Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 61/16.1.2013 г. по гр.д. № 2831/2012 г. на ВТРС е прието за установено по отношение на „Е. - П. П.” - В./преди „Е.ОН Б.-П.” –гр.В./, че Р. С. И. от гр.В. не дължи плащане на това енергийно предприятие на сумата 1469.82 лв. по издадена фактура № */14.6.2012 Г. въз основа на констативен протокол № АУ-12-397/31.5.2012 г. на БИМ-Регионален отдел на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” гр.Р., сектор Г., чийто резултат е приет за основание да е приложим корекционен механизъм за преизчисляване на сметката на потребителя за обект- жилище в гр.В., ул.”П.”№ .. ... по абонатна партида № * за времето от 4.10.2011 г. до 13.3.2012 г., уреден с правилата на чл. 38 ал.3 т.1 вр. с ал.4, ал.5 и ал.2, чл.37,ал.1 т.1,т.3, т.4, т.7 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН Б.-М.” –гр.В., вр. чл. 24 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН Б.-П.” –гр.В.- неточно измерване от средството за търговско измерване на реално пренесената и консумирана ел. енергия, отклонението й от измервателната и отчетна функция на електромера върху измервателната схема, изразяващ се в манипулирана електрическа верига на СТИ, поради недоказаност от ответното търговско дружество, че описаните в констативния протокол факти са осъществени по причина, иþходяща от поведението на потребителя-ползвател. С решението дружеството е осъдено да заплати на ищцата 363.79 лв. разноски по делото. Недоволно от решението е останало „Е. - П. П.” - В., което го обжалва. Правят се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението. Изразява се несъгласие със становището на съда, отразено в мотивите на решението относно едностранното коригиране сметките на потребителите.Твърди се, че невъзможността да бъде измерена потребената ел. енергия не оказва влияние върху възможнсотта за потребление поради което не съществува основание купувачът да бъде освободен от задължението да я плати. Твърди се ,че тези корекции не са санкция за потребителя, а са осчетоводени като доставка по смисъла на ЗДДС. Счита се ,че допълнително начисленото количество ел. енергия е фикция за доставено количество ел. енергия, определено чрез методологията одобрена от ДКЕВР и възпроизведена в чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, като се позовава на аналогични разпоредби, важащи за топлоснабдяването и Ви К системи. Моли да се отмени решението и да се присъдят разноски. Отговор по въззивната жалба в законния срок не е постъпил, но пълномощникът на Р. И. в съдебно заседание и в писмената си защита взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено обжалваното решение. Твърди се ,че поддържаването изправността на СТИ е задължение на енергоразпределителното дружество в качеството му на негов собственик. Твърди се ,че в действащите нормативни актове не е предвидена възможност за извършване на едностранни корекции на подадената ел. енергия и на сметките за минал период. Твърди се ,че чл. 37 от ОУ нарушава принципа за равнопоставеност между страните и същата разпоредба предвижда санкция на потребителя без да се изисква виновно поведение на последния и е неравноправна по смисъла на чл. 143 т.6 и т.8 ЗЗП. Твърди се ,че ОУ не са публикувани по надлежния ред, както и че дружеството не е установило пред първата инстанция ,че е доставило на ищцата определеното количество ел. енергия, което е посочено в справката за корекция.Позовава се на трайната съдебна практика.Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.,като се претендират разноски по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на Р. С. И. от гр.В. против „Е.ОН Б.-П.” / сега „Е. –П. П.” /–гр.В.. Ищцата твърди ,че е била потребител на ел. енергия, като е била изрядна страна и е плащала своевременно цената на ползваната ел. енергия. Твърди се ,че ответното дружество незаконосъобразно й е начислило сума за корекция на сметките за периода от 4.10.2011 г. до 13.3.2012 г.в размер на 1469.82 лв. по издадена фактура № */14.6.2012 г. Твърди се ,че не дължи плащането на тази сума тъй като не е извършена правилно корекцията съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕ, че не е спазена предвидената процедура, че не е установен началния момент на отклонението на СТИ, че не е доказано доставеното количество ел. енергия, че ОУ не се надлежно публикувани, като се позовава на съдебна практика на ВКС. Моли да се приеме за установено по отношение на дружеството ,че ищцата не дължи на ответника процесната сума, начислена по партидата за корекция на потребена ел. енергия за процесния период. Претендирани са разноски. Ответното дружество в отговора по исковата молба е оспорило иска като се твърди, че са спазени всички предпоставки, предвидени в ОУ. Позовава се на неправомерна манипулация на СТИ, което е наложило извършване на корекция на основание чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди се ,че ОУ са надлежно публикувани. Моли да се отхвърли претенцията, като се претендират разноски по делото. За да постанови обжалваното решение съдията е приел ,че искът е допустим и е разгледан по същество. Съдията правилно и мотивирано е приел за безспорно по делото, че ищцата има качеството потребител на ел. енергия, за което има открита партида на посочения в исковата молба адрес, че е извършена проверка на СТИ, за което е съставен КП, в който е отразено, че е отчетено отклонение от класа на точност на електромера. Съдията е описал подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението на вещото лице, като подробно е взел становище по твърденията и възраженията на страните, които са изложени и пред ВТОС. Направил е подробен анализ на нормативната уредба, действаща към процесния период от време. Правилно е приел във връзка с това, че спорът е за това възниква ли за дружеството основание съгласно ОУ за начисляване и заплащане на исковата сума. Правилен и крайния извод на съдията за основателност на претенцията и я е уважил. Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви от районния съдия и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, каквито се претендират. По делото в тази връзка е приложен договор за правна защита и съдействие, то който е видно, че е заплатена сумата 300 лв. от Р. И.. Относно искането на жалбоподателя за заплащане на разноски пред въззивната инстанция в размер на 277 лв. се явява неоснователно и следва да се отхвърли с оглед изхода на спора. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № № 61/16.1.2013 г. по гр.д. № 2831/2012 г. на ВТРС Отхвърля искането на „Е. –П. П.” гр.В., „В. Т.-Г”, бул. „Вл. В.” .., ЕИК ...със съдебен адрес гр.В., ул.”Х. А.”№..., офис Адвокатско дружество „Б. и Г.” за заплащане на разноски в размер на 277 лв., направени пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА на „Е. –П. П.” гр.В., „В. Т.-Г”, бул. „Вл. В.” ..., ЕИК ...със съдебен адрес гр.В., ул.”Х. А.”№..., офис Адвокатско дружество „Б. и Г.” да заплати на Р. С. И. от гр.В., ЕГН *, ул.”П.” №.. ... със съдебен адрес гр.В.,ул. „В.Л.”№ ..., чрез адвокат И. А.-ВТАК разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |