Решение по дело №276/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 от Търговския закон и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът – „С.” ООД гр. Н., обл. С., твърди, че от няколко години с ответното дружество поддържат търговски отношения, при които ответникът им възлагал да изработват и да продават стоманобетонови изделия, стоманобетонови тръби, тротоарни плочки, бордюри и др. Съгласно устни договори за покупко – продажба ответникът посочвал вида и бройката на необходимите стоманобетонови изделия, като заплащането се извършвало с платежни нареждания след получаване на изделията. През 2010 г. и 2011 г. ответникът поръчвал при ищеца редица изделия по вид и бройки и посочвал къде да бъдат доставени. Основно те били доставяни в Кърджали на обект „път ЛОТ13". Стоките били изпращани с експидиционни бележки и след получаването им оторизиран представител на дружеството получател се подписвал в тях на мястото за „приел". За получените стоманобетонови изделия и след оформянето на експедиционните бележки по взаимно съгласие между страните се изготвили фактури, както следва: 1.) Данъчна фактура № ********** от 31.03.2011 г. за получени общо 80 бр. стоманобетонови тръби Ф1000 на стойност 11 200 лева и с ДДС 2 240 лева, или на обща стойност - 13 440 лева. Към същата били относими подписаните между страните експедиционни бележки с № 4240, № 4242, № 4235 и № 4308. Твърди, че по същата фактура има частично плащане към 14.08.2012 г., като неразплатените задължения по нея възлизат на 11 940 лева с включен ДДС; 2.) Проформа фактура № ********** от 10.05.2011 г. за получени 48 броя стоманобетонови тръби Ф1000 на стойност 6 720 лева; тротоарни плочки за 5 899 лева, бордюри за 3 770 лева и превоз за 2 100 лева, на обща стойност 22 186.80 лева с ДДС. Към същата фактура били относими подписаните експедиционни бележки с № 4315, № 4319, № 4318, № 4322, № 4323, № 4324, № 4325, № 5231 и № 5040. Твърди, че въпреки, че ответното дружество получило горепосочените изделия, поради различни причини те не били заплатени, съгласно уговорените срокове и начини, поради което на 14.08.2012 г. било подписано споразумение, с което дружеството ответник признава непогасените задължения към ищеца, както следва: по фактура № **********/31.03.2011 г. – остатък общо в размер на 11 940 лева и по проформа фактура № **********/10.05.2011 г. за доставка на стоки с експедиционни бележки общо за сумата от 22 186.80 лева. Общото задължение на ответника към 14.08.2012 г. било в размер на 34 126.80 лева. Съгласно споразумението, ответникът се задължил да погаси задълженията си по чл.1 от същото на вноски и една последна изравняваща вноска с падеж 31.08.2012 г. за сумата от 11 940 лева и с падеж 31.09.2012 г. за сумата от 22 186.80 лева. Ответникът не изпълнил задълженията си по договорите за продажба и до настоящия момент. Твърди, че претендираната сума в размер 34 126.80 лева – главница с ДДС, представлява неплатената стойност на получените, но незаплатени и до момента стоманобетонови изделия, подробно описани по вид, размер и стойност, а така също твърди и че вследствие на неизпълнението на задължението ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законовата лихва за забава общо в размер на 10 069.62 лева, както следва: 3 588.81 лева – законова лихва върху сумата от 11 940 лева, считано от 01.09.2012 г. до 14.08.2015 г. и 6 480.81 лева – законова лихва върху сумата от 22 186.80 лева, считано от 01.10.2012 г. до 14.08.2015 г. Поради изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 34 126.80 лева, представляваща главница, от която 11 940 лева – остатъчна стойност по фактура № ********** от 31.03.2011 г. за закупени и получени стоманобетонови изделия и 22 186.80 лева за закупени и получени от ответника стоманобетонови изделия, за които е издадена проформа фактура № **********/10.05.2011 г., както да му заплати, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за забавено изпълнение в размер общо на 10 069.62 лева, от които 3 588.81 лева – законова лихва върху сумата от 11 940 лева, считано от 01.09.2012 г. до 14.08.2015 г. и 6 480.81 лева – законова лихва върху сумата от 22 186.80 лева, считано от 01.10.2012 г. до 14.08.2015 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът „П. П. - К.” ЕООД гр. Кърджали,оспорва предявените искове. Признава, че в негова полза били извършени от ищеца изработки и доставки на общо 128 броя стоманобетонови тръби Ф 1000, общо 6 940 броя тротоарни плочки с размери 300/300/45, общо 650 броя бордюри с размери 180/350/500 и общо 7 броя извършени превози на плочки и бордюри и извършен транспорт на плочките и бордюрите. В отговора се поддържа също, че за така получените изделия ищецът е издал за заплащане фактура № ********** от 31.03.2011 г. за сумата в размер на 13 440 лева с ДДС, която ответникът е приел за заплащане и от която в действителност е заплатил сумата в размер на 1 500 лева, както и признава, че ищецът е издал и проформа фактура № **********/10.05.2011 г. за сумата в размер на 22 186.80 лева с ДДС, като твърди, че по тази проформа фактура не е извършил плащане, тъй като не е получил окончателната фактура на стойност 22 186.80 лева. Поддържа, че между фирмите съществуват традиционно добри търговски взаимоотношения и винаги са уреждали помежду си всички възникнали спорове доброволно и извънсъдебно. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, в това число получаването на стоките от ответника, експедиционните бележÛи и начина на договаряне. Не оспорва и размера на претендира лихва за забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в това число и признанията на ответника, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че между страните са съществували търговски отношения, при които ответникът е възлагал на ищеца да изработва и да му продава стоманобетонови изделия, стоманобетонови тръби, тротоарни плочки, бордюри и др., като е посочвал вида и бройката на стоманобетоновите изделия, както и мястото на доставката им, а ищецът е изпращал стоките с експедиционни бележки, които се подписвали от представител на ответника след получаването на стоките, както и че страните са имали договореност заплащането да се извършва с платежни нареждания след получаването на изделията от ответника. Не се спори също така, че през 2010 г. и 2011 г. ответникът е поръчал на ищеца да изработи и да му достави, а ищецът е доставил на ответника стоманобетонови изделия и е извършил превоз на плочки и бордюри, както следва: 1.) 80 броя стоманобетонови тръби Ф 1000 на стойност 11 200 лева и с ДДС 2 240 лева, или на обща стойност - 13 440 лева, за което ищецът е издал данъчна фактура № ********** от 31.03.2011 г., 2.) 48 броя стоманобетонови тръби Ф1000 на стойност 6 720 лева; 6 940 броя тротоарни плочки с размери 300/300/45 на стойност 5 899 лева, общо 650 броя бордюри с размери 180/350/500 на стойност 3 770 лева и общо 7 броя извършени превози на плочки и бордюри на стойност 2 100 лева, за които ищецът е съставил проформа фактура № ********** от 10.05.2011 г. на обща стойност 22 186.80 лева с ДДС.

Тези обстоятелства се признават изрично от ответника и се установяват от представените по делото и приети писмени доказателства –фактура № ********** от 31.03.2011 г., проформа фактура № ********** от 10.05.2011 г. и експедиционни бележки – № 4308/ 21.01.2011 г., № 4292/ 18.11. 2010 г., № 4315/17.02.2011 г., № 4235/ 30.11.2010 г., № 4319/ 21.03.2011 г., № 4290/15.11.2010 г., № 4318/ 17.03.2011 г., № 4322/ 28.03.2011 г., № 5231/06.04.2011 г., № 4323/ 31.03.2011 г., № 5040/12.04.2011 г., № 4325/ 05.04.2011 г., № 4324/ 01.04.2011 г.

Не е спорно също по делото, че по фактура № ********** от 31.03.2011 г. ответникът е извършил частично плащане, като неразплатените задължения по нея възлизат на 11 940 лева с включен ДДС, както и че ответникът не е заплатил стойността на доставените му стоманобетонови изделия, за които е съставена проформа фактура № ********** от 10.05.2011 г., на обща стойност 22 186.80 лева с ДДС. Тези обстоятелства се установяват и от представеното като доказателство споразумение от 14.08.2012 г., сключено между страните по делото, видно от което ответникът е признал наличието на непогасено задължение към ищеца, произтичащо от извършени продажби по цитираните по – горе фактура и проформа фактура, в размер на 34 126.80 лева, от които 11 940 лева – остатък по фактура № ********** от 31.03.2011 г. И 22 186.80 лева – задължение за доставени стоки с експедиционни бележки, за което е съставена проформа фактура № ********** от 10.05.2011 г. (чл.1). Съгласно чл.2 от споразумението, ответникът се е задължил да заплати сумата от 11 940 лева до 31.08.2012 г., а сумата от 22 186.80 лева – до 30.09.2012 г.

При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.327 от ТЗ, за заплащане на сумата от 34 126.80 лева, представляваща главница, от която 11 940 лева – остатъчна стойност по фактура № ********** от 31.03.2011 г. за закупени и получени стоманобетонови изделия и 22 186.80 лева за закупени и получени от ответника стоманобетонови изделия и извършен превоз, за които е издадена проформа фактура № **********/10.05.2011 г., за основателен. От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че по силата на постигната между страните договореност ищецът е доставил на ответника стоманобетонови изделия и е извършил превоз на плочки и бордюри, както следва: 1.) 80 броя стоманобетонови тръби Ф 1000 на стойност 11 200 лева и с ДДС 2 240 лева, или на обща стойност - 13 440 лева, за което ищецът е издал данъчна фактура № ********** от 31.03.2011 г. и 2.) 48 броя стоманобетонови тръби Ф1000 на стойност 6 720 лева; 6 940 броя тротоарни плочки с размери 300/300/45 на стойност 5 899 лева, общо 650 броя бордюри с размери 180/350/500 на стойност 3 770 лева и общо 7 броя извършени превози на плочки и бордюри на стойност 2 100 лева, за които ищецът е съставил проформа фактура № ********** от 10.05.2011 г. на обща стойност 22 186.80 лева с ДДС. Установи се също така, че по фактура № ********** от 31.03.2011 г. ответникът е извършил частично плащане, като неразплатените задължения по нея възлизат на 11 940 лева с включен ДДС, както и че ответникът не е заплатил стойността на доставените му стоманобетонови изделия, за които е съставена проформа фактура № ********** от 10.05.2011 г., на обща стойност 22 186.80 лева с ДДС.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В тази връзка, по делото се установява, че уговорката между страните е била заплащането да се извършва с платежни нареждания след получаване на изделията. Установи се също така, че въпреки, че е получил договорените изделия ответникът не е заплатил на ищеца процесната дължима сума.

Ето защо искът е основателен, поради което следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 34 126.80 лева, представляваща главница, от която 11 940 лева – остатъчна стойност по фактура № ********** от 31.03.2011 г. за закупени и получени стоманобетонови изделия – 80 броя стоманобетонови тръби Ф 1000, и 22 186.80 лева за закупени и получени от ответника стоманобетонови изделия – 48 броя стоманобетонови тръби Ф 1000 на стойност 6 720 лева, тротоарни плочки на стойност 5 899 лева, бордюри на стойност 3 770 лева и превоз на стойност 2 100 лева, за които е издадена проформа фактура № **********/10.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 34 126.80 лева, считано от завеждане на исковата молба – 17.08.2015 г., до окончателното й изплащане.

Предвид дължимостта на сумата от 34 126.80 лева – главница, представляваща стойността на доставените и незаплатени стоманобетонови изделия, основателен се явява и искът за заплащане на обезщетение за забава, с правно основание чл.86 от ЗЗД. В тази връзка, от цитираното по – горе споразумение от 14.08.2012 г. се установи, че страните са постигнали договореност ответникът да заплати на ищеца дължимата сума от 11 940 лева до 31.08.2012 г., а сумата от 22 186.80 лева – до 30.09.2012 г. Или, считано от 01.09.2012 г. ответникът е в забава и дължи лихва за забава върху сумата от 11 940 лева, както и считано от 01.10.2012 г. е в забава и дължи лихва за забава върху сумата от 22 186.80 лева. По отношение на размера на претендираното обезщетение за забава, по делото са приложени справки за изчислената законна лихва за времето от 01.09.2012 г. до 14.08.2015 г. и за времето от 01.10.2012 г. до 14.08.2015 г., видно от които размерът на лихвата за забава върху сумата от 11 940 лева е 3 588.81 лева, а върху сумата от 22 186.80 лева – 6 480.81 лева. Впрочем, следва да се посочи, че размерът на претендираните законни лихви за забава не се оспорва от ответника.

Ето защо, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение в размер общо на 10 069.62 лева, от които 3 588.81 лева – законна лихва върху сумата от 11 940 лева, считано от 01.09.2012 г. до 14.08.2015 г., и 6 480.81 лева – законна лихва върху сумата от 22 186.80 лева, считано от 01.10.2012 г. до 14.08.2015 г.

При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3 768 лева, от които 1 768 лева държавна такса и 2 000 – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „П. П. - К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. К., ул.”П. м.” № *, ЕИК *, да заплати на „С.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Н., о. Н., обл.С., ЕИК *, със съдебен адрес: гр.С., бул.”Б.” № *, офис *, адв.Ф. Х. Т. от АК С., сумата в размер на 34 126.80 лева, представляваща главница, от която 11 940 лева – остатъчна стойност по фактура № ********** от 31.03.2011 г. за закупени и получени стоманобетонови изделия – 80 броя стоманобетонови тръби Ф 1000, и 22 186.80 лева за закупени и получени стоманобетонови изделия – 48 броя стоманобетонови тръби Ф 1000, тротоарни плочки, бордюри и превоз, за които е издадена проформа фактура № **********/10.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 34 126.80 лева, считано от 17.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „П. П. - К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. К., ул.”П. м.” № *, ЕИК *, да заплати на „С.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Н., о. Н., о.С., ЕИК *, със съдебен адрес: гр.С., бул.”Б.” № *, офис *, адв.Ф. Х. Т. от АК С., обезщетение за забавено изпълнение в размер общо на 10 069.62 лева, от които 3 588.81 лева – законна лихва върху сумата от 11 940 лева, считано от 01.09.2012 г. до 14.08.2015 г., и 6 480.81 лева – законна лихва върху сумата от 22 186.80 лева, считано от 01.10.2012 г. до 14.08.2015 г.

ОСЪЖДА „П. П. - К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. К., ул.”П. м.” № *, ЕИК *, да заплати на „С.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Н., о. Н., обл.С., ЕИК *, със съдебен адрес: гр.С., бул.”Б.” № *, офис *, адв.Ф. Х. Т. от АК С., направените по делото разноски в размер на 3 768 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :