Р
Е Ш Е
Н И Е
№193
гр. Добрич, 10.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, І състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя административно дело № 121 от 2020 г. по описа на
АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във
връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ) и чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „****“
ЕООД с актуално наименование: („****“ ЕООД), ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „***“ 85, ет. 1, ап. 2, представлявано от И.Д.И.,
подадена чрез адв. М.И., ДАК, срещу Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 ДОПК № АУЗ – 107 - 234/ 1.03.2019 г., издаден от старши инспектор
МДТ при Община град Добрич, ***, потвърден с Решение № 70 – 00 – 7#1/
03.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град
Добрич.
В жалбата се поддържат доводи за
неправилност на оспорения административен акт. Оспорващият твърди, че с договор
за продажба на МПС от 11.07.2013 г. процесното моторно превозно средство (МПС)
е продадено на друго юридическо лице, а именно: "****" ООД, ЕИК ***,
със задължението на купувача да бракува същото, тъй като то е разкомплектовано,
не е в движение и се продава като скрап. Допълва, че продажбата е извършена въз
основа на протоколно решение от проведено общо събрание на "****"
ЕООД от 08.07.2013 г., на което е взето решение за бракуване но МПС-то и
предаването му на купувача "****" ООД за части, т.е. за скрап, като
решението е взето въз основа на решение на комисия за бракуване, назначена от
управителя на дружеството със заповед N: 12/08.07.2013 г. поради неизправност
на МПС-то. МПС е отписано счетоводно, като са му начислени всички амортизации и
съответно е продадено за бракуване. Сочи, че многократно е правил опити да
отпише горепосоченото МПС от регистрите на Община град Добрич, тъй като същото
вече на практика не съществува, но винаги му е било отказвано под претекст, че
договорът следвало да бъде нотариално заверен. Твърди, че извършената продажба
не е била за МПС, което е в движение, а на практика за МПС, което се продава на
части, т.е. на МПС, което не е в движение и е негодно да бъде управлявано, като
целта на продажбата била бракуване. Не отрича, че за посочения в акта период
данъкът не е заплатен, като не оспорва и неговия размер, но счита, че същият е
недължим. Иска отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И., която поддържа
жалбата. Представя Писмени бележки, което в основната си част преповтаря
доводите от жалбата. Отделно от това обръща внимание, че независимо от продажбата
жалбоподателят съвестно си е платил данъците на същото до 2016 г., тъй като е
бил наясно, че има наложен запор за негови задължения, но след като се е
издължил и е получил съобщение от ЧСИ за прекратяване на производството, не е
предполагал, че ще дължи данъци за нещо, което го няма в правния мир. Иска отмяна
на обжалвания акт и да бъде разпоредено служебно заличаване на регистрацията на
МПС в регистрите на Община град Добрич, въз основа на приложените документи,
поради бракуване на същото, както и на основание, че жалбоподателят вече повече
от шест години и половина не е собственик на този влекач.
Ответникът, Директор на Диркеция
„МДТ“ при Община град Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от старши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
град Добрич, Г.К., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Представя Писмени бележки, в които доразвива
съображенията си за неоснователност на жалбата.
По делото са допуснати и приети
писмени доказателства. Разпитан е свидетел по искане на жалбоподателя за
обстоятелствата, свързани с бракуването, продажбата, опитите за дерегистрация в
КАТ на МПС.
Административен съд - Добрич, І
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящото
съдебно производство е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК
№ АУЗ – 107 - 234/ 1.03.2019 г., издаден от старши инспектор МДТ при Община
град Добрич, ***, потвърден с Решение № 70 – 00 – 7#1/ 03.02.2020 г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич, с който са
установени задължения за данък върху превозни средства - седлови влекач, марка
СКАНИЯ, модел Р124 ЛА, с рег. № ТХ*** за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018
г. и лихви за просрочие до 26.02.2019 г. по декларация с вх. № **********/
16.11.2007 г., отнасяща се за 54 превозни средства без леки автомобили, влекач
– седлови с партиден № ТХ***_071116, подадена от жалбоподателя.
Задължението на дружеството за
процесния период е в размер на 1309.00 лв. главница за всяка една от посочените
години или 3927.00 лв. лв. за целия период и съответната лихва за забава в общ
размер 593.58 лв. Общо задължението за данък и лихва е в размер на 4520.58 лв.
(л. 23 – 24) Не е спорно по делото, че размерът на данъка е определен по
правилото на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ.
Актът за установяване на
задължения (АУЗ) е оспорен от жалбоподателя по административен ред с жалба вх.
№ 70-00-7/ 02.01.2020 г. (л. 17 – 19) пред Директора на Дирекция
"МДТ", който с Решение № 70-00-7#1/ 03.02.2020 (л. 20 – 22) го е потвърдил изцяло.
Решението е връчено с известие за
доставяне на 06.02.2020 г., като АУЗ е обжалван чрез административния орган до
съда с жалба вх. № 70-00-402/ 19.02.2020 г.
По делото няма доказателства
оспорващият да е подал декларация по чл. 54, ал. 6 ЗМДТ, съответно да му е
постановен отказ, нито пък да е обжалван такъв.
Приета е като доказателство
декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (л. 70 – 71)
По делото са представени Заповед
№ 12 от 08.07.2013 г. и Протокол № 16 от 08.07.2013 г., с които дружеството е
взело решение за бракуване на превозното средство.
Налице е Справка от Сектор „Пътна
полиция“, съгласно която МПС е собственост и към момента на приключване на
заседанието на жалбоподателя, като отразените промени касаят налагани и
отписвани запори. Последното отписване на запор е от 03.01.2020 г. (л. 64)
Разпитаната по делото св. ****
дава показания за трудностите, свързани с дерегистрацията на МПС в КАТ поради
наличието на наложен запор върху същото.
От жалбоподателя е представено
Определение № 1242/ 27.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1780/ 2013 г. на ДРС, с
което е отменено допуснатото с определение № 282/ 27.06.2013 г. по същото дело
обезпечение чрез запор върху процесното МПС.(л. 66 – 67)
Въз основа на така установената
фактическа обстановка и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, от надлежна страна - задължен по административния акт субект и срещу
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, след обжалването му по
административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган - старши инспектор в Дирекция "МДТ" при Община град
Добрич, ***, имащ качеството на орган по приходите по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, след
надлежно оправомощаване по чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ
със Заповед № 17/ 09.01.2019 г. на Кмета на Община град Добрич (л. 69). Същият
е постановен в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактическото
и правно основание за издаването му и при спазване на материалноправните
разпоредби.
АУЗ е обжалван по реда на чл.
152, ал. 2 ДОПК пред Директора на Дирекция "МДТ" при Община град
Добрич, който с посоченото по – горе Решение го е потвърдил изцяло. Произнасянето
по реда на чл. 156, ал. 2 ДОПК е условие за съдебно обжалване на АУЗ, като
предмет на повдигнатия спор е първоначално издаденият акт, в каквато насока е и
уточнителната молба от жалбоподателя (л. 38).
Фактите по делото не са спорни,
като не е спорен и размерът на задължението и лихвата.
Спорът между страните е правен и
се свежда до отговора на въпроса дължим ли е данъкът за процесното превозно
средство, което е било отписано счетоводно и за което е взето решение за
бракуване, съответно продадено на друго юридическо лице след взетото решение.
При така очертания правен спор,
съдът съобрази следното:
За процесния период, а и към
датата на приключване на съдебното дирене, МПС продължава да се води в
собственост на дружеството - жалбоподател. Не е спряно надлежно от движение. Не
е снето от отчет в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич. Не е освободено от
данък или дерегистрирано в Община град Добрич.
С оглед горното и събраните по
делото доказателства определянето на задълженията е извършено при правилно
приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗМДТ с
данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България, като задължен за заплащането му
е собственикът на превозното средство по аргумент от чл. 53 ЗМДТ. Съгласно чл.
143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия
собственик по поставения от производителя идентификационен номер. Съгласно чл.
143, ал. 6 ЗДвП прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство се
извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено
заявление от собственика и представяне на табелите с регистрационните номера.
Със заявлението собственикът представя документ, че превозното средство е
представено за разкомплектоване, или декларация за съхранението му в частен
имот. Съобразно нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които
е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на
прекратяването на регистрацията. Процедурата за прекратяване на регистрацията е
разписана в чл. 18 и сл. от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях и предоставяне на данни. От 01.01.2013 г.
изискването е за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в
нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък
да не се дължи след прекратяване на регистрацията и представяне на
удостоверение за разкомплектоване.
В случая няма спор по делото, че
процедурата по прекратяване на регистрацията не е приключила, за да бъде
определен моментът на недължимост на данъка по правилото на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ
- считано от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Доказателствата,
че превозното средство е продадено с цел скрап, съответно, че е отписано
счетоводно, както и твърдението, че на практика това МПС не се движи по
пътищата на страната, тъй като не съществува в правния мир, са неотносими към
спора. Те не могат да обосноват освобождаване на собственика съгласно наличните
документи от задължението за заплащане на данъка, доколкото не са изпълнени
законовите изисквания, поради което жалбата по поддържаните възражения е
неоснователна. Бракуването на превозното средство само по себе си представлява
факт, който е от значение само за счетоводното отчитане на актива в
счетоводството на предприятието по Закона за счетоводството, както правилно
възразява процесуалният представител на ответника, но не и за данъчното
облагане на превозното средство. Доколкото прекратяването на регистрацията,
вкл. в случаите на излезлите от употреба и бракувани превозни средства,
настъпва след представяне от собственика на удостоверение за разкомплектоване и
изпълнение на особените изисквания по чл. 143, ал. 6 от Закона за движението по
пътищата, като юридически факт, с чието настъпване законът свързва последиците
по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, то оспореният АУЗ е правилен и законосъобразен. В
съдебно заседание е налице и изрично признание от процесуалния представител на
жалбоподателя, че едната табела е била загубена, поради което е образувано
производство за издирването ѝ, а поради наличие и на запор върху
превозното средство освен това, не е била заличена регистрацията на същото.
Правилно е определена и дължимата
за забава лихва, съобразно падежа на всяка една от дължимите вноски, при отсъствие
на спор относно определения размер, която като акцесорно задължение следва
главното задължение, което не е изпълнено.
За пълнота следва да се отбележи,
че предмет на спора, както и жалбоподателят е заявил, е законосъобразността на
АУЗ. В този смисъл искането за заличаване регистрацията на МПС в регистрите на
Община град Добрич не следва да се обсъжда, като направено извън предмета на
спора. Това искане следва да бъде отправено до Община град Добрич при
представяне на надлежните за това документи след заличаване регистрацията на
МПС в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич.
По изложените съображения жалбата
е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК,
основателна е претенцията на пълномощника на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Община град Добрич юрисконсултско възнаграждение, определено по
размер, съобразно материалния интерес по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, от 411 лв. (четиристотин и единадесет лева).
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и във връзка
с чл. 161, ал. 2 ДОПК, Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ЕООД с
актуално наименование: („****“ ЕООД), ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ул. „***“ 85, ет. 1, ап. 2, представлявано от И.Д.И., подадена чрез
адв. М.И., ДАК, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК
№ АУЗ – 107 - 234/ 1.03.2019 г., издаден от старши инспектор МДТ при Община
град Добрич, ***, потвърден с Решение № 70 – 00 – 7#1/ 03.02.2020 г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с актуално
наименование: („****“ ЕООД), ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „***“ 85, ет. 1, ап. 2, представлявано от И.Д.И.,*** сумата от 411.00
лв. (четиристотин и единадесет лева) съдебно – деловодни разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: