действия на публичен изпълнител № 126/24.06.2019 г. на директор на
ТД на НАП- В. Търново /л.л.8-9/. Със същото е отхвърлена жалба на „БАЛКАН
ХАРВЕСТ“ ЕООД по административен ред и е потвърдено Постановление за възлагане
на недвижим имот № С190015- 091- 0000324/14.05.2019., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП- Велико Търново, ИРМ Плевен.
Ответникът е изложил доводи в оспореното решение, че
жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от лице, което е
процесуално легитимирано по смисъла на чл.266 ДОПК, а разпоредбата на чл.256 ДОПК разширява кръга на субектите, които могат да оспорят действията на
публичния изпълнител. По същество е приел, че не е налице нарушение на чл.14,
ал.2 от АПК, твърдяно от жалбоподателя, тъй като в нито един момент от
изпълнителното производство г-н Р. не е поискал да му бъде назначен преводач, а
в преписката се съдържа искане до ТД на НАП, подписано от него, от което може
да се направи извод, че жалбоподателят е уведомен и е наясно с всички действия,
предприети от публичния изпълнител.
Настоящият съд намира, че оспореното решение е
незаконосъобразно, но не по посочените в жалбата доводи, а поради
обстоятелството, че ответникът е разгледал и се е произнесъл по същество по
жалба, която е недопустима, поради което е следвало на основание чл.267, ал.2,
т.6 от ДОПК да бъде оставена без разглеждане.
Съобразно чл.266, ал.1 от ДОПК длъжникът може да
обжалва действията на публичния изпълнител. Тази норма е обща и в нея не са
конкретизирани действията, подлежащи на оспорване. В конкретния случай постановлението
за възлагане на недвижим имот съставлява заключителната част от производството
по продажба в рамките на проведен търг с тайно наддаване, който акт се издава
въз основа резултатите от проведената продажба чрез търг по реда на чл. 251 и
сл. ДОПК и обективира тези резултати, а именно спечелилия търга и заплащането
на предложената цена- чл.253 вр. чл.252, ал.9 от ДОПК. Съобразно чл.256, ал.1
от ДОПК процесуално легитимиран да оспори резултата от проведения търг е
единствено участник, предложил по- висока цена от обявения купувач, т.е. субект
с право на оспорване е участникът в търга, който е предложил по-висока цена от
обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в
търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия. Ето
защо съдът намира, че подадената жалба пред ответника, която е предмет на
оспореното в настоящето производство решение е недопустима. Жалбоподателят не
попада в обхвата на лицата с право на жалба според специалната разпоредба,
който извод произтича от текста на всички алинеи на визираната правна норма. Съдът
счита, че жалбоподателят по настоящото дело не е активно легитимиран да оспорва
резултата от извършената публична продажба чрез търг с тайно наддаване, което
всъщност е предмета на постановлението за възлагане. Наред с това, следва да се
посочи, че постановлението за възлагане на недвижим имот не поражда
непосредствено правни последици за длъжника в изпълнителното производство, а
единствено за участниците в проведения търг, поради което за него липсва правен
интерес от оспорването. От отмяна на същото, без обаче да е отменен самият търг
с тайно наддаване, не би могло да достигне непосредствено до настъпване на благоприятен
ефект за длъжника. Хипотетичната отмяна само на постановлението за възлагане
/каквото е искането на жалбоподателя/ би довело до задължение на публичния
изпълнител да издаде ново такова, което не би имало различно съдържание, ако не
са отменени действията по провеждане на търга, тъй като постановлението за
възлагане само обективира резултата от същия.
С оглед горното съдът намира, че ответникът е
разгледал и се е произнесъл по същество по недопустима жалба, която е следвало
да остави без разглеждане на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
При тези съображения съдът намира за неотносими към
конкретния правен спор събраните доказателства във връзка с откритото
производство по оспорване на документи по реда на чл.193, ал.1-3 от ГПК.
Оспорването на посочените в протоколното определение от 22.10.2019 г. документи
е успешно, но те касаят законосъобразността на действия на публичния
изпълнител, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство.
Предвид изложеното съдът намира подадената жалба за основателна,
макар и не по посочените в нея основания. Оспореното решение се явява
незаконосъобразно, тъй като ответникът се е произнесъл по недопустима жалба,
поради което същото следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено оставяне
без разглеждане на жалба с вх. № 7944/10.06.2019 г. по описа на ТД на НАП-
В.Търново, офис Плевен, заведена с вх. № 15807/13.06.2019 г. по описа на ТД на
НАП- В. Търново.
При този изход
на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника се явява
неоснователна, а жалбоподателят не е претендирал такива.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, Решение по
жалба срещу действия на публичен изпълнител № 126/24.06.2019 г. на директор на
ТД на НАП- В. Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК
жалба на „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *** с вх. № 7944/10.06.2019 г. по описа на
ТД на НАП- В.Търново, офис Плевен, заведена с вх. № 15807/13.06.2019 г. по
описа на ТД на НАП- В. Търново, против Постановление за възлагане на недвижим
имот № С190015- 091- 0000324/14.05.20191 г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП- В. Търново, ИРМ Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: