Решение по дело №661/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е №1

гр. Хасково,03.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР ХАДЖИЕВ

                                        МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря  Р**Г*

като разгледа докладваното от съдия  Серафимова

в. гр. д. № 661 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258  - 273 ГПК.

       Образувано е по  подадена  от   ЕТ „З**Й***–Г.К.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х*, ул.„Б*“ № *, вх.А ет.1 въззивна жалба, с вх.№ 13133/08.07.2019г. против решение № 359/12.06.2019 г. на РС-Хасково по гр.дело №  2931/2018 г.       

         С Решение № 395/12.06.2019 г.по гр.д. №2931/2018 г.,Районен съд-Хасково е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х*, ул. „Б*“ № *, вх.А ет.1,да заплати на Я. Т* П. ***, сумата от общо 1 120 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2018 г. - 120 лв., за месец юни2018 г. - 500 лв. и за месец юли 2018 г. - 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, като този иск за разликата до пълния му предявен размер от общо 2 273 лв., включваща и възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2018 г., съответно от 510 лв., 510 лв. и 133 лв. е отхвърлил.Районен съд-Хасково е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“, с ЕИК *********, да заплати на Я. Т* П. сумата от общо2 017,47 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, за общо 91 дни неизползван платен годишен отпуск през периода 2013 – 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, като този иск за разликата до пълния му предявен размер от 2 320,50 лв. е отхвърлил.Районен съд-Хасково е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“ с ЕИК *********, да заплати на Я. Т* П. сумата от общо 46,57 лв., представляваща неизплатено й брутно обезщетение по чл.40 ал.5 от КСО за първите три дни от ползван отпуск за временна неработоспособност, с период 11.10.-12.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, като този иск за разликата до пълния му предявен размер от 67 лв. е отхвърлен.Съдът е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“, с ЕИК ********* да заплати на Я. Т* П. сумата от 409,92 лв., представляваща деловодни разноски. Я. Т* П. е осъдена да заплати на Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“, с ЕИК *********, сумата от 110,88 лв., представляваща деловодни разноски.Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“ с ЕИК ********* е осъден да заплати по сметка на Районен съд–Хасководържавна такса по уважените обективно съединени искове в общ размер от 180,70 лв., както и сумата от 200 лв. за възнаграждение за вещо лице, а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и сумата от 5 лв. за държавна такса.Допуснато е предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

          Въззивникът - Г.З.К.,действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“ обжалва решението с оплаквания занезаконосъобразност, неправилност и допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението.Според въззивника неправилно и в противоречие със закона  съдът  е  уважил исковата претенция, като е приел, че представените по делото заповеди за платен годишен отпуск са фиктивни и неистински, поради което не ги е кредитирал.Необосновани според въззивника били  и изводите на съда относно  липсата на  данни заповедите на работодателя да са връчвани на ищцата и че не е ясен действителният момент на тяхното съставяне, които обстоятелства, както и липсата на подписани лично от нея молби за отпуск, налагали извода, че ищцата не е ползвала годишния си отпуск през посочените в исковата молба години.Не било взето предвид и съдът не е кредитирал даденото от вещото лице заключение, което се  е основавало на приложените заповеди за платен годишен отпуск, ведомостите  за работна заплата и присъствени форми, които били съставени от работодателя, според съда, изцяло за изгодни нему обстоятелства.Необосновани били и съжденията на съда, че представените по делото ведомости за работна заплата и присъствени форми не следвало да се кредитират, тъй като били съставени от работодателя за изгодни нему обстоятелства.Същите представлявали официални удостоверителни документи,издавани от работодателя, които  следвало да се ползват с доказателствена тежест в производството.От заключението на вещото лице ставало ясно, че ведомостите за работна заплата са  подписани лично от ищцата ,който факт не е бил оспорен от нея в производството, а при положение, че същата не е била в отпуск през м.юни 2018г. и м.юли 2018 г., и е полагала трудови функции, липсвала каквато и да е логика в продължение на съответните месеци, във ведомостите, тя да се е подписвала, че е получавала заплата.На следващо място въззивникът твърди, че районният съд неправилно е присъдил на ищцата трудово възнаграждение за м.юни и м.юли в пълния брутен размер от 500 лв., което не съответствало на изложеното в заключението на вещото лице за тези два месеца, като счита, че не е приспаднат данък общ доход и е  следвало ищцата да получи не по 566 лв., а по 388, 81 лв.

         Прави  се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд–Хасково и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата искове.

              В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба,като се твърди, че твърдениятав нея са неоснователни и некореспондират с императивни разпоредби на КТ. Прави се искане въззивната жалба да се остави без уважение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

               В срока по чл.263,ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба и от Я. Т* П. против решението в отхвърлителната му част. Твърди се в насрещната въззивна жалба, че при направено оспорване на истинността на ведомостите и платежните за изплащане на трудови възнаграждения и направено искане за представянето им в оригинал пред първоинстанционния съд, не са били предприети съответните процесуални действия, като съдът единствено кредитирал констатациите на вещото лице, че е видяло надлежни документи, но същото не е идентифицирало подписа на ищцата Я.П. върху тях. Наличието на изготвените документи, според въззивницата, с неистински или подправен подпис са послужили при постановяване на съдебния акт.Първоинстанционният съд, въпреки възложената доказателствена тежест не  изискал представяне на лично трудово досие на работника, за да може вещото лице да посочи точно подписа от досието ли е видяло в разплащателните ведомости за месеците, посочени в исковата молба – август, септември, октомври 2018 г. като се прави и доказателствено искане  - да се допусне преразпит на вещото лице относно тези факти, а именно идентифициране на подписа на Я.П.  върху ведомостите и платежните за изплащане на трудовите възнаграждения и да се изискат оригиналните ведомости от въззивния съд, тъй като това доказателство не е било събрано от районния съд.

         В изпълнение на определение на въззивния съд  от 11.10.2019 г.е постъпила уточняваща молба  от въззивницата Я.П., с която уточнява размера на претендираното неизплатено трудово възнаграждение за м.август 2018 г.-510 лв.,за м.септември 2018 г. - 510 лв. и за 06 дни от м.октомври 2018 г. - 133 лв. или общо сумата  от 1153 лева.

         Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да присъди на  ищцата,въззивницав настоящото производство и неизплатеното трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври, 2018 г., в размер на 1153 лева/след уточняването, извършено с молбата/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до пълното изплащане. Претендират се и разноски за настоящата инстанция.

 

   Въззивните жалби са  подадени в предвидените в чл. 259, ал. 1 и чл.263,ал.2  от  ГПК срокове, от надлежна  страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което са процесуално допустими  и следва да се разгледат по същество.

   Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е  ограниченв рамките на доводите,заявени във въззивната жалба.

   Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

 

   СЪДЪТ след като обсъди изложените от страните доводи и съображения и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12  ГПК, намира  за установено от фактическа страна следното:

 

           Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба подадена от Я. Т*а П.  против Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“,с която ищцата претендира присъждане на суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение, ведно с обезщетение за забава,на основание чл.128,т.2 от КТ,неизплатено обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ  и  обезщетение  по чл.40,ал.5 от КСО.

              В исковата молба ищцата твърди,че  от 01.04.2013 г. до 13.11.2018 г.е работила по трудов договор при ответника като „***", в магазин „Ц*"гр. Хасково, при пълно работно време,като за времето през което работила при ответника ползвала отпуск по чл. 164 ал.1 от КТ и на 24.05.2018 г. се е завърнала на работа. Със заповед № 3/13.11.2018 г.трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.325,ал.1 от КТ. Претендира,че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение й били начислени, но неизплатени трудовите й възнаграждения за периода от 24.05.2018 г. до 11.10.2018 г. в размер на 2 273 лева (за м. май - 5 работни дни – 120 лева, за м.юни – 500 лева, за м.юли – 500 лева, за м. август - 510 лева, за м. септември– 510 лева и м.октомври - 6 работни дни – 133 лева).За периода от 11.10.2018 г. до 13.11.2018 г.ищцата ползвала отпуск за временна неработоспособност, за който отпуск не й били заплатени първите три дни, които били за сметка на работодателя в размер на 67 лева.Във връчената й заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не било посочено и дължимото обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен за целия срок на трудовото правоотношение в размер на общо 91 дни (14 дни за 2013 г.; 20 дни за 2014 г., 20 дни за 2015 г.; 20 дни за 2016 г.; 20 дни за 2017 г. и 17 дни за 2018 г.) в размер на 2 320,50 лева (м.09-20 работни дни, т.е. по 25,50 лева на ден и 91 х 25,5 - 2320,50 лева).Претендира и лихва за забава,тъй като до датата на предявяване на искапосочените по-горе суми не й били платени.Претендира от съда да осъди  ответника, да  й заплати дължимите суми , ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.

  В срока по чл.131 ГПК, ответникът ЕТ „З**Й***–Г.К.“ е оспорил  предявените искове  изцяло като неоснователи.В отговора на исковата молба се твърди,че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата били изплатени всички дължими трудови възнаграждения, за което тя лично положила подпис на ведомостите за заплати.За срока на действие на трудовото правоотношение, ищцата използвала  и целия дължащ й се по КТ платен годишен отпуск, което можело да се установи от личното й трудово досие.Претендира присъждане на  направените по делото разноски.

   На основание чл. 269 ГПК и относно правилността на  обжалваното решение от    страна на работодателя ЕТ „З**Й***–Г.К.“, въззивната инстанция ще се произнесе единствено по въведените във възивната жалба  оплаквания.

   По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на  сключен на  01.04.2013 г. трудов договор, по силата на който ищцата  Я. Т* П. е изпълнявала длъжността „продавач-консултант" в магазин „Цветелина“ гр.Хасково, който факт по делото е установен  с приетите писмени доказателства - извлечение от трудова книжка Серия Г № 697993 на ищцата /стр.8 и стр.9/ и  заповед № 3/13.11.2018 г. на работодателя, връчена на ищцата в деня на издаването й , с която на основание чл. 325 ал.1 от КТ, считано от 13.11.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с  ответника ЕТ „З**Й***–Г.К.“, с ЕИК *********.

   Районен съд-Хасково е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х*, ул. „Б*“ № 37, вх.А ет.1, да заплати на Я. Т* П. ***, сумата от общо 1 120 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2018 г. - 120 лв., за месец юни 2018 г. - 500 лв. и за месец юли 2018 г. - 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, като този иск за разликата до пълния му предявен размер от общо 2 273 лв., включваща и възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2018 г., съответно от 510 лв., 510 лв. и 133 лв. е отхвърлил.За да уважи иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ  и  осъди Г.З.К., действащ като ЕТ „З**Й***–Г.К.“, с ЕИК *********, да заплати на Я. Т““**П. сумата от общо  2 017,47 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, за общо 91 дни неизползван платен годишен отпуск през периода 2013 – 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, съдът  приема,че по делото липсват данни ищцата да е ползвала платен годишен отпуск през времето през което е била в трудови правоотношения с  ответника, поради което при прекратяване на трудовото й правоотношение и на основание чл.224,ал.1 от КТ  има право на обезщетение  за неизползвания платен годишен отпуск  пропорционално на времето,което се признава за трудов стаж,като размерът на дължимото обезщетение се изчислява по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.224,ал.2 от КТ.

   Съдът  не  е кредитирал  представените по делото  писмени доказателства ,като приема,че  заповедите за платен годишен отпуск, както и  съответните ведомости за  работна заплата и присъствени фирми предоставени на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза са съставени от работодателя за изгодни нему обстоятелства, поради което и с оглед липсата на данни заповедите да са били връчени на ищцата и поради не ангажиране на доказателства от страна на ответника за ползването  на платения отпуск от ищцата следвало де се приеме,че през  сочените  в заповедите за платен годишен отпуск периоди  ищцата не е ползвала платен отпуск.

    Във връзка с доводите и съображенията  изложени  във въззивната жалба  на  работодателя, и  за правилното изясняване на делото от фактическа страна, във въззивното производство, съдът прие  представените  от работодателя  писмени доказателства  - заверени копия от личното трудово досие на ищцата  и на ведомостите за заплати във фирмата на едноличния търговец, за периода от 2013- 2018 г.      

     Основният спорен въпрос между страните е ползвала ли е ищцата през времето  на   трудовото й правоотношение с ответника   полагащия й се платен годишен отпуск,като няма спор по делото,че уговореният  платен годишен отпуск  през целия период на действие на договора за времето от  2013 - 2018 г.  е в размер на 20  работни дни  годишно, съгласно чл.155, ал.4 КТ.

      Настоящият състав на  въззивния съд намира че  при разглеждане на делото  в първата инстанция  неправилно е била  разпределена от съда доказателствената тежест  между страните по спора. Съдът е следвало да укаже на ответника да представи   доказателства за твърдените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства -  да представи доказателства за изплатените трудови възнаграждения и за установяване на  обстоятелството ,че ищцата  е използвала  целия  дължащ й се по КТ платен годишен отпуск  за периода през който страните са били в трудови правоотношения. Ведомостите за заплати са били предмет на  изследване от вещото лице,но не са били представени пред първата инстанция.Няма произнасяне на съда и по оспорването на подписите на ищцата във ведомостите  за заплати. От друга страна настоящият състав на съда намира,че  правилното изясняване на делото от фактическа страна е налагало  съдът да изиска  от ответната страна личното трудово досие на ищцата, както и   ведомостите за заплати с оглед   оспорване  изцяло от страна на ответната страна на исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ.

     По делото са представени и приети  заповеди  за разрешен платен годишен отпуск на ищцата,както следва: 15 дни, считано от 02.09.2013 г.,20 дни, считано от 01.08.2014 г., 20 дни, считано от 06.07.2015 г. / л.38-40 от гр.дело №  2931/2018 г./. Със заповед № 1/02.09.2016 г.  на ищцата  са разрешени 275 дни, на основание чл.163 ал.1 и 6 от КТ, считано  от 04.09.2016 г.  до  05.06.2017 г..Със заповед № 4/05.06.2017 г., на основание чл.164 ал.1 от КТ, считано от 06.06.2017 г. – 24.05.2018 г..Със заповед № 2/25.05.2018 г.  -  5 дни, считано от 25.05.-31.05.2018 г.Със заповед № 3/01.06.2018 г - .21 дни, от които 20 дни за 2016 г. и 1 ден за 2017 г., считано от 01.06.-30.06.2018 г.Със заповед № 5/02.07.2018 г.  - 22 дни, от които 14 дни за 2017 г. и 8 дни за 2018 г.,считано от 02.07.-31.07.2018 г.,като във всички с изключение на последните две е посочено  като  основание чл.155 ал.2 от КТ.В нито една от заповедите няма данни за връчването им на ищцата,като в отговора на исковата молба ответникът   не оспорва факта,че  молби за отпуск  подписани от ищцата  по делото не се съдържат и че молби за  отпуск ищцата не е подавала.

     Видно от удостоверение с № 26-00071878/20.03.2019 г. издадено от ТП на НОИ – Хасково, ищцата  е  получила парични обезщетения и/или парична помощ в периода 01.03.2018 г. – 28.02.2019 г., както следва: за отглеждане на дете по чл.53 от КСО за м.03.2018 г. – 380 лв., платени на 02.04.2018 г., за отглеждане на дете по чл.53 от КСО за м.04.2018 г. – 380 лв., платени на 02.05.2018 г., за отглеждане на дете по чл.53 от КСО за м.05.2018 г. – 285 лв., платени на 30.05.2018 г.,- за временна неработоспособност за м.10.2018 г. – 231,58 лв., платени на 19.11.2018 г.,-за временна неработоспособност за м.11.2018 г. – 154,39 лв., платени на 19.11.2018 г.За последните две плащания, данни се съдържат и в представената на името на ищцата справка по ЕГН за представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО, представляваща извлечение от електронен сайт, които  обезщетения касаят ползване на отпуск за временна неработоспособност,за времето от 11.10.-12.11.2018 г., от които 12 работни дни за м.10 и 8 работни дни за м.11, по посочен един болничен лист, при осигурител – ответникът, с дневен размер на обезщетението от 19,2987 лв.

   Видно от  заключението на съдебно – счетоводната експертиза за  исковия период от 24.05.2018 г. до 11.10.2018 г. между страните са били уговорени два размера на месечно трудово възнаграждение – 500 лв. до 30.07.2018 г., според допълнително споразумение от 2015г., и 510 лв. от 01.08.2018 г., въз основа на ново допълнително споразумение.Уговореният платен годишен отпуск през целия период на действие на договора бил в размер на 20 дни годишно, според изискването на чл.155 ал.4 от КТ.

    От присъствените форми и ведомости за заплати за процесния период, вещото лице е установило ,че през м.05.2018 г. ищцата е била 15 дни в платен отпуск по майчинство, платим от НОИ, а от 25-ти до 31-ви май – в платен годишен отпуск 5 дни за 2016 г. Начислен й е доход от 127,50 лв. /510 лв. минимална работна заплата за страната : 20 работни дни х 5 дни отпуск/. Начислените й и удържани осигуровки били точни, на база прага за длъжността – 141,50 лв. /566 лв. : 20 х 5/, с удържан 10% ДОД – чиста сума за получаване 97,20 лв., за която ищцата се била подписала.През м.06.2018 г. ищцата била 21 дни в платен отпуск /15 за 2016 г. и 6 за 2017 г./ - фиш за заплата 510 лв., начислени и удържани лични осигуровки на база прага от 566 лв. и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 388,81 лв., за която ищцата се е  подписала-през м.07.2018 г. ищцата била 22 дни в платен отпуск /14 за 2017 г. и 8 за 2018 г./ - фиш за заплата 510 лв., начислени и удържани лични осигуровки на база прага от 566 лв. и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 388,81 лв., за която ищцата се е подписала.През м.08.2018 г. ищцата имала 23 работни дни - фиш за заплата 510 лв., начислени и удържани лични осигуровки на база прага от 566 лв. и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 388,81 лв., за която ищцата се била подписала.През м.09.2018 г. ищцата имала 18 работни дни - фиш за заплата 510 лв. и начислени два пъти по 28,33 лв. за работа през дните на официален празник, при брутно трудово възнаграждение за месеца 566,66 лв., начислени и удържани лични осигуровки и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 439,71 лв., за която ищцата се била подписала.През м.10.2018 г. ищцата имала 8 работни дни от 01.10. до 10.10.2018 г., а от 11.10. до 12.11.2018 г. излиза в болничен; за 8 работни дни начислена била заплата от 177,39 лв., начислени и удържани лични осигуровки и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 135,23 лв., за която ищцата се била подписала.За последния от месеците първоначално бил издаден фиш за заплата, в който поради техническа грешка трите дни обезщетение по чл.40 ал.5 от КСО не било начислено и платено. По – късно грешката била поправена и издаден бил нов фиш за 8 работни дни 177,39 лв. и за 3 дни болнични от работодателя 46,56 лв. /510:23х3/х70%, или всичко начисления 223,95 лв., като се променила и сумата за удръжки, с чиста сума за получаване 172,64 лв.Разликата между чистата сума по втория фиш и получената от ищцата сума по първия фиш за м.10.2018 г. била 37,41 лв., която представлявала чиста сума на обезщетение по чл.40 ал.5 от КСО и  била дължима на ищцата.

    Видно от  заключението  на назначената по делото съдебна експертиза, за периода 01.01. – 13.11.2018 г. ищцата има право на платен годишен отпуск от 17 дни /20 дни годишно : 12 месеца х 10,5 месеца/, като през юли тя е ползвала 8 дни и неизползвани оставали 11 дни ,за които не й било заплатено обезщетение, което следвало да се изчисли както следва: 510 лв. : 22 работни дни х 11 дни остатък от отпуск = 255 лв., след приспадане на 10% ДОД от 25,50 лв. – дължима на ищцата чиста сума от 229,50 лв. Изплащането на заплатите било извършвано в брой, като след прекратяване на трудовото правоотношение  с ищцата  други плащания от ответника  в полза на ищцата не били извършвани.

    С оглед изложеното  и въз основа на заключението на  експертизата  на ищцата следва да се присъди обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  в размер на  11 дни  за  2018 година  в размер на 229,50 лева - чиста сума за получаване след приспадане на  10% ДОД от 25,50 лв. Видно от приетите във въззивното производство ведомости за заплати  ищцата  за периода от 2013 до 2018 година  ищцата е  ползвала платен годишен отпуск,  което е отразено във ведомостите за заплати  и  на които   ведомости  срещу името й има подписи на ищцата които  не бяха оспорени  във въззивното производство от ищцата. Процесуалният представител заяви в с.з. на 20.11.2019 г. ,че   ищцата  разпознава подписа си и нямат  доказателствени искания.

              Предвид гореизложените съображения решението,  в частта в която  съдът е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Б**" № 37 вх.А ет.1, да заплати  на Я. Т““**П., с ЕГН **********  сумата  над  229,50 лева  до     2 017,47 лв., представляваща неизплатеното  й обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за общо 91 дни неизползван платен годишен отпуск през периода 2013 – 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата  следва да се отмени като незаконосъобразно  и  иска  на Я. Т““**П., с ЕГН ********** *** против  Г.З.К.,действащ като  ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х*, ул. „Б*р" № 37 вх.А ет.1  с правно основание чл.224,ал.1 от КТ  за сумата  над 229,50 лева до  сумата 2 017,47 лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ  неизползван платен годишен отпуск през периода 2013 – 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г.до окончателното изплащане следва се отхвърли като неоснователен. Решението е  незаконосъобразно и  в частта в която  съдът е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х*, ул. „Б*" № 37 вх.А ет.1,да заплати  на Я. Т““**П. с ЕГН ********** *** сумата от общо 1 120 лв., представляваща неизплатено й брутно трудово възнаграждение за месец май 2018 г. от 120 лв., за месец юни 2018 г. от 500 лв. и за месец юли 2018 г. от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане поради което  иска  на Я. Т““**П., с ЕГН ********** ***  против  Г.З.К.,действащ като  ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Булаир" № 37 вх.А ет.1  с правно основание чл.128,т.2 от КТ за сумата от общо 1 120 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месец май 2018 г. от 120 лв., за месец юни 2018 г. от 500 лв. и за месец юли 2018 г. от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата следва да се отхвърли като неоснователен.

           По насрещната въззивна жалба: За да отхвърли  иска  по чл.128, т.2 от КТ за разликата до пълния предявен размер от общо  2 273 лева, включваща  трудовите възнаграждения на ищцата за месеците август, септември и октомври 2018 г. първоинстанционният съд приема въз основа на приетите по делото писмени доказателства и въз основа на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебна експертиза, че дължимите на ищцата  месечни възнаграждения за м.08, м.09 и за м.10.2018 г. правилно  са били  начислени, след което  и   са й били изплатени.Получаването от ищцата на трудовите  възнаграждения  за месеците август, септември и октомври 2018 г. се установява и от представените във въззивното производство платежни  ведомости  на ЕТ „З**Й***–Г.К.“.За м.август – 510 лв / л.153/,за м.септември -  всичко начисления  - 566,66 лв. , чиста сума за получаване- 439,71 лв. / л.156/ и за м.октомври – за 23 дни  всичко начисления – 510 лв. чиста сума за получаване 388,81 лв. / л.159/. Платежните ведомости  носят подписа на ищцата, който подпис  ищцата не оспори при представянето на ведомостите за заплати във въззивното производство. В.с.з на 20.11.2019 г. процесуалният представител на ищцата заяви,че  доверителката му разпознава подписите си  на  ведомостите и заяви ,че няма  доказателствени искания. С оглед установеното  по делото  и въз основа на  приетите писмени доказателства  и заключението на вещото лице настоящият състав на възззивния съд   намира  обжалваното решение в тази му част за правилно и законосъобразно ,а насрещната възззивна  жалба  за неоснователна. По изложените съображения решението в тази му част се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,а насрещната възззивна  жалба следва да се остави без уважение.

           Относно разноските и ДТ :

            Предвид изхода на делото решението следва да се отмени и в частта за разноските и за държавната такса.На основание чл.78,ал.1 ГПК, ответникът Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК ********* следва да заплати на Я. Т* П., с ЕГН ********** сумата от 35,54 лв., представляваща  адвокатско възнаграждение. На основание  чл.78,ал.3 ГПК, ищцата Я. Т* П., с ЕГН **********  следва да заплати на Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, сумата от  329,27 лв. представляваща адвокатско възнаграждение. Ответникът Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК ********* следва  да заплати  по сметка на  Окръжен съд  – Хасково – държавна такса по уважените обективно съединени искове в общ размер от 150,00 лв., а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и сумата от 5 лв. за държавна такса.  

              Мотивиран така, съдът

                                        Р Е Ш И :

             ОТМЕНЯ решение № 359/12.06.2019 г. на РС-Хасково по гр.дело №  2931/2018 г. в частта в която  съдът е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х*, ул. „Б*" № 37 вх.А ет.1,да заплати  на Я. Т* П. с ЕГН ********** *** сумата от общо 1 120 лв., представляваща неизплатено й брутно трудово възнаграждение за месец май 2018 г. от 120 лв., за месец юни 2018 г. от 500 лв. и за месец юли 2018 г. от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, и

            ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска  на Я. Т**а П., с ЕГН ********** ***  против  Г.З.К.,действащ като  ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х*о, ул. „Б*" № * вх.А ет.1  с правно основание чл.128,т.2 от КТ за сумата от общо 1 120 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месец май 2018 г. от 120 лв., за месец юни 2018 г. от 500 лв. и за месец юли 2018 г. от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОТМЕНЯ решение № 359/12.06.2019 г. на РС-Хасково по гр.дело №  2931/2018 г. в частта в която  съдът е осъдил Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х*о, ул. „Б*" № * вх.А ет.1, да заплати  на Я. Т* П. с ЕГН ********** за  сумата  над 229,50 лева до  сумата 2 017,47 лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ  неизползван платен годишен отпуск през периода 2013 – 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г.до окончателното изплащане на сумата, и

           ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска  на Я. Т* П., с ЕГН ********** ***  против  Г.З.К.,действащ като  ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Б*" № * вх.А ет.1  с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за  сумата  над  229,50 лева  до  сумата 2 017,47 лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ  неизползван платен годишен отпуск през периода 2013 – 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г.до окончателното изплащане на сумата.

           ОТМЕНЯ решение № 359/12.06.2019 г. на РС-Хасково по гр.дело №  2931/2018 г. и в частта за разноските  и за ДТ, вместо което ПОСТАНОВЯВА

           ОСЪЖДА Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, да заплати на Я. Т* П., с ЕГН ********** сумата от 35,54  лв., за  адвокатско възнаграждение.

                   ОСЪЖДА Я. Т““**П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, сумата от  329,27 лв. за адвокатско възнаграждение.

    ОСЪЖДА Г.З.К., действащ като ЕТ "З**Й*** – Г.К.“ с ЕИК *********, да заплати  по сметка на  Окръжен съд  – Хасково – държавна такса по уважените обективно съединени искове в общ размер от 150,00 лв., а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и сумата от 5 лв. за държавна такса.               

             ПОТВЪРЖДАВА решенето в останалите му части.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

  Председател :                                                    Членове : 1.

 

 

 

                                                                                2.