Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 1039 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 172102 от 22.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 80293/2017 г. на СРС, ГО, 65 състав, З.И.Б. е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 471, 53 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. и
сумата от 26, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
същия период, за имот с аб. № 235241, ведно със законната лихва от 13.11.2017
г. до плащането. Отхвърлен е искът за главницата, представляваща цена на
доставената топлинна енергия, за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 2 552, 70 лв., както и исковете за сумата от 556, 77 лв.
мораторна лихва върху главницата за потребената топлинна енергия и за сумата от
6, 25 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2015 г. – 31.10.2017 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 423, 02 лв. разноски по делото. Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца Т.С.“ ЕАД.
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че
неправилно първоинстанционният съд е разрешил въпроса относно количеството
потребена топлинна енергия въз основа на заключението на вещото лице, което не
е задължително за съда, вместо въз основа на ангажираните по делото писмени
доказателства, които обосновават основателност на претенцията за
главницата в пълен размер. По отношение
на претенцията за мораторна лихва счита за неправилен извода на съда, че не е
доказано изпадането на длъжника в забава. Позовава се на Общите си условия от
2008 г. и 2014 г., като във връзка с последните навежда оплакване, че за публикуването
на интернет страницата на ищеца на фактури за дължими суми са съставени
констативни протоколи, които първоинстанционният съд не му е указал да
представи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника З.И.Б..
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище
по жалбата.
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и
чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът З.И.Б. е наследник на И.З.Б.,
който е имал качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот с аб. № 235241, като му дължи сумата от 3 142, 34 лв.,
от която: сумата от 2 552, 70 лв. главница, представляваща стойност на
потребената топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., мораторна
лихва върху нея в размер на 556, 77 лв. за периода 15.09.2015 г. – 31.10.2017
г., сумата от 26, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
и мораторна лихва върху нея в размер на 6, 25 лв. моли съда да осъди ответника
да му заплати процесните суми. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът З.И.Б. не е депозирал
отговор на исковата молба.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 10, том XIII, дело №
2324/1991 г. от 04.03.1991 г., по силата на който Д.С.Б. продава на сина си И.З.Б.
следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 1, на първи етаж от жилищна
сграда – бл. ******, състоящ се от: две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи
помещения, с обща площ от 78, 51 кв.м.
Видно от удостоверение № 04/09.07.2012 г., изд. от
Столична община, Район „Сердика“, бул. „Георги Димитров“ е преименуван на бул.
„Княгиня Мария Луиза“.
Видно от удостоверение за наследници от 12.03.2018 г.,
И.З.Б. е починал на 27.12.2010 г., като е оставил наследник по закон - З.И.Б. –
син.
Видно
от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „******от 11.07.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, като
под № 1 в съставения списък на етажните собственици е посочено лицето И.З.Б.,
който с подписа си е удостоверил обстоятелството, че в имот с аб. № 235241 са монтирани
5 бр. радиатори.
На 31.07.2002
г. е сключен договор № 2713 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в
гр. София, бул. „******, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща
и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до
45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Пред
СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещото
лице инж. Б.В.-Т., се установява, че топлинната енергия, постъпила в абонатната
станция, се измерва от общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се
отчита в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на
топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, което в случая е направено. Констатира се, че в
процесния период фирмата за дялово разпределение – „Т.с.“ ЕООД е извършвала
разпределението на топлинна енергия в блока. За процесния период м.05.2014 г. –
м.04.2015 г. не е осигурен достъп на фирмата за дялово разпределение за отчет
на уредите в имота, поради което е начислен служебен разход на максимална
мощност на отоплителните тела съгласно чл.61, ъ.6.5 от Наредбата за
топлоснабдяването (отм.) и разход за топла вода на база предходен период. Дължимата
сума за периода възлиза на 2 471, 53 лв., формирана като сбор на фактурираната
по прогнозни стойности сума от а 297, 26 лв. и сума за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 1 174,
27 лв. Отчитането и разпределението на топлинна енергия е извършвано в
съответствие с действащата нормативна уредба. Констатира се, че топломерът е
преминал метрологична проверка и е годно средство за търговско измерване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени релевираните от жалбоподателя доводи относно правилността му.
С оглед
релевираните с въззивната жалба доводи, извън предмета на въззивна проверка е
въпросът относно качеството на ответника на клиент на топлинна енергия и
съществуването на облигационно правоотношение между него и ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването - отм. ДВ бр.
25 от 20.03.2020 г., но действала през исковия период.
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно потребената топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата
през периода нормативна уредба. По изложените съображения не могат да бъдат
споделени доводите на жалбоподателя-ищец за неправилност на изводите на съда относно
количеството потребена топлинна енергия за исковия период.
По
отношение на претенцията за мораторна лихва от страна на жалбоподателя са
наведени оплаквания за неправилност на изводите на съда, че не е доказано
изпадането на длъжника в забава. С оглед заявения исков период приложение
намират Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник
„19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014
г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства да е било
извършено посоченото публикуване на интернет страницата на продавача.
Неоснователно е възражение на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не му е
указал, че следва да представи констативни протоколи за установяване на това
обстоятелство. С докладва по делото, обективиран в определение № 74484 от
25.03.2019 г. първоинстанционният съд по реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК е указал
на ищеца, че в негова тежест е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – отправянето на покана за плащане на
дължимата цена за услугата дялово разпределение и факта на публикуване на
общите фактури на сайта на ищеца. В изпълнение на вмененото му от чл.146, ал.2 ГПК задължение съдът е указал на ищеца и че за последните обстоятелства не сочи
доказателства, с което в пълна степен е спазил изискванията на процесуалния
закон. Съдът не дължи указания на страната относно конкретните доказателства,
които следва да ангажира, за да се приеме претенцията й за основателна. Съобразно чл.146,
ал.2 ГПК съдът не е длъжен и да указва на страните, че представените
доказателства не са достатъчни. Той има задължение само да следи дали
представените доказателства са допустими. По изложените съображения
неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че е следвало да му бъде
указано от страна на съда да представи констативни протоколи, съставени по реда
на чл.593 ГПК.
От
страна на жалбоподателя не са изложени конкретни доводи във връзка с изводите
на първоинстанционния съд, касаещи претенцията за мораторна лихва върху
главницата за цената на дяловото разпределение, а именно – че не се установява
ищецът да е отправил до ответника показа за заплащане на последната, с което да
го е поставил в забава, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка
по арг. от чл.269 ГПК.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответника
по жалбата има право на разноски, но доколкото не е претендирал присъждането на
такива и не е ангажирал доказателства за извършването им, разноски не следва да
му се присъждат.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАДВА решение №
172102 от 22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 80293/2017 г. на СРС, ГО, 65
състав, в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** срещу З.И.Б.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за сумата
над уважения размер от 2 471, 53 лв. до пълния предявен размер от 2 552,
70 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. – м.04.2015 г.; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата
от 556, 77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
потребената топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. – 31.10.2017 г. и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата от 6, 25 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2015 г. – 31.10.2017 г.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.