Решение по дело №171/2023 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 182
Дата: 29 юни 2023 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20233600500171
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Шумен, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500171 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №337/22.12.2022г. по гр.д.№315/2022г. по описа на НПРС,
съдът е осъдил на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД във
вр.с чл.86 ал.1 от ЗЗД ответника ЗЕАД ..... с ЕИК:...., със седалище и адрес на
управление: гр.София,пл-„....., представлявано от изпълнителните директори
Н.Ч. и И.Г. да заплати на ищцата Л. А. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр.К...
обл.Шумен, ул......, сумата от 2000.00лв. /две хиляди лева/главница,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
причинени й от пътно-транспортно произшествие,възникнало на
10.03.2017г.,около 9.30часа, в град К... в качеството й на пътник в МПС- -
автомобил ... с рег.№....., който лек автомобил е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗЕАД ..... по полица №.... с период
на валидност от 04.08.2016г.до 03.08.2017г./, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от предявяване на иска -10.03.2022г. до окончателното й
изплащане, отхвърлил е иска в останалата му част, за разликата над
присъдената сума от 2000.00лв. до 3000.00лв./главница/, както и за
претендираната законна лихва върху нея за периода от 01.04.2021г.до
10.03.2022г.като неоснователен и недоказан, осъдил е ответника да заплати
1
на ищцата Л. А. К. направените по делото разноски в размер на 630.00лв.,
отхвърлил е искането на ищцата срещу ответника за осъждането му да й
заплати разноски по делото за разликата над уважения размер от 630.00лв. до
претендирания такъв от 1049.50лв., като неоснователно и недоказано, осъдил
е ответника ЗЕАД ..... да заплати на адвокат К. К. К. ,вписан в АК-Русе, с
ЕГН:**********, с адрес на кантората :гр.Разград,ул....... адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство на
ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, осъдил е ищцата Л. А.
К. да заплати на ответника ЗЕАД ..... направените по делото разноски в
размер на 360лв.
Решението е обжалвано от Л. А. К. в частта с която съдът е
отхвърлил иска на ищцата по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 2000лв. до
претендираните 3 000лв., както и за претендираната законна лихва върху нея
за периода от 01.04.2021г. до 10.03.2022г. като неоснователен и недоказан,
като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тези му части и вместо
това съдът да постанови ново с което да уважи исковата претенция в пълен
размер и да му се присъдят направените разноски по делото.
Въззиваемото дружество ЗАД ..... , действащо, чрез пълномощника си
юрисконсулт Н.З. е депозирало отговор с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в
обжалваната му част, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Ищцата е предявила срещу ответното дружество иск с правно
2
основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и
страдания от нея , в резултат от процесното ПТП на 10.03.2017г. , ведно с
лихва за забава върху обезщетението ,считано от 1.04.2021г. до
окончателното му заплащане, като предмет на настоящото въззивно
производство е отхвърлителната част от решението на НПРС.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2017-1038-
18/10.03.2017г., съставен от Н.А.И. на посочената дата, около 9.30 часа, в
гр.К...по бул...... е възникнало ПТП с участието на С.М.Х., водач на МПС -
автомобил ... с рег.№....., с пострадало лице Л. А. К. /с мозъчно сътресение –
комоцио/,като причина за настъпилото ПТП е записано, че водачът , с
несъобразена скорост с пътните условия губи управление над МПС, излиза
вдясно извън платното за движение, преобръща се и остава на дясната си
страна, за което е образувано ДП №75. С постановление от 05.05.2017г.на
А.М. прокурор при НПРС ,е прекратено досъдебно наказателно производство
№75/2017г. по описа на РУ-гр.К... поради липса на данни за престъпление по
чл.343,ал.1 б“б“,алт.2 във вр.с чл.342,ал.1 от НК или за друго престъпление от
общ характер.
От заключението на вещото лице по назначената и приета САТЕ пред
НПРС се установява, че като причина за възникване на произшествието може
да се посочи изгубения контрол над управлението на автомобила от страна на
водача му, вследствие на което процесният автомобил е напуснал платното за
движение вдясно спрямо посоката си на движение и след плъзгане по
затревена площ се преобърнал на дясната си страна. Съществувала е
техническа възможност да бъде избегнато настъпването на произшествието
,ако водачът на процесния лек автомобил е контролирал непрекъснато
управлението на превозното средство, което управлява и не е допуснал
същото да излезе навън границите на платното за движение.
От заключението на вещото лице по назначената пред НПРС СМЕ се
установява ,че от данните в делото и медицинската документация е видно,че
при претърпяно ПТП на 10.03.2017г., лицето Л. А. К. е получила следните
травматични увреждания: Контузия на главата без регистрирани външни
увреждания: Сътресение на мозъка без загуба на съзнание.Контузия на шията:
Палпаторна болезненост в дясната шийна мускулна група. В резултат на
3
получените травматични увреждания, на пострадалата К. е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Между претърпяното
ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна
връзка. Болничното лечение е продължило 4 дни. При липса на динамично
наблюдение на състоянието на пострадалата след дехоспитализацията /в
архивите на МБАЛ липсват данни за провеждане на назначените контролни
прегледи на 17.03.2017г. и на 24.03.2017г. и за резултати от тях, липсват
приложени амбулаторни листи от проведени контролни прегледи
,пострадалата Л. К. е била насочена за наблюдение от ОПЛ/личен лекар/, в ИЗ
не са регистрирани данни за издаден болничен лист /, могат да се дадат само
средни срокове за възстановяване. При лека степен на мозъчно сътресение и
възстановителният период, последиците от уврежданията би следвало да
приключат за около три седмици. При липса на регистрирани усложнения,
трайни последици за здравето не се очакват.
От заключението на вещото лице по назначената пред НПРС СПЕ се
установява ,че към момента на освидетелстването на ищцата К. не се
установяват клинични признаци на психично разстройство в широк или тесен
смисъл на думата/съгласно МКБ Х/. Поведението й е подредено, съответно, с
добър контрол над подтици и импулсите, съзвучна, емоциите са съответни,
налице са елементи на лабилност при коментиране на преживянато. Липсват
активни психопатологични феномени. Споделените фобийни изживявания,
свързани с пътуване кола имат предистория /анамнеза за преживяното ПТП в
миналото/,освен това не са обективизирани /от медицинска документация или
свидетелски показания/ и не нарушават грубо социалното й функциониране,
така, че не са основание за поставяне на диагноза в причинно-следствена
връзка с процесното деяние. Според експерта, обсъжданото събитие /ПТП/
вероятно е било за нея /застрашавайки живота й / травмиращо преживяване,
обусловило психично разстройство в широк смисъл на думата с
характеристики на ОСТЪР СТРЕС, последван от АДАПТАЦИОННА
РЕАКЦИЯ с тревожно-депресивен облик. И двете страдания са от областта на
т.нар.гранична психиатрия и представляват отговор на застрашаващо живота
или ценностите на индивида събитие. Психичното състояние на К. не е било с
голяма тежест, тъй като, ако е било с голяма интензивност,то би наложило
специализирана психиатрична намеса. Тя твърдяла, че не е търсила
медицинска помощ, ползвала нетрадиционни методи, вземала и успокоителни
4
/Лексотан/, предоставен й от приятелки, справила се сама с течение на
времето и на подкрепата, оказана й от семейството и приятелите. Острата
стресова реакция вероятно е отзвучала в рамките на няколко дни. Относно
адаптационната реакция, конкретен отговор според д-р Николова не може да
бъде даден, поради липса на обективни данни /свидетелски показания и
медицинска документация/. Чисто теоретично тя отзвучава от 2 месеца до 2
години , като в съображение е обстоятелството,че не е търсена
специализирана помощ.
От показанията на разпитаният по делото свидетел на ищцовата страна
пред НПРС се установява ,че непосредствено след възникване на ПТП-то, в
резултат на което ищцата е пострадала, синът й се обадил по телефона на
свидетелката ,с молба, ако може тя да отиде в болницата, където К. била
приета. Двете били приятелки от години. Когато св.Юмерова отишла в
болничното заведение, ищцата се намирала още в Спешно отделение и на
въпроса й какво се е случило, К. се мъчела да плаче, но не можела.
Състоянието й било пълен стрес. След това я поели докторите. Свидетелката
стояла при нея, защото й казали, че ищцата не трябвало да заспива, тъй като
имала мозъчно сътресение. Юмерова останала в болницата при приятелката
си 2 дни, на третия се прибрала. След като я изписали от болницата, ищцата
не искала да общува с никого, затворила се в себе си, оплаквала се от
постоянни болки в главата и гърдите. Вземала болкоуспокояващи. Не искала
да пресича улица, не искала да се качва в кола.За оплакванията на ищцата от
болките в гърдите, свидетелката счита,че се дължат на колана, който я
притискал. Около десет дни се налагало свидетелката да я придружава до
тоалетна. Отначало не можела да ходи пълноценно и да работи.
Не е спорно по делото, че към датата на ПТП-то – 10.03.2017г. – за л.а.
... с рег.№..... управляван от С.М.Х., е имало сключен Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица №.... с период на валидност от 04.08.2016г. до
03.08.2017 като застраховател по полицата е ответникът ЗЕАД ......
Ищцата е отправила до ответника ЗЕАД ..... писмена застрахователна
претенция с вх.№....,с която , на основание чл.498,ал.1 във вр.с чл.480 от КЗ е
предявила искане за получаване на застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие-причинена телесна повреда , в резултат
5
на ПТП на 10.03.2017г. по пътя от гр.Каолиново до с.Тодор Икономово, в
качеството си на пасажер на предна дясна седалка в лек автомобил ... с рег.
№....., имащ сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД
..... по полица №.... с период на валидност от 04.08.2016г.до 03.08.2017г.
Претендираното обезщетение е в размер на 3 000.00лв. Поради непредставяне
на исканите от застрахователя документи от страна на ищцата,
застрахователната преписка е прекратена, за което тя е уведомена с писмо с
изх.№П 00528/07.06.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи: Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за
застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява, чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за
претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и
неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432,
ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на
причинените вреди.
На основание чл. 45 от ЗЗД, всяко лице е длъжно да поправи вредите,
които виновно е причинило другиму, като съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
За основателността на исковете на ищеца следва да са налице всички
6
кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД ,
пораждащи основание за отговорност на прекият причинител , спрямо
увредения за обезщетение на причинените вреди - 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди и 5) вина на делинквента. Обективните елементи от
състава на деликта следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и
главно доказване, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният
елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция от страна на ответника – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД.
По делото безспорно се установи, че ищцата е пострадала от ПТП на
10.03.2017г., което е било виновно причинено от С.М.Х., водач на МПС -
автомобил ... с рег.№....., която е управлявала лекият автомобил с
несъобразена с пътните условия скорост и е изгубила контрол над
управлението на автомобила, вследствие на което процесният автомобил е
напуснал платното за движение вдясно спрямо посоката си на движение и
след плъзгане по затревена площ се преобърнал на дясната си страна.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди,
както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45,
ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена
от ответната страна.
Налице е и валидно сключена застраховка за лекият автомобил
управляван от деликвента с ответното дружество и на осн.чл.429 ал.1 от КЗ
застрахователят следва да обезщети неимуществените вреди претърпени от
ищцата ,като пряка и непосредствена последица от поведението на
деликвента.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищците. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори, когато не съответства
на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само
7
личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е
създал предпоставки за настъпване на увреждането или е допринесло за
механизма на увреждането,. Тежестта за установяване на тези обстоятелства
е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. По делото не се
доказа ,че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на
процесното ПТП[1], а от там и на вредите, поради което и възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то цели да
репарира болките ,страданията и другите нематериални последици ,
възникнали от деликта. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Ищцата е
получила в следствие от процесното ПТП контузия на главата без
регистрирани външни увреждания, сътресение на мозъка без загуба на
съзнание, контузия на шията- Палпаторна болезненост в дясната шийна
мускулна група.В резултат на получените травматични увреждания, на
пострадалата К. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според съдебният психиатър, преживените от ищцата неприятни
усещания в резултат на пътно-транспортното произшествие, отключили у нея
остра стресова реакция, вероятно отзвучала в рамките на няколко дни.
Ищцата е била стресирана, променила е ежедневните си навици, свързани с
комуникацията си с други хора, страхувала се да излиза на улицата и да
пътува с коли. Не се установи преживеният от ищцата стрес от процесното
ПТП да превишава обичайният такъв при ПТП от което няма причинени
сериозни неимуществени вреди. Преживяното от процесното ПТП от ищцата
е за сравнително кратък период от време и към момента тя е в добро
здравословно състояние . С оглед на всичко изложено по[1]горе, съдът
намира, че справедливо обезщетение за претърпените от тази ищцата болки и
страдания би било такова в размер на 2000 лв.
Върху определените обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
лихва за забава. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на
8
дължимите лихви, които застрахователят заплаща в рамките на
застрахователното обезщетение. Застрахователят заплаща само лихвите за
забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по[1]ранната от
двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на застрахователната претенция от увредения. В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по
отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на
чл.429, ал.3 от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респективно предявяване на претенция от увреденото лице. В случая няма
данни по делото кога е бил уведомен застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие ,а е установена само датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице –ищцата пред застрахователя ,което е
станало на 17.03.2021г. Следователно застрахователят дължи лихва за забава
на ищцата считано от 17.03.2021г.
В исковата си молба ищцата претендира законна лихва от по-късна дата
и поради това тя следва да се присъди от тази дата , която е 1.04.2021г., като
законната лихва се дължи , считано от 1.04.2021г. до окончателното
заплащане на обезщетението.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които
въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, то решение следва да бъде потвърдено в частта му
с която съдът е отхвърлил иска по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 2000лв.
до претендираните 3 000лв.
Решението на НПРС следва да се отмени в частта му с която съдът е
отхвърлил иска за законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 1.04.2021г. до 10.03.2022г. и вместо това на ищцата да се
присъди законна лихва върху обезщетението и за периода от 1.04.2021г. до
10.03.2022г.
Решението в останалата му обжалвана част следва да се потвърди.
9
По разноските: При този изход от спора не се следва изменение на
решението на НПРС в частта му за разноските , нито в частта му за
присъденото възнаграждение на адвоката на ищцата на основание чл.38 ал.2
от ЗА, доколкото е налице само промяна в периода на иска за законна лихва.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба на адвоката на
жаллбоподателката следва на осн.чл.38 ал.2 от ЗА за осъществяното
безплатно процесуално представителство да се присъди половината от
възнаграждението определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което е сумата от 200лв.
При този изход от спора на жалбоподателката не се следва като разноски
заплатената държавна такса по въззивната жалба ,тъй като същата е в размер
на 25лв. само върху размера на иска за неимуществени вреди.
На осн.чл.78 ал.8 вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ определя на въззиваемата страна ,която е била защитавана от
юрисконсулт ,юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., от която
на страната предвид изхода от спора следва да се присъди сумата от 100лв.
разноски по делото
Решението в осъдителната му част не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №337/22.12.2022г. по гр.д.№315/2022г. по описа на
НПРС в частта му с която съдът е отхвърлил иска за законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 1.04.2021г. до
10.03.2022г. , като вместо това постановява :
ОСЪЖДА ЗЕАД ..... с ЕИК:....,със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл. ......, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г.
да заплати на ищцата Л. А. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр.К... обл.Шумен,
ул......, действаща, чрез пълномощника си адв.К. К. К. с адрес гр.Разград
ул......, законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
възлизащо на сумата от 2000лв. и за периода от 1.04.2021г. до 10.03.2022г.
10

ПОТВЪРЖДАВА решение №337/22.12.2022г. по гр.д.№315/2022г. по
описа на НПРС останалата му обжалвана част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗЕАД ..... да заплати на осн. чл.38 ал.2 от ЗА на адв.К. К. К.
с адрес гр.Разград ул...... сумата от 200лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Л. А. К. да заплати на ЗЕАД ..... разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11