РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
2356/29.11.2021г.
гр.
Пловдив 29.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми октомври 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора КАЛОЯН
ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2170 по описа на Административен съд – Пловдив за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод
касациона жалба от ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния
му представител ю-т Зафирова, против Решение № 260594 от 07.07.2021г.,
постановено по АНД № 6546 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, с което
е отменено Наказателно
постановление № 534714-F543682/13.04.2020г. на Зам. Директора на ТД НАП- гр.Пловдив, с което на МЕГЗ 41 ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.
Ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Н. оспорва жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото
Прокурорът счита касационната жалба за основателна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбите касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима.
Същата е неоснователна поради следното:
Районният съд е установил правилно фактическата
обстановка по делото, което не налага нейното преповтаряне от настоящата
инстанция.
Обжалваното решение е правилно.
За да бъде ангажирана отговорността, предвидена в чл.7,
ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1 от чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, следва да възникне задължение за ДЗЛ да монтира,
въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД и да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД.
Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата
наредба/в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
От посочените разпоредби, следва извод, че лицата
нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки
и услуги, съответно и да монтират въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в две хипотези: 1) когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи; и 2) когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Както е посочил и районният съд, от твърде общото
описание на установеното в съставения АУАН и от издаденото въз основа на него
НП, не става ясно какво точно неизпълнение, вменява на търговеца наказващия
орган.
Отделно от това от събраните по делото пред районен
съд доказателства се установява, че между "МЕГЗ 41" ЕООД и
"Спиди"АД е сключен Договор № 93504/15.05.2018
г., в чийто чл. 12 е договорено, че възложителят може да използва услугата
наложен платеж за пратки на територията на РБ при следните условия, сред които
е и това по чл. 12. 5, а именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните
суми от наложен платеж както следва:
- суми, изплащани по банков път: сумите от наложен
платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,
30 часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12, 30 часа;
-суми, изплащани в брой от офис на Спиди: суми до 1000
лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен ден,
след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от
14, 00 часа до 17, 00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на
пратката;
-суми, изплащани в брой на адрес на клиента:
изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на
пратката,
За всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя
сумите, съгласно разпоредбите на чл. 12.5.1.
Съгласно чл. 12.5.1 от договора предвижда, че
изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж по банков
път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титуляр "МЕГЗ
1" ЕООД. Договорено е също така, че изпълнителят се задължава
непосредствено с всеки превод да уведомява възложителя за номерата на
товарителниците, по които изплаща сумите от наложен платеж на посочен
електронен адрес. Т. е. договорено е между страните "Спиди"АД да
изплаща на "МЕГЗ 41" ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков
път по посочена банкова сметка, *** "МЕГЗ 1" ЕООД.
Съгласно § 1, т. 9 ДР от Закона за пощенските
услуги/ЗПУ/, "пощенски паричен превод" е пощенска услуга, при която в
точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл. 39, т. 3,
подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на
хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква
удръжка. Няма спор, че в конкретния случай "Спиди"АД е куриер и
изпълнител по договора от 15.05.2018г. с предмет – международни куриерски и
транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от
врата до врата, съответно възложителят -"МЕГЗ 41" ЕООД, има право да
използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
"Спиди"АД е вписан и в регистъра по чл. 59,
ал. 5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения, подадени
във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни
съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски
пратки; 2. Куриерски услуги.
Действително по делото няма доказателства, "МЕГЗ
29" ЕООД да е договорило със "Спиди"АД извършването на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е
самостоятелна услуга, но и такова обстоятелство не е описано в издаденото НП. В
хипотеза на съществуваща договореност за извършване от лицензиран пощенски
оператор, който е същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по
отношение заплащане на стока от получателя, би било налице изключението в
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и в случай,
че всички суми се превеждат по този начин, а именно чрез пощенски парични
преводи.
В тази насока се установява, че доставките си
"МЕГЗ 41" ЕООД е осъществявало посредством наложен платеж, събирането
на който е възложено на "Спиди"АД, като съгласно § 1, т. 12 ДР ЗПУ
"наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка
се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
Следователно услугата "наложен платеж" се състои от два елемента –
доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези
елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната
функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока
преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в
момента на получаването и. Предвид така дефинираната функция на наложения
платеж, той не попада в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.,
в какъвто смисъл е и константната съдебна практика по данъчни дела с предмет
отказано право на данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са
заявени онлайн, се приема, че дейността е съотносима с даденото в § 1, т. 1 ДР
на Наредба №Н-18/2006 г. определение за понятието "разносна търговия"
– разносна търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по
предварителна заявка.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.,
задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане, с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Както е посочил и районният съд,
съгласно ал. 2 на чл. 25 от Наредбата, при разносна търговия фискалната касова
бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя
страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по
продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на
предаване на стоката или услугата. В тази насока в АУАН и НП липсват такива
конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява нарушение на чл.
42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният
съд.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал.
5 ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника по касация се
дължат разноски в размер на общо 528 лв. /петстотин двадесет и осем лева/ с ДДС
по представения списък на разноските. Неоснователно е направеното бланкетно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно
чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждение минималният размер на възнаграждението възлиза на
440 лева. В случая претендираният размер на разноските не е прекомерен.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260594 от 07.07.2021г., постановено по АНД № 6546 по описа за 2021г.
на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на
"МЕГЗ 41" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. "Владая" № 2, представлявано от М.И.К., сумата от 528
/петстотин двадесет и осем/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :