Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 18.05.2021 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно
дело № 44/2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „ Боби 07 – С. И.“
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез упълномощен,
от едноличния собственик на фирмата, представител. Оспорва се ЗНПАМ № ФК-22-0079382/
20.01.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив. Изложени са
съображения за неправилност, немотивираност, незаконосъобразност на обжалваната
заповед и постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че мотивите на административния орган са бланкетни
и практически могат да бъдат изложени по отношение на всеки един случай на
нарушение, свързано с реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба. Конкретика в мотивите е изложена единствено
по отношение предмета на дейност, асортимента, работното време. Няма посочена
ясна логическа взаимовръзка между тези обстоятелства и направения от административния
орган извод за съществено накърняване на фискалната политика. В жалбата се
изразява становище, че неиздаването на касова бележка при извършена продажба на
стойност 0,50 лв., не обосновават тезата за нанесени значителни вреди на
публичните финанси. Тази теза не се подкрепя и от установената по време на
проверката касова разлика от 40,20 лв.
В жалбата се твърди, че описаните от органите
по приходите „неотчетени чрез издаване на фискални касови бележки продажби
" е хипотетична и по никакъв начин не обосновава необходимостта от
запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Нещо повече -това твърдение
е нелогично, както с оглед конкретните установени обстоятелства при извършената
проверка, така и предвид извънредната обстановка и тежкото
социално-икономическо положение в страната вследствие на здравната криза,
породена от пандемията. Изводът за очаквани множество потенциални клиенти и
реализиране на големи обороти не кореспондира с намалената покупателна
способност на голяма част от населението като резултат от настоящия локдаун и ограничената социална активност. Необосновано е и
твърдението в обжалваната заповед, че „ако не бъде приложена ПАМ съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска
ще настъпят значителни и труднопоправими вреди",
които засягат пряко интересите на държавата.
Посочва се, че срокът, за който се налага ПАМ,
не е съобразен с тежестта на нарушението и степента на неговата обществена
опасност. Нарушението касае неиздаване на фискален бон при извършена продажба
на стоки на обща стойност 0,50 лв. и е установено за първи път. Предвид тези
обстоятелства налагането на ПАМ – запечатване и забрана достъпа до обекта за
срок от 14 дни, е очевидно несъразмерен на извършеното нарушение. Ако целта е
да се промени организацията на работа в търговския обект с
оглед стриктното регистриране и отчитане на продажбите, то това със сигурност
не изисква период от 14 дни. Целта на ПАМ би се постигнала и с налагане на
мярката за по-кратък срок.
Твърди се, че при определяне срока за
запечатване административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, но в решението си той следва да се съобрази както с правните
предписания, практическия си опит и особеностите на конкретния случай, така и
със спецификата на фактическата социално-икономическа обстановка, в условията
на която се цели превенцията на обществените отношения, касаещи данъчното
облагане. Дори при нормална ситуация в страната 14-дневния срок за запечатване
е тежка мярка спрямо данъчния субект, а в условията на настоящата извънредна
епидемиологична обстановка и допълнително наложените ограничения със заповеди на
Кмета на общината цялостната обществена-икономическа стагнация в страната на кризата
с пандемията.
В жалбата се посочва, че прилагането на процесната ПАМ би могло не само да преустанови търговската
дейност в обекта и генерирането на приходи от нея за срок от 14 дни, но и да
натовари дружеството с допълнителни разходи, свързани с отстраняването на
наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки. Освен
имуществените вреди, които биха настъпили за адресата на заповедта, негативни
последици ще претърпят и членовете на семейството. Предвид всичко изложено се
сочи, че наложената мярка - запечатване на обекта за 14 дни за неотчетена с
фискален бон покупка на стойност 2.09 лв., е прекомерно тежка, не отговаря на
целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава
за фиска.
Искането е да се отмени оспорената ЗНПАМ. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален
представител.
Ответникът – началник отдел „ Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в писмено становище на пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.149, ал.3 от АПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С оспорената в настоящото производство ЗНПАМ
на ЕТ „Боби 07 – С. И.“ с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:***, е
наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки“,
намиращ се в *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Правното
основание за издаване на ЗНПАМ е чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В
обстоятелствената част на ЗНПАМ е посочено, че при извършена проверка на 18.01.2021
г., в 10.00 часа, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
магазин за хранителни стоки, намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „ Боби 07 – С.
И.“, е констатирано, че едноличният търговец в качеството на задължено лице по
смисъла чл. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември от 2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба.
В ЗНПАМ е записано, че за извършена контролна
покупка на 18.01.2021 г., на 1 брой минерална вода от 500 мл. на стойност 0,50
лв., платена в брой на С. С. И. от проверяващ *** Д. Д., преди легитимацията,
не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
ФУ (фискално устройство) „Datecs DP-50“,
с ИН *** и ФП ***, или бележка
от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от
2006 г. на МФ. Извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова
разлика в размер на 40,20 лв. между наличните парични средства в касата,
съгласно приложен опис на паричните средства в касата и тези, маркирани във ФУ.
Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор
на НАП.
При издаване на заповедта е спазена
установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3
от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Следователно процесната
заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити- наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване,
и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимитематериалноправни разпоредби
и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен
административен акт.
Налице са материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна
разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е предвидено, Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.
26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В съставения протокол за извършена проверка е
удостоверено, че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка
от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се
установява и от дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство,
видно от който процесната продажба не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискален бон. Ето защо, след като в случая за
извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство,
нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото
нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална
касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения
протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола
доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи
констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в оспорената
заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този
вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен
ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото
в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда и начина за
отчитане продажбите в търговския обект.
Възражението за липса на мотиви на заповедта
е неоснователно. От една страна, такива са изложени в самия акт, а от друга -
административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.
Определеният срок на действие на
принудителната административна мярка – запечатване на обекта за срок от 14 дни,
е мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на
извършваната търговска дейност, констатираното наличие на касова разлика от
40,20 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ,
както и с невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Описан е
начинът на организиране на отчетността на търговеца, който да води до
отклонение от данъчно облагане – предвид установената разлика между
фактическата и регистрираната касова наличност, която надвишава многократно
стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за
документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Тежестта на
нарушението е дефинирана. Тя е определяема при съотнасяне на стойността на
неотчетената покупка към реализирания оборот от деня и съотнасяне към
положителната касова разлика. Касовата разлика към 10.00 часа, когато е
извършена проверката, е 40,20 лв. Т.е. за един час – от 09.00 часа ( начало на
работното време на магазина съгласно ПИП), е извършена продажба на предлагани в
проверявания обект стоки, като само 7,50 лв. са отчетени от ФУ, а 40,20 лв. са
разлика поради неотчитане на продажбите чрез функциониращо ФУ според
обясненията на продавача и едноличен собственик на фирмата „Боби 07 – С. И.“.
Установеното правилно е послужило като основание за определяне на ПАМ под
средния размер.
В приложения срок мярката в достатъчна степен
защитава обществените интереси и постига целите на закона относно превъзпитание
на нарушителя. Заповедта е постановена при отчитане на конкретните
обстоятелства на допуснатото нарушение, поради което съдът намира неоснователни
възраженията за нарушаване на принципа на съразмерност.
След като наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна
се явява и разпоредената забрана за достъп до обекта,
на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
По изложените съображения, оспорената заповед
е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на Националната
агенция за приходите се дължат деловодни разноски в размер 100 лева, на
основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, както и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172,
ал.2, предл.5-то от АПК,
Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на ЕТ „
Боби 07 – С. И.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗНПАМ
№ ФК-22-0079382/ 20.01.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда ЕТ „ Боби 07 – С. И.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Национална агенция по приходите, град София деловодни разноски в
размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: