№ 144
гр. Ловеч, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200530 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство – серия К, № 4569224 на ОД на МВР Ловеч е наложено на СТ. ЯВ. ЯК.
от гр.П., административно наказание на основание чл.182, ал.4, във връзка с чл.189, ал.4 от
ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Я., който го е обжалвал и
моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като неправилен и незаконосъобразно
издаден. В жалбата изтъква, че фишът е издаден при допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като липсва задължителен реквизит, регламентиран с нормата на чл.57, ал.1,
т.10 от ЗАНН, а именно : подлежи ли фишът на обжалване, в какъв срок и пред кой орган.
Счита, че по този начин е било ограничено правото му на защита, поради което е
самостоятелно правно основание за отмяна на фиша.
Оспорва скоростта, с която е посочено във фиша, че е управлявал превозното
средство и счита, че същата е била измерена от неизправно и негодно техническо средство.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Я. не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили на основание чл.63, ал.4
от ЗАНН възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират
от жалбоподателя разноски по делото.
1
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна
система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения тип TFR1–M, № 608. Системата
можела да работи както в установен в покой, така и от движещ се полицейски автомобил и
когато засичала превишена скорост на участник в пътното движение, тя го заснемала на
видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които
идвали срещу полицейския автомобил, така и тези, които го подминавали. След това, в
полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за
собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 17.02.2021 г., в 11:50:15 часа, на път ІІ-35, при км.38+844, в землището на
гр.Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.П. със
скорост от 83 км/ч товарен автомобил. Видно от схемата за организация на пътното
движение /л.10 от делото/, в този участък от пътя имало въведено със знак В26 ограничение
на скоростта от 60 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 4835
/л.12/ установили, че засечената в 11:50:15 часа на 17.02.2021 г. скорост от 83 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача наказуемата скорост била изчислена на 80
км/ч) била от товарен автомобил „**************
След справка в централната база данни на КАТ /л.18/ било установено, че собственик
на автомобила е „Елит -П” ЕООД – гр.Пловдив.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 09.03.2021 г. /справка на л.14 от
делото/ срещу СТ. ЯВ. ЯК. от гр.П. бил издаден електронен фиш серия К, № 4569224 /л.11/.
В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което, на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП наложил на С.Я. санкция
глоба, в размер на 100 лева.
Видно от приложената по делото разписка /л.17/, електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя Я. на 08.06.2021 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Я. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, от надлежна страна,
доколкото С.Я. е визиран като адресат на електронния фиш, поради което е допустима.
2
Неоснователно и категорично не може да бъде споделено наведеното с жалбата
възражение за това дали електронният фиш подлежи на обжалване, пред кого и в какъв
срок.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като
задължителен такъв реквизит на ЕФ. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан
реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната
териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена
в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни
служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
реквизит пред кого и в какъв срок може да се обжалва ЕФ са неоснователни. Приложимостта
на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението, че скоростта е била засечена от неизправно и
негодно техническо средство. Автоматизираното техническо средство, с което е била
засечена скоростта на автомобила е било одобрено и сертифицирано. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на
Български институт по метрология /л.8/ и от протокол от проверка № 4-22-20 от 14.08.2020
г. /л.7/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална проверка на
годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
При цялостната проверка за законосъобразност обаче, съдът намира, че в обжалвания
3
ЕФ е налице непреодолимо противоречие между направеното описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението и приложената санкционна норма.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП описанието на нарушението
е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш.
Изхождайки от направеното фактическо описание на нарушението в
обстоятелствената част на обжалвания ЕФ, то приложимата в случая санкционна норма би
следвало да е тази по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, където глобата за превишаване на
разрешената скорост в границите от 11 до 20 км/ч за извън населено място е 50 лева. За така
описаното деяние обаче, жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.182, ал.4 от
ЗДвП. С тази разпоредба се предвиждат завишени наказания за водачи на МПС, които са
превишили разрешената скорост в хипотезите на ал.1, т.1-5, ал.2, ал.3, т.1-5, както и по ал.1,
т.6 и ал.3, т.6. Общият съставомерен признак при всичките тези хипотези е деянието да е
извършено при условията на повторност. В разпоредбата на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на „повторно“ нарушение за целите на закона, а именно : нарушението
да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление (към
него е приравнен и ЕФ по силата на чл.189, ал.11 от ЗДвП), с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение. Следователно, с разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП е предвиден квалифициран състав, който ще бъде приложим само в случаите,
когато наред с обстоятелствата, включени в основния състав на нарушението, следва да е
налице осъществено и допълнителното обстоятелство, посочено в квалифицирания състав и
което обстоятелство повишава обществената опасност на конкретното деяние спрямо
хипотезите на основния състав на същото по вид нарушение. В обсъждания случай това
квалифициращо обстоятелство, което би наложило налагането на по-тежкото по размер
наказание е водачът да е извършил деянието, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, при условията на повторност по смисъла на
дадената в ЗДвП дефиниция. Такова твърдение обаче, при словесното описание на
нарушението в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ липсва. Въпреки това наказанието
е наложено именно по квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП макар, че никъде във
фиша наказващият орган не твърди, че в едногодишен срок преди датата 17.02.2021 г.,
спрямо жалбоподателя Я. е имало влезли в сила наказателни постановления и/или
електронни фишове, с които е бил санкциониран като водач за нарушения на скоростния
режим. Това противоречие между словесното изписване на нарушението и квалификацията
на приложения състав на нарушение прави волята на наказващия орган неясна и
противоречива, което пък от своя страна ограничава правото на защита на наказаното лице и
съществено опорочава издадения ЕФ.
Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим
с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има
за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
(деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена
4
административнонаказателна норма.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че в случая не се касае за
доказателствен дефицит, макар и че това е налице, тъй като не са ангажирани каквито и да
било доказателства установяващи влезли в сила наказания спрямо жалбоподателя за такъв
вид нарушения по ЗДвП, а за порок още при описание на нарушението. Но дори и в
хипотеза на безспорна установеност на това квалифициращо обстоятелство, то предметът на
доказване в настоящето производство е очертан с описание на нарушението с неговите
признаци от обективна и субективна страна, съгласно съдържанието на ЕФ. И щом в
последния не е формулиран фактически извод жалбоподателят да е бил санкциониран в
едногодишен срок преди 17.02.2021 г. с влезли в сила НП или ЕФ за нарушения на
скоростния режим, то следователно и такова обвинение не му е предявено, респективно,
няма как да се защити по него. В този смисъл, представеният снимков материал не е
достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача по посочения във фиша
квалифициран състав, щом като в него липсва описание на самото квалифициращо
обстоятелство.
Във връзка с последното и за пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да
посочи и че с административнонаказателната преписка не са представени каквито и да било
доказателства, които да установяват защо именно на С.Я. е ангажирана отговорността за
извършеното на 17.02.2021 г. нарушение с товарния автомобил „****************. Видно
от справката на л.18 от делото, автомобилът е собственост на юридическо лице –
**************. Липсват данни жалбоподателят Я. да е законен представител на
дружеството или пък да е посочен в декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро, предл.2-ро от ЗДвП
от собственика на автомобила, като лицето, което го е управлявало в деня на констатиране
на нарушението.
Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването на
обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
надлежно и пълно описание на нарушението, с всичките му съставомерни фактически
признаци. На практика наказващият орган е приложил санкцията на правната норма (чл.182,
ал.4 от ЗДвП), но без преди това да е установил, че е била изпълнена нейната хипотеза.
Жалбоподателят е бил наказан за извършване на административно нарушение на конкретна
разпоредба от закона, но при изначална липса на твърдение за един от съставомерните, в
случая и квалифициращи признаци на това нарушение. Следва да бъде подчертано и че
квалифициращото обстоятелство, което обосновава приложението на чл.182, ал.4 от ЗДвП,
се отнася до особеност на субекта на нарушението, т.е. деянието по този текст от закона е
със специален субект. То може да бъде извършено не от всеки водач на МПС, а само от
такъв, който в едногодишен срок преди това е бил наказван с влязло в сила НП/ЕФ, за
нарушение от същия вид. В атакувания ЕФ такъв извод не е бил формулиран от наказващия
орган. Именно този недостатък при описание на нарушението от обективна страна съдът
счита за съществено процесуално нарушение. Правото на защита на жалбоподателя е било
изначално и неоправдано ограничено, като той е бил поставен в положение да се защищава
5
срещу неясно и вътрешно противоречиво административно обвинение и без да е запознат с
всички факти, които наказващият орган е съобразявал при решаване въпроса за
отговорността му. Нарушението не може да се санира дори и пред настоящата инстанция да
са представени достатъчно и безспорни доказателства установяващи квалифициращия
признак на нарушението, а в случая, както се посочи и по-горе в изложението, такива
липсват.
Предвид на така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалвания ЕФ серия К, № 4569224 е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да
бъде отменен.
Независимо, че от доказателствата по делото се установява, че с товарния автомобил
********************* е било извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗДвП, то следва да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция не може
да упражни правомощията си по чл.63, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро, във връзка с чл.84 от
ЗАНН, във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК и да приложи закон за по-леко наказуемото
административно нарушение, чиито обективни и субективни елементи са установени
безспорно по делото именно поради факта, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което като последица води единствено до незаконосъобразност и отмяна на
издадения ЕФ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4569224 на ОД на МВР
Ловеч, с който на СТ. ЯВ. ЯК. от гр.П., ж.к.***************, ЕГН : **********, му е
наложено административно наказание на основание чл.182, ал.4, във връзка с чл.189, ал.4 от
ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6