Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
12.07.2016 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На тринадесети
юни две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 201 по
описа за 2015 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищцата М.С.И., ЕГН:
**********,*** моли
съда, да осъди Д.З.Н.С.К.
БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление:***, представляван от М.М.Г., да ѝ заплати сумата от 3 500.00 лева, представляващи частичен иск от претенция за общо 6 950.00 лева за причинени имуществени и
неимуществени вреди, в резултат на неправомерно извършено принудително премахване на строежи в поземлен имот с идентификатор №68080.503.880 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „В.“ №2, с номер по предходен план 880, парцел XIV в кв. 66, както следва: частичен иск за сумата от 3200.00 лева от претенция за
имуществени вреди в размер общо на 3 500.00 лева; частичен иск за сумата от 300.00 лева от претенция за
неимуществени вреди в размер общо на 1000.00 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 3 500.00 лева, считано от 18.03.2013 г. – датата на увреждането,
до окончателното изплащане на сумата.
ИЩЦАТА твърди, че по силата на учредителния акт на ЕТ „М.-М.И..“, ЕИК: ***, Решение №6227/25.06.1996
г. на ПОС, за целия период на съществуване на
търговеца, до неговото заличаване, неизменно седалището и адресът на управление били с административен адрес гр.С., ул. „В.“ №2. Твърди, че от този адрес била осъществявана и стопанската
дейност. Имотьт на същия адрес бил обект на охрана по силата на договор за
охрана №РС-502А/12.02.2010 г.,сключен със СОД при
МВР П. и „М.-2“ ЕООД с ЕИК ***, чийто
едноличен собственик на капитала била ищцата
М.И.. Тя била собственик и на заличения търговец. Твърди,
че дружеството и ЕТ съвместно ползвали имота в гр. С., ул. „В.“ №2 по силата на учредителните си актове и договорни
отношения, като осъществявали стопанската си дейност,
с която било свързано и съхраняването на стоки, активи и имущество на посочения адрес. На 18.03.2013 г. в имота в
гр. С., ул. „В.“ №2, охраняван със СОТ, от органите на ДНСК били
предприети действия по принудително премахване на строежи, в резултат на което
били причинени значителни имуществени вреди на ЕТ „М.-М.И..“,
на дружеството „М.-2“ ЕООД, както и на лично имущество. Инцидентът бил
заявен своевременно, на органите на полицията, както и на служителите към сектор „СОД“ при ОД на МВР П.. Подадени били
сигнали и на тел.
„112“ и било потърсено съдействие и по този ред. Изготвен
бил протокол за нападение в 20.00 часа на 18.03.2013г. В същия били описани
констатираните липси на фирмено имущество – стоки на ЕТ „М.-М.И..“, съхранявани в охраняемия обект в гр. С.,
ул. „В.“ №2 по
фактура от Великобритания за части и принадлежности за мотоциклети и автомобили
с №13-02-000189 от 28.02.2013год. на обща фактурна стойност 2 605 GBP, чиято
левова равностойност за 18.03.2013 г. била в размер на 5950,63лв. по централен
курс на БНБ 2,28431 лв./GBP. За
другите нанесени щети,представителите на СОД не съставили констатации, тъй като
касаели участъци от имота, които били извън обхвана на договора за охрана. Твърди, че на 19.03.2013 год. в 16.30часа бил демонтиран датчика за охрана в имот с административен
адрес гр. С., ул. „В.“ №2 от мл. специалист К.М. – представител на сектор „СОД“ при ОД на МВР П. и бил предаден на управителя към онзи момент на дружеството – ищцата М.И.. На 03.04.2013год. била подадена жалба до
Окръжна прокуратура П. във връзка с извършеното нападение в имота на
18.03.2013год. Уведомени били за образуване на досъдебно производство през м.
февруари 2014год. По-късно било образувано и следствено дело №100/2014год по
описа на ОСлО на ОП П.. Твърди, че принудителното изпълнение на
Заповед №ДК-02-Пд-04/16.04.2010 г. било спряно с Определение №70/08.01.2013год.
по адм. дело 4069/2012год. на адм. съд П., което било отменено на
05.03.2013год. от ВАС. Веднага на 06.03.2013 г. били предприети действия от ДНСК с искане за
съдействие от органите на Районно управление „Полиция“ – гр. К., Областна дирекция „Полиция“ – гр. П. и кмета на община С. за изпълнение премахването на
строежите в пероида от 18.03.2013год. до 21.03.2013 г. Копие на
същото писмо ѝ било връчено в края на деня 08.03.2013 г. /петък/. На
11.03.2013 г. направила искане до РОНСК П. при РДНСК ЮЦР и до определеното за
изпълнител дружество „М.и.“ ЕООД с
ЕИК ***, с мотиви за прекратяване на изпълнението по
отношение на нея и конституирането ѝ като надлежна страна в изпълнителното производство. На същия ден 18.03.2013год.
предстояло участието ѝ в съдебно заседание в Административен съд П. във
връзка с водено административно дело, по което насрещната страна в процеса била
същата институция РОНСК П. при РДНСК ЮЦР. Обстоятелството за отсъствие на
обитателите в този ден предварително било известно на органите по изпълнение,
предвид насроченото заседание, а също така и поради факта, че от м. Февруари 2012 г.
собственик на имота, в който щели да се предприемат
действия по принудително премахване на строежи била Г.Н.. При посещенията
ѝ в РДНСК П., по повод водените административни процедури, била уверявана
от служителите на дирекцията, че няма да се пристъпи към принудително
премахване на строежите в отсъствие на обитател или собственик, още повече, че
на същия адрес се съхранявало и фирмено имущество. Убеждавана била, че винаги
се давали по-големи срокове за изпълнение, с оглед и на зимния период, и че има
с години неизпълнени заповеди за премахване на строежи, а в конкретния случай и
висящи административни производства. В
представеното от ДНСК възлагателно писмо изх. № ПД-2616-11-
749/14.12.2012г., подписано лично от началника на дирекцията М.Г. било записано: „…при евентуално обжалване на
действията на органа по изпълнението, обективирани в настоящето писмо и
спирането им по разпореждане на съда, принудителното премахване следва да бъде
осъществено в срок от 20 работни дни, считано от датата на потвърждението от
съда,с влязъл в сила съдебен акт“. Принудителното изпълнение на Заповед №ДК-02-Пд- 04/16.04.2010 год. било спряно с Определение №70/08.01.2013год. по адм.
дело 4069/2012год. на Административен съд – П.,
което било отменено на 05.03.2013 год. от ВАС. Срокът за изпълнение по премахването на строежите, съгласно цитираното възлагателно писмо, следвало да изтече на 03.04.2013 г. Фактическото
разрушаване било извършено в рамките на не повече от 8 работни часа. В протокола от 18.03.2014 г. - Приложение №3, началото на премахването на строежите било посочено: 11 часа и 35
мин. Само час след това в 12 часа и 46 мин. т. нар. „барбекю“ и 2/3 от оградата били напълно разрушени и били
започнати действия по отстраняване на навеса, разположен в северната част на
имота –същият
използван за склад за стоки и активи, предмет
на стопанската дейност на търговците, чието
седалище и адрес на управление ***.Тези обстоятелства се
потвърждавали както от съседи и лица, присъствали
на място, така също и от задействието на сигнално-охранителната система на
служба СОД при МВР. Данните били налични в справка рег. № ССОД 1467/екз.2/02.04.2014год.
на ОД на МВР П.. Задействането на тази система
спирало работата за деня, извършени били
консултации между отделните институции. Служителите на РОНСК П. докладвали за хода на
действията директно в ДНСК С. и изпълнявали всички разпореждания оттам. Целяно
било приключване на събарянето още на 18 март 2013г.,
изцяло в тяхно отсъствие, а така също и в отсъствие на собственика Г.Н., чието уведомяване било
извършено на 26.03.2013 г. с писмо - обратна разписка. Добрата предварителна организация ясно личала от обстоятелствата, при които се развили действията на 18.03.2013г. – още сутринта около 9,30 часа на ул. „В.“ пристигнали голям брой полицейски служители /по
данни на присъстващите – това бил целия състав на полицейски участък
С./, пожарна кола с пълен екипаж, линейка с медицински екип, служителите на
целия технически отдел на община С. и Зам. кмета Ш.,
лично Началника на РОНСК П., множество работници от фирма „Б.“ и наети лица от
сем. Б., от чийто имот /предварително обезопасен и подготвен
с дървени скари и предпазни материали/ ставало
влизането и разрушаването на строежите. Районът от началото на ул. „В.“ от западната част до края на пресечката на изток,
опираща до Община С. бил ограничен за преминаване с
ленти на ДНСК, независимо, че от улицата не бил осъществен достъп до имота нито
от физически лица, нито пък от използваната
техника. Заради действията в отсъствие на обитатели
и собственика, както и противоречиви
обяснения и отказ от съдействие от полицейските служители, се наложило подаването
на сигнали и на тел. „112“. Твърди,
че причина за претърпените имуществени вреди били
незаконосъобразните действия от страна на служителите на ДНСК при принудително
премахване на строежи в имот в гр.С., ул. „В.“ №2, а именно:
- влизане
и оставане в имота в отсъствие на обитателите и представител на търговците, чието седалище и адрес на управление бил на същия административен адрес, въпреки надлежното
уведомяване на органа по изпълнението за това обстоятелство;
- осъществен
достъп през чужд имот – съседния
от изток;
- влизане
и извършване на разрушителни действия в имота от лица, които нямали
качеството на изпълнители по договор с ДНСК, както било предвидено в
нормативните документи;
- уведомяване
на собственика едва на 26.03.2013год. с писмо -
обратна разписка, т.
е. 8 дни след извършване на
принудителното премахване;
- съставяне
на Протокол за опис на имущество в имота на 19.03.2013год., на следващия ден
след започналото разрушаване и в абсолютно нарушение на чл.11 от Наредба 13/2001 за принудително
премахване на строежи и след подаден сигнал на тел.112
- при
извършването на акта по събарянето като съвкупност от ред предхождащи го действия, ответникът бил
допуснал груби законови нарушения и по-конкретно –неспазване на разпоредбите на Наредба № 13/23.07.2001.
на министъра на МРРБ, която наредба била
издадена на основание на чл.225 от ЗУТ и била с
характер на делегиран подзаконов нормативен акт, като чрез нея се целяло стриктното спазване на нормите на закона и пълна
гаранция и защита правата и интересите на участниците в развилото се
производство.
Претенцията за претърпени неимуществени вреди се основавала на обстоятелството, че в
резултат на действията на ДНСК на 18 и
19 март 2013 г., месеци наред била с влошено емоционално и физическо здраве, с
нарушени социални контакти, преживяла душевни болки и страдания. Цялата
Общинска администрация и полицейски служители публично оповестили в резултат
действията на ответника как са получили наказание от ДНСК. Съобщавани били
факти от личния живот на ищцата, обект на коментар
били жилището ѝ, семейството ѝ, стопанската дейност на търговските
дружества, в резултат на което била подложена тя и цялото ѝ семейство на
изключителна намеса в личния ѝ живот. Засегнати
били честта и достойнството ѝ.
ОТВЕТНИКЪТ Д.З.Н.С.К. ***, чрез пълномощника си чрез юрисконсулт П.И., заявява, че оспорва предявения частичен
иск по основание и по размер. Счита, същия за недопустим, неоснователен,
необоснован и недоказан.
Твърди, че действително, съгласно
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. По
силата на посочената разпоредба отговорност носел възложителят наработата, а не
прекият причинител. Основна предпоставка на отговорността била да са причинени
вреди в резултат от нечие неправомерно поведение. За да намери проявление
предвидената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност на
ответника, която е безвиновна по своя характер, следвало да се установи, че
вредите били причинени от лица, на които последният е възложил определена
работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябвало да са налице
и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност,
съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното
физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и
настъпилото увреждане. Твърди, че в случая изобщо не било налице неправомерно
поведение, както и противоправност на извършените действия, изразяващи се в
принудително премахване на незаконния строеж, подробно описан в Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.210г. на и. д. Началник Сектор П. при РДНСК – Южен централен
район. Видно от заповедта, извършител на незаконния строеж била М.С.И. /Г./.
Заповедта била влязла в законна сила на основание Решение № 737/29.04.2011г. по
адм. дело № 974/2010 г. по описа на Административен съд П., отменено с Решение
№ 4490/28.03.2012г. по адм. дело № 8046/2011г. по описа на ВАС – С.. Дори нещо
повече, с Решение № 12791/16.10.2012г. по адм. дело № 8594/2012г. по описа на
ВАС, било отхвърлено и искането за отмяната на влязлото в сила решение на
Административен съд П., отменено с Решение на ВАС, цитирани по-горе. Влязлата в
сила Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010 г. на и. д. Началник Сектор П. при РДНСК
- Южен централен район, представлявала годно изпълнително основание по смисъла
на чл. 268, т. 1 от АПК и като такова подлежало на изпълнение. Вследствие на това
до М.С.И. била изпратена на основание чл. 277 ал. 1 от АПК покана за доброволно
изпълнение с изх. № Сп-113-00- 903/22.05.2012г., като видно от известието за
доставяне, поканата на 28.05.2012г. била получена лично от лицето. След
изтичане на срока за доброволно изпълнение, даден в покана за доброволно
изпълнение, от страна на органите на ДНСК били предприети съответните действия
по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., в
съответствие с правилата разписани в Наредба № 13/2001г. на МРРБ за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ДНСК. Поради липсата на доброволно изпълнение било
изготвено възлагателно писмо изх. № ПД-2616-11-749/14.12.2012г. на Началника на
ДНСК – С., съгласно което принудителното премахване на незаконния строеж щял да
се извърши от фирма „М.И.” ЕООД през периода 15 –18.01.2013г., освен ако не
последвало изрично спиране от страна на съда. Екземпляр от писмото бил връчен
на 21.12.2012г. лично на М.С.И.. По жалби на М.С.И. и съпруга ѝ В.С. И.
било образувано адм. дело № 4069/2012г. по описа на Адм. съд П., VIII състав,
по което дело било постановено определение № 70/08.01.2013 г., с което било
спряно принудителното изпълнение на процесната заповед до приключване с влязъл
в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 3978/2012г. по описа на
Адм. съд П., X състав. По жалба на ответникс до ВАС срещу определение №
70/08.01.2013г. било постановено Определение № 3110/05.03.2013г. по адм. дело №
2596/2013г. по описа на ВАС, с което било отменено определението от
08.01.2013г. в частта, с която е спряно принудителното изпълнение на заповедта
и внместо него постановява: отхвърля искането на М. С.И. и В.С. И. за спиране
на принудителното изпълнение на процесната заповед, като опрделението е
окончателно. Въз основа на горните обстоятелства било изпратено до М. С.И.
повторно писмо, с което се указвало, че принудителното премахване на незаконния
строеж щял да се извърши през периода 18-21.03.2013г. Писмото било с изх. №
Сп-113-00-275/06.03.2013г. Ответникът твърди, че с искане от М.С.И. с вх. №
Сп-113-00-957/11.03.2013г. но описа на РО „НСК” - П. при РДНСК - ЮЦР, отново
били „приканени” да не извършват принудителното изпълнение, въпреки двете
окончателни определения на ВАС цитирани по-горе по различни дела, като с това
искане за първи път били уведомени, че от 28.12.2012г. ищцата вече не била
собственик на имота. Съгласно нот. акт № 142, том III, peг. № 6080, дело
№501/2012г. по описа на нотариус № 588 Р.К. с район на действие PC - К.,
собственик на имота въз основа на извършената покупко-продажба била Г.С.Н.,
ЕГН: ********** ***. До този момент въпреки, че от 28.12.2013г. М.С.И. не била
собственик на имота, нито ответника като орган на изпълнението, нито Административен
съд П. във връзка с делата, които били на производство там, били били надлежно
уведомени за промяната на собствеността. При наличие на горните обстоятелства,
а именно промяната на собствеността, аналогично уведомително писмо като това
изпратено до М.С.И. било изпратено и до Г.С.Н.. Писмото било с изх. №
Сп-113-00- 305/12.03.2013г. по описа на Началника на РО „НСК” - П. при РДНСК -
ЮЦР. Независимо от това, че писмото било изпратено „по пощата”, съобщение за
писмото, съгласно изискването на §4 от ДР на ЗУТ, на 13.03.2013г. било
поставено /залепено/ на мястото на строежа, на известните адреси на лицето,
както и на таблото за обявления в Община С. и кметството В.. Съобщението било
публикувано на същата дата и на сайта на ДНСК - С.. С тази регламентирана в § 4
от ДР на ЗУТ процедура за съобщаване на актовете, въпросното писмо било
надлежно съобщено, още преди получаването му „по пощата” с обратна разписка от
Г.С.Н.. В резултат на горното, принудителното премахване на процесния незаконен
строеж било извършено през периода 18-19.03.2013г. Срещу действията по
изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж били
подадени няколко жалби от М.И., съпруга ѝ В. И. и Г.С.Н. /майка/ в
Административен съд П.. В резултат на това били постановени актове от страна на
Административен съд П. по всяка една от жалбите /искове/, както следва:
- Решение № 1304/26.05.2014г. по
адм. дело № 4069/2012г. по описа на Административен съд П., VIII състав.
Производството било по реда на чл. 294 и сл. от АПК, като с решението били
отхвърлени жалбите на М.И. и В. И. против действията на органите на РО „НСК” -
П. при РДНСК - ЮЦР по изпълнението на Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. на и.
д. Началник Сектор П. при РДНСК - Южен централен район, обективирани във възлагателно
писмо изх. № ПД-2616-11-749/14.12.2012г. на Началника на ДНСК - С.. Решението
било окончателно и не подлежало на обжалване.
- Определение №
10172/07.11.2014г. по адм. дело № 837/2013г. по описа на Административен съд
П., I състав. С определението била оставена без разглеждане жалбата на В. И.,
против действията на органа на изпълнението при РО „НСК” - П. при РДНСК - ЮЦР,
по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.2010 г. на и. д. Началник Сектор П. при РДНСК - Южен централен
район. Определението било потвърдено с окончателно определение №
1003/28.01.2015г. по адм. дело № 223/2015г. по описа на ВАС.
- Решение № 2076/02.10.201 Зг. по
адм. дело № 762/2013г. по описа на Административен съд П., XVIII състав.
Производството било по реда на чл. 294 и сл. от АПК, като с решението била
отхвърлена жалбата на Г.С.Н., против действията по изпълнение на Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. на и. д. Началник Сектор П. при РДНСК - Южен централен
район, съгласно писмо с изх. № Сп-113-00-275/06.03.2013г. на началника на РО
„НСК” - П. при РДНСК - ЮЦР. Решението било окончателно и не подлежало на
обжалване.
- Решение № 2389/04.11.2013г. по
адм. дело № 3978/2012г. по описа на Административен съд П., X състав.
Производството било по реда на чл. 292 и сл. от АПК и с него бил отхвърлен като
неоснователен предявения отрицателен установителен иск от М.И., с който се
искало да бъде признато спрямо РО „НСК” - П. при РДНСК - ЮЦР, че по Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. на и. д. Началник Сектор П. при РДНСК - Южен централен
район, с която било наредено премахването на незаконен строеж – „ограда с навес
и барбекю”, че не съществувало изпълняемо основание. Решението било потвърдено
с Решение № 4332/28.03.2014г. по адм. дело № 16751/201 Зг. по описа на ВАС.
Решението било окончателно и не подлежало на обжалване.
Всичко това безспорно доказвало,
че не е налице противоправност на извършените действия, изразяващи се в
принудително премахване на незаконния строеж подробно описан в Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. на и.д. Началник Сектор П. при РДНСК - Южен централен
район, с извършител М.С.И.. Органите на ДНСК извършвали действия строго
регламентирани по начин и вид от закона, още повече, че тези действия били
предмет на съдебна проверка по посочените по - горе пет дела на Административен
съд П., като действията били изцяло потвърдени с цитираните по - горе съдебни
решения.
В резултат на доказано
направените разходи от ДНСК - С. по принудителното премахване на незаконния
строеж била издадена Заповед № 360/24.06.2014г. по ч. гр. дело № 696/2014г. по
описа на PC - К. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
реда на чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист от 24.06.2014г. по същото
дело за сумата от 1 915,56 лв, ведно със законна лихва върху главницата от
23.06.2014г. до изплащане на вземането, както и 38.31 лв за направени по делото
разноски за държавна такса. Впоследствие с молба с вх. № 9548/28.08.2014г. по
описа на PC - К. било поискано от ДСИ при PC - К. да образува изпълнително дело
срещу длъжника М.И.. Образуваното изпълнително дело било № 200/2014г. по описа
на PC – К..
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са
заверени преписи от Решение №6227/27.06.1996год на ОС П., справка от търговския
регистър за „М.-2“ ЕООД, справка от търговския регистър за ЕТ „М.-М.И..“,
договор за сътрудничество от 01.02.2010год., от които е видно, че ищцата М.И. е
собственик на ЕТ „М.-М.И..“ и едноличен собственик на капитала на „М.-2“ ЕООД, чиито
седалище и адрес на управление са с административен адрес: гр. С., ул. „В.“ №2.
Представени са
заверени преписи от констативен акт №15 от 12.03.2010г. на ДНСК; констативен акт № 16/12.03.2010г. на ДНСК; фактура
№13-02-000189/28.02.2013г.; заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. на и. д.
Началник Сектор П. при РДНСК - ЮЦР; протокол за установяване
състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на
принудителното изпълнение от 18.03.2013 г.; протокол за установяване
състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на
принудителното изпълнение от 19.03.2013 г.; протокол за извършени разходи по
премахването на незаконен строеж; констативен протокол от 18.03.2013 г.;
възлагателно писмо изх.№ ПД-2616-11-749/ 14.12.2012 г.; договор от 05.12.2012
г. между ДНСК и „М.и.“ ЕООД; уведомително писмо с изх.
№ЮЦР-Пд-805-02/289/16.11.2012 г.; от констативен протокол за извършено
нападение в охраняем със СОТ обект от 18.03.2013г.; приемо-предавателен
протокол от 19.03.2013г..; искане до ОД на МВР П. вх.№ВЯ/К-1992/20.03.2013г.;
справка рег.№ССОД-1467/02.04.2013г.; искане до Районен център 112 от
04.06.2013г.; писмо на Районен център „112“ с изх. № 1160/05.06.2013г.;
констативен протокол от 19.03.2013г., подписан от служители на Община С.; писмо
на РП К. с изх.№232/12.02.2014 г.; определение
№ 3110/05.03.2013г. по адм. дело № 2596/2013г. на ВАС; определение №
70/08.01.2013г. по адм. дело № 4069/2012г. на ПАС; писмо с изх. №
Сп-113-00-305/12.03.2013г. по описа на Началника на РО „НСК” - П. при РДНСК – ЮЦР;
писмо с изх. № Сп-113-00-275/06.03.2013г. по описа на Началника на РО „НСК” -
П. при РДНСК – ЮЦР; определение № 1003/28.01.2015г. по адм. дело № 223/2015г.
на ВАС; определение № 10172/07.11.2014г. по адм. дело № 837/2013г. на ПАС;
решение № 1304/26.05.2014г. по адм. дело № 4069/2012г. на ПАС; решение №
2076/02.10.2013г. по адм. дело № 762/2013г. на ПАС; решение № 4332/28.03.2014г.
по адм. дело № 16751/2013г. на ВАС; решение № 2389/04.11.201 Зг. по адм. дело №
3978/2012г. на ПАС; решение № 12791/16.10.2012г. по адм. дело № 8594/2012г. на
ВАС; определение № 15934/13.12.2012г. по адм. дело № 8594/2012г. на ВАС;
решение № 4490/28.03.2012г. по адм. дело№ 8046/2011г. на ВАС; решение №
737/29.04.2011г. по адм. дело № 974/2010г. на ПАС; нотариален акт № 84, том ІІ, дело 502 от 23.07.1990 г.; договор от 30.09.1992 г.; нотариален акт № 81, том І,
дело 162 от 16.02.1996 г. удостоверение
№14/03.11.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж; нотариален акт № 142,
том ІІІ, рег. № 6080, дело 501 от 28.12.2012 г.; искане от М.С.И. от 26.11.2012
г. за прекратяване изпълнението на заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. на и.д. Началник
Сектор П. при РДНСК – ЮЦР; искане от М.С.И. от 18.12.2012 г. за издаване на
удостоверение за търпимост на ограда с навеси в УПИ ХIV-880, кв. 66 по плана на гр. С.;
уведомително писмо от М.С.И. от 24.01.2013 г.; искане от М.С.И. от
11.03.2013 г.; уведомление от М.С.И. от 11.03.2013 г.; ориемо-предавателен
протокол от 19.03.2013 г.; известие за доставяне, изпратено от ДНСК и получено на 26.03.2013 г. от Г.Н.; възражение от М.С.И. от 10.03.2014 г.; извадка от публичен
регистър на влезлите в сила заповеди за премахване на незаконни строежи;
снимков материал;
От тези писмени
доказателства се установява, че на 12.03.2010 г. служители на РДНСК са
извършили проверка на строеж: „ограда с навес и барбекю“, реализиран между УПИ
ХІV-880 и УПИ ХV-881, кв. 66 по плана на гр. С.. Констатирани са нарушения на
чл.147, ал.2 от ЗУТ, чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.157, ал.1 от ЗУТ – строителството
било изпълнено без одобрен проект, без издадено разрешение за строеж, без
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна лининя
и ниво. Освен това оградата навлизала по цялата си дължина в УПИ ХV-881, кв. 66
по плана на гр. С..
Със Заповед № ДК-02-Пд-04/16.04.2010г.,
и.д. Началник Сектор П. при РДНСК ЮЦР, на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с
чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредил незаконният строеж да бъде премахнат.
Заповедта е влязла в сила, съгласно Решение № 2389/04.11.2013г. по адм. д. № 3978/2012г.
на Административен съд град П., потвърдено с Решение № 4332/28.03.2014г. по
адм. д. № 16751/2013г. по описа на Върховен административен съд, което не е
спорно между страните.
С писмо изх. №
Сп-113-00-904/22.05.2012г. РО НСК П., Началникът на Сектор П. при РДНСК – ЮЦР е
отправил покана, по реда на член 227, ал. 1 от АПК, до М.С.И. (Г.) за
доброволно изпълнение на Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., в 14-дневен срок от получаване на поканата. Указал е,
че при липса на доброволно изпълнение ще пристъпи към принудително премахване
на незаконния строеж по реда на Наредба № 13/2001г. за принудително изпълнение
на заповеди за премахване на незаконни строежи за негова сметка. Поканата е
връчена на М.С.И. на 28.05.2012г.
На 19.09.2012 г.
служители на РО НСК П. при РДНСК – ЮЦР съставили констативен протокол в който
било отразено, че незаконният строеж, находящ се между УПИ XIV-880 и УПИ
XV-881, кв. 66 по плана на град С., не е премахнат доброволно в срока за
доброволно изпълнение.
С Протокол от
24.09.2012г. съставен от служители на
ответника е взето становище за ръчно премахване на незаконния строеж. Определен
е 5-дневен срок за изпълнение на премахването, чиято стойност възлизала на
сумата от 1653.34 лева без ДДС.
Стойностите на отделните дейности, формиращи сумата от 1653.34 лева, били
отразени в обяснителна разписка
С Договор №
ФО-13-662/05.12.2012г., ДНСК - гр. С., като възложител, е възложила на „М.И.“
ЕООД ***, като изпълнител, работата по принудително премахване на незаконен
строеж, представляващ „Ограда с навес и барбекю“, находящ се между УПИ XIV-880
и УПИ XV-881, кв. 66 по плана на гр. С., чрез разрушаването му. Определен е
срок от 3 работни дни след подписване на Протокол-Приложение № 3 към чл. 10 от
Наредба № 13/2001г. и договорена стойност на принудителното премахване е
1593.30 лева, без ДДС.
С писмо изх.
№ПД-2616-11-749/14.12.2012г. Началникът на ДНСК е възложил принудителното
изпълнение на заповедта за принудително премахване на незаконния строеж за
изпълнение на „М.И.“ ЕООД в периода от 10.00ч. на 15.01.2013г. до 17.30ч. на
18.01.2013г.
По жалби на М.С.И.
и съпруга ѝ В.С. И. е образувано адм. дело № 4069/2012г. по описа на Адм.
съд П. С Определение № 70/08.01.2013 г., е спряно изпълнението на Заповед №
ДК-02-Пд-04/16.04.2010г., и. д. Началник Сектор П. при РДНСК ЮЦР. По жалба на
ответника до ВАС срещу Определение № 70/08.01.2013г. е постановено Определение
№ 3110/05.03.2013г. по адм. дело № 2596/2013г. по описа на ВАС, с което е
отменено определението от 08.01.2013г. в частта, с която е спряно
принудителното изпълнение на Заповедта. До М. С.И. е изпратено писмо с изх. №
Сп-113-00-275/06.03.2013г, с което се указва, че принудителното премахване на
незаконния строеж ще да се извърши през периода 18.03.2013 г. – 21.03.2013г.
С Протокол Приложение
№ 3 към чл. 10 от Наредба № 13 на МРРБ от 18.03.2013г., съставен от работна
група, състояща се от представители на ответника и „М.И.“ ЕООД, е установено
състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение. В 11:35
часа е пристъпено към принудително изпълнение на Заповедта.
С Протокол
Приложение № 4 към чл. 13 от същата Наредба за установяване състоянието на
строежа след приключване на принудителното премахване е установено, че в 17.30
часа на 19.03.2013 г. е приключила
работата по премахване на незаконен строеж и заповедта за премахване е
изпълнена. Установено е, че строежът е приведен в състояние негоден за
ползване.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни.
От показанията на
свидетеля П. М.Б., осигурен от ищцата, се установява, че на 18.03.2013 г. е
присъствал при събарянето на строежа. Той бил съсед на ищцата, тя му се
обадила. Нея и съпругът ѝ ги нямало, били на дело в гр. П.. Там била
майката на ищцата, имало пожарна, полиция, линейка, районът бил отцепен.
Събарянето започнало откъм семейство Б., от източната страна. Дошъл бус с
надпис „Б.”, с техни работници, трима от които познавал. Работниците започнали
събарянето от източната страна. Съборили оградата между двата имота и гаража,
който бил до къщата. Тази ограда била зидана, масивна, висока около 1,80 метра.
Имало отдолу каменен цокъл, отгоре тухли, била измазана с мазилка. Гаражът бил
полумасивно изпълнение, с покрив и греди, долепен до къщата, без да има излята
плоча. Видял, че служители на СОД направили оглед и констатация. Майката на
ищцата звъняла за съдействие в полицията. Разбрал, че протоколът се съставя за
кашони, които видял, че били изнесени от гаража на собствениците. Всички тези
действия, извършени в имота, се отразили отрицателно на семейството. Започнали
приказки. Ищцата се затворила в себе си, не искала контакти с никого. И
фирмата, и ищцата пострадали.
От показанията на
свидетеля Д.Т.М., осигурен от ищцата, се установява, че на 18.03.2013 г. е
присъствал при събарянето на строежа. Съпругът на ищцата му се обадил и го
помолил към 8,30-9,30 часа да отиде и да помогне с присъствието си на тъщата
му. Дошла полиция, пожарна, медицински екип, хора от общината, заместник кмета
Ш., Д.Д.. Към 10,30-11,00 часа започнали да разрушават границата на двата
имота. Тъщата се разстроила страшно много, започнала да се притеснява.
Започнала да вика „Премерете го, в най-високата част е 1,80 метра, как ще
разрушавате?”. Започнало разрушаване от
източната страна на семейство Б.. Линейката искала да окаже съдействие на
тъщата, искали да я освидетелстват. Към 11,30-12,00 часа дошли служители на
СОД. Хората, които събаряли имота били
от фирма „Б.” – имали облекла, на които пишело името на фирмата. Семейство И.
се занимавало с недвижими имоти и счетоводна дейност и това било посегателство
върху името на семейството, злепоставяне пред обществото, опетняване на името и
честта им. На ищцата състоянието било докарано до нервен срив, не била
адекватна. Впоследствие това тя го преживяла вътрешно много жестоко. Свидетелят
бил чувал слухове, че строежът е незаконен.
От показанията на
свидетеля А.С.П., осигурена от ответника, се установява, че работи в ДНСК като
инспектор, Регионален отдел – П.. На 18.03.2013 присъствала на премахването на
обекта на ул. „В.” №2 и била представител на ДНСК. На място имало и възрастна
жена пред обекта, който щял да се премахва. Жената казала, че има спирт, с
който щяла да се залее. Имало пожарна и полиция. Около час и половина - два
възрастна жена не ги допускала. След това ѝ прилошло, извикали линейка.
Там била инженер Попова, началник на дирекцията. След като тя си тръгнала,
започнало премахването. Премахването на обектите било на основание съставени
констативни актове от колеги на свидетеля от регионален отдел в П.. След това
била издадена заповед за премахване, която била обжалвана и влязла в сила с
решения и на Административен съд П. и ВАС. Имало възлагателни писма на
председателя на ДНСК, осъществена била процедура по Наредба №13 и подбор на
изпълнители. Преди фактическото премахване на обектите се правела процедура,
която се обявявала в камарата на строителите на територията на РДНСК – район
Южен. За изпълнител бил избран „М.и.” ЕООД
и с него бил сключен и договора с ДНСК. На място пристигнали представители,
които с пълномощно се легитимирали, че представляват „М.и.” ЕООД.
Представителят се казвал Р.Д.П.. Началникът на регионалния отдел бил на място,
както и пълномощник на „М.и.” ЕООД. Имало работници и те работели. Премахването
станало за два дни. Първият ден било до 17,25 часа, а на другия ден около 17,30
часа пристигна г-жа И. – ищцата. Друго съборено, освен това в заповедта, нямало
премахнато. На първия ден премахнали оградата и остъкленията на барбекюто. На
втория ден останал гаражът, в който имало автомобил „***”. Г-жа И. дошла с оператор
с телевизия и действията били заснети. Вторият ден заснемали с фотоапарат всяка
една вещ, която била описана и която изнасяли от гаража. Описването и
изнасянето, както и снимането било на втория ден, около 10,30 часа. Преди
отпочването на гаража ищцата била там и казала „Да, влизайте и започвайте да
премахвате”. Съставени били констативен протокол Образец №3, Протокол образец
№4, както и Протокол образец №5 от Наредба 13.
Изискана е и е
приложена справка от Дирекция „Национална система 112” – МВР, гр. С. относно подадените
сигнали от ищцата на 18.03.2013 г. и 19.03.2013 г. От справката и след
изслушване в с. з. на приложения СД, съдържащ аудио-запис на разговорите, се
установява, че:
На 18.03.2013 г. от номер **********
са приети три повиквания, както следва:
- В 10:22:07 ч. с
продължителност на аудиозаписа 05:40 минути. Името, с което се е представила
обаждащата се, е М.И.. Оператор 112 осъществява конферентна връзка с дежурен РУ
на МВР - К..
- В 18:53:56 ч. с
продължителност на аудиозаписа 05:52 минути. Името, с което се е представила
обаждащата се, е М.И.. Оператор 112 се консултира с дежурен РУ на МВР - К..
- В 19:32:13 ч. с
продължителност на аудиозаписа 02:59 минути. Името, с което се е представила
обаждащата се, е М.И..
На 19.03.2014 г. от
номер ********** са приети две повиквания, както следва:
- В 11:55:44 ч. с
продължителност на аудиозаписа 05:50 минути. Името, с което се е представила
обаждащата се, е М.С.И..
- В 17:34:02 ч. с
продължителност на аудиозаписа 01:47 минути. Името, с което се е представила
обаждащата се, е М.С.И..
Останалите
представени писмени доказателства не променят направените изводи.
При така установеното от
фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Предявеният насрещен иск е с
правно основание чл.49, вр. с чл.
45, ал.1 от ЗЗД като се твърди, че са причинени имуществени и неимуществени
вреди, при изпълнение на работата на изпълнителя, възложена от отговорния по
чл. 49 ЗЗД. Съгласно
ППВС 7/1958 г. отговорността по чл.49 е за чужди виновни противоправни
действия. За непозволеното увреждане причинено от изпълнителя, се ангажира
отговорността на възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и
се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по реда на чл. 49 от ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
Изложеното сочи, че по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД отговаря този,
който е възложил на друго лице някаква работа. При ангажиране на тази
отговорност е необходимо да се установи, че пострадалият е претърпял вреди, че
тези вреди произтичат пряко и непосредствено от действията на определени лица
/причинна връзка между деянието и вредата/, за които възложителят отговаря,
вследствие на противоправно деяние на изпълнителя.
Пълното и главно доказване
относно наличието на вреди от неправомерни действия на изпълнителя и техния
размер, е в тежест на лицето, което твърди че е претърпяло вреди. Лицето, което
е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият
причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност,
осъществявана при или по повод на възложената работа (така Решение № 503 от
21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., постановено по чл.
290 от ГПК).
В конкретният случай ищцата
М.С.И. твърди, че вредите са настъпили в резултат на неправомерни действия от
изпълнителя „М.и.“ ЕООД, на когото му била възложена работа от ответника ДНСК –
гр. С. по премахване на незаконен строеж: „ограда с навес и барбекю“, реализиран
между УПИ ХІV-880 и УПИ ХV-881, кв. 66 по плана на гр. С..
Редът за премахване на незаконни
строежи от първа, втора или трета категория или части от тях е уреден в член
225 от ЗУТ, както и в Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение
на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол. Съгласно тази регламентация, в
случай на констатиране на незаконен строеж, Началникът на ДНСК издава заповед
за премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт на длъжностни
лица на дирекцията. Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да
подадат възражения в 7 дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни
доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите
на ДНСК по ред, установен с наредба на министъра на инвестиционното
проектиране. От изложеното по-горе е видно, че действията по премахване на
незаконния строеж са били извършени при спазване на законовите изисквания.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че ищцата не доказа да е претърпяла имуществени вреди в размер на 3200.00
лева, нито неимуществени такива в размер на 300.00 лв. Не са представени доказателства, от които да се
установи по безспорен начин, че към момента на изпълнение на заповедта на ДНСК
за премахване на незаконния строеж, в същия се е намирала неизнесена покъщнина или
други вещи принадлежали на собствениците, които да са унищожени. Действително, ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, притеснения и уронване на
авторитета, но тези вреди не са следствие от действия на изпълнителя, които да
са неправомерни. Настоящият съдебен състав счита, че ищцата не установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на вреди в
претендираните размери, нито причинно-следствена връзка между настъпили вреди в резултат на
противоправно поведение на изпълнителя,
ангажиран от ответника, при и по повод
възложена му работа. Ето защо претенцията, основана на чл. 49 от ЗЗД се явява
неоснователна и
недоказана и като такава, следва да се
отхвърли.
При този изход на делото и на осн. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
ищцата следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски – юрисконсулско възнаграждение в размер на 475.00 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.И., ЕГН: **********,*** против Д.З.Н.С.К. БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление:***,
представляван от М.М.Г. иск с
правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата 3 500 лева,
представляващи частичен иск от претенция за общо 6 950.00 лева, за причинени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на неправомерно извършено принудително
премахване на строежи в поземлен имот с
идентификатор №68080.503.880 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „В.“ №2, с номер по предходен план
880, парцел XIV в кв. 66, както следва: частичен иск за сумата от 3200.00 лева
от претенция за имуществени вреди в размер общо на 3 500.00 лева; частичен иск
за сумата от 300.00 лева от претенция за неимуществени вреди в размер общо на
1000.00 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 3 500.00 лева, считано от
18.03.2013 г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН: **********,*** да заплати на Д.З.Н.С.К. БУЛСТАТ ***, седалище и адрес
на управление:***, представляван от М.М.Г., сумата от 475.00 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева), представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на
съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.