№ 121
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Петя Попова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100605696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С определение от 30.11.2022 година по НЧД № 13890/2022 година,
Софийски районен съд, НО, 6-и състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК и на
основание чл.25,ал.1 вр.чл. 23, ал. 1 НК е наложил едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени на осъдения А. Г. М., ЕГН
********** по НОХД № 1997/2017 година на СпНС, по НОХД № 1378/2022
година на СпНС и НОХД № 15233/2020 година на СРС, НО, 6-и състав, а
именно лишаване от свобода за срок от три години.
На осн. чл. 24 НК така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода е увеличено с една година и е определен окончателен
размер на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години.
На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим
на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.
На осн. чл. 23, ал. 3 НК към определеното общо най-тежко наказание е
присъединено наказанието обществено порицание, наложено по НОХД №
15233/2020 година на СРС, НО, 6-и състав, което е постановено да се изпълни
1
чрез обявяването му по подходящ начин в сградата на Столична община.
На осн. чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъденият е
търпял наказание лишаване от свобода по делата, включени в съвкупността.
На осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето, през което осъденият е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК.
Срещу определението на първоинстанционния съд е постъпила въззивна
жалба от защитник на осъдения, с която се oспорва първоинстанционното
определение в частта относно прилагане на чл. 24 НК и се моли за отмяна
приложеното увеличаване на определеното общо най-тежко наказание. Като
доводи в тази насока се сочи, че по предходни осъждания деецът следва да се
счита неосъждан поради настъпила реабилитация, към момента на
постановяване на първоинстанционното определение не са налагани
ефективни наказания на осъденото лице. Обстоятелството, че деянията са
извършени в непродължителен период от време било характерно именно за
института на групиране на наказанията, а обстоятелството, че осъденото лице
се е ползвано от института на чл. 55 НК по предходно осъждане е резултат от
продължителността на наказателното производство и правото да се сключи
споразумение за решаване на наказателното производство. Следвало да бъде
отчетено и здравословното състояние на осъденото лице.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
В съдебно заседание представителят на СГП счита жалбата за
неоснователна. Намира, че от приложената справка за съдимост се
установявало, че лицето е неколкократно осъждано, престъпленията, за които
е приложен института на групиране на наказанията се явяват тежки умишлени
такива и характеризират дееца с висока степен на обществена опасност. В
тази насока поддържа правилност на първоинстанционното определение и
моли последното да бъде потвърдено.
Осъденият не се явява в съдебно заседание-редовно призован.
Съдът, съобразявайки приложените по делото доказателства, както и
становището на страните приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от страна на
2
защитник на осъдения А. Г. М. за групиране на наказания по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 НПК на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.
В хода на проведеното съдебно следствие, съобразявайки приложената
справка за съдимост първоинстанционният съд е установил, че са налице
материалноправните предпоставки на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за
определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по
НОХД № 1997/2017 година на СпНС, по НОХД № 1378/2022 година на СпНС
и НОХД № 15233/2020 година на СРС, НО, 6-и състав, тъй като е
констатирал, че деянията по посочените производства са били извършени
преди деецът да е бил осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и са резултат от
вярна преценка на фактическите данни, установяващи се от справката за
съдимост, което е довело да правилни правни изводи за наличието на
материалноправните предпоставки на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и
законът е приложен правилно в тази насока.
От справката за съдимост на осъденото лице се установява, че с
присъда на СпНС по НОХД № 1997/2017 година, в сила от 27.07.2021 година
на М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при
първоначален общ режим за деяние извършено в периода от месец септември
2015 година до 05.06.2016 година, престъплениe по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1
НК.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1378/2022
година на СпНС, в сила от 27.04.2022 година на М. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален
общ режим за деяние, извършено в периода от месец ноември 2017 година до
21.10.2018 година-престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК.
С определение от 06.06.2022 година на СпНС са групирани
наказанията на осъдения по двете посочени производства и е определено едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, при
общ режим, като е приспаднато времето, през което осъденият е бил
задържан под стража и домашен арест, както и изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода.
С присъда на СРС, НО, 6-и състав, по НОХД № 3375/2022 година, в
сила от 13.09.2022 година на осъдения М. е наложено наказание лишаване от
3
свобода за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК
е отложено за срок от три години, както и обществено порицание за деяние,
извършено на 13.08.2018 година-престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Отчитайки тези данни правилно съставът на Софийски районен съд е
преценил,че деянията по посочените наказателни производства се намират в
условията на съвкупност от престъпления и е приложима нормата на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК тъй като деянията по същите са извършени преди
лицето да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. В този
смисъл правилно е извършено групирането на наказанията и правилно е
наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от три
години, определено на осъдения по НОХД № 1997/2017 година на СпНС.
При преценка предпоставките на чл. 24 НК първоинстанционният съд
е надценил относимите данни за личността на дееца и обществената опасност
на деянията, което е довело и до неправилно приложение на закона в тази
част.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 24
НК посочената разпоредба намира приложение след преценка на цялостната
престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на деянията,
извършени от него, както и личната обществена опасност на самия подсъдим.
Също така съдът следва да направи преценка на продължителността на
периода, през който са извършени престъпленията, на стойностния размер на
отнетото имущество, когато се касае до престъпление против собствеността,
на резултата от извършеното престъпно посегателство, когато се касае до
друг вид престъпление, на подбудите и мотивите за извършване на
общественоопасните деяния, наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. На базата на посочените критерии съдът може
да използва дадената му в чл. 24 от НК възможност, ако приеме, че общо
определено на дееца наказание е несправедливо и несъответно на
съвкупността от престъпните деяния, и когато със същото това наказание не
могат да се постигнат целите на наказателната репресия /в този смисъл са Р
322/1985, II НО; Р 102/1990-II НО; Р 500/1993-I НО/.
Отчитайки обществената опасност на деянията предмет на групиране
настоящият състав констатира, че две от посочените престъпления, за които
лицето е осъдено се явяват тежки умишлени такива, за които съответно са му
4
наложени и ефективни наказания лишаване от свобода съответно за две
години и шест месеца и три години, като се касае до престъпления от един и
същи вид. Третото престъпление, за което подсъдимият е бил осъден по
НОХД № 3375/2022 година на СРС, НО 6-и състав-чл. 325, ал. 1 НК не се
явява тежко умишлено престъпление и такова с висока степен на обществена
опасност, като решаващият съд е наложил наказание лишаване от свобода и
обществено порицание, като е счел, че за поправяне и превъзпитание на
осъдения не е необходимо същото да се търпи ефективно и е приложил чл.
66, ал. 1 НК. Престъпленията предмет на групиране в настоящия случай не са
резултатни, свързани с реално настъпили вреди, а са общоопасни
престъпления. Действително деянията се явяват извършени в
непродължителен период от време, но същевременно с това следва да бъде
отчетено, че последните са обективирани в период повече от четири години
преди момента на извършване на настоящото групиране на наказанията. На
следващо място следва да бъде посочено, че действително извън групираните
наказания по отношения на лицето са налице предходни осъждания, но следва
да бъде съобразно, че същите са обективирани в период от време, значително
отдалечен в темпорален аспект към момента на настоящото групиране на
наказанията, само две от тях не са в условията на съвкупност помежду им,
изтърпяни са и не се отразяват съществено към актуалната преценка на
личността на осъденото лице. Наред с това наказанията, които са били
наложени на осъдения са били различни от лишаване от свобода, като само по
отношение на едно от тях е било налице частична замяна на пробационна
мярка с лишаване от свобода, което е въпрос свързан с нарушение при
изпълнение на наказанието, а не е свързан пряко с наказателната отговорност,
ангажирана за престъплението. Едва за първи път с присъдата по НОХД №
1997/2017 година, в сила от 27.07.2021 година на СпНС на осъденото лице е
наложено ефективно наказание лишаване от свобода като наказание за
извършено престъпление. Обстоятелството, че осъденото лице се е ползвало
от приложението на чл. 55 НК в други наказателни производства няма пряко
отношение към преценка основанията на чл. 24 НК. В този смисъл е Решение
№ 317 от 21.10.2015 г. по НД № 663/2015 г. на САС. Ирелевантно към
приложението на чл. 24 НК е и здравословното състояние на осъденото лице,
релевирано като довод от страна на защита. В тази насока е Решение № 491
от 10.12.2018 г. по ВНЧД № 1092/2018 г. на САС.
5
В обобщение на горното, преценявайки обществената опасност на
деянията, които са предмет на групиране от страна на първоинстанционния
съд, обществената опасност на дееца в тази насока и видът и размерът на
общото най-тежко наказание, което следва да бъде наложено на осъдения, а
именно лишаване от свобода за срок от три години, което се явява достатъчно
тежко, настоящата инстанция счита, че за постигане целите на наказанието не
е необходимо прилагането на чл. 24 НК и увеличаване на определеното общо
най-тежко наказание.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд е преценил, че
са налице основанията на чл. 23, ал. 3 НК за присъединяване към
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на наказанието
обществено порицание, наложено на осъдения по НОХД № 3375/2022 година
на СРС, което следва да бъде изпълнено чрез обявяването му по подходящ
начин в сградата на Столична община, както и правилно е приложил
материалноправната норма на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, определяйки
първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното общо най-
тежко наказание.
Правилно на следващо място са приложени нормите на чл. 25, ал. 2 и
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК като е приспаднато времето, през което осъденият е
изтърпявал наказание лишаване от свобода и е бил задържан по реда на ЗМВР
и НПК по делата включени в съвкупността.
С оглед горните съображения съдът констатира, че са налице
основания за изменение на първоинстанционното определение, като бъде
отменено същото единствено в частта относно приложението на чл. 24 НК и
бъде потвърдено в останалата част.
По изложените съображения, на осн. чл. 334, ал.3 НПК, СГС, НО, IX
въззивен състав
РЕШИ:
Изменя определение от 30.11.2022 година по НЧД № 13890/2022 година
на Софийски районен съд, НО, 6-и състав като го отменя в частта, в която на
основание чл.24 НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода с една година.
6
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7