Решение по дело №196/2015 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 96
Дата: 29 юли 2016 г. (в сила от 18 декември 2017 г.)
Съдия: Силвия Цветкова Кръстева
Дело: 20154400900196
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                  29. 07.  2016 г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на  петнадесети юни през две  хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1………………………

                                                        2……………………….

 

Секретар  А.Д.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ТД №196  по описа за 2015 год.

               ПРОИЗВОДСТВО по чл.29 от ЗТР.

 

       Ищецът „Т. „ ООД – гр.Д. Д. твърди, че с акт № . на ДЛР при АВ – Търговски регистър е вписан по партидата на  ответника особен залог върху търговско предприятие на едноличния търговец със заложен кредитор „*****“ЕООД с ЕИК****.Ищецът твърди, че е извършено недопустимо вписване, тъй като не са представени изискуеми по закон документи по чл.13, ал.4 от ЗТР, декларация по чл.264 от ДОПК.Твърди се, че заявлението за вписване е подадено от неоправомощено лице, като упълномощеното лице, което е подало заявлението, следва да бъде изрично упълномощено.

           Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че е взискател  в изпълнително производство срещу ответника, по което производство въз основа на вписания особен залог заложният кредитор „***“ЕООД е присъединен като взискател по реда на чл.459, ал.2 от ГПК, при разпределението на сумата  спрямо заложния кредитор е приложена от ЧСИ разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗЗД и цялата сума от осребреното имущество му е предоставена, като ищецът не може да се удовлетвори като взискател в изпълнителното производство срещу ответника.

           Ответникът ЕТ“Г.Б.-Б.“- гр.К. и третото лице – помагач на ответника „ ***“ЕООД са изразили становище , че предявеният иск е недопустим и неоснователен.Ответникът и третото лице - помагач твърдят, че ищецът не притежава правен интерес от предявяване на иска, тъй като заличаването на  третото лице като заложен кредитор не би довело до удовлетворяването на ищеца като хирографарен кредитор- налице е вписване и на друг особен залог, който е първи по ред спрямо  процесното вписване на особения залог, което се явява второ по ред.Липсата на правен интерес за ищеца се обосновава и с обстоятелството, че разпределението  в изпълнителното производство е отменено с решение по в. гр.д.№ № ***/ 201* г. по описа на ПОС.

         По основателността на иска ответникът и третото лице – помагач са изразили становище, че искът е неоснователен, тъй като от доказателствата по делото е установено , че адвокат Б.Н. като пълномощник на заложния кредитор е притежавал правото да подаде заявление за вписване на особения залог по партидата на длъжника и ответник в настоящото производство.Изразено е становището, че разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗТР  не изисква изрично, че заявителят може да бъде само  търговеца, а това може да бъде и различен субект. Ответникът и третото лице  посочват, че съгласно чл.27, ал.1 от ЗОЗ искането за вписване на особен залог може да се направи от всяко заинтересовано лице, каквото е и заложният кредитор, съответно неговият пълномощник, а съгласно чл.31 от ЗОЗ правилата на регистърното производство по ЗОЗ се прилагат и когато в друг регистър  се вписват обстоятелства по него. Твърди се, че са неоснователни доводите на ищеца за недопустимост на вписването поради непредставени декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР и чл.264 от ДОПК, тъй като липсата на тези доказателства не е основание за недопустимост съгласно ТР №1/ 2002 на ОСГК на ВКС, т. ІІІ.Отправено е искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени направените по делото разноски на ответника и третото  лице – помагач.

 ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

 ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

 По делото не се спори между страните , че в ЦРОЗ е вписан договор за особен залог на търговско предприятие на ответника, като заложен кредитор е третото лице – помагач „***“ЕООД.

 При направената справка в търговския регистър и представените от Агенцията по вписванията, Търговския регистър доказателства става ясно, че договорът за особен залог на търговското предприятие на ответника е вписано по неговата партида в търговския закон.

 По делото не се спори, а това се установява и от приложеното към в. гр.д.№ 975/ 2015  г. по описа на ПОС копия на изпълнително дело №****** 201* г. по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № ** на КЧСИ, че ищецът е взискател , а ответникът е длъжник  в изпълнителното производство.С решение № 622/ 17.12.2015 г. по в. гр.д.№ 975/ 2015 г. по описа на ПОС са отменени действия на ЧСИ Т.К. по извършеното разпределение по протокол от 16.11.2014 г. по изп.д.№ ******/ 201* г. по описа на ЧСИ Т.К..Решението на ПОС е потвърдено с решение № **/ 18.03.201* г. по в. гр.д.№ 72/ 2016 г. по описа на ВТАС.

 

   ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

   По делото са поставени два спорни въпроса: относно допустимостта и основателността на предявения иск с правно основание чл.29 от ЗТР.

   1.Съдът счита, че искът е ДОПУСТИМ и е налице правен интерес на ищеца по  следните съображения:

 

    От доказателствата по делото става ясно, че ищецът и третото лице – помагач са кредитори на ответника, като ищецът е хирографарен кредитор в изпълнителното производство срещу ответника, образувано от ЧСИ Т.К. с рег.№ ***** на КЧСИ, а третото лице – помагач е привилегирован кредитор в качеството му на заложен кредитор по ЗОЗ, като има правото на предпочтително изпълнение върху заложеното по ЗОЗ  имущество пред хирографарния кредитор.

  Ответникът и третото лице твърдят, че ищецът не притежава правен интерес от предявяване на иска, тъй като  уважаването на иска по чл.29 от ЗТР не води до заличаване на заложния кредитор в ЦРОЗ и по този начин предявеният иск по чл.29 от ЗТР не може да осъществи целта на ищеца да отмени качеството на третото лице – помагач като заложен кредитор с привилегировано вземане спрямо ищеца като хирографарен кредитор.

    Съдът не възприема изложената теза на ответника и третото лице – помагач, тъй като противопоставимостта на вписването на заложния кредитор в ЦРОЗ на трети лица ( каквото спрямо заложното правоотношение е ищецът) възниква съгласно чл.12, ал.3 от ЗОЗ от вписването в другия регистър, когато ЗОЗ предвижда  вписване в друг регистър.Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗОЗ подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя.Следователно, за да бъде противопоставено качеството на третото лице  като заложен кредитор на ответника  спрямо ищеца, следва да бъде отменено вписването на заложното правоотношение в търговския регистър по партидата на залогодателя – ответника в настоящото производство.Налице е сложен фактически състав за възникване действието на заложното правоотношение спрямо трети лица и това е вписване последователно в ЦРОЗ и в търговския регистър по партидата на залогодателя. Ако бъде прието по съдебен ред, че е налице опорочено вписване в търговския регистър, то качеството на заложния кредитор е непротивопоставимо на ищеца като трето лице за заложното правоотношение и по отношение на съдия- изпълнителя в изпълнителното производство, който също е трето лице спрямо заложното правоотношение.По тези причини съдът счита, че, макар уважаването на иска по чл.29 от ЗТР да не заличава пряко заложният кредитор от ЦРОЗ, то отпада противопоставимостта на това му качество на третите лица за заложното правоотношение и това има своите последици в едно изпълнително производство.По тези причини съдът счита, че искът е допустим  поради наличие на правен интерес при ищеца и следва да бъде разгледан по същество.

 Съдът не възприема доводите на ответника, че правният интерес за ищеца е отпаднал след като е отменено разпределението на суми от продажбата в изпълнителното производство с влязло в сила решение на ПОС.Независимо от отмяната на това разпределение, за ищеца е налице правен интерес от воденето на иска именно поради възможността да ограничи правата на заложния кредитор спрямо третите лица по силата на чл.12, ал.3 от ЗОЗ.

 

2. По същество предявеният иск с правно основание чл.29 от ЗТР е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

     С исковата молба се твърди, че е налице недопустимо вписване на  особен залог на търговско предприятие, тъй като вписването е извършено от нелегитимирано лице - липсват данни за упълномощаване на адвокат Б.Н. от ответника за вписване на договора за особен залог на търговското предприятие по партидата на ответника като залогодател.Твърди се, че липсват и представени декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР и по чл.264 от ДОПК от залогодателя.

Съгласно ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, т.ІІІ недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване на обстоятелство, за което не е налице искане за вписване.Разпоредбата на чл.15 от ЗТР изрично посочва кои са лицата които могат да подадат заявление за вписване на обстоятелства в търговския регистър, като едно от тях е  адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията.В разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 е посочено, че заявител може да е лице в предвидените от друг закон случаи, т.е. може да не е търговеца, прокуриста или негов адвокат, който да е отправил искане за вписване на определени обстоятелства по партидата на търговеца.Съдът счита, че такъв е случаят на вписване на особен залог, като се спазват и съобразяват разпоредбите на ЗОЗ досежно вписването и в друг регистър.Съгласно чл.27, ал.1 от ЗОЗ искането за вписване се извършва от заинтересувано лице. В случая такова лице може да е заложният кредитор или залогодателят, поради което и двете лица са активно легитимирани да поискат вписване в ЦРОЗ.Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗОЗ изисква подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие да се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя.Такова вписване съгласно чл.27, ал.1 от ЗОЗ може да се направи от заинтересованото лице по ЗОЗ, поради което съдът приема, че такова вписване може да се направи в търговския регистър от същото това лице, което е заинтересовано, като се легитимира като лице по чл.15, ал.1, т.3 от ЗТР, упълномощило адвокат с изрично пълномощно съгласно чл.15, ал.1, т.4 от ЗТР. Видно от доказателствата по делото това заинтересовано лице е третото лице – помагач „***“ЕООД , което е заложен кредитор и е заинтересовано от вписването на заложното правоотношение  в търговския регистър с оглед противопоставимостта на залога на трети лица след вписването му в търговския регистър съгласно чл.12, ал.3 от ЗОЗ.Би могло да се каже, че  в случая залогодателят също има интерес от вписването на особения залог в търговския регистър, но може същият да е дезинтересиран от вписването на особения залог, именно или с цел да увреди заложния кредитор или за да удовлетвори други хирографарни кредитори в изпълнителното производство, когато има интерес от това.Следователно, ако се приеме, че заложният кредитор не е лице по чл.15, ал.1, т.3 от ЗТР да заявява  за вписване в търговския регистър на особен залог съгласно изискването на чл.21, ал.2 от ЗОЗ, то може да се стигне до противоправно бездействие на залогодателя от вписване на договора за особен залог на търговско предприятие в търговския регистър и ЗТР не притежава механизъм за вписване на такова обстоятелство, когато оправомощеното лице бездейства, освен предвидената административно – наказателна отговорност. По тези причини съдът приема, че третото лице – помагач като заложен кредитор е активно легитимиран по смисъла на чл.15, ал.1, т.3 вр. т.4 от ЗТР да подаде заявление пред Агенцията по вписване, Търговски регистър за вписване на договора за особен залог на търговското предприятие в  търговския регистър, което е направил адвокат Б.Н. със заявлението  и представеното към него изрично пълномощно , подписано от управителя на дружеството – заложен кредитор и трето лице- помагач в настоящото производство.

        Съдът не възприема доводите на ищеца за недопустимост на вписването в търговския регистър поради липса на представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР и декларация по чл.264 от ДОПК, тъй като това са съображения за законосъобразност на вписването, но не и на допустимост на същото.В цитираното тълкувателно решение са посочени точно и ясно основанията за недопустимост на вписването, като липсата на определени доказателства дори и при императивно изискване на закона не е основание за недопустимост на вписването.

       По изложените съображения съдът счита, че вписването по партидата на ответника на договора за вписване на особен залог върху търговско предприятие на ответника със заложен кредитор третото лице – помагач и по заявление на заложния кредитор е валидно, не е недопустимо и следва предявеният иск с правно основание чл.29 от ЗТР да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

       С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника, които видно от списъка по чл.80 от ГПК те са в размер на 1500 лева адвокатско възнаграждение.Ищецът се позовава на Наредба №1 от 09. 07. 2014 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения.Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от наредбата размерът на минималното адвокатско възнаграждение при неоценяеми искове е в размер на 300 лева. Предявеният иск и съответно защитата срещу този иск е с  по- висока фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева е адекватно на сложността на делото и защитата, която е реализирана от пълномощника на ответника, следва тази сума да бъде  присъдена в полза на ответника, като за разликата от 900 лева до 1500 лева искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

     В производството искане за присъждане на деловодни разноски е отправило и третото лице – помагач, като съдът счита, че това искане е неоснователно  с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК, съгласно която на третото лице – помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.

          По изложените съображения и на основание чл.29 от ЗТР, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И     :

 

 

             ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения на основание чл.29 от ЗТР иск от „******“ООД с ЕИК*******,  със седалище и адрес на управление гр.Д. Д., ул.“С. З.“№**, представлявано от управителя А. З. П. със СЪДЕБЕН АДРЕС ***, офис № **, адвокат А.Г. срещу ЕТ“Г.Б.-Б.“ с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.К., обл.П., ул.“Ц. С.“ № .., представляван от Г.Б.Г. за установяване на недопустимост на вписване №** на Агенцията по вписванията , Търговския регистър по партидата на ЕТ“Г.Б.-Б.“ с ЕИК*****, с което е вписан договор за особен залог на търговско предприятие със заложен кредитор „****“ЕООД с ЕИК** и залогодател  ЕТ“Г.Б.-Б.“ с ЕИК******.

       ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и 5 вр. чл. 80 от ГПК „**“ООД с ЕИК******* да заплати на ЕТ“Г.Б.-Б.“ с ЕИК***** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, като за разликата до 1500 лева отхвърля искането като неоснователно.

       ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 78, ал.10 от ГПК искането на третото лице – помагач „****“ЕООД с ЕИК***** за  присъждане на деловодни разноски в размер на  2180 лева.

       РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „*****“ЕООД с ЕИК*****.

                РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: