О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
София, 03.12.2019 год.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО Г.
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в.гр. дело
№ 603 по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК и по реда на чл.
247 от ГПК.
Постъпила е
молба, вх. № 8237/04.10.2019 г., от М.С.С. и от Ц.Х.Б.
чрез адв. Т.С. – САК за допълване и изменение на въззивно решение № 259/04.07.2019 г., в частта за
разноските. Молбата съдържа две искания, първото от името на М.С.С., в качеството ѝ на въззиваем.
Молителят сочи, че въззивният съд не се е произнесъл
по искането за присъждане на разноски на въззиваемата
С., въпреки че по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие. Изложено е, че въззивният
съд не се е произнесъл и по искането за присъждане на разноски на С. в
качеството ѝ на въззивник по депозираната от
нея въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение.
Второто искане,
съдържащо се в молба с вх. № 8237/04.10.2019 г., е от името на Ц.Б. в
качеството ѝ на въззивник и въззиваем
в производството по гр. дело № 603 по описа на съда за 2018 г. за допълване и
изменение на постановеното решение в частта за разноските. Изложено е, че Ц.Б.
е сключила два договора за правна помощ и процесуално представителство, като
договор с дата 26.05.2018 г. е сключен от Б. в качеството ѝ на въззиваема, ответник
по жалбата на Т.С., а договор с дата 28.03.2018 г. е сключен от Б. в качеството
ѝ на въззивник срещу постановеното първоинстанционно решение. Молителят счита, че предвид
изхода на спора (първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която Ц.Б.
е била осъдена да заплати на Т.С. обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
лишаване от правото ѝ на ползване на 1/8 ид.част
от съсобствени имоти) следва и бъдат присъдени
направените по делото разноски. На следващо място, твърди, че неправилно въззивният съд при изчисляване на дължимите разноски на Б.,
в качеството и на въззивник, по депозираната от нея въззивна жалба е упражнила право на защита по 7 части, като
са изложени съображения, че те са 4. Твърди се, че по искания за отмяна на първоинстанционното решение в частта за присъждане на
държавни такси няма произнасяне.
Постъпила е
молба с посочено правно основание чл. 250 от ГПК, вх. № 8239/04.10.2019 г., от Ц.Б.
чрез адв. Т.С. – САК за допълване на въззивно решение № 259/04.07.2019 г. Молбата съдържа искане
въззивното решение да бъде допълнено, като се отмени първоинстанционното решение в частта, с която Ц.Б. е
осъдена да заплати в полза на Районен съд-Е.П., сумата от 48,32 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от претенцията по
сметки предявена от Т.С.. Изложено е становището, че след като въззивният съд е обезсилил първоинстанционното
решение в частта, с която Ц.Б. е осъдена да заплати на Т.С. обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, то следва
да отмени първоинстанционното решение и в частта, с
която е осъдил Б. да внесе държавна такса.
Молбата съдържа
и второ искане за допълване на въззивното съдебно
решение с отхвърлителен диспозитив.
Молителят, счита, че по въведеното възражение от съделителката
Т.С., че не са извършвани подобрения от молителката Б. и че същите са погасени
по давност съдът дължи отхвърлителен диспозитив.
Преписи от двете
молби са връчени на насрещната по делото страна. Постъпил е отговор от адв. В. М. - САК, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на молбата. Счита, че въззивното
решение в частта за разноските подлежи на инстанционен
контрол, поради което не следва да се допълва по реда на чл. 248 от ГПК и чл.
250 от ГПК от въззивния съд. Моли съда да остави без уважение молбите.
Препис от молбата с вх. № 8239/04.10.2019 г. е връчен на М.С.. Постъпил
е отговор от адв. Т.С. - САК, в който изразява
становище за основателност на същата.
I.
По молба вх. № 8237/04.10.2019 г. по описа на съда.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира
за установено следното:
Молбата с вх. № 8237/04.10.2019 г., с оглед изискванията
за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК, по
делото са представени списъци по чл. 80 от ГПК (л. 155, л. 158 и л.161).
С
решение № 22/22.08.2018 г., постановено по гр.д. №
801/2013 г. по описа на РС – Е.П. са изнесени на публична продан следните
недвижими имоти находящи се в с. С., общ. Е.П.,
Софийска област:
1. УПИ ХХ-65, в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г., с
урегулирана площ от 656 кв.м., от които 9 кв.м. отчуждаеми
и 333 кв.м. придаваеми (включващи 113 кв.м. общинска
земя на Община Е.П. съгласно удостоверение № УТ2-10-1199/1/10.03.2015 г. заедно
с построените в него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда, при
съседи по скица издадена от Община Е.П.: улици, УПИ ХХ-468, УПИ ХVII-68;
2. УПИ XVIII-68, в
кв.12 по плана на с. С. от 1982 г., с
площ от 870 кв.м., при граници на имота по скица издадена от Община Е.П.:
улица, УПИ XX-65, УПИ XIV-468, УПИ XV-468, УПИ XXI 468,
пазарната стойност на недвижимия имот е 30655,68 лева (тридесет хиляди шестстотин
петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки).
Пoстановено е получените от проданта суми да се разпределят, между съделителите, както следва:
- 1/8
идеална част за Т.С.С.,
- 1/8
идеална част за М.С.С.
- 1/8
идеална част за Ц.Х.Б.;
- 5/8
идеални части за Й.Г.Д. и О.С.Ц., представляван от своя законен представител С.К.Ц.,
като наследниците на Й. Н. В..
Отхвърлена е претенцията на Ц.Х. Б. за възлагане в дял на
допуснатия до съдебна делба недвижим имот съставляващ УПИ ХХ-65, в кв.12 по
плана на с. С., община Е.П., Софийска област и находящата
се в него жилищна сграда на основание чл. 349, ал.4 от ГПК, като неоснователна.
Ц.Х.Б. е осъдена да заплати на Т.С.С.
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за лишаване от правото ѝ на ползване
на 1/8 ид. част от съсобствените
имоти, находящи се в с. С., Софийска област, съставляващи: УПИ ХХ-65, в
кв.12 и изградената в него жилищна сграда и УПИ XVIII-68 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г., за
времето от месец 01.02.2014 г. до 29.02.2017 г., в размер на 1208,16 лева,
ведно със законната лихва, считано от 01.02.2014 г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлена претенцията в частта за разликата до пълния предявен размер от 5400.00 лева,
като неоснователна.
Т.С.С. е осъдена да заплати на Ц.Х.Б.,
претенция по сметки за сумата от 2
777,37 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за извършени подобрения в жилищна сграда,
находяща се в УПИ ХХ-65 в кв.12 по плана на с. С. от 1982 г., с урегулирана площ на парцела от
656 кв.м., ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията –
01.03.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлена претенцията
в останалата ѝ част за разликата до предявения размер от 2864,86 лева.
Й.Г.Д. и О.С.Ц., последният представляван от законния си
представител С.К.Ц. (в качеството им на
наследници на Й. Н. В.) са осъдени да заплатят на Ц.Х.Б., претенция по сметки
за сумата от 13886,87 лева (тринадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева
и осемдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за извършени
подобрения в жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХ-65,
в кв. 12 по плана на с. С. от 1982 г. с урегулирана площ на парцела от 656
кв.м., ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията –
01.03.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като претенцията в останалата
част за разликата до предявения размер от 14324,38 лева е отхвърлена.
Т.С.С., Ц.Х.Б., М. С. С., са
осъдени да заплати по сметка на РС - Е.П.
сумата от по 529,36 лева (петстотин двадесет и девет лева и тридесет и
шест стотинки) държавна такса върху стойността на дела си.
Й.Г.Д. и О.С.Ц., последният представляван от законния си
представител С.К.Ц. са осъдени да заплатят по сметка на РС-Е.П. сумата от 2 646,80
лева (две хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки)
държавна такса върху стойността на дела си.
Ц.Х.Б. е осъдена да заплати в полза на РС-Е.П., сумата от
48,32 лева (четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки) дължима държавна
такса върху уважената част от претенцията
по сметки предявена от Т.С.С. по чл. 31, ал. 2
от ЗС.
Т.С.С. е осъдена да заплати по
сметка на РС-Е.П., сумата от 167,67 лева (сто шестдесет и седем лева и
шестдесет и седем стотинки) дължима държавна такса върху отхвърлената част от
претенцията ѝ по сметки срещу Ц.Х.Б..
Т.С.С. е осъдена да заплати по
сметка на РС-Е.П., сумата от 111,09 лева (сто и единадесет лева и девет
стотинки) дължима държавна такса върху уважената част от предявената от Ц.Х.Б.
претенция по сметки.
М.С.С. е осъдена да заплати по
сметка на РС-Е.П. сумата от 111,09 лева (сто и единадесет лева и девет стотинки)
дължима държавна такса върху уважената част от предявената от Ц.Х.Б. претенция
по сметки.
Й.Г.Д. и О.С.Ц., последният представляван от законния си
представител С.К.Ц. (в качеството им на
наследници на Й. Н. В.) са осъдени да заплатят по сметка на РС-Е.П., сумата от
555,47 лева (петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки)
дължима държавна такса върху уважената част от предявената от Ц.Х.Б. срещу тях
претенция по сметки.
Ц.Х.Б. е осъдена да заплати по сметка на РС-Е.П., сумата
от 28.00 лева (двадесет и осем лева) дължима държавна такса върху отхвърлената
част от претенцията й по сметки.
Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 49 от 14.04.2015 год., постановено по гр.д. № 801/2013 год. по описа на РС-Е.П.,
съгласно която в цялото решение изписаният номер на имот „УПИ ХVІІ-68 в кв.12” трябва да се чете като „УПИ ХVІІІ-68“.
Жалбоподателката Т.С. обжалва първоинстанционното
решение в частта относно претенцията по сметки предявена от нея против съделителката Ц.Х.Б. с правно основание чл. 346 от ГПК, вр с чл. 31, ал. 2 от ЗС и във връзка с претенцията с
правно основание чл. 346 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 2 и
72, ал. 1 от ЗС предявена от Ц.Б. за направени подобрения.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната
жалба от М.С. чрез адв. Т.С., в който жалбата се
оспорва.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната
жалба от Ц.Б. чрез адв. Т.С., в който жалбата се
оспорва и е напълно идентичен с постъпИ. отговор от съделителката М.С..
Депозирана е въззивна жалба от Ц.Х.Б., с която обжалва
първоинстанционното решението в следните части:
-
В частта, с която съдът е приел, че УПИ ХХ-65
и УПИ XVII-68 са неподеляеми и е постановил
изнасяне на имотите на публична продан;
-
в частта, с която е отхвърлена е претенцията
ѝ за възлагане в дял на допуснатия до съдебна делба недвижим имот
съставляващ УПИ ХХ-65, в кв.12 по плана на с. С., община Е.П., Софийска област
и находящата се в него жилищна сграда на основание
чл. 349, ал. 4 от ГПК, като неоснователна;
-
с която съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка;
-
с която е отхвърлил претенцията по сметки от жалбоподателката Б. против съделителите
Т.С., М.С., Й.Д. и О.Ц. за извършени подобрения;
-
с която е уважена претенцията по сметки от Т.С.
против Ц.Б..
В законоустановения срок е
постъпил отговор от адв.
В.М., пълномощник на Т.С., в който жалбата се оспорва като недопустима и
неоснователна.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от адв.
Т.С., пълномощник на М.С., в който жалбата се приема за основателна като се
преповтарят изложените в нея съображения.
Депозирана е въззивна жалба и от М.С.С., която
с определение от 22.10.2018 г. на въззивния съд е
оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по
делото в тази част. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Видно от
протокол от проведено открито съдебно заседание (о.с.з.) с дата 15.05.2019 г., адв. С. е направил искане за присъждане на разноски. По
делото е представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 155 от в.гр.д) и договор за
правна помощ с дата 23.06.2018 г. сключен между М.С. и адв.
Т.С. – САК с предмет представляване на С. в качеството ѝ на въззиваем, изготвяне и представяне от името на
доверителката отговор на предявената на Т.С. въззивна
жалба (л. 153-154 от в.гр.д.). Представени са два списъка по чл. 80 от ГПК (л.
158 и л.161 от в. гр. д.) и два договора за правна помощ сключени от Ц.Б. и адв. С. – САК. Договор за правна помощ с дата 26.05.2018 г.
с предмет представляване на Б. в качеството ѝ на въззиваем
по в.гр. д. № 603/2018 г. по описа на ОС-София, както и изготвяне на отговор на
въззивната жалба депозирана от Т.С. (л. 156-157).
Договор с дата 28.03.2018 г. с предмет изготвяне и представяне на въззивна жалба пред ОС-София срещу решение с дата
28.02.2018 г. РС-Е.П. и да представлява Б.
в качеството ѝ
на въззивник по образуваното в.гр.дело (л.159-160).
С решение №
259/04.07.2019 г., втори въззивен състав на ОС-София
е присъдил разноски на Ц. Бояджива, като липсват
мотиви и диспозитив по отношение за искането за
присъждане на разноски в полза на С..
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
1.
По отношение на
искането на М.С.С. за допълване на постановеното въззивно решение.
Разгледана по
същество, молбата е неоснователна, поради следните съображения.
В депозираната
молба с вх. № 8237/04.10.2019 г. на л. 1 е посочено, че молителката иска
допълване на съдебното решение в частта за разноските направени от нея в
качеството ѝ на въззиваем, а на л. 2 са
изложени съображения за присъждане на разноски в качеството ѝ на въззивник.
Съгласно
разпоредбата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноски съобразно стойността
на дяловете им. По присъединените искове в делбеното
производство разноски се определят по чл. 78 от ГПК.
С депозираната въззивна
жалба от Т.С., отговор по която е депозиран от молителката, първоинстанционното решение се
обжалва в частта относно претенцията по сметки предявена от Т.С. против съделителката Ц.Х.Б. с правно основание чл. 346 от ГПК, вр с чл. 31, ал. 2 от ЗС и във връзка с претенцията за
направени подобрения с правно основание чл. 346 от ГПК, вр.
чл. 74, ал. 2 и 72, ал. 1 от ЗС, предявена от Ц.Б. против Т.С..
По исканията за
сметки на основание чл. 346 от ГПК, вр. с чл. 31, ал.
2 от ЗС и по чл. 346 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 2 и 72,
ал. 1 от ЗС, М.С. не е страна, поради което не е осъществила процесуална защита
на свой собствени права и интереси, респективно не следва да ѝ бъдат
присъждани разноски.
Искането на молителката за присъждане на
разноски в качеството и на въззивник, изложено на л.
2 от молбата, е също не основателно. На първо място, въззивната
жалба депозирана от М.С.С. с определение
от 22.10.2018 г. на въззивния съд, е оставена без
разглеждане като недопустима и е прекратено производството по делото в тази
част. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. На следващо
място, приложения по делото договор за правна помощ с дата 23.06.2018
г., сключен между М.С. и адв. Т.С. – САК е с предмет
представляване на С. в качеството ѝ на въззиваем,
изготвяне и представяне от името на доверителката отговор на предявената на Т.С.
въззивна жалба (л. 153-154 от в.гр.д.). По делото не
са представени доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на въззивна жалба от С..
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен
състав, счита, че молбата на въззиваемата М.С.С. за
допълване на решение № 259/ 04.07.2019 г. е неоснователна, поради което следва
да бъде оставена без уважение.
2.
По отношение на
искането на Ц.Х.Б. за допълване на постановеното въззивно
решение.
Разгледана
по същество, молбата е частично основателна, поради следните съображения.
С постановеното въззивно решение на Ц.Б. са присъдени разноски в общ размер
на 347. 85 лева, като е прието, че представените два броя договори за правна
помощ не са диферницирани според предоставената
защита.
Възражението на адв. С.-САК, че във всеки един от договорите е посочен
видът на предоставената правна помощ е основателно. От договор за правна помощ
с дата 26.05.2018 г. се установява, че той е с предмет представляване на Б. в
качеството ѝ на въззиваем по в.гр. д. №
603/2018 г. по описа на ОС-София, както в него е включено изготвяне на отговор
на въззивната жалба депозирана от Т.С. (л. 156-157). От
договор с дата 28.03.2018 г. се установява, че той е с предмет изготвяне и
представяне на въззивна жалба пред ОС-София срещу
решение с дата 28.02.2018 г. РС-Е.П. и да представлява Б. в качеството ѝ на въззивник по образуваното в.гр.дело (л.159-160).
Вземането за
разноски е акцесорно и зависи от изхода на правния
спор. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът-въззиваем
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Както беше
посочено, с депозираната въззивна жалба от Т.С.,
първоинстанционното решение е обжалвано в частта,
относно претенцията по сметки предявена от Т.С. против съделителката
Ц.Х.Б. с правно основание чл. 346 от ГПК, вр с чл.
31, ал. 2 от ЗС и във връзка с претенцията за направени подобрения с правно
основание чл. 346 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 2 и 72, ал.
1 от ЗС, предявена от Ц.Б. против Т.С.. С въззивното
решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която въззиваемата
Б. е осъдена да заплати на въззиника С. сумата от
1208,16 лева – обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която въззивникът С. е осъдена да заплати на въззиваемата
Б. 2777,37 лева обезщетение за извършени подобрения в жилищна сграда, предмет
на делбата. Видно от изложеното защитата на въззиваемата
е била успешна, поради което следва да ѝ бъдат присъдени направените от
нея разноски. Представени са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1196 лева.
Във връзка с
депозираната въззивна жалба Ц.Б., в качеството ѝ
на въззивник е направила разноски за внесена държавна
такса в размер на 2 141,60 лева (л. 66 от в.гр.д.) и 1 100 лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с дата 28.03.2018 г. или
общо 3 241,60 лева.
В договора за
правна помощ с дата 28.03.2018 г. не е посочено каква част от уговореното и
платено възнаграждение е за предоставяне на правна помощ по обжалване на първоинстанционното решение във връзка с иска за делба и каква за претендираните
от този съделител суми като подобрения на съсобствен имот, която претенция не е уважена, както и
каква част е за обжалване на първоинстанционното
решение в частта, с която е
уважена претенцията по сметки от Т.С. против Ц.Б.. Съгласно разпоредбата
на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им.
Разноските по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане
разноски по чл. 78 от ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат,
намират приложение в делбеното производство само във
връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от нормата на чл. 355 от ГПК
и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.
В случая
претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е частично основателна,
тъй като част от платеното адвокатско възнаграждение е било за защита по
претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, която е
уважена, поради което и за нея се дължат разноски.
Поради
гореизложените съображения, настоящия съдебен състав счита, че следва да допълни
въззивно решение № 259/04.07.2019 г. по описа на
ОС-София, в частта за разноските, като общата сумата от 3 241,60 лева (държавна
такса и адвокатски хонорар) бъде раздела на 7. Сумата от 3 241,60 лева, като
бъде разделена на 7 се получава дължими разноски в размер на 463,08 лева.
Общо дължимите разноски
на въззиваемата Б. са в размер на 1 659, 08 лева
(адвокатски хонорар 1196 лева по договор за правна помощ от 26.05.2018 г. + 463,08
лева).
С постановеното въззивно решение на Ц.Б. са били присъдени разноски в общ
размер на 347,85 лева. Предвид изложеното, въззивното
съдебно решение следва да бъде допълнено, като към присъдената сума от 347,85
лева бъде присъдена и сумата от 1311,23 (хиляда триста и единадесет лева и двадесет
и три стотинки) лева, представляваща разликата между общо дължимите разноски на
въззиваемата и присъдените ѝ.
Неоснователно е
възражението на молителката, че е обжалвала първоинстанционното
решение в четири части. Видно от въззивната жалба първоинстанционното решението е обжалвано в следните части:
в частта, с която съдът е приел, че УПИ ХХ-65 и УПИ XVII-68 са неподеляеми и е постановил изнасяне на имотите на публична
продан, както и че е отхвърлена претенцията ѝ за възлагане в дял на
допуснатия до съдебна делба недвижим имот съставляващ УПИ ХХ-65, в кв.12 по
плана на с. С., община Е.П., Софийска област и находящата
се в него жилищна сграда на основание чл. 349, ал. 4 от ГПК; в частта, с която
съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка; с която е отхвърлил
претенцията по сметки от жалбоподателката Б. против съделителите: Т.С.; М.С.; Й.Д. и О.Ц. за извършени
подобрения; и с която е
уважена претенцията по сметки от Т.С. против Ц.Б..
II.
По отношение на молба
с вх. № 8239/04.10.2019 г. от Ц.Б. чрез адв. Т.С. –
САК за допълване на въззивно решение № 259/04.07.2019
г.
Молба с вх. №
8239/04.10.2019 г. е с посочено правно основание чл. 250 от ГПК, за допълване
на въззивно решение № 259/04.07.2019 г.
Молбата съдържа
искане въззивното решение да бъде допълнено, като се
отмени първоинстанционното решение в частта, с която Ц.Б.
е осъдена да заплати в полза на Районен съд-Е.П., сумата от 48, 32 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от претенцията по
сметки предявена от Т.С.. За отстраняване на посоченият от молителя порок е
предвиден специален процесуален ред по чл. 248 от ГПК, който касае
изключително и само хипотезите, в които съдът е пропуснал да възложи разноските
или ги е възложил неправилно. Правен принцип е, че специалният закон изключва
приложението на общия, а доколкото правилото на чл. 250 от ГПК обхваща всички
случаи на непроизнасяне на цялото искане, това е общото правило. Специалното
правило е това по чл. 248 от ГПК - то касае само
хипотезата на непроизнасяне по искането за разноски. Следователно когато до
съда се отправи искане да допълни актът си с произнасяне по въпроса за
разноските, приложимият ред е по чл. 248 от ГПК, а не по чл. 250 от ГПК ( в този смисъл
определение № 278 от 3.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 260/2010 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Борис И.).
Поради
изложеното, молба с вх. № 8239/04.10.2019 г. ще бъде разгледана по реда на чл.
248 от ГПК.
Молбата с оглед изискванията за редовност, е процесуално
допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК, по делото няма
произнасяне.
Разгледана по
същество е основателна.
С въззивното решение е обезсилен първоинстанционният
съдебен акт, в частта с която съделителката Б. е била
осъдена да заплати на съделителката Т.С. сумата от 1208,16
лева – обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което държавната така в
размер на 48,32 лева не се дължи.
III.
Относно искането
за допълване на решението с отхвърлителен диспозитив.
Молба с вх. №
8239/04.10.2019 г. е с посочено правно основание чл. 250 от ГПК, за допълване
на въззивно решение № 259/04.07.2019 г. Молителят,
счита, че по въведеното възражение от съделителката Т.С.,
че не са извършвани подобрения от молителката Б. и че същите са погасени по
давност съдът дължи отхвърлителен диспозитив.
Доколкото с
разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че съдът,
постановил конкретен съдебен акт (решение по съществото на спора) може сам да
отстрани неговата непълнота, като порок на постановен съдебен акт, следва да се
приеме, че такава е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на
правния спор в обема на цялото искане на страната. Липсата на произнасяне
следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и
да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на
съдебния акт.
Въззивното съдебното
решение съдържа мотиви по въведените възражения, поради което молбата, в тази
част ще бъде разгледана по реда на чл. 247 от ГПК.
Въззивното съдебното
решение съдържа диспозитив, че потвърждава решение №
22/28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС-Е.П., в
частта, с която Т.С. е осъдена да заплати на Ц.Б. 2 777,37 лева
обезщетение за извършени подобрения.
Предметът не делото се определя от
спорното материално прав, въведено в процеса. По възражения, с изключение на
възраженията за право на задържане и прихващане – чл. 298, ал. 4 от ГПК, съдът
се произнася само в мотивите на решението.
Въззивният съд дължи
произнасяне по възражение за изтекла погасителна давност в мотивите на съдебния
акт, но не и в диспозитива.
В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл по целия спорен предмет и не
е налице непълнота на постановеното решение.
Така мотивиран,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение №
259/04.07.2019 г. по в.гр. дело № 603/2018 г. на Софийския окръжен съд, в
следния смисъл:
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Ц.Х.Б., ЕГН: **********, и сумата от сумата от 1311,23 (хиляда триста и единадесет лева и
двадесет и три стотинки) лева, представляваща направените от въззиваемата разноски в производство по въззивно
гр. дело № 603/2018 г. по описа на ОС-София.
ОТМЕНЯ решение № 22/28.02.2018 г., постановено
по гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС-Е.П., в частта, с която Ц.Х.Б., ЕГН: **********,
е осъдена да заплати в полза на Районен съд-Е.П. сумата от 48,32 (четиридесет и
осем лева и тридесет и две стотинки) лева – дължима държавна такса върху
уважената част от претенцията по сметки предявена от Т.С. по чл. 31, ал. 2 от
ЗС;
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на молителя М.С.С., обективирано
в молба с вх. № 8237/04.10.2019 г., за допълване на решение № 259/04.07.2019 г.
по в.гр. дело № 603/2018 г. на Софийския окръжен съд в частта за разноските.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на молителя Ц.Х.Б., обективирано в молба с вх. № 8239/04.10.2019 г., за допълване
на решение № 259/04.07.2019 г. по в.гр. дело № 603/2018 г. на Софийския окръжен
съд с отхвърлителен диспозитив
по въведено възражение за изтекла погасителна давност.
Определението може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.