№ 9415
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110141634 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Е. А. М.
срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно съединени искове,
както следва: установителен иск с правно основание чл. 10,
ал.1,т.10 и чл. 11, ал.1,т.7-12 и т.20, чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК,
вр. чл. 26, ал.1,пред.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на
договор за кредит № L330349 от 06.09.2023г., сключен между
страните и за признаване на установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на
1824,12 лева, включваща сумата за такса разглеждане от
577,94 лева и сумата за договорна лихва от 1246,18 лева,
съединен при условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пред.1 и пред.2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал.
1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата
от Договор за паричен заем № L330349/06.09.2023г.,
1
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на
искането за заем по Договор за паричен заем №
L330349/06.09.2023 г. сума.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни
права при твърденията, че с ответника са сключили
Договор за паричен заем № L330349/06.09.2023г., по силата
на който са му предоставени заемни средства в размер на
2500 лв., които следва да бъдат върнати в срок до 30 месеца,
при уговорен лихвения процент 34,00 % и ГПР 59,55 %.
Поддържа, че договорът за заем е нищожен, тъй като
информацията за ГПР е неточно посочена, доколкото при
изчисляване на размера не е включена дължимата такса за
разглеждане. Счита също така, че клаузата в договора за
заем, с която заемателят се задължава да заплати такса за
разглеждане е нищожна поради противоречието и с чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, тъй като разглеждането на искането за кредит
представлява дейност по усвояване и управление на
кредита, а не е допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Твърди и че посочената клауза противоречи на
добрите нрави и заобикаля закона, както и че е
неравноправна. Поради изложеното моли съдът да
прогласи нищожността на договора за кредит, тъй като
същият съдържа нищожни неравноправни клаузи и да
признае за установено, че ищеца не дължи суми
надвишаващи главницата по договора от 2500,00 лв. до
претендираните от 4324,12 лева. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Не спори, че на
06.09.2023 г. е сключен Договор за кредит № L330349 между
/ФИРМА/ и Е. А. М. за сума в размер на 2500.00 лева, като
същата е усвоена на 06.09.2023 г., при фиксиран лихвен
процент от 34.00 % и ГПР 59.55% и срок на погасяване 30
месеца. Твърди, че при сключването на договора за кредит
са били спазени всички относими изисквания на закона
към същия. Посочва, че потребителят е кандидатствал за
отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка
онлайн на интернет страницата на кредитора. При
кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е
предоставил лични данни, посочил е желания размер на
кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния
продукт, условията при които желае да ползва кредита. Тъй
като заявката е направена от разстояние, клиентът е
потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за
обработка на личните данни, получил е и се е запознал с
преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал
се е и е приел Рамково споразумение на /ФИРМА/ за
предоставяне на парични потребителски кредити на
/ФИРМА/ чрез мобилното приложение. Посочва също така,
че ищецът не се е възползвал от възможността да се откаже
от договора, посочена в СЕФ т.1 от раздел IV. Счита, че
таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на
документи на кандидат – кредитополучателя, като между
страните все още няма сключен договор за кредит, налице е
3
преддоговорно взаимоотношение между тях, поради което
кандидат – кредитополучателя все още няма качеството на
потребител, за да се ползва от изричната законова закрила
по смисъла на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Е. А. М., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. №
65618/24.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
58622/19.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът с определението си постановено по реда на
чл.140 от ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване на обстоятелството, че между страните е сключен
Договор за паричен заем № L330349/06.09.2023г.,
предвиждащ заплащането на такса за разглеждане на
искането за заем, при фиксиран лихвен процент от 34.00 %
4
и ГПР 59.55 %, и срок на погасяване 30 месеца. Безспорно
установено по делото е, че на 06.09.2023г. ищцата е
сключила с "/ФИРМА/ "***** Договор за потребителски
кредит № L330349, като й е бил предоставен кредит в
размер на 2500,00 лева, който е трябвало да върне до
06.03.2026г., на тридесет месечни вноски, всяка в размер на
144,09 лева, ведно с лихва в размер на 1246,18 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент от 34% и при ГПР от
59,55%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване
на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да заплати
такса разглеждане, дължища се в деня на подписване на
договора, като таксата следва да бъде възстановена от
Клиента с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план, Приложение към индивидуалния
договор. Предвидено е в договора, за избягване на
съмнение, че таксата се дължи изцяло, както в случай на
предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на
предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било
причина. Също така е уговорено, че в случаите, когато
Клиентът избере плащането на договорно възнаграждение,
последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане
и лихвите. Видно от погасителния план към договора
таксата за разглеждане възлиза на сумата от 577,94 лева.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния
договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите
на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които
5
е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В конкретиката на случая процесния
договор е сключен по реда на ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
От съдържанието на приетия по делото Договор за
потребителски кредит следва, че същият представлява
договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, по който ищецът има качеството потребител,
поради и което следва да е сключен в съответствие с
горепосочените разпоредби. При наличие на потребителски
договор, съдът на основание чл. 7, ал.3 от ГПК е длъжен
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договора, дори без тези основания да са заявени от ищеца.
Прочитът на процесната клауза за „такса за разглеждане на
искането“ за отпускане на кредит формира разбирането, че
кредиторът задължава ищеца да му заплати
възнаграждение за услуги, които на практика влизат в
кръга на обичайната му дейност /доколкото ответникът
предоставя кредитно финансиране по занятие/. Дейността
6
по разглеждане на кредитни заявки е такава, свързани с
усвояването на кредита и е присъща за ответното
дружество /доколкото преди да се предостави кредитно
финансиране, по необходимост е нужно да бъде разгледана
кредитната заявка на потребителя/. Нормата на чл. 10а,
ал.2 от ЗПК изрично запретява възможността кредиторът
да изисква от потребителя заплащане на услуга, която е
свързана с присъщата му дейност по предоставяне на
кредитно финансиране. От друга страна от прочита на
договора се извежда заключение за неяснота дали
кредиторът е включил вземането за "такса за разглеждане"
при формиране на приложимия към договора за кредит
ГПР, а посоченият размер е в явно несъответствие с
нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Тоест формално нормата на
чл. 19, ал.1 от ЗПК не е заобколена, но договора е сключен
при очевидно противоречие с нормата на чл. 19, ал.4 от
ГПК, доколкото в самия договор е посочено, че ГПР е в
размер на 59,55%, като не се установи дали процесната
клауза е включена в него. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в
7
случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход
по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същия да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми
точно ще дължи. Тази неяснота обуславя неравноправност
на процесната клауза. В конкретния случай, в договора за
кредит е посочен ГПР с неяснота дали всички разходи по
кредита са включени в него, като е посочена величина,
стойността на която надвишава стойностите, посочени в чл.
19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 144,т.9 от ЗЗП неравноправни
са клаузи, които налагат на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора. В чл. 146, ал.1 от ЗЗП е
посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, а не са такива
дефинираните в чл. 146, ал.2 от ЗЗП клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, какъвто е
настоящият случай, предвид обстоятелството, че договора е
сключен по реда на ЗПФУР, от разстояние. Ответникът не
доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане
на такса за разглеждане на документи в предвидения в
8
договора размер.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между
страните Договор за потребителски кредит № L30349 от
06.09.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред.1 от
ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4
от ЗПК вр. чл. 10а, ал.2 от ЗПК като сключен при
противоречие със закона, поради и което по същество съдът
не следва да обсъжда евентуално предявения иск за
прогласяване нищожността на клаузата за разглеждане на
искането в Договор за предоставяне на потребителски
кредит № L30349 от 06.09.2023г. На основание чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е
недействителен потребителят връща само чистата
стойност, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно дължима от ищцата е единствено главницата
по договора в размер на 2500,00 лева, а сумите за такса за
разглеждане и лихва са недължими. Тази резонна последица
от обявяването на договора за нищожен не следва да бъде
възпоризвеждана в диспозитива на съда, тъй като следва от
самия факт на прогласяване на договора за нищожен.
По изложеното главният иск като основателен следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и при този изход на
спора право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в
производството с определение на съда от 01.08.2024г.,
9
поради което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
дължимата в производството държавна такса в размер на
172,96 лева. Процесуалният предсдтавител на ищеца –
адвокат Л. К. Б. прави искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, като за целта представя по делото договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че
страните са уговорили представителство в горепосочената
хипотеза. На адвокат Б. следва да се определи
възнаграждение на основание чл. 7, ал.1, т.2 от Наредба №
1/2004г. за възнагражденията на адвокатите към
минимилния размер, който изчислен служебно от съда
възлиза на сумата от 732,41 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит №
L330349 от 06.09.2023г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК
***********, като кредитодател и Е. А. М., ЕГН **********,
като кредитополучател, на основание на основание чл. 26,
ал. 1, пред.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
10
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на
172,96 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Л. К. Б. от САК, ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в **************, сумата в
размер на 732,41 лева, присъдено възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11