Р
Е Ш Е Н И Е
№ /30.11.2018г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна,
10-и състав, на двадесет и пети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело № 10855 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
341 ГПК и сл., във фаза на извършване на делбата.
Образувано е по искова молба от М.С.С., ЕГН **********, срещу К.Д.С., ЕГН **********, с искане
да бъде допусната и извършена делба на посочените в молбата недвижими имоти, находящи се в ***.
С постановено по делото, влязло
в сила Решение № 2360/25.05.2018г. на ВРС, е допуснато на осн. чл. 69 ЗН да бъде извършена
съдебна делба на дворно място, находящо
се в ***, съставляващо парцел V-88 от кв. 33 по плана на ***, одобрен със
Заповед № 5773 от 1963 на ОНС, и граници: улица и парцели VI-519, IV – 89 и
III-88 в същия кв. 33, с пространство от 621 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда със сутерен,
разположена в северната част на дворното място, със застроена площ
-
½ ид.ч.
за М.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***;
-
½ ид.ч.
за К.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***,
като съсобствеността между страните е
възникнала както следва: наследяване от Д. С.Д., ЕГН **********, починал на
13.07.2005г., който от своя страна е придобил правото на собственост
върху имота посредством договор за покупко -
продажба, обективиран
в нотариален акт № 35 том III
дело № 1161/1964 година на Нотариус при Варненски районен съд - С.А.С., от
11.04.1964г.
В проведеното първо съдебно
заседание във фазата на извършване на делбата, процесуалният представител на
ответника е направил искане жилищната сграда и дворното място да бъдат
възложени на К.С., тъй като последният е живял в жилището, заедно с неговите
наследодатели и няма друго жилище, което да обитава. С протоколно определение
искането за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е прието за
съвместно разглеждане.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С постановено по делото, влязло в сила
Решение № 2360/25.05.2018г. на ВРС, е допуснато
на осн. чл. 69 ЗН да бъде извършена съдебна делба
на
дворно
място, находящо се в ***, съставляващо парцел V-88 от кв. 33 по
плана на ***, одобрен със Заповед № 5773 от 1963 на ОНС, и граници: улица и
парцели VI-519, IV – 89 и III-88 в същия кв. 33, с пространство от 621 кв.м.,
ведно с построените в него едноетажна
жилищна сграда със сутерен, разположена в северната част на дворното
място, със застроена площ
-
½ ид.ч.
за М.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***;
-
½ ид.ч.
за К.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***,
като съсобствеността между страните е
възникнала както следва: наследяване от Д. С.Д., ЕГН **********, починал на
13.07.2005г., който от своя страна е придобил правото на собственост
върху имота посредством договор за покупко -
продажба, обективиран
в нотариален акт № 35 том III
дело № 1161/1964 година на Нотариус при Варненски районен съд - С.А.С., от
11.04.1964г.
От изготвеното по делото
заключение по допуснатата служебно СТОЕ от вещото лице П.М. се установява, че
имотът, представляващ дворно място, е неподеляем
съобразно броя на съделителите и квотите им в
съсобствеността. До същия извод вещото лице достига и за жилищната сграда със
застроена площ 83,00 кв.м., построена в дворното място. Установява се, че тя е неподеляем имот, съобразно броя на съделителите
и квотите им в съсобствеността. Недвижимият имот V-88 от кв. 33 по плана на ***,
одобрен със Заповед № 5773 от 1963 на ОНС, и граници: улица и парцели VI-519,
IV – 89 и III-88 в същия кв. 33, с пространство от 621 кв.м има пазарна
стойност от 14 100,00 лв., а построената в имота едноетажна жилищна сграда е
пазарна стойност от 20 300,00 лв. Следователно и с оглед квотите на страните в
съсобствеността се установява, че всеки дял е равен на 17 200,00 лв.
По делото е допуснато
извършването на повторна СТЕ, като от заключението на вещото лице Р.П. се
установява следното: Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗУТ, както и съобразно от
съществуващото в имота застрояване, при което делбената
линия следва да премине на отстояние 3.0 м. от
сградите, то при провеждане на делбата се образуват два дяла, а именно: дял
първи с площ от 411 кв.м. и лице към улица от 14.58 м. и дял втори с площ от
209 кв.м. и лице към улица 10.53 м. Т.е. дял втори не изпълнява техническите
изисквания на ЗУТ за обособяване на нов имот. С оглед на това се установява, че
процесният имот, без построените в него сгради е
реално неподеляем, предвид границите и площта на
имота по плана от 1963г., именно по който план е допусната делбата.
Представена е саморъчно
подписана декларация от К.С., с която декларира, че не притежава право на
собственост върху друго жилище на територията на ***или извън страната, освен процесното.
От разпита на св. ***се
установява следното: През 2005-2006г. Великова е била личен асистент на
наследодателя Д. Д. и на неговата съпруга М. ***. Ангажиментите на свидетеля се
изразявали в заплащане на сметки, почистване на къщата и приготвяне на храна. В
домакинството през този период не е живяло трето лице. Ответникът не е живял в
посочения имот по това време, но е минавал рядко, за да наглежда наследодателя.
В открито съдебно заседание е
разпитан и св. ***, бивша съпруга на ответника С.. От показанията й се
установява, че след 1997г. ответникът се преместил да живее в дома на
родителите си в ***.
Установява се от представено
по делото удостоверение, издадено от Община Варна, че към 05.10.2018г.
настоящият адрес на К.С. *** 5.
От изготвената справка за
имущественото състояние на ответника се установява, че последният не притежава
друг недвижим имот.
Установява се от представения
заверен препис на трудова книжа на ответника, че от м. октомври 2004г. до м.
февруари 2008г. К.С. е работил като шофьор на товарен автомобил от 20 тона.
От удостоверение на наследници
на Д. С.Д. се установява, че наследодателят е починал на 13.07.2005г.
От правна страна съдът намира следното:
Съдебната делба замества
непостигнатата доброволна делба, като по волята на един и независимо от волята
на другите участници в имуществената общност, тя се прекратява. Втората
фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва да се извърши
в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите,
допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни
законни правоприемници. Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява посредством теглене на жребие, чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична
продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните
дялове съответствa на броя на съделителите
и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите
относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на
делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество.
Предвид заключенията на вещите
лица, които съдът кредитира като компетентно дадени и отговарящи на поставените
задачи в пълнота, се установи, че процесните имоти,
допуснати до делба, са реално неподеляеми.
Предвид
неподеляемостта им, ответникът е направил искане за
възлагане в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Чл. 349, ал. 2 ГПК урежда, че ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители
се уравнят с друг имот или с пари.
По отношение на съделителя с възлагателна
претенция законът поставя отрицателно условие същият да не притежава друго
жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е
живял в жилището на наследодателя. В закона няма дефиниция на посоченото
изискване „да е живял в него“. Практиката предполага трайно фактическо
състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по
предназначение. Изводът на съда не може да почива на предположение въз основа
на регистрация по постоянен и настоящ адрес, доколкото тези адреси може да не
съвпадат с адреса на местоживеене.
От приетата по делото
фактическа обстановка се установи, че наследодателят е починал на 13.07.2005г.
Именно към този момент ответникът следва да е живял в процесния
имот, за да отговори на законовите изисквания, уредени в чл. 349, ал. 2 ГПК.
Доколкото адресната регистрация не доказва в пълна степен местоживеенето на
лице, съдът е длъжен да обоснове своя правен извод и въз основа на събраните по
делото гласни доказателства. В подкрепа на твърденията на ответника, че
последният е живял към момента на откриване на наследството в процесния имот са показанията на св. ***, бивша съпруга на
ответника С.. В подкрепа на твърденията на ищцата, че С. не е живял в процения имот са показания на св. Атанаска Великова.
Последната е била личен асистент на наследодателя Д. Д. и на неговата съпруга М.
*** през 2005 – 2006г., като ангажиментите й се изразявали в заплащане на
сметки, почистване на къщата и приготвяне на храна. Следователно тя се явява
пряк очевидец на случилото се в съответното домакинство, доколкото ежедневно е
полагала грижи за наследодателя. Показанията й, че в домакинството не е живяло
трето лице, а ответникът е минавал рядко, за да наглежда наследодателя, следва
да се ценят и кредитират от съда, поради липсата на заинтересованост от изхода
на спора у свидетелката, а и поради нейните преки впечатления. Предвид това
настоящият съдебен състав не може да приеме за доказано, че С. е живял в процесния имот към
момента на откриване на наследството, предвид липсата на трайно фактическо
пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение.
Наистина, от събраните по
делото писмени доказателства се установи, че в периода от 2004г. до 2008г.
ответникът е работил като шофьор на тежкотоварно МПС, но този факт не може да бъде
приет, като обективна невъзможност за трайно ползване на процесния
имот, доколкото не се събраха достатъчно други доказателства, които да установят
местоживеенето на ответника в процесния имот към
датата на откриване на наследството.
Предвид изложеното претенцията по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК се явява недоказана, поради което и неоснователна, като следва
да бъде отхвърлена.
Поради изложеното и неподеляемостта на имотите, същите следва да бъдат изнесени
на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, в която
участие могат да вземат и съсобствениците.
По разноските:
От заключението на вещото лице М. се
установи още, че пазарната стойност на дворното място, допуснато до делба, е в
размер на 14 100,00 лв., а на едноетажната жилищна сграда с баня и тоалетна е
20 300,00 лв. Следователно и предвид равните квоти на страните, стойността на
всяка от квотите е 17 200,00 лв. В чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, е уредено, че по дело за делба се събира такса 4 на сто върху
стойността на дяловете.
Следователно М.С. и К.С. дължат държавна такса в размер на по 688,00 лв., за
притежаваните от тях квоти в съсобствеността. С оглед на обстоятелството, че в делбеното производство страните имат качество едновременно
на ищец и на ответник, и доколкото в производството е липсвало какъвто и да е било
спор относно съсобствеността, съдът намира, че сторените разноски следва да
бъдат оставени така, както са направени от страните.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН, следните недвижими имоти, находящи се в ***, общ. Варна, област Варна, а
именно: дворно място, находящо се в гр. Д. Ч., област Варна, съставляващо парцел
V-88 от кв. 33 по плана на гр. Д. Ч., одобрен със Заповед № 5773 от 1963 на
ОНС, и граници: улица и парцели VI-519, IV – 89 и III-88 в същия кв. 33, с
пространство от 621 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда със сутерен, разположена в
северната част на дворното място, със застроена площ
ОТХВЪРЛЯ предявеното от К.Д.С., ЕГН **********, искане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в дял.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Варна държавна такса по иска
за делба в размер на 688,00 /шестстотин
осемдесет и осем лева/, представляваща 4 % върху стойността на дела й от делбените имоти, на
основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд - Варна държавна такса по иска за делба в размер на 688,00 /шестстотин осемдесет и осем лева/,
представляваща 4 % върху стойността на дела му от делбените
имоти, на основание чл. 355 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от
получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................