№ 5789
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20231100509983 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 17.02.2023 г. на ищеца „П.к. Б.“
ЕООД срещу решение № 20076812/30.01.2023 г., постановено по гражданско
дело № 3739/2021 г. на Софийски районен съд, 75 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Р. П. Й. иск по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит иск за установяване на задължение за сумата 112,72
лева, представляваща договорна лихва за периода 10.06.2019 г. – 03.09.2019 г.,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /с решението, изменено с определение по
чл. 248 ГПК от 04.07.2023 г./ жалбоподателят е осъден да заплати на ответника
694,86 лева – разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт бил неправилен поради
нарушение на материалния закон, въз основа на което съдът формирал извода
си за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради накърняване на
добрите нрави. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част
и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и по иска счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и моли въззивния съд да го потвърди в
обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена е в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за
правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на
заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за
спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР №
1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Същото е и правилно, като краен резултат поради следните
съображения:
Установено е по делото, че наличието на правоотношение по договор за
потребителски кредит № 302582605724.11.2017 , по силата на който ищецът е
предоставил на ответника в заем 3000 лева, а последният е поел задължение
да я върне на 36 вноски, заедно с възнаградителна лихва от 2270,04 лева. В
договора е посочено, че годишният лихвен процент е 41,17, годишният
процент на разходите – 49,90. Уговорено е и закупуване на пакет от услуги, за
които е уговорено възнаграждение от 3801,96 лева, плащането на което се
дължи на 36 вноски, заедно с вноските по заема /включени и в погасителния
план/. Тези допълнителни услуги /видно от споразумението към договора за
кредит/ се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита;
възможност за отлагане на погасителни вноски; възможност за намаляване на
погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа; улеснена
процедура по предоставяне на допълнителни парични средства.
Процесният договор има характеристиката на такъв за потребителски
кредит /чл. 9, ал. 1 ЗПК/, а заемополучателят - качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Съдържанието му следва да бъде изцяло
съобразено с изискванията, установени с императивните разпоредби на на
ЗПК и ЗЗП, за спазването на които съдът следи служебно.
Първият въпрос, на който следва да се даде отговор, е дали уговореното
възнаграждение за предоставените допълнителни услуги представлява разход
по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно посочените
разпоредби годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
2
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит; изчислява се по формула
съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Този текст възпроизвежда чл. 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година. Тълкуване е дадено с Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело
C‑714/22, т. 1. Според СЕС разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Таксата по т. 1 от процесното споразумение се дължи не за
извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като
възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него
действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на
които да вземе решение дали да предостави искания заем. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Служителите, които отговарят за
отпускане на заемите, в рамките на изпълнение на своите задължения
изпълняват тези действия по проверка на документи, поради което
кредиторите не наемат допълнително лица за това, както и не възлагат тази
дейност на външни за дружествата лица. Следователно няма как да се приеме,
че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави
някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира такса.
Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от тези
служители не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща
3
от потребителя отделно. С предоставянето на такава услуга кредиторът
увеличава конкурентноспособността си на пазара на кредити. С
предоставянето на опция за приоритетно разглеждане той събира информация
кой от потенциалните клиенти има нужда от незабавно предоставяне на
заемни средства, като предлага да удовлетвори тази нужда на потребителя, с
което елиминира възможността потенциалният клиент да потърси услугите на
друга кредитна институция, която би му отпуснала нужната парична сума в
по-кратък срок. Т.е. с предоставянето на тази услуга кредиторът привлича
максимален брой клиенти. Ако тя услуга оскъпява продукта, разходите се
покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по
чл. 10а ЗПК /който урежда такси за други услуги/. Казаното важи и за
възнаграждението за услугата по т. 5 от споразумението. В останалата част /за
услугите по т. 2-4/ възнаграждението също не попада в разпоредбата на чл.
10а ЗПК, доколкото не предвижда насрещно задължение на кредитора –
предоставяне на реална услуга, а възможности за предоговаряне на условия.
Предвид горното несъмнено е, че уговореното възнаграждение има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума. Това води до нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите
не може да се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерски съвет на Република Б..
От горното следва, че в случая таксата за допълнителни услуги
представлява общ разход и следва да се включи при определяне годишния
процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин - идентичен с
чл. 10,, пар. 2 буква „ж“ от Директивата. Според Решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело C‑714/22, т. 2 член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Националната правна уредба – чл. 22 ЗПК, предвижда, че ако това
изискване не е спазено, договорът е недействителен.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР от 49,90 %, с което
формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е било изпълнено. В същото
4
време обаче, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Очевидно е
обаче, че таксата не е включена, тъй като при просто математическо
изчисление става ясно, че сборът на уговорените възнаградителна лихва и
такса /6012 лева/ надхвърля 200 % от размера на предоставената заемна сума
/3000/, както размера на посочения в договора ГПР. От изложеното може да се
направят следните изводи в нарушение на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК: 1/ ГПР не е ясно посочен; 2/ ГПР не е и коректно посочен – не включва
таксата за предоставяне на услугите.
Ето защо и въззивният съд намира, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита /чл. 23 ЗПК/. Следователно в случая ответникът не дължи заплащане
на възнаградителната лихва, поради което претенцията за установяването е
неоснователна.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд -
потвърдено като правилно в обжалваната част.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20076812/30.01.2023 г., постановено по
гражданско дело № 3739/2021 г. на Софийски районен съд, 75 състав, в
обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5