Настоящото производство е с правно основание чл.332,ал.2 и сл. от ГПК. Производството е образувано по жалба,депозирана от Рафет Бекир Вели ,действуващ в качеството си трето лице. Жалбата е насочена срещу действията на съдия-изпълнителя,предприети по изп.д. № 190/2004 г. по описа на СИС при Районен съд,гр. Кърджали. В депозираната си жалба,жалбодателят твърди,че същата е насочена срещу действие на съдия – изпълнителя, състоящо се в насрочване на публична продан на движими вещи : телевизор “SHIVAKI”, сателитен приемник “РROTEK” и фризер “GORENIE”,находящи се в собствения му имот в с. Мост,общ. Кърджали,и за които движими вещи твърди,че също са негови. Твърди,че длъжникът,който му е баща и съпругата-недлъжник,негова майка,били споменали на съдия-изпълнителя,че движимите вещи са на сина им,но въпреки всичко последният насрочил публичната продан. Моли настоящата инстанция да отмени действията на съдия-изпълнителя при РС,гр. Кърджали,предприети по изп.д. № 190/2004 г. ,изразяващи се в насрочена публична продан на посочените движими вещи. Жалбодателят прилага писмено доказателство - Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149,т.V,рег.№ 9989,нот.д. № 1267/2004 г. от 10.12.2004 г. на нотариус с рег.№ 020 на Нотариалната камара. По делото при условията на чл.333,ал.2 и ал.3 от ГПК,взискателят и длъжникът по изп.д. № 190 /04 г. по описа на РС,гр. Кърджали, не са депозирали свои възражения. В срока по чл.333,ал.3,предл.последно от ГПК,съдия – изпълнителят е дал своите писмени обяснения. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с депозираната жалба,проверка,прие за установено следното: В Кърджалийския районен съд,на основание чл.323 от ГПК,е образувано изп.д. № 190 Ч / 2004 г. ,с длъжник Бекир Алиев Мехмедов, и взискател Хасибе Касим Мюмюн ,на основание изпълнителен лист от 08.04.2004 г.,по силата на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя,дължима сума в размер на 2 000 лв.,съставляваща обезщетение за причинени от престъпление неимуществени вреди,ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането -02.12.2003 г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 230 лв. След неколкократна промяна на начина на изпълнение,взискателят Хасибе Мюмюн е указала като начин на изпълнение-опис ,оценка и публична продан на движими вещи : телевизор “SHIVAKI”с диагонал на екрана 25 см., сателитен ТV приемник “РROTEK” с антена и № ********* и фризер “GORENIE” с работен обем 250 л.,находящи се в дома ,в който живее длъжника. С Протокол от 06.01.2005 г.,съдия-изпълнителят е извършил опис,с Протокол от 13.01.2005 г. е извършил оценка на движимите вещи и с протокол от 01.03.2005 г. е насрочил публична продан на описаните движими вещи. С протокол от 29.04.2005 г. съдия-изпълнителят е обявил насрочената публична продан на движимите вещи,за срока от 28.03.2005 г. до 28.04.2005 г. за нестанала поради неявяване на купувачи. Видно от приложеното към жалбата,копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149,т.V,рег.№ 9989,нот.д. № 1267/2004 г. на нотариус с рег.№ 020 на Нотариалната камара,на 10.12.2004 г. ,длъжникът Бекир Алиев Мехмедов и съпругата му Фетие Алиосманова Мехмедова са дарили на Рафет Бекир Вели,техен син,жалбодател в настоящото производство,поземлен имот,пл.сн. № 77,кв.3 по плана с. Мост,ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 78.00 кв.м. В този ход на констатации,настоящата инстанция изгради своето становище. От контекста на стоящата в основата на настоящото производство,жалба,депозирана на 29.04.2005 г.,се установява,че предмет на обжалване са действията на съдия- изпълнителя,с които е насрочена по изпълнителното дело,публична продан. Т.е. следва да се счита ,че предмет на проверка в производство е законосъобразността на постановения на 01.03.2005 г. от съдия-изпълнителя,Протокол /разпореждане/,с който последният е насрочил публична продан на описани движими вещи за периода от 28.03.2005 г. до 28.04.2005 г. Доводът по същество,който жалбодателят прави е,че собственик на движимите вещи към този момент e той,а не длъжникът. Този извод следвало да бъде направен от обсъденото в предходния абзац, ново писмено доказателство - нотариален акт,който носи дата 10.12.2004 г.,т.е. дата предхождаща датата на извършване на атакуваното действие на съдия-изпълнителя. В това производство, по смисъла на предл.2 на ал.2 на чл.332 от ГПК,законодателят е обърнал тежестта на доказване,т.е. императивно е предписал,че законосъобразността на депозираната жалба се преценява от обстоятелството,дали в настоящото производство се доказва или не ,факта ,че движимата вещ,към която е насочено принудителното изпълнение е собственост на длъжника към момента на налагане на запора върху същата,в настоящия казус –деня на извършване на описа - 06.01.2005 г. Доколкото по делото не се представят доказателства,установяващи по безспорен начин обстоятелството,че към същия момент собственик на вещта е длъжникът Бекир Мехмедов,то в това производство не може да се оспори обстоятелството ,че считано от 10.12.2004 г.,в резултат на двустранна сделка –дарение,собственик на имота,респ. и находящите в същия движимите вещи,предмет на принудително изпълнение,е жалбодателят в настоящото производство,Вели. Безспорно в този аспект,се установява,че същият като собственик на имота и към този момент,и към момента на насрочване на публичната продан,т.е. момента на извършване на действието ,което се атакува в това производство,е владеел своя имот ,ведно със всички вещи ,находящи се в него,макар и чрез други лица,държатели-длъжникът Мехмедов и съпругата му. Или казано по друг начин,доколкото в установеното като притежавано от жалбодателя Вели,право на собственост върху имота,в който се намират движимите вещи,към които съдия-изпълнителя е насочил изпълнението си ,е по своя характер неограничено такова,и в него се включва и правото на владение върху същия имот и върху находящите се в него движими вещи,и нещо повече не се установява по безспорен начин изисканото от законодателят изрично доказване на правото на собственост върху тези подробно описани движими вещи на длъжника към спорния момент,то депозираната жалба се явява основателна. Водим от горното и на основание чл.334,ал.4 от ГПК,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА действията на съдия-изпълнителя,предприети по изп.д.№ 190/2004 г. по описа на РС,гр. Кърджали,изразяващи се в насрочване на публична продан на движими вещи с Протокол от 01.03.2005 г.,а именно на телевизор “SHIVAKI”с диагонал на екрана 25 см., сателитен ТV приемник “РROTEK” с антена и № ********* и фризер “GORENIE” с работен обем 250 л. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|