Определение по дело №104/2017 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 67

град Шумен, 09.02.2018 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на девети февурари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                         Окръжен съдия: Йордан Димов

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. №104 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е заведено от А.П.Д., ЕГН-**********,***, в качеството и на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН-**********, П.Б.Н., ЕГН-********** и Б.Б.Н., ЕГН-********** против Ю.П.Н., ЕГН-**********, Б.Б.Н., ЕГН-********** и Г.Б.Н., ЕГН-********** и „Тетрахиб” АД, ЕИК-*********, с. Никола Козлево, общ. Никола козлево, обл. Шумен, представлявано от изпълнителният директор П.И.М..

В обстоятелствената част на ИМ се сочи, че общият наследодател на шестте физически лица – тримата малолетни ищци и тримата ответници – физически лица – Б.Г.Н.ЕГН-********** притежавал 41 455 поименни акции с право на глас, с номинал 1 (един) лев от капитала на ответното дружество. Наследодателят починал на 14.05.2014 г. и така собствеността върху посочените акции в „Тетрахиб” АД преминала върху неговите наследници. В ИМ се сочи, че превратното тълкуване на нормата на чл.177 от ТЗ станала пречка за упражняване правата на ищците в посоченото дружество. Сочи се, че ищците имали противоречащи си интереси с тези на другите трима наследници и това изключвало възможността за съвместно упражняване на съвместните им права чрез назначаване на общ представител. Намира, че посочените акции са не само съсобствени, но и делими, като всеки от наследниците, който има право върху 1/6 идеална част от тях следва да получи от общият брой 41 455 акции по 6909 акции, като в съпритежание следва да остане 1 (една) акция. Ето защо намира, че следва да сезира съда с настоящият иск, като твърди, че същият е такъв за делба и почива на основание чл.110 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК. В молбата си се позовава на установена от ВКС практика, а именно: О №94/09.03.2011 г. постановено по ч.гр.д. №24/2011 г. І ГО на ВКС; О №604/29.09.2013 г. постановено по ч.т.д. №2860/2013 г. на І ТО на ВКС; О №613/09.07.2013 г. постановено по ч.т.д. №923/2011 г. на ІІ ТО на ВКС. Въз основа на изложеното моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че всяка от ищците притежава по 6909 бр. акции от капитала на „Тетрахиб” АД.

Съдът намира предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес. Такъв е налице, когато съдебното решение ще разреши съществуващия правен спор, като внесе яснота и безспорност в отношенията между страните при спор относно съществуването на правото или задължи ответника да спазва определено поведение. В настоящият случай спорът между страните касае начина на упражняване правата върху акциите, което обаче не може да обоснове интерес от водене на настоящия иск. Това личи най-вече от словесното изражение на претенцията, намерило място ив обстоятелствата част на ИМ и в диспозитива и. Че не става въпрос за спор за делба се вижда и от конституирането на самото дружество за ответник, тъй като основният интерес на ищците е да могат да упражняват членствени права, материализирани в акции в отклонение от разпоредбите на чл.177 от ТЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че акциите по своята правна природа са по - близко до вземанията отколкото до вещите поради това, че материализират права, поради което те не могат да бъдат предмет на съдебна делба (в този симсъл О № 94/09.03.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г., I ГО на ВКС). Те много лесно могат да бъдат поделени между собствениците без остатък, както се поделят паричните суми или вземанията за парични суми. В случай, че остане такъв остатък и няма съгласие за подялбата му, само той може да остане по режима на чл. 177 от ТЗ за съвместно упражняване на правата по акциите от всички съсобственици чрез общ пълномощник. Това означава, че ако пред дружеството бъде представено удостоверение за наследници дори и без договор за доброволна делба, на основание чл. 177, ал. 1 и 2 ТЗ следва да се извърши вписване на наследниците като акционери и броя на притежаваните от тях акции съобразно наследствения им дял. Ако има спор между наследниците за размера на дяловете им, само в този случай този спор следва да бъде разрешен предварително по съдебен ред чрез предявяване на иск за наследство - чл. 110, ал. 1 от ГПК и съдебното решение да бъде представено на търговското дружество за вписване в книгата на акционерите.

В случай, че на ищците като притежатели поотделно на 6909 бр. акции от капитала на Месокомбинат „Тетрахиб” АД, ЕИК-*********, които са придобили по наследяване, бъде отказано да участват в общото събрание на акционерите на дружеството поради това, че правата върху останалите в наследство акции от наследодателя Б.Г.Н.следва да се упражняват заедно от всички наследници чрез определяне на пълномощник съгласно чл. 177 ТЗ, те могат да защитят правата си чрез иска по чл. 74 ТЗ. Спорът относно упражняването на правата върху придобитите по наследяване акции не може да се реши с настоящия иск, тъй като съдебното решение по него ще определи само каква част от притежаваните от наследодателя акции в "Месокомбинат Хасково" АД са придобити по наследяване от ищците, по който въпрос не е налице спор. Както се отбеляза по – горе, при спор относно упражняването на правата върху придобитите по наследяване акции, ищците могат да защитят правата си с иска по чл. 74 ТЗ.

Цитираната в ИМ практика не обслужва тезата на ищеца. В О № 94/09.03.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г., I ГО на ВКС е посочено, че „... в постоянната практика на ВКС се приема за недопустима съдебната делба на ценни книги, каквито са не само акциите, но и компенсаторните бонове. В този смисъл са например определение № 775 от 27.07.09 г. по гр. д. № 531/09 г. на I ГО на ВКС, цитирано от въззивния съд; определение № 140 от 13.09.04 г. по ч. гр. д. № 82/04 г. и др. Тази практика е възприета и в обжалваното определение на Ямболския окръжен съд. Настоящият съдебен състав приема за правилна практиката в посочените определения на ВКС и на Ямболския окръжен съд.”  С О №604/29.09.2013 г. постановено по ч.т.д. №2860/2013 г. на І ТО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определение и в него не се съдържа прознасяне по въпрос, който да е предмет на настоящото производство, тъй като е прието, че първият зададен въпрос не е надлежно формулира, а другите два не и бил налице допълнителният критерий от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. О №613/09.07.2013 г. постановено по ч.т.д. №923/2011 г. на ІІ ТО на ВКС също не е било допуснато до касационно обжалване обжалвано определение, отново поради обстоятелството, че зададените въпроси не отговарят на заложеното в нормата на чл.280 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира предявените искове, с които се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците притежават определен брой акции от капитала на „Тетрахиб” АД, ЕИК-*********, придобити въз основа на наследствено правоприемство, за недопустими, поради което производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №104/2017 г. по описа на ШОС,.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд – гр. Варна.

Копия от определението да се изпрати на страните.

 

   

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: