№ 486
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110132181 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба предявена от Н. С. ИВ., ЕГН **********, срещу
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, установителен иск за признаване
недължимост сумата от 7 569,26 лева – вземане по договор за кредит от 01.03.2009 г.,
сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Н. С. ИВ. /която сума от 7 569.26 лв.
според ищеца е формирана от 4920 лв. – главница, 189.26 лв. – лихва за забава и 2 460 лв. –
неустойка - виж уточнението в съдебно заседание на 01.11.2021 г./ и сумата от 140 лв. –
деловодни разноски /90 лв. – разноски по арбитражно производство и 50 лв. разноски за
издаване на ИЛ/, за които суми е издаден изпълнителен лист на 10.06.2011 г. по т.д. №
1626/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 с-в въз основа на решение № 525/11.03.2010 г. по
арб. д. № 525/2010 г. на Арбитражен съд, вземанията по който са прехвърлени с договор за
цесия на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвиден в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че вземането въз основа на изпълнителния лист е погасено по
давност. Счита, че не дължи посочените в изпълнителния лист суми. Вземанията били
погасени по давност на 10.06.2016 г. От издаване на ИЛ до образуване на ИЛ №
20198610400207 не били извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника. Не били
правени доброволни плащания по процесния изпълнителен лист. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Намира иска за
допустим, но неоснователен. Счита, че давността е прекъсната с молбата за образуване на
изпълнителното дело, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Били предприети множество
действия по изпъл. дело, както и били възложени множество действия по изпълнителното
дело от взискателите. Давността била прекъсната многократно, поради което вземанията не
били погасени по давност. Договорът за цесия бил съобщен на длъжника. Ако съдът
приемел, че длъжникът не е редовно уведомен, се моли уведомлението да се връчи заедно с
книжата по делото на ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. При
евентуалност прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
1
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
По допустимостта:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за
дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от предприетата защита. Надлежна пасивна процесуална легитимация по
делото има само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно
цесионерът - oпределение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о.
Искът е насочен срещу цесионера и настоящ взискател по изпълнително дело № 207/2019 г.
на ЧСИ Димитър Вълков.
Следва да се отбележи, че по изпълнително дело № 207/2019 г. на ЧСИ Димитър
Вълков е наложен запор върху трудовите възнаграждения на Н.И. в Поделение за
пътнически превози София – л. 27 от изп. дело. В резултат на запора по изпълнителното
дело са постъпили суми в размер на 1 931.60 лв. – л. 29 – 108 от изпълнително дело. От тази
сума се установява, че на взискателя е преведена сума в размер 1 403.35 лв. – л. 29 – 108 от
изпълнително дело. Останалата сума е преведена на НАП или удържана от ЧСИ Вълков за
такси и разноски. Съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а и с оглед постъпило писмо от
ЧСИ Вълков с изх. № 528 се установява, че сумата от 140 лв. – деловодни разноски /90 лв. –
разноски по арбитражно производство и 50 лв. разноски за издаване на ИЛ/ е изцяло
погасена като е преведена на взискателя, като липсват погасявания по главното задължение
по изпълнителния лист в размер на 7569.26 лв. и същото е изцяло дължимо към
приключването съдебното дирене.
При осъществено принудително изпълнение, длъжникът, за да получи обратно от
взискателя недължимо полученото, трябва да предяви срещу него осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ако сумите вече са платени на взискателя, дори искът по чл. 439
ГПК да бъде уважен, то въз основа на решението не би могло в хода на изпълнителното дело
да се върнат тези суми, т. е. ищецът не би могъл да получи благоприятен резултат в своята
правна сфера. Платените вече суми могат да бъдат предмет на исков процес на основание
чл. 55 ЗЗД. Оттук и производството в частта относно иска за установява недължимост на
сумата от 140 лв. – разноски е недопустимо и следва да се прекрати. Доколкото от справката
по изпълнителното дело се установява, че сумата от 7569.26 лв. е дължима в пълен размер,
то съдът следва да се произнесе по съществото на претенцията. Следва да се посочи и, че
процесният изпълнителен лист е издаден са сума в общ размер на 7569.26 лв. като
олихвяемо /главно/ вземане, а уточнението как е формирана сумата е направено от ищеца,
но по делото не е представено решение по арбитражното дело, което е унищожено поради
изтичане срока на съхранение. Съдебният изпълнител е обвързан от пределите на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство.
2
С определение от 12.05.2021 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че е издаден изп. лист по т.д. № 1626/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 с-в
въз основа на решение № 525/11.03.2010 г. по арб. д. № 525/2010 г. на Арбитражен съд в
полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, че вземанията са цедирани на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, както и, че е образувано въз основа на процесния изпълнителния
лист изпълнително дело № 608/2011 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, а след това и
изпълнително дело № 207/2019 г. на ЧСИ Димитър Вълков.
Налице са твърдения за настъпила погасителна давност. Доколкото се касае за
отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването
на задължението по процесния изпълнителен лист. Институтът на давността не се прилага
служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за
недължимост на сумите по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по
въпроса.
От изисканите и приложени към настоящото производство заверени копия от
изпълнително дело № 608/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова и № 207/2019г. по описа на
ЧСИ Димитър Вълков се установява, че изпълнителният лист е издаден на 10.06.2011 г. по т.
д.№ 1626/2011 г. на основание чл.404, т.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА предвид влязло в сила
решение № 525/11.03.2010 г. по арбитражно дело № 525/2010 г. по описа на Арбитражен съд
с арбитър Бисерка Газдова. С изпълнителния лист е осъден Н. С. ИВ. да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 7569.26 лв., ведно със законната лихва, както и разноски
в размер на 140 лв.
Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването на арбитражното решение то влиза в сила,
става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Поради това, че с
влезлите в сила арбитражни решения се формира сила на пресъдено нещо между страните
по конкретния спор, установените с тях вземания съгласно чл. 117 ЗЗД се погасяват с
изтичането на 5-годишна давност от влизането в сила на арбитражното решение.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 608/2011 г. на ЧСИ Биляна
Богданова, същото е образувано на 19.07.2011 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД за
принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист. По
делото не се оспорва, че вземанията са прехвърлени от Профи Кредит България“ ЕООД на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. По отношение на длъжника прехвърлянето на
вземането има действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от
цедента. В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил
цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От представените доказателства се
установява уведомлението да е достигнало до длъжника преди образуване на
производството - л. 44 от делото. Дори и при липсва на уведомяване преди образуване на
производството, то при всички положения ищецът е уведомен за цесията с връчването на
препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея на 24.09.2021 г. – л. 53 от
делото, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното, съдът приема, че
ищецът е надлежно уведомен за цесията, с която вземанията са прехвърлени от Профи
Кредит България“ ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
В молбата до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 608/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова, като в молбата е
налице възлагане от страна на ответника по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
3
събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва –
образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие
водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното
тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о.
на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
На 13.07.2012 г. е наложен запор на превозно средство с регистрационен номер
СА7522ВР със собственик Н. С. ИВ. – л. 71 и 85 от изпълнително дело № 608/2011 г. на
ЧСИ Биляна Богданова, което действие при всички положения прекъсва погасителната
давност. Съдът намира, че последното прекъсващо погасителната давност действие по
изпълнително дело № 608/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова е именно наложеният запор от
13.07.2012 г., поради което изпълнителното дело е перемирано от 13.07.2014 г.
Изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично
постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. С
оглед гореизложеното и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес по
изпълнително дело № 608/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова е прекратен ex legе на
13.07.2014 г. Подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят правни последици, тъй
като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство. Осъществените от
взискателя действия по изпълнението след датата на прекратяване на изпълнителното
производство са правно ирелевантни и няма как да доведат до правно значими последици,
каквито са прекратяването и/или спирането на давностните срокове /виж т. 10 от ТР№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. на IV г.
о. на ВКС и др./.
Спорният по делото въпрос е от кога е започнала да тече погасителната давност или
от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече
даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт.
Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване
не може да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които
законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и
постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване
относно съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение
да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна
сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или
4
решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците - решение №
252/17.02.2020г. по гр. д. №1609/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2382/ 2017 г., ВКС, ІV г. о., решение № 51/21.02.2019г. по гр. д.№ 2917/2018г, ВКС, ІV г. о .
Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата на
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. е.
предхождаща датата 26.06.2015 г./, новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1
ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на релевантния двугодишен срок. Оттук и
петгодишната погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече от 13.07.2014
г. – датата на прекратяване на изпълнително дело № 608/2011 г. на ЧСИ Биляна Богданова,
съобразно разрешенията в ППВС № 3/18.11.1980 г., а не от датата на последното
изпълнително действие.
Погасителната давност не е изтекла, защото на 31.01.2019 г. е образувано ново
изпълнително дело за вземанията по процесния изпълнителен лист - изпълнително дело №
207/2019 г. на ЧСИ Димитър Вълков. В молбата за образуване на изпълнителното дело се
съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а и на 05.03.2019 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Н.И. в Поделение за пътнически превози София, респ. още от
месец март 2019 г. работодателят е започнал да прави удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника във връзка с наложения запор. Следователно погасителната
давност, започнала да тече от 13.07.2014 г. не е изтекла, тъй като преди 13.07.2019 г. същата
е била прекъсната веднъж м. януари 2019 г. с възлагането по чл. 18 ЗЧСИ по изпълнително
дело № 207/2019 г. на ЧСИ Димитър Вълков и веднъж м. март 2019 г. с налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Предявеният иск за установяване недължимост на сумата 7 569,26 лева – вземане по
изпълнителен лист на 10.06.2011 г. по т.д. № 1626/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 с-в,
въз основа на решение № 525/11.03.2010 г. по арб. д. № 525/2010 г. на Арбитражен съд е
неоснователен и ще се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски са дължими на ответника. На същия ще се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
Надежда I, бл. 135, ет. 10, ап. 46, срещу Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо Владигеров № 21,
Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, иск по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че Н. С.
ИВ. не дължи на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД сумата от 7 569,26 лева - вземане по
договор за кредит от 01.03.2009 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Н. С.
ИВ., за която сума е издаден изпълнителен лист на 10.06.2011 г. по т.д. № 1626/2011 г. по
описа на СГС, ТО, VI-11 с-в, въз основа на решение № 525/11.03.2010 г. по арб. д. №
525/2010 г. на Арбитражен съд, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, която сума в размер на 7569,26 лв. според ищеца е
формирана от 4920 лв. – главница, 189.26 лв. – лихва за забава и 2 460 лв. – неустойка.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 32181/2021 г. по описа на СРС, 88 състав,
в частта по предявения от Н. С. ИВ., ЕГН **********, срещу Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ ЕАД, ЕИК *********, иск за признаване на установено, че Н. С. ИВ. не дължи на Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД сумата от 140 лв. – деловодни разноски /90 лв. – разноски по
5
арбитражно производство и 50 лв. разноски за издаване на изпълнителен лист/, за която е
издаден изпълнителен лист на 10.06.2011 г. по т.д. № 1626/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-
11 с-в, въз основа на решение № 525/11.03.2010 г. по арб. д. № 525/2010 г. на Арбитражен
съд.
ОСЪЖДА Н. С. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Надежда I, бл. 135, ет.
10, ап. 46, да заплати на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин-6“,
ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта с която производството е
прекратено (имащо характер на определение) в едноседмичен срок с частна жалба пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6