Р Е Ш Е Н И Е
№ 25/25.1.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1085 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба на „Хрис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400,
ул. „Иван Соколов“, № 25, вх. Г, ет. 2, представлявано от управителя В.Х.Т.,
който съгласно вписване № 20110912091926 по партидата на дружеството в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
представлява дружеството заедно и поотделно с управителя Х. В. Т., против Решение
№ 358/31.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без
разглеждане жалбата на „Хрис“ ООД против Съобщение за доброволно изпълнение
/СДИ/ изх. № С220013-048-0119446/13.10.2022 г. на К.Т.– главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.
Решението
е оспорено като незаконосъобразно, като в жалбата се твърди, че за да бъдат
инициирани изпълнителни действия по решение за налагане на финансова корекция
по смисъла на ЗУСЕСИФ, следвало да бъде издаден акт за установяване на публично
вземане /АУПДВ/.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не изразява
становище по жалбата.
Ответникът
– Директорът на ТД на НАП – Пловдив с писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна. В съдебно заседание се представлява от юрк. Ч.-Д., която оспорва
жалбата и поддържа представеното писмено становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Срещу
„Хрис“ ООД е издадено Решение за налагане на финансова корекция №
13/121/06654/3/01/04/02 от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за сумата от 105 350,78 лева. Жалба срещу решението за налагане на финансова
корекция е подадена до Административен съд – Пазарджик чрез административния
орган на 19.07.2022 г., като от съдържанието на жалбата, която е приобщена към
доказателствения материал по делото, не се установява наличие на искане за
спиране допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта.
До
жалбоподателя е било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С220013-048-0119446 от 13.10.2022 г. на основание чл. 221 от ДОПК от главен
публичен изпълнител К.Т. В съобщението са описани различни данъчни задължения
на дружеството – 6 броя, с по – малък размер на сумите, както и горецитираното
задължение по решението за налагане на финансова корекция.
Съобщението
е връчено на жалбоподателя на 14.10.2022 г. С жалба вх. № 20212/18.10.2022 г.
„Хрис“ ООД обжалва съобщението за доброволно изпълнение на публичния изпълнител
в частта, с която е определено като публично вземането на ДФ „Земеделие“ по
цитираното решение за налагане на финансова корекция. Изложени са бланкетни
твърдения, че задължението по решението за налагане на финансова корекция
подлежало на доброволно изпълнение, но не и на принудително докато не бил
издаден АУПДВ за същото.
По
жалбата се е произнесъл Директорът на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение №
358/31.10.2022 г. оставя същата без разглеждане, като излага мотиви за
недопустимост на жалбата, тъй като съобщението за доброволно изпълнение не
подлежи на обжалване, респ. жалбоподателят не разполагал с правен интерес от
обжалването му.
Решение
№ 358/31.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е редовно връчено на
жалбоподателя на 16.11.2022 г., съгласно представена по делото обратна разписка
за извършено връчване. Жалба е депозирана до съда, чрез органа на 23.11.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и
в предвидения за това 7-дневен срок, срещу акт който подлежи на съдебен контрол,
поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административното производство по постановяване
на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК, от материално
компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267,
ал. 2, т. 6 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма, при
спазване на административнопроцесуалните правила, и в съответствие с
материалния закон.
Спорът по делото е правен и се отнася до
правилното приложение на материалния закон и се концентрира в отговора на
въпроса налице ли е правен интерес у жалбоподателя, който се явява длъжник по
изпълнително дело и допустимо ли е обжалване на съобщението за доброволно
изпълнение изпратено от публичния изпълнител.
Както бе изяснено по – горе жалбоподателят е
оспорил съобщението за доброволно изпълнение /СДИ/ касателно частта за
задълженията по решението за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ. Предвид чл. 73, ал. 4 от
ЗУСЕСИФ, решението за налагане на финансова корекция може да се оспорва пред
съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат съответно
разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 и ал. 5 – ал. 7. Съгласно чл. 27, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, оспорването на индивидуалните административни актове не спира
тяхното изпълнение. Т.е. налице е допуснато по силата на закона предварително
изпълнение за решението за налагане на финансова корекция, като липсват каквито
и да е данни жалбоподателят да е поискал спирането му на основание чл. 166 от АПК в рамките на висящ съдебен процес, респ. липсват данни за произнасяне на компетентния
съд в тази насока. Липсват данни или твърдения и сумата по решението за
налагане на финансова корекция да е изплатена. Предвид това, същото е било
изпратено до публичен изпълнител за иницииране на производство по принудително
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 от ДОПК,
когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към
изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава
7-дневен срок за доброволно изпълнение. Законът не предвижда за образуването на
изпълнителното производство издаването на нарочен акт, а актът с който се
уведомява длъжникът за започване на производството е съобщение за доброволно
изпълнение.
Предвид това, следва да се посочи, че действията
на публичния изпълнител по образуване и започване на изпълнителното
производство с изпращането на съобщение за доброволно изпълнение /СДИ/ не
представляват същинско предприемане на принудително изпълнение, доколкото
такива са всички действия, които са в рамките на изпълнителните способи. Тези
действия не предпоставят пряко и непосредствено въздействие върху правната
сфера на длъжника, като те не представляват властническо волеизявление,
скрепено с възможността за държавна принуда, която едностранно да поражда или
да е в състояние да породи промени в правната сфера на длъжника или на трети
лица.
Съобщенията по чл. 221, ал. 1 от ДОПК имат
уведомителен характер, съчетан с израз на едно намерение за бъдещи действия на
органа по изпълнението и нямат самостоятелен правен ефект. Те са подготвителен
акт в изпълнителното производство и не представляват действие на публичния
изпълнител, което съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК да подлежи на обжалване.
Именно поради това с чл. 221, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че съобщението трябва
да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя
и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни
задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В подкрепа на
горното е и разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, която предпоставя, че
принудителното изпълнение започва чрез налагане на запор, съответно чрез
вписването на възбрана, като налагането им става с постановление на публичния
изпълнител.
В този смисъл следва да се изтъкне, че съобразно
нормата на чл. 221, ал. 1 от ДОПК когато публичният изпълнител установи, че е
налице дължимо задължение и то не е изплатено в срок, пристъпва към изпълнение,
като изпраща на длъжника съобщение и му дава срок за доброволно изпълнение. Т.е.
публичния изпълнител в конкретния случай след като е установил, че задължението
на лицето не е било изплатено в срок, има задължение да му изпрати уведомление
за доброволно изпълнение. При неплащане в указания срок, публичният изпълнител издава
постановление за принудително събиране на вземането, като именно този му акт
подлежи на обжалване – първо пред съответния териториален директор на НАП и
впоследствие и пред съда – в този смисъл Решение № 10349 от 13.10.2021 г. по
адм. д. № 2985/2021 на Върховния административен съд.
Предвид горните, настоящият състав приема, че
жалбата на „Хрис“ ООД срещу Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С220013-048-0119446 от 13.10.2022 г. е недопустима и правилно е оставена без
разглеждане от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с процесното Решение №
358/31.10.2022 г., поради което и жалбата срещу същото е неоснователна.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПЗП, на ответника се дължат разноски в размер
на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хрис“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Иван Соколов“, № 25, вх. Г, ет. 2,
представлявано от управителя В.Х.Т. против Решение № 358/31.10.2022 г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на
„Хрис“ ООД против Съобщение за доброволно изпълнение /СДИ/ изх. №
С220013-048-0119446/13.10.2022 г. на К.Т.– главен публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив, офис Пазарджик.
ОСЪЖДА „Хрис“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ:/П/