№ 59
гр. Балчик, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100278 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. *** срещу С. К. СТ. от гр.
*** за признаване за установено, че ищецът има вземане от ответника,
произтичащо от договор за продажба на електроенергия и балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 14.04.2016 г., за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 45/2021
г. по описа на Районен съд-Балчик, в размер на 419,08 лв., представляваща
главница за доставена електрическа енергия за месец ноември и първи
декември 2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение; сумата в размер на 125,74
лв., представляваща договорна неустойка в размер на годишната законна
лихва за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът оспорва исковете.
Съдът след преценка на събраните поделото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражение,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди с постановление за възлагане от 06.01.2021 г. му са
възложени вземанията на „***“ ООД, произтичащи от договор за доставка на
1
електрическа енергия.
На 14.04.2016 г. между „***“ ООД и ответника е сключен Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент,
по силата на който „***“ ООД продава на ответника активна нетна
електрическа енергия на цена от 83 лв. за МВт/ч и предоставя услугата
„отговорност за балансиране“ като поема за своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението му.
Предоставена е и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като се
изготвят графици за доставка на електрическа енергия до обектите на
ответника. За закупените и доставени количества електрическа енергия до
обектите на клиента, същият дължи на търговеца договореното
възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и
изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в
точките на присъединяване.
Ищецът изпълнил договорните си задължения, а ответникът не заплатил
така начислените суми за месеците ноември – първи декември 2017 г., поради
което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано ч.гр.д. № 45/2021 г. по описа на Районен съд - Балчик.
Ищецът претендира и неустойка за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът подал възражение, че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че на 30.11.2017 г. е
издадена фактура № *** за сумата в размер на 110,86 лв., а разпределението
на ел.енергия за периода на фактурата е 185,41 лв. На същата дата „***“ ООД
издават кредитно известие № *** към тази фактура, с което се сторнира
сумата по издадената фактура. В тази връзка намира, че ответникът няма
непогасени задължения към ищеца. Прави възражение за погасителна
давност.
Правната квалификация на исковете е по чл. 422 във вр. с чл. 124 от
2
ГПК, чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че между ответника и „***“ ООД има сключен
договор за доставка на ел. енергия, по силата на който „***“ ООД, в
качеството му на търговец се е задължило да продаде, а ответникът като
клиент, да купи активна нетна електрическа енергия, в сроковете и при
условията, описани в договора. В тоя смисъл е и представения по делото
комбиниран договор за продажба на ел. енергия и балансиране на краен
клиент от 14.04.2016 г.
По силата на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Общите условия за продажба на
ел.енергия и договора между „***“ ООД и ответника става явно, че същият се
отнася за доставка на ел.енергия до обекти, които са предмет на договора. В
същия, обаче, никъде няма посочени конкретни обекти.
Липсва представено по делото приложение към договора с
индивидуализация на такива.
Не се спори и обстоятелството по делото, че с Постановление за
възлагане, по реда на чл. 717з от ТЗ № *** от 06.01.2021 г. по търг. дело №
3343/2017 г. на Софийски градски съд, на „***“ ЕООД гр. *** са възложени
вземанията на „***“ ООД към клиенти за доставена електрическа енергия и
допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182.24 лв., срещу продажната
цена в размер на 26 700 лева, съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна
оценка. От приложеното копие от пазарна оценка на вземания на „***“ ООД,
произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги е
видно, че за клиент С. К. СТ., размера на вземането е 419,08 лв., а пазарната
му оценка е 6,83 лв.
Постановлението за възлагане е деривативен способ за придобиване на
права – арг. 717з, ал. 2 от ТЗ. Според посочената разпоредба от датата на
издаване на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имущественото право, но правата,
които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да
бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се
противопоставят на длъжника. Само по себе си постановлението за възлагане
не води до извод, че вземането е безусловно дължимо, а неговата дължимост
и изискуемост следва да бъдат установени в процеса на общо основание,
съобразно правата, които е притежавал длъжникът върху него. При условие,
3
че длъжникът не е имал права върху вземането, то и неговият правоприемник
няма да имат такива. В тоя смисъл неправилен е доводът на ищеца, че
вземанията му са установени по основание и размер, щом те са възложени от
съда по несъстоятелността (в тоя смисъл решение №1970/08.12.2021 г . на
РС-Варна).
По делото е представен сетълмент на клиент С. К. СТ. за м. 11 и м.
12.2017 г. на ЕРП Север – л. 77 от делото, от които е видно, че е доставено
количество ел. енергия за м. ноември 2017 г. за два клиентски номера в общ
размер на – 1799 kW/h.
Според представената от ответника и сторнирана от „***“ ООД фактура
за м. ноември 2017 г. общото количество доставена ел. енергия за клиент С.С.
се равнява на 921,90 kW/h.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът не
установи чрез главно и пълно доказване, по категоричен начин, че процесното
количество ел. енергия е доставено до обекти на ответното дружество,
предмет на договора, както и че същото не е заплатено.
Ответникът претендира разноски, които му се дължат, съобразно чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.*** срещу С. К. СТ. от гр. *** за признаване за установено,
че на „***“ ЕООД има вземане от С. К. СТ., произтичащо от Комбиниран
договор за продажба на електроенергия и балансиране на краен клиент от
14.04.2016 г. и Постановление за възлагане от 06.01.2021 г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 45/2021 г.
по описа на Районен съд-Балчик, в размер на 1454,58 лв.(хиляда четиристотин
петдесет и четири лева и петдесет и осем ст.), представляваща главница за
доставена електрическа енергия, за месец ноември и първи декември 2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и за сумата в размер на 419,08 лв.
(четиристотин и деветнадесет лева и осем ст.), представляваща главница за
4
доставена електрическа енергия, за месец ноември и първи декември 2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение; сумата в размер на 125,74 лв. (сто двадесет и пет
лева и седемдесет и четири ст.), представляваща договорна неустойка в
размер на годишната законна лихва за периода от 14.12.2017 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. *** да
заплати на С. К. СТ. от гр. *** сумата в размер на 360 лв. (триста и шестдесет
лева), представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5