№ 757
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110209622 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на М. И. П. срещу НП № 23-4332-009724 от 01.06.2023 г., издадено от Д.Д.Д., началник-
сектор в ОПП - СДВР, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева. От страна на жалбоподателката, в това число чрез процесуален представител
(адвокат), се прави искане за отмяна на постановлението, като се оспорва извършването на
соченото в НП нарушение и се обръща внимание още върху обстоятелството, че на
съответната светофарна уредба е липсвал таймер, а също и се твърди липса на
компетентност досежно актосъставителя. Административно-наказващият орган депозира
становища в писмен вид (практически се касае за писмено възражение срещу жалбата,
доколкото в настоящото производство по силата на препращането към уредбата по НПК
съгласно чл. 84 от ЗАНН приложимо се явява устното начало), но след срока по чл. 322 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, поради което те не следва да се вземат предвид при постановяване
на решението.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – отчасти
(виж по-долу!) и от приобщените също в хода на съдебното следствие писмени
доказателствени материали (въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН и въз основа на нарочни определения за приемане и прилагане), в това
число разпечатки на снимки, се установява по несъмнен начин - освен оправомощаването с
писмена заповед на министъра на вътрешните работи, респективно въз основа на издадена
по силата на министерската заповед друга заповед – на директора на СДВР, на конкретните
актосъставител (същият е посочен под № 43 в съответната заповед на директора на СДВР) и
наказващ орган съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП по ЗДвП (с изричното
уточнение, че в случая само едно лице е съставило АУАН, т. е. не може да се говори за
„актосъставители“ и това дали и свидетелят по АУАН е включен в съответната заповед на
директора на СДВР е безпредметно да се установява и обсъжда по делото), както и освен
1
това, че срещу жалбоподателката към процесната дата нямало издадени влезли в сила НП за
нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се
осъществява от органите на МВР – още фактическата обстановка по атакуваното НП, с която
страните са запознати и към която съдът препраща (по този начин настоящата инстанция,
която е такава по фактите, излага установената от нея фактическа обстановка). Св. П. П. е
съпруг на жалбоподателката и е доведен от нейна страна, респективно същият определено
няма как да бъде считан за обективен. Подобно дотолкова значително основание за
необективност липсва при разпитаните свидетели, явяващи се съответно актосъставител (с
уточнението, че уредбата по чл. 118 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН касателно съставителя на
АУАН подлежи на стеснително тълкуване, доколкото актосъставителят в административно-
наказателното производство обичайно е лице, което пряко възприема съответната
релевантна за производството фактическа обстановка) и свидетел по процесния АУАН.
Напълно нормално е споменът на последните двама свидетели от процесната ситуация, ако
изобщо е наличен, с оглед естеството на работата им (поне към периода, включващ
процесната дата) и с оглед самото изминало време, да съдържа неточности по детайли от
ситуацията от рода на това в какъв цвят е бил боядисан съответният автомобил и дали
водачът е имал изобщо някакви възражения срещу обвинението, които детайли се явяват в
крайна сметка ирелевантни за делото. Св. М., обаче, даде относително детайлно описание на
обстоятелствата, при които е било установено процесното административно нарушение,
които визирани тук конкретни обстоятелства е напълно нормално да са му направили
впечатление и да са оставили достатъчно траен спомен у него, а именно за това как
управляваният от въззивничката автомобил е преминал (профучал, както се изразява
свидетелят) пред патрулния автомобил в момент, в който последният е бил в процес на
завиване наляво на зелен за него сигнал на съответната светофарна уредба. Така се стига до
извода, че показанията на св. П. относно навлизане на автомобила, управляван от неговата
съпруга, не на червен сигнал на светофарната уредба не следва да бъдат кредитирани, а на
кредитиране подлежат показанията конкретно по този въпрос на св. М., както и изложеното
в АУАН, в това число като се има предвид, че и от приложения към доказателствената
съвкупност снимков материал е видно, че не се касае за кръстовище с такава дължина на
преминаване, която да доведе до затрудняване на полицейските служители да направят
преценка за това на какъв сигнал на светофарната уредба е навлязъл в кръстовището
съответният автомобил (който е „профучал“ пред патрулния).
При това положение и след цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не открива основания за отмяна или изменение на обжалваното
НП (в това число доколкото дадената от наказващия орган правна квалификация на
административното нарушение /виж по-горе!/ се явява правилна). Наличието или липсата на
таймер на светофарната уредба е напълно ирелевантно от гледна точка на спазването на
задължението на водачите да не навлизат, респективно преминават след навлизането, на
червен забранителен сигнал. Липсата на предходно влезли в сила НП за подобен вид
административни нарушения не е дотам значимо обстоятелство, че да обуславя хипотеза по
чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, а дори и такава по чл. 28 от ЗАНН (вън от въпроса за
това, че приложимостта на чл. 28 от ЗАНН поначало е изключена за подобен вид
административни нарушения). С оглед изложеното, съобразявайки чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, постановлението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 23-4332-009724 от 01.06.2023 г., издадено от
Д.Д.Д., началник-сектор в ОПП - СДВР.
2
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3