Определение по дело №344/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 декември 2009 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20091200100344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

184

Година

26.07.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.30

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Николина Димитрова Пенкова

Елена Налбантова Мария Дановска

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно гражданско дело

номер

20065100500177

по описа за

2006

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 1/06.02.2006 година, постановено по гр. д. № 769/2005 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлилпредявения от Юксел Мустафа Хайрула срещу Фетие Рамадан Юсуф от гр. Кърджали и Айсел Мустафа Хакиф от с. Гърбище, общ. Ардино, обл. Кърджали иск за обявяване за нищожен на договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 123 от 30.06.1999 г., том I, дело № 164/1999 г. на нотариус Елияна Калайджиева, действащ в съдебен район РС- Кърджали, между Рамадан Юсуф Емин, починал през 2004 г. и Фетие Рамадан Юсуф като дарители и Айсел Мустафа Хакиф като надарена, поради дарение на чужда вещ. Отхвърлен е и предявения от Юксел Мустафа Хайрула срещу Айсел Мустафа Хакиф от с. Гърбище, общ. Ардино, обл. Кърджали и Раим Ахметов/Ахмедов/ Солакчиев от с. Главник, общ. Ардино, обл. Кърджали иск за обявяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 143/30.09.2004 г., том II, рег. № 4432, дело № 343/2004 г. на нотариус Елияна Калайджиева, действащ в съдебен район РС- Кърджали, между Айсел Мустафа Хакиф като продавач и Раим Ахметов /Ахмедов/ Солакчиев като купувач, поради продажба на чужда вещ. С решението съдът е отхвърлил и предявения от Юксел Мустафа Хайрула срещу Раим Ахметов/Ахмедов/ Солакчиев иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от апартамент № 18 в блок № 1, вход А, ет. 4, със застроена площ 65.69 кв.м., в кв. 23а по плана на гр. Кърджали- комплекс “Възрожденци”, ведно с 1/2 идеална част от принадлежащото му избено помещение № 1 и 1/2 идеална част от 0.783% от общите части на сградата и 1/2 от припадащото се право на строеж върху мястото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Юксел Мустафа Хайрула, който чрез процесуалния си представител го обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата. Поддържа се в жалбата, че решението на съда било постановено в противоречие с нормата на чл. 188 ал.1 от ГПК като съдът не обсъдил доводите на ищеца относно това, че въз основа на договор за покупко- продажба от 1983 г. е станал собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. Впоследствие първият ответник продал на втория ответник целия имот, т.е. прехвърлил е повече от тези, които притежава. Дарителите по договора за дарение от 30.06.1999 г. и конкретно Рамадан Юсуф Емин, който вече е бил прехвърлил на ищеца своята 1/2 ид. ч. от процесния имот, то и правоприемника му, втория ответник, не е станал собственик на тази 1/2 ид. ч. по договора за дарение, в т.ч. и неговия правоприемник по договора за продажба от 30.09.2004 г. Райм Солакчиев. В решението първоинстанционният съд приел, че дарението от 30.06.1999 г. и договора за продажба от 30.09.2004 г. не са недействителни и този извод бил неправилен и необоснован, тъй като ищецът не е давал съгласие за прехвърлянето на неговата идеална част от процесния имот, а липсата на съгласие е основание за нищожност по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Поддържа се в жалбата и това, че договорът за прехвърляне на чужда вещ не е нищожен, но в същото време не може да направи купувача собственик, тъй като е недействителен /непротивопоставим/ по отношение на действителния собственик, в случая на ищеца като собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот. Купувачът на чужда вещ може да придобие собствеността единствено и само на оригинерно основание, а никой от ответниците не е правил възражения за придобиване на целия имот на това основание. Незаконосъобразен бил извода на съда, че договора, с който е било извършено дарението не е недействително, тъй като действителността на договора за чужд недвижим имот не означава, че действителния собственик е загубил правото си на собственост. Видно от доказателствата по делото била оборена доказателствената сила на нотариалния акт, като се установило, че втория ответник е купил от несобственик и тъй като никой не може да придобие повече права от своя праводател, то титулярът по този нотариален акт, в случая втория ответник, вече не би следвало да се легитимира като собственик на процесния имот. Поради това, ответниците държали имота без правно основание и дължат връщане на действителния собственик. Моли да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо него се постанови друго, с което се уважат обективно съединените искове. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Съображения се излагат и в писмена защита. Не сочи доказателства.

Ответниците по жалбата не се явяват и не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Ищецът твърди в исковата молба, че с договор за продажба между него и дядо му Рамадан Юсуф Емин от 1983 г., сключен с нотариален акт, станал собственик на недвижим имот- 1/2 идеална част апартамент № 18 в блок № 1, вход А, ет. 4, със застроена площ 65.69 кв.м. в кв. 23а по плана на гр. Кърджали, к- с “Възрожденци”, ведно с 1/2 идеална част от принадлежащото му избено помещение № 1 и 1/2 идеална част от 0.783% от общите части на сградата и 1/2 от припадащото се право на строеж. Апартаментът бил съсобствен на дядо му Рамадан Юсуф Емин, който починал през 2004 г. и майка му Фетие Рамаданова Хайрулова, които придобили апартамента през 1981 г. Ищецът твърди, че преди завеждане на делото научил, че майка му и дядо му без негово знание и съгласие били извършили през 1999 г. дарение на целия недвижим имот, в т.ч. и на собствената му 1/2 идеална част от апартамента на сестра му Айсел Мустафа Хакиф, която в противоречие със закона станала собственик на целия имот, така прехвърлили повече от това, което притежават. От своя страна, надарената Айсел Хакиф продала целия имот на ответника Раим Ахметов Солакчиев през 2004 г., който държал имота без правно основание, тъй като го купил от несобственик. Поискал е съдът да прогласи нищожността на сключения между ответниците Фетие Рамадан Юсуф и Айсел Мустафа Хакиф договор за дарение, както и сключения между ответника Хакиф и ответника Солакчиев договор за продажба, като бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху процесната част от имота. В съдебно заседание ищецът е уточнил, че искът по чл. 108 от ЗС е предявен по отношение на ответника Солакчиев за ревандикация на 1/2 идеална част от процесния имот.

Видно от нот. акт № 300/30.12.1981 г., том II, нот. дело № 796/1981 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, Рамадан Юсуфов Еминов и ответницата Фетие Рамаданова Хайрулова били собственици на по 1/2 идеална част от апартамент № 18 в блок № 1 в кв. 23 по плана на гр. Кърджали, к- с “Възрожденци”, със застроена площ 65.69 кв.м., ведно с избено помещение № 1 и 0.783% ид. ч. от общите части на сградата.

На 22.08.1983 г. с нотариален акт № 113 за продажба на недвижим имот по нот. дело № 243/1983г. Рамадан Юсуфов Еминов продал на ищеца Юксел Мустафов Хайрулов собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 18 в блок № 1 в кв. 23а по плана на гр. Кърджали, к- с “Възрожденци”, със застроена площ 65.69 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от избено помещение № 1 и 1/2 идеална част от 0.783% от общите части на сградата и 1/2 идеална част от припадащото се право на строеж за сумата 828 лв.

След тази продажба, с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 123 от 30.06.1999 г. том I дело № 164/1999 г., Рамадан Юсуф Емин и ответницата по иска Фетие Рамаданова Хайрулова прехвърлили процесния имот изцяло на ответницата Айсел Мустафа Хакиф. Последната от своя страна на 30.09.2004 г. с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 143 том II рег. № 4432 дело № 343/2004 г., продала имота на ответника Раим Ахмедов Солакчиев. На 15.10.2005 г. ответникът Раим Ахмедов Солакчиев и съпругата му Ресме Ахмедова Солакчиева продали процесния имотс нот. акт № 5 том III рег. № 5182 дело № 405/2005 г. на ответницата Айсел Мустафа Хакиф /Чавуш/.

Разпитаният пред първоинстанционния съд свидетел Расим Али установява, че ищецът имал в кв. “Възрожденци” бл. 1 апартамент 14 или 18, че същият живеел в Турция, но когато се връщал в България, майка му Фетие не го пускала в апартамента и му казвала, че прави ремонт.

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове за обявяване нищожност на процесните договори за дарение от 30.06.1999 г. и за продажба от 30.09.2004 г. поради липса на съгласие и противоречие със закона, са неоснователни. Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт № 113 по нот. д. № 243/1983 г. Установява се по делото, че с атакуваните договори за дарение и продажба, ответниците са се разпоредили с идеална част, собственост на ищеца. Дарението и продажбата на чужда вещ обаче- в случая на 1/2 идеална част от процесния имот, не са недействителни, макар че не се поражда техния вещен ефект. Нищожни са само договорите, които законът е обявил за такива, а той не е обявил за нищожни, сделките с чужд имот. Поради това, такива договори са действителни. Действителността на договора за дарение и продажба на чужд недвижим имот не означава обаче, че действителния собственик е загубил правото си на собственост и че не може да иска възстановяване на своето владение. И тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото има, в случая дарителите по договора за дарение от 30.06.1999 г. и конкретно Рамадан Юсуф Емин, който вече е бил прехвърлил на ищеца своята 1/2 идеална част от процесния имот и правоприемникът му Айсел Мустафа не е станал собственик на тази 1/2 идеална част по договора за дарение. Не е станал собственик и правоприемника по договора за продажба от 30.09.2004 г.- Раим Солакачиев поради това, че действителния собственик не е загубил своите права. Чл. 431 ал. ІІ от ГПК предвижда исков ред за защита правата на трети лица, засегнати от издаден охранителен акт, евентуално ревандикация на имота и отмяна на нотариалните актове, които засягат правата им. Поради изложеното, следва така предявените искове за прогласяване нищожност на договорите за дарение и продажба на процесния имот да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В случая, ищецът е конкретизирал в съдебно заседание, че искът за собственост по чл. 108 от ЗС е спрямо ответника Солакчиев и този иск би бил основателен до размера на 1/2 идеална част от процесния имот, ако ответникът Солакчиев го държи или владее без основание. От доказателствата по делото обаче се установява, че този ответник в хода на процеса, е прехвърлил изцяло процесния имот на ответника Айсел Мустафа чрез договор за продажба от 15.10.2005 г., а свидетелят Али установява, че имотът се владее от ответницата Фетие Рамадан, която не допускала ищеца Ô имота. Или липсват доказателства по делото, че ответникът Солакчиев държи или владее процесния имот, и конкретно 1/2 идеална част от имота без основание. Напротив, налице са доказателства, че друго лице ползва процесния имот. С оглед на това, предявеният иск по чл.108 от ЗС срещу ответника Раим Ахметов Солакчиев следва да се отхвърли като недоказан.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Разноски не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал.І от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/06.02.2006 година, постановено по гр. д. № 769/2005 година по описа на Кърджалийският районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Председател: Членове: 1/ 2/