Р Е Ш Е Н И Е
№ 169 /09.10.2012г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково на двадесет и пети септември, през две хиляди и дванадесета
година в откритото си съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
При секретар : Й.П.
……………………и прокурор ……..................…………………………
като разгледа
докладваното от съдията П. Желева административно дело № 211 по описа на
съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба от А.Я.Г. ***, против Решение № Ж-24-1/27.06.2012г. на Директора на
Районно управление „Социално осигуряване” – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата й срещу Разпореждане № **********/№8ПР01060 от 20.04.2012г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при РУ „СО” – Хасково, с което й е
преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
жалбата се твърди, че оспорващата подала пред РУ „СО” - Хасково молба за
преизчисляване на отпуснатата й пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
посочила като база по чл. 70 ал. 3 от КСО нов тригодишен период – от
01.07.1979г. до 30.06.1982г. През посоченото време жалбоподателката работила в
Завод за апаратура с ниско напрежение –
град Харманли, като за направена от нея рационализация, внедрена в
предприятието на 01.07.1979г. получила възнаграждение от 4000,33 лв. Сочи се, в нарушение на закона, пенсионният
орган приел, че изплатеният доход по
повод направената от оспорващата рационализация не следвало да се включи в
размера на осигурителния доход при изчисляване на размера на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В тази връзка се твърди, че съгласно чл. 4 ал. 1
т. 1 от КСО задължително осигурени за социални рискове по този кодекс били
работниците и служителите, наети на работа за повече от пет дни през един
календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането
и източника на финансирането. Предвид това и макар, че по вина на работодателя
не били съхранени ведомостите за изплатени осигурителни вноски в „ЗАНН” –
Харманли, то при изчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателката следвало да бъде взето предвид и възнаграждението, което
била получила за направената рационализация.
Моли
се за отмяна на обжалваното решение .
Ответникът
– Директор на Районно управление „Социално осигуряване” – Хасково, чрез
процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата,
поради което моли последната да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С
молба вх. № **********/01.12.1997г., А.Я.Г. е поискала от РУ „Социално
осигуряване” - Хасково да й бъде отпусната пенсия за изслужено време и старост
по чл. 2 от Закона за пенсиите (отм.). С Разпореждане № ************/12.12.1997г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при РУ „СО” – Хасково, на
жалбоподателката е отпусната пожизнено пенсия за изслужено време и старост,
като за базов тригодишен период за времето преди 01.01.1997г. е взет 01.01.1984г.
до 31.12.1986г.
Със
Заявление вх. № МП-4960/09.03.2012г., А.Я.Г. е поискала от Директора на РУ
„СО” – Хасково на основание чл. 102 от КСО да й бъде преизчислен размерът на
получаваната пенсия, която след отмяната на Закона за пенсиите, съгласно чл. 68
ал. 1 от КСО се нарича „лична пенсия за осигурителен стаж и възраст”, като заявителката
е посочила нов период преди 01.01.1997г., който на основание чл. 70 ал. 3 от КСО да бъде взет като база за определяне на размера на пенсията, а именно от
01.07.1979г. до 30.06.1982г. Към заявлението е приложено издадено от „АКБ Индустриални технологии и
конструкции” АД Удостоверение за осигурителен доход – образец УП-2, в което е
отразено, че за времето от 01.07.1979г. до 30.06.1982г., А.Я.Г., като завеждащ
„БРИЗ” е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 6052,36 лева. Със
забележка, въз основа на представено удостоверение за рационализация, в
удостоверението е включен и доход от 4000, 33 лева, за който е изрично отбелязано,
че не е вписан във ведомостите на дружеството и няма сведения за удържани върху
него осигурителни вноски.
По
повод подаденото искане, Ръководителят на пенсионното осигуряване при РУ „СО” –
Хасково е издал Разпореждане № **********/20.04.2012г., като е определил
размера на ЛПОСВ, приемайки, че осигурителният доход на лицето за периода от
01.07.1979г. до 30.06.1982г. е в размер на 6052 лева – брутното трудово
възнаграждение на жалбоподателката за периода от 01.07.1979г. до 30.06.1982г.
Длъжностните лице е посочило, че осигурителният доход от 4000, 33 лева не е
взет при изчисляване на размера на пенсията, тъй като същият не фигурира в
разчетно-платежните ведомости и върху него няма начислени и внесени
осигурителни вноски.
Недоволна
от постановения акт, с жалба вх. № К-6682/29.05.2012г., А.Я.Г. е оспорила
разпореждането пред Директора на РУ „СО” – Хасково, който с обжалваното Решение
№ Ж-24-1/27.06.2012г. е отхвърлил оспорването като неоснователно. Видно от
мотивите на проверяваното решение, Директорът на РУ „СО” – Хасково е приел, че
плащанията на авторите на изобретенията и рационализациите по чл.74 от
Правилника за приложение на Закона за изобретенията и рационализациите (отм.),
както и върху наградите, изплащани във връзка със съревнованието за
рационализаторска и изобретателска дейност, не са плащания по трудово
правоотношение, поради което върху тях не се начисляват и внасят осигурителни
вноски, респ. не се вземат предвид при определяне размера на пенсиите.
Решение
№ Ж-24-1/27.06.2012г. на Директора на РУ „СО” – Хасково е връчено на настоящата
оспорваща на 28.06.2012г. С изпратена по пощата на 12.07.2012г. жалба, А.Я.Г. е
обжалвала посоченото решение пред съда.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в
законоустановения срок, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената служебна проверка на законосъобразността
на оспореното решение (чл. 168 ал. 1 АПК) на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган (чл.
117, ал. 3 вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО), в предписаната
от закона форма и в съответствие с неговите цели. При издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
да водят до неговата отмяна.
Относно съответствието на обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане с материалния закон, съдът приема следното:
Основен по делото е спорът затова, дали полученото от А.Я.Г.
авторско възнаграждение за внедрена на 01.07.1979г. рационализация, в размер на
4000, 33 лева, следва да бъде взето предвид при определяне на осигурителния
доход на оспорващата за времето от 01.07.1979г. до 30.06.1982г.
За да се даде отговор на така дефинирания спорен между
страните въпрос е нужно да се посочи, че действащият в периода 01.07.1979г. –
30.06.1982г. нормативен акт, уреждащ случаите, в които се дължат вноски за
държавното обществено осигуряване, е Наредбата за елементите на трудовото
възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за времето на платен
отпуск и вноските за държавно обществено осигуряване (обн. ДВ. бр. 33 от
24.04.1962г., отм. ДВ. бр. 107 от 21.12.1993г.). Съгласно т. 3 от Раздел ІІІ от
Наредбата, осигурително вноски към ДОО се начисляват и внасят върху
възнагражденията, посочени в раздели І и ІІ, както и върху всички други възнаграждения,
неупоменати в настоящата наредба, изплащани по трудови правоотношения, както и
за извършване на краткотрайни услуги. Възнаграждението по чл. 52 от ППЗИР
(отм.), от който вид е и спорното такова за внедрена рационализация с
икономически ефект от 310 000 лева, не произхожда от дейността на лицето
по трудовия му договор и не може да бъде счетено за трудово възнаграждение.
Възнаграждението по чл. 52 от ППЗИР (отм.), което се заплаща на авторите на
внедрени изобретения с авторски свидетелства и за рационализации, за които се
изчислява икономически ефект е възнаграждение, произтичащо от авторското право,
т.е. е възнаграждение, несвързано с положения труд по трудово правоотношение.
Поради това и въпросното авторско възнаграждение не представлява елемент от
брутното трудово възнаграждение на жалбоподателката, вследствие на което не
може да бъде определено и като част от осигурителния й доход за периода от
01.07.1979г. до 30.06.1982г., върху който се определя размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст. /В този смисъл е и Решение 1483 от 03.02.2009г. по
адм.дело № 9035/2008г. на ВАС, V отделение./
За яснота на мотивите на настоящото решение, следва да се
посочи, че с оглед характера на възнагражденията по чл.52 от ППЗИР (отм.), за
настоящото производство е ирелевантно дали са внесени осигурителни вноски върху
получената сума за рационализация, доколкото както е посочено и по-горе, такива
не се дължат.
Поради изложените по-горе съображения, съдът намира,
че проверяваният административен акт не
е засегнат от никое от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. Ето защо
разглежданата жалба се явява неоснователна, поради което и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото, съдът намира за основателна
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде определено в минималния размер от 150 лева, съгласно чл.8, вр.
чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 пр. V-то
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Я.Г.
*** против Решение № Ж-24-1/27.06.2012г. на Директора на Районно управление
„Социално осигуряване” – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане
№ **********/№8ПР01060 от 20.04.2012г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при РУ „СО” – Хасково.
ОСЪЖДА А.Я.Г., ЕГН**********,*** да заплати на Районно управление
"Социално осигуряване" – Хасково сумата от 150 лв. (сто и петдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: