Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260039 08.01.2022
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря: Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6276 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е конститутивен иск по
чл. 56 ЗН.
Производството е образувано по
искова молба на И.Й.Й., ЕГН **********, представляван от адв. С.Т., против Л.Х.Ч.,
ЕГН **********, Б.Л.С., ЕГН ********* М.Л.С.,
ЕГН **********, Ю.Ш.С., ЕГН **********, Н.Л.С., ЕГН **********, Х.Л.С.,
ЕГН **********, Д.Л.Р., ЕГН ********** и С.Х.Ч., ЕГН **********, за УНИЩОЖАВАНЕ
на извършения от Л.Х.Ч. отказ от наследството на Х. Ю. Ч., ЕГН **********,***,
починал на ***** г., вписан в книгите на Районен съд – С. под № ***** г., с
който наследството е придобито от Б.Л.С., М.Л.С., Ю.Ш.С., Н.Л.С., Х.Л.С., Д.Л.Р.,
и е уголемен дела на С.Х.Ч..
Ищецът сочи, че е кредитор на Л.Х.Ч.,
който се е отказал от наследството на покойния си баща, с което е накърнил
интереса на кредитора от удовлетворяване на вземането. Сочи, че вземането, на
което титуляр е в размер 25 000 лева по запис на заповед, въз основа на който е
издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. В хода на изп. дело е
установено, че Л.Х.Ч. е собственик на ½
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по КККР на
гр. П., представляващ жилище, в режим на СИО, върху което е вписана възбрана,
както и на ½ идеална част от ПИ с
идентификатор № *****, находящ се в село В. Д., общ. Б., обл. С., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ ****кв.м.,
двуетажна полумасивна селскостопанска сграда със застроена площ *** кв.м, върху
който също е вписана възбрана. Вторият имот е придобит по наследство от баща му
Х. Ю. Ч., починал на ****г. Поради наличието на два имота, е насочен опис на
жилището, находящо се в гр. П., на **** г., за което на длъжника е връчено
съобщение на **** г. На **** г. е подадено възражение с вх. № **** г., с което
е отправено искане насроченият опис да бъде отменен, защото имота е единствено
жилище, тъй като е заявен отказ от наследството на Х. Ю. Ч., вписан в книгите
на съда под № **** г. Иска се отказът от наследство
да бъде унищожен по реда на чл. 56 ЗН, както и присъждане на разноски, спрямо
отказалия се от наследството ответник.
Ответникът Л.Х.Ч. възразява за
отхвърляне на предявения иск, като оспорва качеството на кредитор на ищеца.
Възразява, че интересът на кредитора не е накърнен с осъществения отказ от
наследство.
След оставяне на исковата молба
без движение, като задължителни необходими другари на ответника са
конституирани лицата, който са приели наследството, както и преживялият съпруг,
чийто дял се е уголемил, вследствие на отказа от наследство.
Ответниците Ю.Ш.С., ЕГН **********,
Н.Л.С., ЕГН ********** Х.Л.С., ЕГН **********, Д.Л.Р., ЕГН ********** депозират
писмен отговор на исковата молба, с който възразяват, че ищецът не е техен
кредитор. Искат прекратяване на производството спрямо тях.
Останалите ответници не подават
отговор и не вземат становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
приема предявената искова претенция за допустима и основателна, по следните съображения:
Установява се приетите по делото
доказателства, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника Л.Х.Ч., срещу
когото е образувано изпълнително дело. Безспорно е между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че след образуване
на изпълнително дело и насочване на изпълнението върху собствен на длъжника
недвижим имот, същият на ***** г. се е отказал от наследството на покойния си
баща, по правоприемство, от когото е щял да придобие жилищен имот в село Б.,
обл. С. Ищецът сочи, че отказът е
осъществен с оглед придобиване на статут на несеквестуремост на жилището, върху
което е насочено изпълнението. Съдът намира, че този факт, макар да е логичен и
обоснован, е без правно значение за изхода на делото. За основателността на иска
по чл. 56 ЗН е без правно значение дали отказалият се от наследство длъжник е
добросъвестен, както и дали цели да увреди кредитора.
Х. Ю. Ч., ЕГН **********, починал на ***** г.,
като е оставил за наследници: син Л.Х.Ч. и преживяла съпруга С.Х.Ч.. С оглед
осъществения от Л.Х.Ч. отказ, оставеното
от баща му наследство е предложено на следващия ред наследници по закон, като
на основание чл. 9, ал. 2 ЗН е уголемен и дела на преживялата съпруга С.Х.Ч.. Наследниците от трети ред са низходящите на
починалата преди наследодателя негова сестра Ф. Ю. С., починала **** г. ,
както и наследниците на починалата след
наследодателя негова сестра Х. М. С. Наследниците по заместване на Ф.Ю. С. са:
двете ѝ деца – Б.Л.С. и М.Л.С.. Наследниците от коляното на Х. М.С. са:
съпруг – Ю.Ш.С. и трите им деца – Н.Л.С., Х.Л.С. и Д.Л.Р.. Посочените лица са
се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на придобития от по
наследство недвижим имот, т.е. същите са приели наследството с конклудентни
действия, след като са били призовани към наследяване.
По указания на съда искът по чл.
56 ЗН е насочен и спрямо лица, които са придобили права, вследствие на отказа
от наследство. Те са конституирани като задължителни необходими другари на
ответника. Последното следва пряко от естеството на материалното положение на
страните, тъй като не може спрямо отказалия се от наследство да бъде уважен иск
по чл. 56 от ЗН, а това да не рефлектира в правната сфера на приелите
наследството лица. Съдебното решение и правните последици не може да бъдат
различни спрямо тях.
Искът по чл. 56 ЗН е аналогичен с
Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, а отчасти и
с иска по чл. 76 ЗН. С него се цели обявяване на относителната недействителност
на осъществения от длъжника отказ от наследство, с който се увреждат интересите
на кредитора. Макар отказът от наследство да е едностранна правна сделка,
неговите правни последици рефлектират в чужд правен кръг, а именно наследството
се предлага на съответните наследници по закон. При обявяване на относителната
недействителност на отказа (унищожаването му, ако се следва терминологията на
ЗН), постановеното съдебно решение ще формира сила на пресъдено нещо не само в
отношенията длъжник кредитор, но и в отношенията между кредитора и лицата,
които са приели наследството, както и в техните отношения с отреклия се от
наследство. Приелите наследството имат правен интерес да погасят дълга, като
така встъпят, на основание чл. 74 ЗЗД, в правата на удовлетворения кредитор, с
оглед препятстване на изпълнението върху придобитите по наследство имущество. Именно
приелите наследството лица са титулярите на наследствените права, а целта на
иска по чл. 56 ЗН е кредиторът да може да се удовлетвори от имуществото, което
тези лица са придобили, вследствие на атакувания с иска по чл. 56 ЗН отказ от
наследство. При унищожаване на отказа от наследство, отказалия се не придобива
качеството наследник. Става въпрос за относителна недействителност, която има
последици в патримониума на ограничен кръг лица. Само в отношенията си с
кредитора, отказалият се от наследство длъжник може да се третира като приел
предложеното му наследство.
Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че при иска по чл. 56 ЗН е налице съвместна пасивна процесуална
легитимация. Поставеното съдебно решение ще следва да бъде противопоставено
именно на лицата, които са приели наследството. Ако те не участват в процеса,
би се поставил въпросът дали постановеният съдебен акт формирал сила на
пресъдено нещо спрямо тях, както е дали е допустим искът. Съдебната практика не
разглеждала изрично въпроса за пасивната процесуална легитимация по иска по чл.
56 ЗН, респ. не е бил поставян и въпросът, какви биха били правните последици
на решението по уважен иск по чл. 56 ЗН спрямо приелите наследството
наследници, ако те не са участвали като страни по делото. Това би било проблем
и в изпълнителния процес, тъй като субективните предели на силата на пресъдено
нещо се разпростират върху страните по делото, респ. техните правоприемници, а
не може определен правен субект да търпи изпълнение върху свое имущество, ако
не бил страна по предявен отменителен иск. Ето защо, позовавайки се на съображенията,
изведени в практиката, формирана по иска по чл. 135 ЗЗД и по иска по чл. 76 ЗН (според
които е налице съвестна пасивна процесуална легитимация, в аналогични законови
хипотези ) , настоящият съдебен състав
приема, че е налице задължително необходимо другарство на страната на
ответника. Ответници по иска по чл. 56 ЗН са отказалият се от наследство и
приелия наследството. Именно приелия наследството е най-заинтересован от изхода
делото, тъй като се отварят вратите на изпълнението върху придобито от него по
наследство имущество, по взискане на лице, което не е кредитор на наследството,
т.е. негов кредитр, тъй като с приемане на наследството, се наследяват и
задълженията, а кредитор на отказалия се от наследство.
За да бъде уважен искът по чл. 56 ЗН, е без правно значение какъв е съставът на наследството, възможно е в него
да фигурират и само пасиви, или пък да е обременено с вземания и на други
кредитори, както е и без значение дали длъжникът притежава и друго имущество,
от което да се удовлетвори кредиторът. Искът по чл. 56 ЗН е неоценяем, именно
защото не се изследва съставът на наследството, което е съвкупност от права и
задължения. По аргумент от чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на кредитора, като е без правно значение дали кредиторът може
да се удовлетвори от друго имущество. Длъжникът не разполага с възражение за
поредност, а кредиторът сам избира върху кое имущество да насочи изпълнението.
Наследствените права са оценими в пари права, поради което за кредитора не е
без значение дали неговият длъжник ще приеме или ще се откаже от предложеното
му наследство. При иска по чл. 56 ЗН, е достатъчно ищецът да се легитимира като
кредитор. Вземането му е не предмет на съдебния процес, респ. и не се
установява със сила на пресъдено нещо в този процес. Ето защо активната
легитимация на кредитора-ищец може да бъде опровергана от ответника единствено
при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отречено кредиторовото
вземане. Недопустимо е в процеса по иск по чл. 56 ЗН да се въвеждат
правоизключващи вземането на кредитора възражения, те не подлежат на
разглеждане от съда, тъй като са извън предметната рамка на правния спор. В
случая ищецът се легитимира като кредитор, тъй като в негова полза е издаден
изпълнителен, т.е. същият е материално легитимиран по предявения отменителен
иск.
С оглед изложеното по-горе ,
съдът намира иска по чл. 56 ЗН за основателен.
При този изход на спора право на
разноски има ищецът, който претендира разноски от Л.Х.Ч., който, и по мнение на
настоящия съдебен състав, единствен следва да понесе отговорността за разноски.
Останалите ответници не са станали причина за предявяване на иска, т.е. те не
дължат разноски за първата съдебна инстанция. Според разясненията на ТР
№6/2013г. на ОСГТК на ВКС присъждат се действително направените и доказани
разноски. Разноските възлизат на 80 лева – държавна такса, 5 лева – за съдебно
удостоверение и 450 лева – за адвокат, общо 535 лева, които следва да се
присъдят.
Така
мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА по иск, с правно основание чл. 56 от ЗН,
предявен от И.Й.Й., ЕГН **********
против Л.Х.Ч., ЕГН **********, Б.Л.С., ЕГН ********* М.Л.С., ЕГН **********, Ю.Ш.С., ЕГН **********, Н.Л.С.,
ЕГН **********, Х.Л.С., ЕГН **********, Д.Л.Р., ЕГН ********** и С.Х.Ч., ЕГН **********,
ОТКАЗА на Л.Х.Ч. от НАСЛЕДСТВОТО на Х. Ю. Ч., ЕГН **********,***, починал на ****
г., който отказ от наследство е вписан в книгите на Районен съд – С. под № ****
г., като наследството е придобито от Б.Л.С., М.Л.С., Ю.Ш.С., Н.Л.С., Х.Л.С., Д.Л.Р.,
и е уголемен дела на С.Х.Ч..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.Х.Ч., ЕГН ********** да
заплати И.Й.Й., ЕГН ********** сумата от 535 (петстотин тридесет и пет) лева – разноски
по делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.