№ 206 / 15.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...…...…...трети наказателен състав в публично
заседание на 15 април..…...……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година....…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Т.Владинова…..................…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова.………………………………............АН дело 447 по описа
за 2019г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 167/ 28.02.2019г. на Директор на РДГ-Берковица на С.И.С. xxx e наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите във връзка с чл.29 ал.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал С.И.С., който го обжалва с искане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да се отмени НП, като твърди, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, както и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, с необходимото по закон съдържание. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателя С.И.С., като лице упражняващо частна лесовъдска практика и получил позволително за сеч № 0470082 от дата 27.12.2018 г., не е предоставил на кмета на населеното място, в което се извършва дърводобив копие от информационна табела и разрешително за достъп до горска територия. Нарушението е извършено на 02.01.2019 г. и е открито на 07.02.2019 г. на територията на РДГ - Берковица обл. Монтана, общ. Монтана, с. Винище.
Актосъставителят счел, че с това си деяние виновният е нарушил чл.29, ал. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Въз основа на констатираното е съставен АУАН. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят не направил възражения. Въз основа на горното наказващият орган е издал атакуваното НП, като е наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събрани в хода на въззивното производство доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Жалбоподателя навежда доводи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства сочената в АУАН и НП фактическа обстановка. В този смисъл са и показанията на разпитаните в хода на производството свидетели. Няма спор по факта, че жалбоподателят е лице упражняващо частна лесовъдна практика и не е предоставил своевременно информационна табела и разрешително за достъп на кмета на село Винище, обл.Монтана. Не се спори и по факта, че нарушението е извършено на 02.01.2019г, когато е следвало жалбоподателя да извърши съответните действия. Видно обаче от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателя е направил такова уведомление на 08.02.2019г. – уведомление л.27 от делото, както и писмо от въззиваемата страна на л.29 и 30 от делото, от която се установява, че двама служители на ДГС-Монтана лично и устно са уведомили кмета на селото – свидетеля А.А..
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Б. И..
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя.
Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието, за които е наказан, но това е първа такава проява, доколкото няма доказателства за друго. Нещо повече, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна при извършената цялостна проверка на обекта не е констатирано никакво нарушение, освен това, за което е наказан жалбоподателя.
С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 167/ 28.02.2019г. на Директор на РДГ-Берковица, с което на С.И.С. xxx e наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите във връзка с чл.29 ал.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: