РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 24.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н. С. като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1494
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, срещу С.Д.И. с ЕГН **********,***.
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Твърди се, че е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2010г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК *********, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с предишно наименование, по силата на
който вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу ответника са прехвърлени.
На ответника е изпратено
два пъти писмо с уведомление от кредитора по процесния договор чрез ищеца за
извършената цесия, което не е получено от ответника, писмата са върнати в
цялост.
Твърди се, че е сключен
Договор за потребителкси кредит на 08.08.2017г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД като
заемател и ответникът като
заемополучател, с който дружеството се е задължило да предостави в заем на
ответника сума в размер на 1000 лева, която му била предоставена в брой в деня
на подписване на договора, за което договорът имал силата на разписа.
Погасителните
вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1147,40 лв.,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 147,40 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 18.05.2018г. на 20 равни двуседмични погасителни вноски, в
размер на 57,37 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
25.08.2017г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.05.2018г..
С подписването
на договора заемателят е удостоверил, че е уведомен от заемодателя за всички
клаузи от договора и желае да го сключи, че е запознат с тарифата за таксите на
заемодателя, като в случай, че забави плащане на погасителна вноска, включващо
главница и лихва с повече от 30 календарни дни дължи заплащането на такса за
разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 9 лева. Поради това на
ищеца е начислена такса разходи за събиране на вземания в размер на 45 лева.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не
е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 701,20 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 20 равни вноски, всяка в размер на 35,06 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 92,43
лева.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
04.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва е 96,80 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Длъжникът е изплатил по кредита 571.22
лева, с която са погасени както следва: неустойка за
неизпълнение: 210,36 лв., такса разходи: 45 лв., договорна лихва: 71,77 лв. и
главница: 244,09 лв.. Срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 18.05.2018г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Иска се за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за
изпълнение по чгд № 802/2019г. на ПРС и разноски по исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран отговор от назначения
на ответника особен представител.
В отговора се твърди, че иска за заплащане на сума
в размер на 755,91 лева е недопустим, тъй като не е посочено на какво точно
договорно основание се дължи, по този начин ищеца е добавил ново основание
различно от посоченото в издадената заповед по чл.410 ГПК.
От доказателствата по делото не можело да се
установи как е формирана претендираната главница.
По отношение на претендираните акцесорни вземания
се иска производството да бъде прекратено като недопустимо поради недопустимостта
на главното вземане.
В случай, че съдът сметне исковете за допустими се
твърди, че те са неоснователни.
Правят се следните оспорвания: че ответника е
страна по процесния договор, твърди се, че не е налице твърдяната облигационна връзка между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; че ответникът не дължи претендираните суми по договора, че
тя не ги е получила, че тя не е подписала договора както и предложението за
сключване на договор; твърди се, че процесния договор за заем е нищожен, поради
противоречие с добрите нрави и закона, предвид завишения размер на договорната
лихва и ГПР; оспорва се валидността и истинността на договора за цесия, като се
твърди, че не е подписван от Н. С., С. В. и М. Д., твърди се, че двата броя
потвърждения за сключена цесия не са подписани от Н. С. и С. К.; твърди се че
Приложение №1/01.10.2018г. е подписано от лице без представителна власт, тъй
като не е посочено името му; твърди се, че пълномощно от 09.09.2015г. не е
подписано от К. М. и е антидатирано; твърди, че двете уведомителни писма за
извършената цесия не са подписани от Н. С.; оспорва се искането за заплащане на
разноски, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар; оспорва
се договора за цесия и се твърди, че е нищожен.
Твърди се, че ответника няма договорни отношения с
ищеца, че изпълнява задълженията си по процесния договор за кредит, ако е
сключен такъв.
Твърди се, договора за потребителски кредит е
нищожен поради липса на съществени реквизити, които са отразени в него само
формално. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК и
не се съдържат реквизити посочени в чл.11, ал.1, т.11-12 и т.20 от ЗПК.
Твърди се, че посочения ГЛП в размер на 35% е
неверен, а реалния е много по-висок както и посочения ГПР, който надвишава
размера посочен в чл.19, ал.5 на ЗПК.
Твърди се, че ответника не е подписал тарифата на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, че не е запознат с нея и че тя не съдържа информация
по отношение на продукта „EasyMax24”, който е обект на
договора за заем. Поради това се твърди, че ответника не е получил предложение
за сключване на договора с информация за ГПЛ и ГПР и неустойка.
Твърди се, че договора е нищожен поради неспазване
на изискванията на чл.5, чл.10, чл.11, чл.12 от ЗПК, при условията на чл.22 вр.
с чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК и при условията ан чл.21, ал.1 и ал.2вр. с
чл.32, ал.4 от ЗПК, клаузата за лихва и ГПР е нищожна на основание чл.19, ал.4 ЗПК.
Излага се, че в процесния договор е уговорено, че
сума от него в размер на 589,30 лева, ще се използва за рефинансиране на
договор за заем № 2770452, който не е приложен по делото. Твърди, че такъв не
съществува, както и че не са били налице основанията за извършване на
прихващане, което правило нищожна разпоредбата на чл.3 от договора.
Особеният представител твърди, че не е доказано
ответницата да е получила остатъка от заемната сума след направеното
прихващане.
В евентуалност твърди, че направеното плащане от
589,30 лева било напълно достатъчно за погасяване на целия заем предвид
нищожността на клаузата за неустойка.
Твърди се, че размера на предвидената неустойка е
прекомерен, поради което същата е загубила своята обезпечителна функция и е
нищожна поради противоречие със закона – чл.143, ал.2, т.5 ЗЗД и с цел заобикаляне
на чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди се, че договора за цесия е антидатиран и
съставен единствено за целите на производството. Твърди се, че договора е
нищожен поради непосочване на цената на цедираните вземания и че е налице пълна
нееквивалентност на престациите по него. Поради нищожността на договора се
твърди, че ищеца не е придобил права над процесното вземание, съответно няма
правен интерес от водене на настоящото производство.
Иска се отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител в писмена молба поддържа предявените искове. Ответникът чрез
особения си представител моли за отхвърляне на предявените исковете.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото
доказателства рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), пълномощно от 09.09.2015 г., потвърждение за сключена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите от
01.10.2018 г., потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите, приложение № 1 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия) сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 16.11.2010 г.; Известие за доставяне
от 10.10.2018г.; Обратна разписка към товарителница № 68572226; се установява, че на 16.11.2010г. е подписан рамков
договор за продажба на вземания между „Изи Асет Мениджмънт и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по
силата, на който „Изи
Асет Мениджмънт“ АД се задължава да продава на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД станали изискуеми и
ликвидни вземания по договори за потребителски кредити, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях като е посочено, че
вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложени № 1. В приложение
№1/01.10.2018г. е посочено като продадено задължението на ответницата по
договор от 03.08.2017г. в размер на 1000 лева главница, посочено е като общо
дължимо по кредита 1848,60 лева, остатък от дължимата сума към датата на
вземане 01.10.2018г.1370,91 лева, в това число и лихва за просрочие към
01.10.2018г. в размер на 48,53 лева. Цесията е потвърдена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищецът е упълномощен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми длъжниците по
цедираните вземания за извършената цесия. Поради това на ответника е изпратено
писмо с уведомление от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД чрез
ищеца за извършената цесия, което е върнато с отбелязване, че лицето е в
чужбина.
От ч.гр.д.802/2019г. на
ПРС се установява, че по него е издадена заповед за изпълнение № 547/05.06.2019г.
за следните суми в
размер на в размер на 755,91
лв. (седемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) –
задължение по договор за паричен заем № 3011461/08.08.2017 г. сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и С.Д.И.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, /правоприемник на който е
Агенция за събиране на вземания” АД понастоящем „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от дата 16.11.2010 г. , в размер на 75,63 лв. (седемдесет и пет лева
и шестдесет и три стотинки) представляваща договорна лихва за периода от
03.11.2017 г. до 18.05.2018 г.; в размер на 490,84 лв. (четиристотин и
деветдесет лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.11.2017 г.
до 18.05.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на настоящото заявление в съда – 03.06.2019 г., до окончателното
погасяване на дълга; в размер на 96,80 лв. (деветдесет и шест лева и осемдесет
стотинки) представляваща обезщетение за забава за периода от 04.11.2017
г. до 03.06.2019 г.. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради това на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е
сторил.
От приетата по делото
ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се
установява, че от общото задължение за главница в
размер на 1 000 лв. по договора за кредит сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ответницата след приспадане на извършените плащания общо в размер на
244,09 лв. остава дължима главница, а размер на 755,91 лева.
От общото задължение за договорни
лихви в размер на 147,40 лв. след приспадане па извършените плащания в общ
размер на 71,77 лв. остават дължими договорни лихви да периода 25,01,2018г. -
25,07,2018 в общ размер на 75,65 лв.
От общото задължение за неустойка
в размер на 701,20 лв. след приспадане на извършените плащания общо в размер ма 210,36 лв.
остават дължими неустойки за периода 25,01,2018г. - 25,07,2018г, в общ размер
на 490,84 лв.
От общото задължение за такса
„разходи за събиране” в размер на 45 лева след приспадане на извършените
плащания в общ размер на 45 лв. няма остатък от дължими суми.
По
счетоводни данни от „Изи Acer Мениджмънт” АД от
предоставеният заем по процесаият договор в размер на 1000 лв. е осчетоводено
погасяване по кредит № 2770452 в размер на 589,30 лв., и остатъкът от
410,70 лв. е предоставена в брой на кредитополучателя С.Д.И. на дата
08,08,2017г. Годишният лихвен процент по процесният договор е 35%
Годишният
процент на разходите е в размер на 40,71%. който е формиран от главница в размер на 1 000 лв., с месечни анюитетни вноски само за
главница и лихва и за срок от 20 бр. двадесет месечни вноски, т.е. за периода
от 25,08,2017г. до 18,05,2018г.
ГПЛ в
размер на 35%, която за целият период се равнява на 147,40 лв. е начислен за
периодите, посочени подробно в таблицата по т.1 и върху главниците,
които са както следва.
Общата стойност на обезщетението за забава за период от деня следваш падежа
на всяка една просрочена вноска за главница до
03,06,2019г се равнява на 101,33 лв..
От изготвената по делото СГЕ, която
съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че Подписа
в копие на рамков договор за цесия or 16.11.2010г. сключен между ,,Изи асет
мениджмънт ,, АД и „Агенция за събиране на вземания „ЕАД в графата „За
продавача" над името С. В. е изпълнен от С. С. В.. Подписът в копие на
рамков договор за цесия oт 16.11.2010г. сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД
и „Агенция за събиране на вземания „ЕАД в графата „За продавача" над името
Н. С. е изпълнен от Н. Й. С.. Подписът в копие па рамков договор за цесия от
16.11.2010г. сключен между „Изи асет мениджмънт„ АД и „Агенция за събиране на
вземания „ЕАД в графата „За купувача" над името М. Д.е изпълнен от М. Д. Д..
Подписите в копие на Приложение №
01.10.2018г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. в графата „За
продавача" са изпълнени от С. К. К.. Подписите в копие на Приложение № 1
от 01.10.2018г. към договор за цесия от 16.1 1.2010 г. в графата „За купувача”
са изпълнени от 11Н.Т. С.. Подписът в копие на Потвърждение за цесия от
16.11.2010г. е изпълнен от Н. Й. С.. Подписът в потвърждение за цесия към
Приложение № 1 от 01.10.2018г. към Договор за цесия от 16.11.2010 г. е изпълнен
от С. К. К.. Подписът в копие на Пълномощно от 09.09.2015г. за уведомяването за
цесия е изпълнен от К. К. М..
Подписът „Заемател /Възложител/
Подпис:” в копие на Договор за паричен заем от 08.08.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт „АД и С.Д.И. е изпълнен от С.Д.И.. Подписите в графата „Подпис” по
т.9, в графата „Заемател /Декларатор/Възложител : С.Д.И. и в графата „Подпис„
по т. 10 в копие на Предложение за сключване на договор за паричен заем са
изпълнени от С.Д.И..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение №
547/05.06.2019г. издадена по ч.гр.д.
№ 802/2019г. по описа на ПРС.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 802/2019г. на ПРС.
Възражение за нищожност на договора за
заем на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД.
Възражение за нищожност на клаузите за
неустойка ГПР, ГПЛ в договора за заем на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД.
Възражение за нищожност на договора за
цесия на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че между цедента и ответника е сключен процесния
договор за кредит, че цедента е изправна страна по него, цедирането на
вземането, изискуемостта на процесния вземания, направеното прихващане на сума
в размер на 589,30 лева от договора за кредит със задължение по договор за заем
№ 2770452.
Ответникът следва да докаже, нищожността на
договора за кредит, на клаузите
за неустойка ГПР, ГПЛ, на договора за цесия.
По делото не бе приет като доказателство договор за
паричен заем № 3011461/08.08.2017г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответницата, както и предложение за сключен договор, тъй като същите бяха
оспорени относно авторството от ответната страна, в откритото производство по
чл.193 ГПК, ищецът заяви, че ще се ползва от тях, но не изпълни разпореждането
на съда да ги представи в оригинал.
Въпреки това от останалите събрани по делото писмени доказателства и
изготвените ССчЕ и СПЕ по косвен начин се установи, че между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответницата е била налице облигационна връзка по договор за
заем, по силата, на който е предоставил на ответницата в заем сума в размер на
1000 лева. От СПЕ, която е изследвала копието на договора за заем и предложение
за сключването му се установи, че тези документи са подписани от ответницата
като кредитополучател. Видно от приетата по делото ССчЕ е осчетоводено погасяване по кредит № 2770452 в размер на
589,30 лв., и остатъкът от 410,70 лв. е предоставена в брой на
кредитополучателя С.Д.И. на 08,08,2017г.. Ответницата е правила плащания по кредита общо в размер
на 244,09 лв., след приспадането, на които остава дължима главница, а размер на
755,91 лева.
От изготвената по делото ССчЕ по
косвен начин се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и ответницата по сключения по
между им договор за кредит са уговорили договорни лихви в размер на 147,40 лв.,
които след приспадане на извършените плащания в общ размер на 71,77 лв. остават
дължими за периода 25,01,2018г. – 25.07.2018г. в общ размер на 75,65 лв..
Изготвената по делото ССчЕ е
недостатъчно доказателство, за да се приеме за какво точно неизпълнение по
договора страните са уговорили неустойка, за да може да прецени съда дали е
налице такова съответно дали е дължима неустойката. Поради това съдът приема,
че предявеният иск за неустойка като е недоказан.
От представените по делото
договор за цесия
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), пълномощно от 09.09.2015 г., потвърждение за сключена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите от
01.10.2018 г., потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите, приложение № 1 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия) сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 16.11.2010 г.; Известие за доставяне
от 10.10.2018г.; Обратна разписка към товарителница № 68572226 и изготвената по
делото СГЕ и справка от Търговски регистър се установи, че тези документи са
автентични и са подписани от лице с представителна власт, поради което те са
породили исканите от страните по тях правни последици, а именно прехвърляне на
вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, които са описани в Приложение №1, потвърждаване на цесията от цедента и
упълномощаване на цесионера да уведоми длъжниците по договора. В случая видно
от Приложение №1 от 01.10.2018г. на ищеца е прехвърлено по договор за кредит
сключен с ответницата от 03.08.2017г. главница в размер на 1000 лева.
Останалите вземания по кредита, които страните по договора за цесия са посочили
като прехвърлени в общ размер на общо дължими – 1848.60 лева и остатък на
дължимата сума по кредита към 01.10.2018г. в размер на 1370.91 лева са
недостатъчно индивидуализирани, поради което съдът не може да направи
заключение какви точно задължения са прехвърлени и в какъв размер. Посочената
като прехвърлена лихва за просрочие към 01.10.2018г. в размер на 48.53 лева,
съдът не намира, че е достатъчно добре индивидуализирана, тъй като не е посочен
периода, за който е начислена, съответно нейния размер е недоказан. Предвид
гореизложеното съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че са му
прехвърлени други вземания по договора за кредит сключен между цедента и
ответницата, освен главница в размер на 1000 лева.
Предвид изготвената
по делото ССчЕ, неплатената главница по договора е в размер на 755,91 лева и предявените
искове с оглед на горните мотиви следва да бъдат уважени по отношение на тази
главница ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
03.06.2019г., до окончателното погасяване на дълга и отхвърлени по отношение на
останалите претендирани суми , в размер на 75,63 лв. (седемдесет и пет лева
и шестдесет и три стотинки) представляваща договорна лихва за периода от
03.11.2017 г. до 18.05.2018 г.; в размер на 490,84 лв. (четиристотин и
деветдесет лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.11.2017 г.
до 18.05.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на настоящото заявление в съда – 03.06.2019 г., до окончателното
погасяване на дълга; в размер на 96,80 лв. (деветдесет и шест лева и осемдесет
стотинки) представляваща обезщетение за забава за периода от 04.11.2017 г. до
03.06.2019 г..
Предвид
горните мотиви съдът няма да коментира възраженията
на особения представител на ответника за нищожност на договора за заем на
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД, за нищожност на клаузите за неустойка
ГПР, ГПЛ в договора за заем на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника за нищожност на договора за цесия на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Ответницата няма правен интерес да оспорва договор, по който не е страна, освен
това в договора за цесия страните са договорили начин за определяне на цената на
цедираните вземания и дали престациите по договора са еквивалентни е
ирелевантно за настоящия спор.
Съдът
намира за неоснователно възражението на особения представител, че липсва
надлежно упълномощаване от страна на цедента към цесионера за уведомяване на
длъжниците по договорите за кредит за извършена цесия предвид наличие на
изрично пълномощно затова от цедента към цесионера, което е прието като
доказателство по делото.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото съразмерно с уважения иск. Претендираните разноски
от ищецът са следните: по 28.38 лева – държавна такса в исковото производство, 28.38
лева – държавна такса в заповедното производство, възнаграждение на особен представител
– 329.35 лева, юрисконсултско възнаграждение, което съдът по заповедното
производство е определил на 50 лева, а по исковото определя на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 150 лева предвид ниската правна
сложност по делото, малкия материален интерес, неявяването на юрисконсулт на
ищеца в единственото съдебно заседание по делото и представеното писмено
становище, 400 лева за депозит за вещи лица по изготвените по делото ССчЕ и СГЕ.
Съобразно това на ищецът следа да се присъдят разноски съразмерно с уважения
иск в размер на общо 525.24 лева по заповедното и исковото производство.
Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на РС Провадия 50 лева, които са заплатени от съда за възнаграждение на
вещото лице по приетата по делото СПЕ.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25,
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, към С.Д.И. с ЕГН **********,***, за които е издадена
Заповед № 574/05.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 802/2019г. на
РС Провадия ПО ОТНОШЕНИЕ НА следното парично вземане
в размер на 755,91 лв. (седемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и една
стотинки) –
задължение по договор за паричен заем № 3011461/08.08.2017 г. сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и С.Д.И.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, /правоприемник на който е
Агенция за събиране на вземания” АД понастоящем „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от дата 16.11.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 03.06.2019 г.,
до окончателното погасяване на дълга КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове по
отношение на следните парични вземания в
размер на 75,63 лв. (седемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки)
представляваща договорна лихва за периода от 03.11.2017 г. до 18.05.2018 г.; в размер на 490,84 лв. (четиристотин и
деветдесет лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.11.2017 г.
до 18.05.2018 г.; в размер на 96,80 лв.
(деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки) представляваща обезщетение за
забава за периода от 04.11.2017 г. до 03.06.2019 г..
ОСЪЖДА С.Д.И. с ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата
от 525.24 лева
разноски по настоящото производство и по ч.гр.д.802/2019г. на РС Провадия, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
от ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.И. с ЕГН **********,***
да заплати на РС Провадия, сумата от 50
лева заплатена
за възнаграждение на вещото лице по приетата по делото СПЕ, на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..