Решение по дело №884/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 956
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20204430100884
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 24. 07. 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на шести юли през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 884 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Н.М.Я. *** против К.Х.Д. ***. В молбата се твърди, че на 20. 01. 2020 год. ищецът е подал пред Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата К.Х.Д. за сумата от 1 600 лв. въз основа на това, че ответницата не е изпълнила задължение за заплащане на наем от ***год. на основание чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността след получаване на същата дата на нотариална покана рег. № ***, ***, акт № ** от ***год. на ******- № ***, с район на действие Плевенския районен съд, за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот, от което е лишен, за осем месеца- от месец юни 2019 год. до месец януари 2020 год., по двеста лева на месец, или общо дължима сума от 1 600 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 20. 01. 2020 год. до окончателното издължаване на сумата, както и направените съдебни разноски за държавна такса в размер на 32, 00 лв. и разноски за адвокатски хонорар в размер на 360, 00 лв. Твърди се, че ищецът е съсобственик с ответницата в равни части на ***, находящ се в ***,  ***, бл. ***, *** на *** етаж, състоящ се от две спални, хол, кухня, трапезария, баня с 2 бр. тоалетни, мокро помещение и три тераси, останал в съсобственост след прекратяване на брака им. Твърди се, че с нотариална покана рег. № ***, ***, акт № **, от ***год. на ******-  № ***, с район на действие Плевенския районен съд, ищецът е поканил ответницата да му заплаща обезщетение за ползването на съсобствения имот, от което е лишен, и в 5 (пет) дневен срок от получаване на нотариалната покана да заяви желанието си доброволно да заплаща наемна цена в размер на 200 лева за ползване на неговата 1/ 2 ид. част от посочения по- горе недвижим имот. Твърди се, че за последните осем месеца- от месец юни 2019 год. до месец януари 2020 год., ответницата дължи по 200 лв./месец, или общо дължима сума от                      1 600 лв., което задължение не е изпълнила. Твърди се, че естеството на имота не позволява същият да се ползва от две семейства, нито да се подели на две самостоятелни жилища. Твърди се, че имотът се ползва от ответника и сина на ищеца и ответницата- П.Я., със съпругата му и детето им. Твърди се, че са отправени многократни покани до ответницата за доброволно изпълнение лично и по телефон и не са създавани пречки по изпълнение на задълженията на длъжника. Твърди се, че възможност за доброволно изпълнение е била предоставена още с получаването на нотариалната покана. Твърди се, че ищецът многократно и от много години е възпрепятстван при опитите си да влезе и ползва лично част от жилището като за някои случаи същият е подавал жалби в полицията. Твърди се, че ищецът не е бил допуснат до жилището и през м. май 2019 год., когато е отишъл заедно е дъщеря си В. да вземе нейни вещи, останали в апартамента като по този начин е бил лишен от ответника да ползва изцяло своята част от съсобствения имот. Твърди се, че през *** год. ищецът е подал сигнал до Районна прокуратура *** за неправомерни действия от страна на П.Я. по отношение на него. Твърди се, че по заведената преписка № ***/ ***год. на Районна прокуратура *** е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, но се съдържат безспорни данни за трайното възпрепятстване на ищеца да ползва имота от страна на ответника. Твърди се, че пред Плевенския районен съд е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2020 год. и е била издадена заповед за изпълнение против ответницата за сумата от 1 600 лв. като срещу така издадената заповед за изпълнение е било депозирано възражение от ответницата, за което ищецът е бил уведомен на 03. 02. 2020 год. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/ 2 идеална част от процесния недвижим имот за периода от м. юни 2019 год. до м. януари 2020 год., ведно със законната лихва, считано от 20. 01. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. Вземането на ищеца Н.М.Я. произтича от разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от ЗС, която предполага наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място е нужно да е налице съсобственост между страните по отношение на определена вещ, като тази съсобственост трябва да е съществувала през исковия период, за който се претендира обезщетението. На второ място следва да се установи, че един или няколко от съсобствениците си служат с общата вещ, а останалите не ползват реално вещта съобразно правата си върху нея. На следващо място следва съсобствениците, търсещи защита по реда на чл. 31 ал. 2 от ЗС, да бъдат лишени от възможността да ползват общата вещ от друг съсобственик, който от своя страна ползва вещта пряко и лично. И накрая е необходимо лишеният от ползването съсобственик да е отправил към този, който си служи с вещта, писмено искане за заплащане за в бъдеще на обезщетение за ползата, от която е лишен. Писменото поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика /тълкувателно решение № 7 от                             02. 11. 2012 год., ОСГК/. В конкретния случай е безспорно, а това се установява и от приложения договор от 07. 04. 1983 год. за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот- ***, находящ се в ***, ***, бл. ***, *** на *** етаж. Не се спори между страните, че през процесния период- от месец юни 2019 год. до месец януари 2020 год.- гореописаният жилищен имот е бил ползван само от ответницата съобразно постановеното решение № ***/ *** год. по гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд. Видно е, че с нотариална покана рег. № ***, ***, акт № **, от ***год. на ******- № ***, с район на действие Плевенския районен съд, ищецът е поканил ответницата да му заплаща обезщетение за ползването на съсобствения имот, от което е лишен, и в 5 (пет) дневен срок от получаване на нотариалната покана да заяви желанието си доброволно да заплаща наемна цена в размер на 200 лева за ползване на неговата 1/ 2 ид. част от посочения по- горе недвижим имот. Видно от приложената разписка с дата *** год., че *** е удостоверил, че адресатът на нотариалната покана К.Х.Д. отказва да я получи. Верността на това нотариално удостоверяване не е опровергана по надлежния ред, като следва да се отбележи, че като официален свидетелстващ документ това удостоверяване се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила на основание чл. 179 от ГПК. Впрочем в обясненията на самата ответница в съдебно заседание се съдържат сведения, че същата е узнала за какво се касае нотариалната покана  /за заплащане на месечна сума в размер на 200 лв. на бившия й съпруг за ползването на съсобствения имот в ***/. Следователно налице е писмено поискване по смисъла на закона, което е довело до възникване на задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик. Съдът намира, че размерът на дължимото се обезщетение за ползуване следва да се определи на базата на средната пазарна наемна цена на имота. Тук следва да се изхожда от целите на иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС: да отстрани неоснователното обогатяване на единия от съсобствениците и да обезщети другия съсобственик с този доход, който същият би получил, ако бе сключил наемен договор за припадащата му се част от имота. Съгласно заключението на вещото лице С.С., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, дължимото се обезщетение за ползуването на съсобствения недвижим имот е в размер на сумата от 400 лв. месечно, т. е. 200 лв. месечно за 1/ 2 идеална част от имота или общо 1 600 лв. за целия процесен период.

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че положителният установителен иск на Н.М.Я. против К.Х.Д. се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното производство размер на 392 лв. и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 182 лв. Направените разходи за връчване на процесната нотариална покана и за банкови такси не съставляват част от деловодните разноски и не следва да се присъждат.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е       Ш       И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К.Х.Д. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца Н.М.Я. ***, ЕГН **********, сумата от 1 600, 00 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/ 2 идеална част от следния недвижим имот: ***, находящ се в ***, ***, бл. ***, *** на ***етаж, за периода от м. юни 2019 год. до м. януари 2020 год., ведно със законната лихва, считано от 20. 01. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К.Х.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Н.М.Я. ***, ЕГН **********, сумата от 392, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА К.Х.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Н.М.Я. ***, ЕГН **********, сумата от 182, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в                     14- дневен срок от връчването му.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: