Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 64

30.03.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                              2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1154 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Изпълнителния директор С. Д., подадена чрез пълномощник – юрисконсулт А. П., против Решение №246/26.10.2020 г., постановено по АНД №846 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

В жалбата се твърди, че много преди съставянето на АУАН „Напоителни системи“ ЕАД било изготвило анализ за техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Пампорово“ (т.нар. Годишен доклад за периода 2015 г. – 2017 г.), съгласно разпоредбите на чл.48 и сл. от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние (Наредбата) по чл.141, ал.2 от Закона за водите. В подкрепа на това следвало да се има предвид, че заверено копие на следните документи: Заключение на Технически съвет при „Напоителни системи“ ЕАД клон Марица и Годишен доклад за техническата и стопанска експлоатация на язовир „Пампорово“ за периода 2015 – 2017 г., са били представени на ДАМТН с подаденото възражение срещу АУАН. Нещо повече, така посочените документи били изпълнени в предвидения срок, а именно до 28.10.2019 г. Твърди се, че дружеството било представило така посочените документи, които по своята същност представлявали Анализ за техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея. Тези документи дори били изпратени и по e-mail адреса на ДАМТН, който бил легитимен способ по своята същност за изпращане на информация съгласно Закона за администрацията. Касаторът считал съставения АУАН за незаконосъобразен и неправилен, същият следвало да бъде отменен, а образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство следвало да бъде прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, поради липса на извършено нарушение. Твърди се, че бил изтекъл и предвидения в чл.34 от ЗАНН преклузивен срок за съставяне на АУАН, като в случая, видно от приложената административнонаказателна преписка, първоначалната проверка, обективирана в констативен протокол №08-03-8/15.08.2019 г. била от 15.08.2019 г. От своя страна АУАН бил съставен на 27.01.2020 г., а именно след предвидения тримесечен преклузивен срок. Алтернативно се моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28, буква „а“ от ЗАНН. Следвало да се има предвид също, че в случая от страна на актосъставителя не била приложена цитираната в обжалвания АУАН Заповед №А-601/18.09.2019 г. на Председателя на ДАМТН и в този смисъл било налице нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1, б.„б“ от ЗАНН. В цитираната заповед не ставало ясно дали актосъставителят, с оглед заеманата от него длъжност, бил оправомощен изрично да съставя и актове. Това се явявало съществено процесуално нарушение и съответно съставеният акт бил незаконосъобразен. Моли се за отмяна на Решението на районния съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и постановяване на решение, с което изцяло да се отмени Наказателното постановление.

Ответникът, ДАМТН – София, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд – Хасково е правилно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №НЯСС-102/15.07.2020 г., издадено от Заместник - председателя на ДАМТН, с което на „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, за осъществяване фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1 000 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Преценил е, че не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София, след като при надлежно изпратена покана за съставяне на АУАН не е бил изпратен упълномощен представител, а впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице, е осигурена възможност чрез него представляващият по закон санкционираното лице да се запознае с неговото съдържание и да направи възражения по акта. Съдът е приел, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като административното нарушение е описано с основните му съставомерни белези, включително дата, начин на осъществяване и място. Приел е също, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, и по своето съдържание отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Въззивният съд е установил, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административното нарушение по чл.200, ал.1, т.39, вр. чл.190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗВ, като деянието е правилно квалифицирано. Формирал е изводи за това, че случаят не е маловажен, но в рамките на преценката по чл.27 от ЗАНН приел, че размерът на наложената имуществена санкция е необходимо да бъде намален в размер до установения от закона минимум, а именно 1 000 лева.

Така постановеното решение е правилно. Не се констатираха допуснати нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд, че съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на всички изисквания за законосъобразност. Действително не се констатират и процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са издадени при спазване на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Не могат да се споделят  възраженията в касационната жалба, че в случая е изтекъл предвидения в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН. В тази насока настоящата инстанция изцяло възприема изводите на районния съд за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. Доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, при срок за изпълнение на оправеното му предписание – 28.10.2019 г., на 29.10.2019 г. дружеството е осъществило фактическия състав на вмененото му нарушение, а нарушителят следва да се счита открит към 30.10.2019 г. – датата на извършване на проверката, на която е констатирано неизпълнението. От тази дата започва да тече предвиденият в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил изтекъл към 27.01.2020 г. – датата на съставяне на АУАН.

Не се споделят и наведените от касатора доводи за некомпетентност на актосъставителя. Противно на твърденията в касационната жалба, по делото пред районния съд е представена Заповед №А-601/18.09.2019 г., с която Председателят на ДАМТН, на основание чл.201, ал.11, във връзка с чл.190, ал.4 и чл.190а, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от Закона за водите, във връзка с чл.3, ал.3 от Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощава длъжностните лица от Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, сред които и (под №55) Ц. С. И.– инспектор в РО НЯСС ЮБ, да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.200, ал.1,т.13а, т.18, т.22 и т.38-43 вкл. от Закона за водите.

Както в АУАН, така и в Наказателното постановление изрично се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Съгласно чл.190а, ал.2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, според която разпоредба Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Безспорно в случая от оправомощени длъжностни лица при ДАМТН, на „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София, като собственик на язовирната стена, са дадени предписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация (включително предписанията по раздел V, т.2 от Констативен протокол №08-03-8/15.08.2019 г.), които не са били обжалвани, а при последваща проверка, обективирана в Констативен протокол №08-03-12/30.10.2019 г. е установено, че същите не са изпълнени в определения срок – до 28.10.2019 г., с което неизпълнение собственикът е извършил вмененото му административно нарушение и подлежи на санкциониране на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Същата разпоредба предвижда наказване с глоба, съответно имуществена санкция, за физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 – от 1 000 до 20 000 лв.

При правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до правилния извод за доказаност на извършеното нарушение и санкционирането му на посоченото правно основание.

Неоснователни са поддържаните и пред настоящата инстанция възражения, че много преди съставянето на АУАН „Напоителни системи“ ЕАД било изготвило и представило анализ за техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Пампорово“, съгласно разпоредбите на чл.48 и сл. от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние по чл.141, ал.2 от Закона за водите, а именно Годишен доклад за периода 2015 г. – 2017 г. Съображения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който обосновано е приел същите за неоснователни. Правилен е изводът на съда, че отправеното до дружеството ясно и конкретно предписание не е било изпълнено, а извод в обратна насока не може да се направи от факта, че е представен Годишен доклад за техническата и стопанска експлоатация на язовир „Пампорово“ за периода 2015 г. – 2017 г., тъй като процесните проверки касаят пропуски в поддържането на техническата изправност на язовира и неговите съоръжения след изтичане на  периода, визиран в годишния доклад, което по преценка на контролните органи е налагало нова оценка на състоянието с изготвяне на актуален анализ, в каквато насока е дадено изрично предписание.

Обоснована и правилна е преценката на въззивния съд, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При индивидуализация на наложената на „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София, имуществена санкция, районният съд е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства, и преценката му в тази насока е в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Като е изменил Наказателното постановление само относно размера на наложената на дружеството имуществена санкция, и е определил същия на 1 000 лева, съдът е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №246/26.10.2020 г., постановено по АНД №846 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

Решението е окончателно.     

                                                                                            

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                  2.