Р
Е Ш Е
Н И Е
№
27.10.2020 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 594/2020 г.
по описа на РС – П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба,
уточнена с молба вх. № 3605/28.07.2020 г., подадена от М.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която първоначално са предявени искове за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК гражданският
брак между страните да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за
вината, с който на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК са съединени: иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака между страните малолетно дете след
развода, за определяне местоживеенето на детето и относно личните отношения
между детето и другия родител, иск за издръжка на дете от родител с правно квалификация
чл. 143, ал. 2 от СК, иск с правна квалификация чл. 56, ал. 1 от СК за
предоставяне ползването на семейното жилище след развода и иск с правна квалификация
чл. 53 от СК за фамилното име на ищеца след развода.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните
права:
Твърди се, че страните са съпрузи по силата на
сключен на 28.10.2001 г. граждански брак, за който е съставен акт за сключен
граждански брак № 64/28.10.2001 г. От брака си имали родени две деца, като
голямата им дъщеря била пълнолетна, а синът им К. С.И., ЕГН **********, роден
на *** г. бил на седем години. С раждането на децата им се увеличили грижите и
задълженията им, нараснала отговорността им към домакинството, респ. наложило
се да променят обичайното си дотогава ежедневие, навици и да съобразяват
желанията си с изменящите се в хода на израстването на децата потребности. За
ответника това се оказало неприемлива промяна. Въпреки търпението и молбите
на ищеца, той продължил да води самостоятелен живот,
отдаден на собствените си интереси - лов и сбирки с приятели. Нежеланието му да
положи усилия, участвайки в грижите по домакинството и децата, я принудило да
реализира тези ангажименти напълно сама. През годините се стараела да обгрижва децата си по начин напълно отговарящ на нуждите
им, да им осигури дом, пълен с уют и топлина, в който да растат спокойни и
щастливи. Опитала се, доколкото е възможно, да задоволи техните и на
семейството им потребности, поддържайки добра хигиена в дома, необходимите
удобства, стараейки се да бъдат нахранени, здрави, да израснат с усещането за
разбиране и подкрепа. Усилията ѝ в тази насока срещнали пълното
неразбиране от страна на ответника, както и категоричното му решение да не
участва. Именно нежеланието да поеме дори малка част от ангажиментите -
финансови и физически, във връзка със семейството им, породили помежду им
напрежение. Едновременно с това непрекъснато била подложена на неговата
словесна и физическа агресивност. Непрекъснато недоволен от поведението ѝ,
ответникът проявявал неоправдана ревност. Въпреки че ежедневието ѝ е било
подчинено изцяло на семейните ангажименти, а той във връзка с работата и
приятелските си събирания отсъствал от дома, твърдял, че тя е тази, която има
интереси извън семейството. Освен физическото му отсъствие във връзка с
неговите лични приятелски компании, невключващи семейството, тези излизания
винаги съпроводени с употреба на алкохол в прекалено големи количества, което
провокирало още по-агресивното му поведение спрямо нея, включващо освен обидни
думи, а и физическо насилие, осъществявани в присъствието на децата им.
Ставайки свидетели на това му поведение, те неизменно се чувствали подтиснати и
огорчени въпреки опитите ѝ да разговаря с тях и
да ги успокои. Дълго време се опитвала да оправдае действията на ответника с
напрежението, което изпитва, с оглед трудностите в ежедневието, а и считала, че
семейната среда и бащиният авторите са от изключително значение за правилното
израстване и развитие на децата им. Водена именно от приоритетността
на техните пред нейните нужди, се опитала да намери подход към съпруга си, да
разговаря с него и да му обясни, какво причинява на нея, на децата, на
семейството им. Всеки разговор обаче завършвал безрезултатно, обикновено със
скандал. Така в края на месец юни 2020 г. взела решение да промени тази опасна
за децата и нея ситуация и да се раздели със съпруга си. Оттогава до настоящия
момент живеели в различни домове и дори населени места - тя и децата в нейния
дом в град П., където живяли съвместно до раздялата им,
а той в село С., община П.. Контактите помежду им се изчерпвали с телефонни
разговори за децата, но и със заплахи от негова страна, че ще ѝ вземе
сина К. и няма да го види. До момента не била препятствала срещите между
двамата, но всеки път се страхувала от това, че може да реализира тези си
предупреждения, както и че може да се опита да създаде в детето им негативна
представа за нея, да ѝ вмени вина за раздялата и за всякакви други неща, с цел да го отдалечи
от нея, да прекъсне изключително близката връзка на доверие и обич, която са
създали през годините. Твърди, че тя самостоятелно се е грижила за детето от
раждането му до настоящия момент, че то не е живяло отделно от нея, с изкл. на
едно пътуване, когато с баща му отсъствали три дни. Познавала и била способна
да откликне на нуждите и потребностите му, да го подкрепя в начинанията му и била
щастлива, че е спечелила доверието му,
за да споделя с нея преживяванията си.
Изложеното обосновало убеждението ѝ, че
между нея и ответника непоправимо е изчезнала взаимната любов, вярност,
привързаност, разбирателство и доверие, необходими за съществуването на всеки
брачен съюз, поради което продължаването на брака им било безпредметно и
противоречащо на принципите на морала. С оглед на това счита, че са налице
условията на чл. 49, ал. 1 от СК, тъй като бракът им бил дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати
брака им, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, без да се произнася по въпроса за вината.
Моли местоживеенето на детето К. С.И. да бъде
определено при нея, на адрес: гр. П., област Варна, ул. ***. Моли да ѝ се
предостави упражняването на родителските права спрямо детето К. С.И., като на
ответника бъде определен режим на лични отношения с него - всяка първа и трета
събота и неделя от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, първата
половина от официалните празници и ваканциите през всяка четна година и втората
половина от същите през нечетна година, както и 20 дни през лятото, когато тя не
ползва годишен отпуск.
Моли да бъде осъден
ответникът да заплаща на детето К. С.И., чрез нея, в качеството ѝ на
негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от 01.07.2020 г. -
датата на фактическата им раздяла с ответника, до настъпване на законово
основание за изменение или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва
при забавено плащане на издръжката, като се допусне предварително изпълнение на
решението в тази му част.
Моли да ѝ бъде
предоставено ползването на семейното им жилище, нейна собственост, находящо се в град П., област Варна, ул. ***.
След развода желае да носи предбрачното си фамилно име - Б..
Заявява, че не претендира издръжка от
ответника.
Заявява също, че с ответника нямат придобити по време на брака в режим
на СИО недвижими имоти, движими вещи на значителна стойност, МПС, съвместни
/общи/ влогове, че нямат регистрирани на тяхно име търговски дружества, не
участват в такива и не притежават дялове и акции в търговски дружества.
В допълнителна молба вх. № 260496/30.09.2020 г., подадена от М.М.А. в изпълнение на указанията на съда, ищецът заявява, че
решението ѝ да се разведе е сериозно и непоколебимо, като напълно
поддържа позицията си, изложена в представеното споразумение и желае бракът им
да бъде прекратен по взаимно съгласие, като разчита, че становището на
ответника в тази насока не е променено.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият е депозирал
молба вх. № 260021/21.08.2020 г., чрез процесуалния си представител, в която се
посочва, че му е връчена искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
предявена от М.М.А., като му е даден едномесечен
срок, в който да подаде писмен отговор на основание чл. 131 от ГПК.
Твърди,
че с процесуалните представители на ищеца са постигнали спогодба по предмета на
делото, която представя и моли да бъде одобрена, като счита, че същата не
противоречи на закона и морала и е в интерес на малолетното дете. Към молбата е
приложено споразумение, подписано от процесуалните представители на страните, овластени от последните с изрични пълномощни, включващи и правото
да сключват спогодба. С молба вх. № 260524/02.10.2020 г., подадена от ответника
С.И.А. във връзка с указанията на съда, дадени с определение №
260055/25.09.2020 г., е представено пълномощно от същия за адвокат Г., който да
го представлява при сключване на спогодба по настоящото дело с точно указани в
пълномощното и споразумението параметри. Със същата потвърждава всички
извършени от адвоката действия, като заявява, че бракът му с ищеца е дълбоко и
непоправимо разстроен и с нея са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие да
прекратят брачните си отношения и желаят съдът да постанови решение за развод
по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото споразумение. В проведено по
делото съдебно заседание адвокатът беше упълномощен изрично от ответника да го
представлява по делото за развод.
В
съдебно заседание съпрузите се явяват лично и с процесуалните си представители.
Молят съда да допусне развод по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото
между тях споразумение, като заявяват, че желанието им да бъде прекратен техния
брак е окончателно, сериозно и непоколебимо.
С
протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е постановил на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, че производството
от исково по чл. 321 ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, ал. 1 от СК продължава по реда на чл. 330 ал. 1 ГПК вр. чл. 50
от СК за прекратяване на брака, сключен между страните, по взаимно съгласие и
одобряване на постигнатото между страните споразумение.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето за
делото е уведомена ДСП – П., която е представила социален доклад с вх. № 260711/16.10.2020
г. В съдебно заседание дирекцията се представлява от социален работник Д.Ж., оправомощена със заповед № 0305-РД01-0082/02.03.2020 г. на
директора на ДСП – П. за представителство пред съда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията
на молителите, приема за установено следното:
От
представените по делото удостоверение
за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за граждански брак № 64/28.10.2001 г. от Община П., удостоверение за раждане на К. С.И.,
роден на *** г., ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 1172/28.06.2013
г. от Община Варна,
нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 116, том V,
рег. № 3503, дело № 864 от 05.11.2013 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333
на НК, с район на действие РС - П., вписан под № 29, т. ХІІІ, дело № 2485/06.11.2013
г., направените
служебно справки в НБД „Население“, се установява, че страните са съпрузи,
предвид сключения от тях граждански брак на 28.10.2001 г. в гр. П., за който е съставен акт за граждански брак № 64/28.10.2013 г. от Община П..
Молителите имат родени по време на брака си две деца – Нелис С.И., пълнолетна,
ЕГН **********, родена на *** г. и К. С.И., малолетен, роден на *** г., ЕГН **********.
Семейното жилище на съпрузите, представляващо дворно място с площ 365 кв. м.
идеални части от дворно място, находящо се в гр. П.,
ул. ***, цялото с площ от 730 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХХI – 546 в кв. 29А по плана на града,
при граници за имота: улица „Плевен”, УПИ ХХII-545, УПИ ХVI - 551, УПИ ХVII – 550, УПИ ХIХ – 548, УПИ ХХ-547, заедно с първи
жилищен етаж от жилищна сграда, построена върху същото дворно място, който етаж
е със застроена площ 100 кв.м., ведно с 50% ид. части
от общите части на сградата, ведно с правото на надстрояване върху жилищната
сграда, със запазено право на ползване на дарителя върху имота до края на
живота си безвъзмездно, е собственост на съпругата М.М.А..
Според
социалния доклад основни грижи за детето К. полага неговата майка. Детето е
ученик в СУ „Димитър Благоев” – гр. П.. Майката живее заедно с децата и
родителите си в семейното жилище в гр. П.. В жилището има условия за отглеждане
на дете. Бащата живее в собствена
едноетажна къща, в която също има условия за отглеждане на дете Родителите
работят, като реализират доходи в размер на 610 лева, а бащата реализира и
допълнителни такива от продажбата на домашни животни, а майката е подпомагана
от ДСП – П. по чл. 7 от ЗСПД с месечна помощ в размер на 90 лева. От
направеното социално проучване е установено, че не е нарушена емоционалната
връзка между детето и родителите му. Налице е сътрудничество между отглеждащия
родител и отсъстващия родител. Майката не ограничава срещите между детето и
бащата. Преценката на социалните работници е, че майката притежава необходимия
родителски капацитет и качества за да осигури нормалното израстване и развитие
на детето К..
От изразеното от
съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод,
съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК –
налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и
споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави.
Споразумението урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя
последици в личните отношения между съпрузите след прекратяване на брака, както
и отношенията с роденото по време на брака малолетно дете.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания
развод и да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно
съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от която към
настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева и доказателство
за това е представено с молбата за развод. Ето защо молителите следва да бъдат
осъдени да доплатят разликата от 15.00лева по равно. По споразумението за
издръжката на детето също се дължи държавна такса от молителя С.И.А. в общ размер на 129.60 лева на
основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 50 от СК във връзка с чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА развод и
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. П. на 28.10.2001 г. между С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***
и М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е
съставен акт за граждански брак № 64/28.10.2001 г. от Община П., на основание
чл. 50 от СК, поради постигнатото между тях взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните
споразумение, съгласно което:
Упражняването на родителските права по
отношение на детето К. С.И., малолетен, роден на *** г., ЕГН **********, се
предоставят на майката М.М.А., ЕГН **********.
Определя се
местоживеене на детето К. С.И., роден на *** г., ЕГН **********, при
майката М.М.А., ЕГН **********, в семейното жилище на адрес: гр. П., област Варна,
ул. ***.
Определя се на бащата С.И.А., ЕГН **********, режим на лични отношения с детето К. С.И., роден на *** г., ЕГН **********,
както
следва: всеки първи
и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване от 18:00 часа на петъчния
ден до 18:00 часа на неделния ден, три дни по време на коледните, великденските
и мюсюлманските празници на всяка четна календарна година и три дни на
новогодишните празници на всяка нечетна календарна година от 10:00 часа до
18:00 часа с преспиване, както и един ден, съответстващ на деня на рождения ден
на детето на всяка четна календарна година и един ден след рождения ден на
детето на всяка нечетна календарна година, както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
Бащата С.И.А., ЕГН **********, ще заплаща в полза на детето К. С.И.,
роден на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180.00лева /сто и осемдесет
лева/, считано от подаването на исковата молба в съда – 20.07.2020 г., с падеж
десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла месечна вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на алиментното
задължение.
Семейното жилище, което е собственост на жената М.М.А.,
ЕГН **********, се
предоставя за ползване на М.М.А., ЕГН **********.
След развода бившите съпрузи
няма да си дължат издръжка един на друг.
След прекратяване на брака жената ще
възстанови предбрачното си фамилно име – Б. и ще се
именува М.М. Б..
С постигнатото споразумение съпрузите не уреждат
имуществените си отношения, като придобитото по време на брака движимо
имущество са разделили извънсъдебно.
Разноските по делото се поемат от
страните така, както са направени.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – П.
държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – П.
държавна такса в общ размер на 129.60 лева /сто двадесет и девет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща
държавна такса върху постигнатото по делото споразумение относно издръжката, на
основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати
в полза на РС – П. държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет
стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3
от
ТДТССГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: