№ 1385
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110146407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК,
във вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от М. И. Ц. против Н. Р. П. за
заплащане на сумата 10440,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен недвижим имот в **********, апартамент, за периода от
06.08.2021 г. до 06.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата подаване на искова молба -06.08.2024 г., до окончателното й
изплащане; и сумата 1988,00 лева - мораторна лихва, начислена върху всяко
месечно вземане за общ период от 06.08.2021 г. до 05.08.2024 г.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора
през време на брака си са придобили жилището, което с бракоразводно решение
ползването е предоставено на ответницата, където живее с малолетното им дете.
С покана от 06.10.2020 г. ищецът е отправил до ответницата искане за заплащане
на месечно обезщетение за лишаване от ползването на имота за 1/2 ид.ч.
Пояснява се, че през м.12.2020 г. ищецът е предявил иск за делба на имота. По
гр. дело №59749/2020 г., СРС заявил претенцията, но оттеглил на 20.06.2023 г.
Имотът е изнесен на публична продан, а ответницата е осъдена да заплаща
обезщетение за ползване 290,10 лв., считано от влизане в сила на решението до
окончателното приключване на делбата. Претендира обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД и съдебни разноски.
Ответникът счита исковете за неоснователни. Твърди, че делбеното
производство е приключило с влязло в сила решение на 03.09.2024 г. Счита, че за
периода от 06.08.2021 г. до датата на влизане в сила на решението обезщетение
за лишаване от ползване не се дължи, тъй като това право е признато, считано от
влизане в сила на решението; освен това за периода до 20.06.2023 г. исковата
претенция в делбата е оттеглена. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност. Не спори по размера на месечното вземане от 290 лв.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че недвижим имот в **********, апартамент, е
съсобствен при равни квоти между страните; с прекратяване на брака жилището
е предоставено за ползване на ответника; през исковия период жилището се
ползва от ответника и малолетното дете на страните; размер на исковете. Видно
от Решение №37/21.02.2018 г. по гр. д. №77/2018 г. на РС –Костинброд
гражданският брак на страните е прекратен с развод на 21.02.2018 г., процесният
недвижим имот- семейно жилище се предоставя на ответницата, на която е
предоставено и упражняване на родителските права на детето им, респ. и
местожителството му е при нея; имотът става обикновена съсобственост след
развода. С бракоразводното решение не е определен наем по искане на страните,
съгласно чл. 57, ал. 2 от СК. При това облигационните претенции между
бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се
уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 от ЗС, като не е необходимо отправяне на
писмена покана, но отправена тя поставя в забава длъжника след дадения срок за
плащане и за кредитора възниква правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена на 06.08.2024 г. На основание чл. 116, б. „б” от
ЗЗД, считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това за наем –
арг. от чл. 57 от СК, и лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност.
Погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години назад
от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди
06.08.2021 г. Предвид исковия период, паричните вземания не са погасени по
давност, а възражението на ответницата за това е неоснователно. Този извод е
относим и за възражението, че исковата претенция е предмет на делбено
производство, водено между страните. Действително, в хода на същото ищецът е
предявил вземането, но оттеглил и с протоколно определение от 20.06.2023г. по
гр.д. №59749/2020 г., СРС съдът е прекратил производството за претенцията по
сметка. Определението по чл. 232 от ГПК не се ползва със сила на присъдено
нещо и съгласно с.з. ищецът може отново да предяви иска. Предмет на
делбеното решение е друг период, който не се припокрива с основанието на иска
по настоящото дело.
От Нотариална покана с рег.№2475/06.10.2020 г. на Нотариус с рег. №31
на НК, връчена на ответницата на 07.10.2020 г., се установява, че ищецът е
поискал писмено за ползването на имота да му заплаща обезщетение за ползване
в размер на сумата 450,00 лв., считано от получаване на поканата, платимо до 5-
то число на всеки текущ месец, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Следователно при неизпълнение, длъжникът е в забава,
считано от 6-то число. Ответницата е възразила с писмен отговор, вкл. че с
решението за прекратяване на брака наем не е поискан, а детето ползва също
жилището, като съдът отчита, че и през исковия период не е навършило
пълнолетие. В тази връзка следва да се посочат разясненията с Решение № 71/
29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, че при тази хипотеза
действително следва да се отчете, че имота е ползван и от непълнолетното дете
на страните, поради което ответницата дължи обезщетение за 1/4, до който
размер е претенцията на ищеца.
Според разясненията дадени с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС,
„лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, но без да се събират добиви и граждански плодове.
2
Хипотезата е приложима, когато ползващия съсобственик или член на неговото
семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности,без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, или той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея,не допуска друг
съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/, както и когато
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него
ползва общата вещ.
При така установените фактически положения, а именно – жилището се
ползва изключително от ответницата, в т.ч. фактически и правно е невъзможно
служенето с общата вещ според правата на съсобствениците, както и че до края
на съдебното дирене ответната страна не опроверга твърденията на ищеца,
респективно не твърди и не доказва, че е предоставила възможност на ищеца за
пряко служене с вещта, както и че не представи доказателства за плащане – арг.
от чл. 77 от ЗЗД, съдът приема предявените осъдителни искове за изцяло
основателни, в т.ч. по размер, по който не се спори и установен от съда по реда
на чл. 162 от ГПК за акцесорната претенция.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата
трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата 497,12 лв. –
платена държавна такса. Претендира се по реда на чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 3 от
ЗА възнаграждение за оказана безплатна помощ, което съобразно очакваните
процесуални действия, които адвокатът е необходимо да извърши при
фактическата и правна сложност на спора, и защитавания материален интерес,
съдът определя в размер на сумата 1520,00 лв, която ответницата трябва да
заплати на адв. З..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Р. П., с ЕГН:**********, с адрес: *******, апартамент на
ет. II, да заплати на М. И. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на
основание чл. 57, ал. 2 от СК, във вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 10440,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен недвижим имот в *******, апартамент на ет. II, за периода от
06.08.2021 г. до 06.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 06.08.2024 г., до окончателното й изплащане; и сумата 1988,00 лева –
мораторна лихва, начислена върху всяко месечно вземане за общ период от
06.08.2021 г. до 05.08.2024 г.
ОСЪЖДА Н. Р. П., с ЕГН:**********, с адрес: *******, апартамент на
ет. II, да заплати на М. И. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 497,12 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н. Р. П., с ЕГН:**********, с адрес: *******, апартамент на
ет. II, да заплати на адвокат М. А. З.-САК, с личен №*********, с адрес на
упражняване на дейността: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, сумата 1520,00 лева – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4