Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г.,
гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
четиринадесети състав, в публично заседание на десети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2557 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е проведено на основание
Определение №7062 от 10.06.2020 година на Върховен административен съд по
адм.д. №4406/2020 година, с което е отменено Решение №33 от 14.01.2020 година
на Административен съд – Варна в частта, с която е прекратено производството по
делото по жалбата на „Итали СП“ ЕООД за отмяна като незаконосъобразна на
Заповед №№ 3286з-4804 от 22.11.2018 година на Директора на
Главна дирекция „Национална полиция“ за
отнемане на лицензи за извършване на частна охранителна дейност и делото е
върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Първоначално
производството е образувано по жалба на „Итали СП“ ЕООД, с
предишно наименование „ВИКИНГ-ИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. “***, представлявано от управителя С.Д.П.,
чрез адв. Н.Г., против Заповед № 3286з-4804 от 22.11.2018 година на Директора
на Главна дирекция „Национална полиция“
за отнемане на лицензи за извършване на частна охранителна дейност.
След произнасянето с влязлото в сила решение на съда от 14.01.2020
година по претендираната нищожност на Заповед
№ 3286з-4804 от 22.11.2018 година, предмет на оспорване е заповедта по
отношение на нейната законосъобразност с искане за отмяната й и присъждане на
направените в производството разноски.
В жалбата са изложени твърдения, че заповедта не е връчена на адресата
съобразно правилата на чл.61 от АПК във връзка с чл.18а от АПК; че дружеството
не е уведомено за започналото производство по отнемане на лиценза, с което е
допуснато съществено процесуално нарушение. Без излагане на конкретни доводи е
предявено възражение за нарушение на материалния закон с твърдения, че не са
налице фактически и правни основания за отнемане на лиценза на дружеството, че
не е осъществена нито една от хипотезите
на чл.49 от Закона за частната охранителна дейност.
Основните доводи са съсредоточени върху твърдените допуснати съществени
процесуални нарушения по уведомяването на дружеството за образуваното производство
и при изготвянето на акта. В съдебно заседание на десети август 2020 година
чрез процесуалния си представител жалбоподателят отново заявява като основание
за исканата отмяна допуснати от административния орган съществени нарушения на
процесуалните правила при започване и издаване на оспорения акт. В пледоарията
по същество процесуалният представител се позовава на посочен от дружеството
електронен адрес на сайта на Търговския регистър в Агенцията по вписванията, на
който според него е следвало да бъде извършено съобщаването за образуваното
производство, за да са изпълнени изискванията за лично уведомяване на
проверяваното лице, преди да бъде предприето съобщаване по интернет.
Ответната страна
оспорва основателността на жалбата в писмен отговор с довод за валидност на
акта, изпълнена процедура по уведомяването на дружеството за започване на
производството и наличие на материално-правните предпоставки за отнемане на
лиценза за извършване на частна охранителна дейност. Предявено е искане за
присъждане на разноски.
Съдът,
преценявайки законосъобразността на оспорения акт с оглед на представените по
делото доказателства, намира следното:
Производството по
издаване на Заповед per. № 3286з-4804/22.11.2018 г. на директора на Главна
дирекция "Национална полиция“ за отнемане на лицензите на „ВИКИНГ-ИНС“
ЕООД, понастоящем „Итали СП“ ЕООД, е проведено на основание Писмо на ТД на НАП
Варна изх.№ от 01.03.2018 година, вх.№ 328600-18613 от 13.03.2018 година на
Главна дирекция „Национална полиция“, представляващо Уведомление по чл.182,
ал.2, т.2 от ДОПК за наличието на непогасени публични задължения на дружеството
в размер над 5000.00 лева за периода 2015 -2017 година, които не са изплатени
от длъжника и за които не е предложено съответно обезпечение.
До управителя на
дружеството, на адреса на управление на търговеца, вписан в Търговския регистър,
е изпратено за връчване чрез „Български пощи“ ЕАД съобщение за започване на
производство по отнемане на лицензи за извършване на частна охранителна дейност
от 21.03.2018 година. Обратната разписка е върната с дата 20.04.2018 година с
отбелязване, че писмото е „непотърсено“, т.е. то не е връчено на адресата и при
оставеното известие, получателят не се е явил в пощенската станция, за да го
приеме /т.44, б.“б“ от Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
„Български пощи“ ЕАД/. На 25.04.2018 година, предвид върнатото писмо до
дружеството, е внесена докладна записка за уведомяване на дружеството за
образуваното производство чрез поставяне на съобщение по чл.26, ал.1 от АПК.
Същевременно, с
писмо от 12.04.2018 година от ТД на НАП Варна, на основание чл.74 и чл.75 от ДОПК, е поискана информация относно допуснато разсрочване, отсрочване или
спиране на изискуемите публични задължения на „Викинг-ИНС“ ЕООД, както и данни с
акт на кой орган са разпоредени тези действия. С писмо вх.№ от 12.10.2018
година на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е посочено, че няма
допуснато разсрочване, отсрочване или спиране на изпълнението на задълженията,
те не са обезпечени. Представените от ТД на НАП – Варна писмо- уведомление от
01.03.2018 година и от 12.10.2018 година не са оспорени от жалбоподателя, не е
оспорено наличието и размера на посочените публични задължения.
Изложените факти
обуславят следните правни изводи:
Законосъобразното
провеждане на административното производство предполага спазване на
предвидените от закона процесуални правила, включително разпоредбата на чл.26
от АПК, задължаваща административния орган да уведоми заявителя, заинтересованите граждани и организации, в
случая – „Викинг – Инс“ ЕООД за започналото производство.
Статутът на
„Викинг – Инс“ ЕООД на търговец - юридическо лице, на основание чл.50, ал.1 от ГПК, приложима в административното производство на основание препращащата норма
на чл.144 от АПК, определя като място на
връчване на съобщенията до него последния, посочен в търговския регистър адрес –
адресът, на който е изпратено писмото от 21.03.2018 година. Адресът на
управление на дружеството с ограничена отговорност, отразен изрично в
Дружествения договор, подлежи на вписване на основание чл.140 вр. чл.119, ал.2 от
Търговския закон. Вписването на адреса на управление като съществен елемент от
Дружествения договор е вменено като задължение и с нормата на чл.6 от Закона да
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Уредените
специални правила на института на вписването в Търговския регистър са от
съществено значение за индивидуализацията на търговеца като правен субект. По
отношение на адреса на управление на юридическото лице правните последици на
вписването се проявяват във факта, че то винаги притежава адрес, „известен“ за
третите лица, включително държавните органи.
Разпоредбата на
чл.26, ал.2 от АПК в редакцията й при провеждане на административното
производство урежда уведомяването на заинтересованите лица в две хипотези – в
случай, че адресът или другите
възможни начини за уведомяване /телефон, факс, електронен адрес/ са неизвестни,
като препраща към нормата на чл.61, ал.3 от АПК.
Наличието на
вписан в Търговския регистър адрес на управление на „Викинг – Инс“ ЕООД прави
адресът му „известен“, поради което изключва приложението на ал.2 на чл.26 от АПК, както и прилагането на реда на ал.3 на чл.61 от АПК. За административния
орган задължението за съобщаване за започналото производство, при редакцията на
чл.26, ал.2 от АПК преди изменението с ДВ бр.77/2018 година, се изчерпва с
изпращане на уведомление до адреса на управление на „Викинг – Инс“ ЕООД,
регистриран в Търговския регистър. До изменението на закона, в сила от
01.01.2019 година, за административния орган не тежи задължението по ал.2 на
чл.26 от АПК по отношение на търговските дружества.
Докладната записка
от 25.04.2018 година за публикация в интернет е проява на добра воля от страна
на административния орган да стигне до знанието на дружеството уведомлението за
образуваното производство, за него не съществува законово задължение „да изчерпи всички възможни хипотези, за да
може проверяваното лице да бъде информирано лично …“, както настоява чрез
процесуалният си представител жалбоподателят. В качеството си на търговец по
смисъла на Търговския закон, жалбоподателят е задължен да притежава „известен“
по смисъла на закона адрес. Задължението за вписване на адреса на управление в
търговския регистър е уредено като срочно – ал.2 на чл.6 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, нещо
повече, неговото неизпълнение е скрепено с административно-наказателна
отговорност, предвидена с нормата на чл.40 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел. Като вменява задължение за
административния орган да извърши недължими по закон действия по уведомяването
жалбоподателят се опитва да черпи права и изгодни правни последици от
собственото си недобросъвестно поведение.
Законът за
частната охранителна дейност, приложим в отношенията между страните, не съдържа
специална уредба по отношение на уведомяването при провежданите административни
производства, поради което преценката на съда за законосъобразност на
производството, приключило с издаването на оспорения акт, се основава на
преценката на приложението на разпоредбите на общия закон, в случая
Административнопроцесуалния кодекс.
При изложените
съображения за законосъобразност на действията на административния орган в
производството, безспорно установените материално-правни предпоставки за
издаването на акта, съдът намира за неоснователни доводите и възраженията в
жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорената
заповед на Директора на Главна дирекция „Национална
полиция“ при МВР за отнемане на лицензи за частна охранителна дейност.
Предвид изхода на спора, своевременно заявеното искане и осъществената
защита, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.144 АПК в размер на 100.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Итали
СП“ ЕООД, с предишно наименование „ВИКИНГ-ИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “***,
представлявано от управителя С.Д.П., срещу Заповед № 3286з-4804 от 22.11.2018
година на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отнемане на
лицензи за извършване на частна охранителна дейност.
ОСЪЖДА „Итали СП“ ЕООД, с
предишно наименование „ВИКИНГ-ИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. “***, представлявано от управителя С.Д.П.
да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: