Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН
МИЛЕВ
Мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Мариела Миланова и участието
на прокурора Георги Герасимов, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 797 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 505027 от 05.10.2018 г., постановена по НОХД
№ 5191/2018 г., по описа на СРС, Наказателно отделение, 130 състав, подсъдимият
Й.Д.А. е признат за невинен в това, чe
на 29.08.2017 г. в
гр. София, ул. „*******държал в себе си 50 /петдесет/ броя патрони - стандартни
огнестрелни боеприпаси - калибър .22 Long Riffle, с периферно възпламеняване, предназначени за стрелба с
огнестрелни оръжия от същия калибър, които представляват боеприпаси за
огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ ЗОБВВПИ/: „Боеприпаси
за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или
техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в
огнестрелно оръжие.“, без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, както следва: чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „Физически и юридически лица,
регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, лица, създадени със
закон или с акт на Министерския съвет, и културни организации по смисъла на
Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества
и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез
закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождение на обекта за съхранение.“, чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ:“ Лицата по
ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез
закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“ и чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ :
„Лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да
съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с
изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или
употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение
за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“, поради което и на
основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК.
С присъдата съдът, на основание
чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК, е отнел в полза на държавата веществените
доказателства по делото - 35 броя патрони, калибър .22LR и 15 броя гилзи, запечатани в
полиетиленов плик с картон серия А0286510 и СП 051 НЕКД СДВР на съхранение в
служба КОС - 01 РУ СДВР.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК, е постъпил протест от Софийска районна прокуратура, в който се
излагат доводи за неправилност на атакувания акт. Посочва се, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като извършеното от
подсъдимия деяние не е малозначително. Поддържа се, че държането на 50 (петдесет) броя патрони -
стандартни огнестрелни боеприпаси, годни за стрелба, не може да бъде определено
като малозначително деяние, като ирелевантно е обстоятелството, че подсъдимият
не е държал оръжие от същия калибър. Сочи се, че данните за личността на
подсъдимия - характеристични данни, минали осъждания, оказано съдействие при
разследването следва да се отчетат при индивидуализация на наказателната
отговорност, а не при преценка на обществената опасност на деянието. Иска се
присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК
като му бъде наложено справедливо наказание.
В закрито заседание на 25.02.2019 г. въззивният съд по
реда на чл. 327 НПК е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция.
Пред въззивния съд представителят на държавното
обвинение не поддържа протеста. Излага, че първоинстанционният съд правилно е
преценил степента на обществена опасност на деянието и дееца. Поддържа, че
намерените боеприпаси са били съхранявани по предвидения от закона ред, като
подсъдимият не е предприел действия по отношение на тях. Счита, че присъдата
като правилна следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия - адв. Д.Г., поддържа, че атакуваният
акт е правилен и законосъобразен. Счита, че първоинстационният съд правилно е
установил фактическата обстановка по делото и е постановил справедлива присъда.
Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият Й.Д.А. поддържа казаното от защитника си,
като в последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав след оценка на събрания от
първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл.
314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е
правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на
деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото
доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Въззивният
съд прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Й.Д.А. е роден на *** г. в с. Ж., с ЕГН **********, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, пенсионер, с
постоянен адрес:***1 и настоящ адрес:***
В.
В периода от 10.01.1979 г. до
31.10.1995 г. подсъдимият работел в Министерство на отбраната, поделение 32070.
След този период подсъдимият заемал последователно длъжности за цивилен
служител - „главен специалист“ в сектори “Експлоатация“,
„Административно-стопански“ и „Недвижими имоти“ към Изпълнителна агенция
„Управление на частната държавна собственост на Министерство на отбраната“ в периода
от 10.04.2000 г. до края на 2004 г.
Към месец август 2017 г.
подсъдимият не се водел на военен отчет, не бил служител в Министерство на
отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или
Българската армия.
Към месец август 2017 г.
подсъдимият Й.Д.А. притежавал пистолет „Макаров“, кал. 9х18, № IN382438, за който имал издадено от 08 РУ-СДВР
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №
20150095974, издадено на 20.01.2015 г., валидно до 10.01.2020 г.
На 29.08.2017 г., във връзка с образувано досъдебно
производство № 54-Рп/ 2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - София, по
отношение на сина на подсъдимия - старши сержант П.Й.А. ***, служители на РС „Военна
полиция“ София посетили къщата на подсъдимия, находяща се в гр. София, ул. „*******В. Подсъдимият
бил предупреден да посочи дали има в себе си или в дома си забранени от закона
предмети и вещи. Подсъдимият заявил, че притежава пистолет „Макаров“, за който
имал разрешително, което представил. Тъй като служителите поискали да видят
оръжието подсъдимият ги завел в хола на къщата, където отворил гардероб, в чийто
долен десен ъгъл се намирала метална каса. След като подсъдимият отключил касата,
от нея били извадени пистолет „Макаров“, както и няколко кутийки с патрони,
една от които била с 50 броя малокалибрени спортни патрони, калибър 5,6 мм/22LR. Свидетелят Р.Р.-
експерт криминалист, попитал подсъдимия дали притежава разрешително за тези
патрони, на което подсъдимият отговорил, че са му подарък от трето лице и
прибрал кутийката в левия джоб на якето си.
На място пристигнали полицейски
служители към 01 РУ-СДВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие.
При условията на неотложност на
подсъдимия бил извършен обиск, при който в левия джоб на якето му била намерена
кутийка 50 броя малокалибрени спортни патрони, калибър 5,6 мм/22LR. С
определение от 30.08.2017 г. на СРС, Наказателно отделение, V състав,
протоколът за обиск бил одобрен по реда на чл. 164, ал. 3 НПК.
Назначената за нуждите на
досъдебното производстно производство балистична експертиза установява, че представените
за изследване 50 броя патрони са стандартни огнестрелни боеприпаси - патрони,
калибър .22 Long Rifle, с периферно възпламеняване, предназначени за стелба с
огнестрелни оръжия от същия калибър, както и че представените патрони са годни
за стелба.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: обясненията на
подсъдимия (частично), показанията на свидетеля Р. Г. Р.(включително и приобщените от д.п.), съдебно-балистична експертиза, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства, приети по делото: протокол за оглед,
протокол за обиск, справка от 08 РУ-СДВР, писмо от Министерство на отбраната, писмо
от Военно-окръжна прокуратура - София, разрешение № 20150095974 за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, удостоверение за
придобита правоспособност за безопасно боравене с оръжие, удостоверение за
прослужено време, разрешение от МВР, фактура и справка за съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Фактическите констатации относно авторството, времето
и мястото на деянието се извеждат по несъмнен начин от показанията на свидетеля
Р. Р., от протокола за обиск и заключението на приетата по делото съдебно-балистична
експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Р.. Последният
се е намирал в дома на подсъдимия и е възприел непосредствено неговите
действия. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени материали,
вътрешната им непротиворечивост и обективност, и съпоставката им с останалите
доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност. В тази връзка
съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство, свидетелят дава подробни и прецизни показания, които се отличават
с житейска достоверност и убедителност. Показанията му съдържат детайлни
сведения за мястото на деянието, за действията на подсъдимия, за
местонахождението на металната каса и нейното отключване, от която подсъдимият
е извадил законно притежавания пистолет и кутийката с огнестрелни боеприпаси. Показанията
на свидетеля са последователни във времето и без съществени противоречия. Противоречието
в показанията му досежно произхода на боеприпасите и броя на намерените кутии
са напълно обясними с оглед трудовата му ангажираност като експерт-криминалист.
Показанията на свидетеля Р.се потвърждават изцяло от
протокола за обиск на подсъдимия, който е основен източник на информация. От
него се установява, че на 29.02.2017 г. при извършен обиск на подсъдимия в
левия джоб на якето му е открита кутийка 50 броя малокалибрени спортни патрони, калибър
5,6 мм/22LR. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на НПК и одобрен от
съдия, по реда на чл. 164, ал. 3 НПК, поради което същият представлява годно
доказателствено средство.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да
извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимия. В наказателния
процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са средство за
защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са
доказателствено средство - източник на факти, изхождащи от лице, стоящо
най-близо до изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимият е най-силно
заинтересован от благоприятен за него изход на делото, обясненията му следва да
бъдат преценени внимателно, на плоскостта на собствената им логическа
непротиворечивост и при съпоставката им с останалия събран доказателствен
материал.
Обясненията на подсъдимия съдът кредитира
частично. Твърденията му, че на 29.08.2017 г. в дома му е извършено
претърсване, че лично е отворил с ключ металната каса в гардероба, в която се е
намирал законно притежавания от него пистолет „Макаров“ са в синхрон със
събраните по делото доказателства, както правилно е приел първоинстанционният
съд. Същевременно тезата на подсъдимия, че не е виждал и не знае от къде са
намерените огнестрелни боеприпаси, както и че свидетелят Р.му е казал да
прибере кутията с боеприпаси в джоба си, се явява изолирана от останалите
доказателства, поради което съдът намира, че съставлява израз на
законоустановеното му право да даде обяснения, каквито счете за удачни. Настоящият състав споделя становището на районния съд,
че като защитна следва да се окачестви версията на подсъдимия, че свидетелят Р.е
казал на подсъдимия да прибере кутийката в джоба си, както и че няма никаква
логика подсъдимият да прибира кутийка с боеприпаси в джоба си ако не е негова.
На съдебно - балистичната експертиза съдът даде вяра,
като прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има отношение към
предмета на доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират със събраните
доказателства и са относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
При така
установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че деянието на
подсъдимия Й.Д.А. формално осъществява от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК е обосновано и законово
издържано. Правните изводи на съда са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона.
От обективна страна на на 29.08.2017 г. в гр. София, ул. „*******държал в
себе си 50 /петдесет/ броя патрони - стандартни огнестрелни боеприпаси -
калибър .22 Long
Riffle, с периферно
възпламеняване, предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия от същия калибър,
които представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/: „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон
са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или
снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие.“, без да има за това надлежно
разрешение, издадено съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия, както следва: чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ:
„Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на
Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и
културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат
да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на
фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или
замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на
ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ
на МВР по местонахождение на обекта за съхранение.“, чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ:“
Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“ и чл. 56, ал. 1
от ЗОБВВПИ : „Лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване,
може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите
изделия, е изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи
и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на
разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице.“
От субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимия Й.Д.А. виновно, с форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. В конкретния случай
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно че държи 50 броя огнестрелни боеприпаси, за
които не притежава разрешение по закон.
Въззивната инстанция намира, че предвид констатираните
по делото факти, напълно законосъобразно предходната инстанция е приела, че осъщественото
от подсъдимия деяние не е престъпно, тъй
като неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал.
2 НК. В
процесния случай съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на
очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен на обществена
опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК,
респ. оправдаването на подсъдимия на посоченото
основание. Този извод следва от обстоятелството, че макар и в
относително немалък брой, инкриминираните боеприпаси са били
съхранявани в заключена метална каса, в
дома
на подсъдимия, т. е. по начин, изключващ
възможността за достъп до тях на други лица, или за неправомерната им употреба от
такива, с всички произтичащи от това рискове. Правилно първоинстанционният съд е отчел
и оказаното съдействие по установяване на предмета на посегателство, както и
обстоятелството, че подсъдимият доброволно е отключил металната каса. Наред с това, съдът съобрази и данните за личността на
подсъдимия, който е в пенсионна възраст, не е осъждан, а
инкриминираното деяние се явява изолирана проява в живота му.
Ето защо,
обществените отношения, обект на защита по глава ХI, раздел I от НК, се оказват
засегнати в една твърде незначителна степен, а от това следва, че конкретното
деяние няма характера на престъпно. В този смисъл, конкретното деяние се явява
малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в
случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК за признаване на
подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл.
339, ал. 1 НК, поради което проверяваният първоинстанционен съдебен акт е законосъобразен.
При извършената, на основание чл. 314 НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат
нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6 НПК вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 505027 от 05.10.2018
г., постановена по НОХД № 5191/2018 г., по описа на СРС, Наказателно отделение,
130 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.