Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260093/25.1.2021г. Година 2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 5057 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000947/06.11.2020г. на
Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна, с което на „Източно Европейска
рогистика“ ЕООД е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на
основание чл.1043 ал.2 предл.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на дружеството против наказателното постановление, с което е
наложено административно наказание
имуществена санкция.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление. Счита се, че неправилно е приложен закона, тъй
като към момента на извършване на нарушението е действала старата редакция на чл.104з
ал.2 от ЗАвП. Счита се още, че нарушението е извършено на територията на гр.
София, където е следвало да се върне лиценза. На последно място счита за
нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена хипотеза на
чл.106 ал.1 т6 от ЗАвП. Формулира се искане за отмяна на наказателното
постановление.
В допълнителна молба се поддържат и
доразвиват основанията за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на дружеството.
Представител на органа, издал наказателното
постановление не се явява и не е изразил становище по основателността на
жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През
месец 07.2020г. служители към РД“АА” Варна извършили проверка на „И.Е.Л.“
ЕООД, при която били проверени документи по повод ЗППАМ
№РД-14-1006/29.05.2020г. При проверката служител на „АА“ – св. Й. констатирал,
че превозвачът „И.Е.Л.“ ЕООД не е върнал
заверените копия от Лиценз с перфо номер 287140 в РД „АА“ Варна. Св. Й. приел,
че връщането е следвало да се осъществи в рамките на 14- дневен срок от
връчването на 09.06.2020г. на ЗППАМ №РД-14-1006/29.05.2020г., т.е. до
23.06.2020г.
В съставен на 31.07.2020г. акт за
установяване на административно нарушение св. Й. вписал приетото за установено,
като посочил и правна квалификация на извършеното.
Акт №276996 бил надлежно предявен и връчен
на представляващ дружеството, който вписал, че няма възражения в съдържанието
му.
В срок по преписката не постъпили
възражения.
Впоследствие на 06.11.2020г. било издадено
НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е
възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение. На нарушението била дадена правна квалификация по
чл.104з ал.2 предл.І от ЗАвП и
дружеството било санкционирано с предвиденото административно наказание .
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – показанията на св. Й., както и приложените по
административонаказателната преписка и делото доказателства- ЗППАМ
№РД-14-1006/29.05.2020г.,протокол за проведено известяване; справка ; АУАН ;
заповед и др.
След служебна проверка на двата документа
съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са
изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И
акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно
постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно,
въз основа на събраните по административно наказателната преписка
доказателства, е направил извод, че са налице признаци на административно нарушение.
По отношение на дружеството е бил приложен
по- благоприятен закон, като правилно е определена квалификацията по чл.104з ал.2
предл.1 от ЗАвП в редакцията от 07.07.2020 г.
В старата редакция на чл.104з ал.2 предл.1
от ЗАвП не е предвиден срок, в който превозвачът, в случаите по чл. 106а, ал.
1, т. 6 от ЗАвП следва да върне в Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари на територията на Република България,т.е. това е
следвало да стане незабавно!, а в последвалата редакция от 07.07.2020 г. е
предвиден 14-дневен срок от връчването на ЗППАМ, с което адресатът на
задължението е поставен в по- благоприятна позиция.
В санкционната част на наказателното
постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият
орган е приел, че с липсата на активни действия по връщане на лиценза в
предвидения в закона срок, от страна на дружеството е осъществен състав на нарушение на чл.104з
ал.2 предл.1 от ЗАвП. При определяне на административното наказание правилно е
преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено
правилно по вид и размер.
Що се отнася до наведените с жалбата и в
съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
В жалбата се счита, че неправилно е
приложен закона, тъй като към момента на извършване на нарушението е действала
старата редакция на чл.104з ал.2 от ЗАвП.
Съдът изложи мотиви по- горе защо счита ,
че правилно е приложен закона, поради което не е нужно същите да бъдат
преповтаряни.
Счита се още, че нарушението е извършено на
територията на гр. София, където е следвало да се върне лиценза.
Доколкото задължението е било изпълнимо
пред РД „АА“ Варна, съдът намери, че правилно е определено мястото на
нарушението като такова в гр. Варна.
На
последно място се считат за нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй
като не е посочена хипотеза на чл.106 ал.1 т.6 от ЗАвП.
Действително, чл.106а ал.1 т.6 от ЗАвП
съдържа отделни хипотези , при които за преустановяване на административни
нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране на
дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или
товари, но доколкото тези хипотези касаят основанието за налагане на ЗППАМ, а
не – изпълнението на задължението по чл.104з ал.2 предл.1 от ЗАвП, съдът
намери, че липсата на посочване на конкретна буква на чл.106а ал.1 т.6 от ЗАвП
по никакъв начин не нарушава правото на защита на санкционираното дружество.
Това е така, защото основанието за налагане на ЗППАМ не представлява елемент от
състава на нарушението по чл.104з ал.2 предл.1 от ЗАвП, а би било относимо
единствено в случай на производство по оспорване на конкретната ЗППАМ, коренно
различно от настоящото.
Като
взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: